Актуално!!! Статията е дълга, но си заслужава да се прочете, осъзнае и осмисли. На къде ни водят и защо. И да се запитаме, кой съм аз.
Светът бе залян от новата мания - приложението за мобилни
телефони, наречено Pokemon Go. Същността на тази програма е в "улова"
на така наречените покемони - приказни животни със свръхестествени способности.
Играта предизвика голям отзвук на Запад, където за първата седмица след
излизането й тя е изтеглена от десетки милиони потребители. Би изглеждало, че
няма нищо лошо в нормална игра за деца и за тези, на които не им се разделя с
детството? Въпреки това, ако отидем малко по-дълбоко, можем да намерим доста
недетски подробности за това, заради което всъщност е създадено това
приложение.
Както вече бе споменато, приложението предлага на потребителите да
"ловят покемони". За да направи това, потребителят включва камерата
на смартфона си и отива на мястото, което играта е показала като местоположение
на покемона. Местоположението може да бъде всякакво - апартамент, улица, парк,
магазини, държавни учреждения и др. Самото приложение използва технологията на
т.нар наслагвана (или разширена) реалност. Когато потребителят достигне до
желаната точка, играта поставя анимацията на желания покемон на изображение в
камерата на смартфона.
За популярността на новата игра на Запад най-малкото говори един
скорошен случай в Централния парк в Ню Йорк, когато потребители на приложението
изоставили своите автомобили с включен двигател и се завтекли в надпревара за
улов на "рядък покемон".
Играта
предизвика достатъчно широк резонанс и в Русия. Някои заявиха, че приложението
е много полезно, защото то не само позволява на хората с интерес да прекарват
свободното си време, но също така насърчава комуникацията между хората и дори
ги насърчава към по-голяма двигателна активност, защото за да открият
най-подходящия покемон, понякога хората трябва да пътуват на дълги разстояния.
Друга част от гражданите, главно тези с по-консервативна позиция, го обявиха за
нездравословна лудост. Някои предлагат дори радикални мерки - да се забрани
Pokemon Go в Русия.
Проблемът обаче
е от много по-дълбоко естество, а не се свежда само до обичайното
"пропиляване" на живота на потребителите на приложението. Факт -
Polemon Go е истинска шпионска програма, която има достъп до всички данни на
един играч, при това със собственото му съгласие. Например, при регистриране на
нов потребителски акаунт играта, или по-скоро разработчикът на приложението -
компанията Niantic Labs, изисква от новака да предостави пълен достъп до своя
Google профил: поща, лична кореспонденция, дискове и навигационни данни. По
този начин, в допълнение към достъпа до личните данни на потребителя,
компанията-разработчик получава пълна информация за местонахождението на играча
и всичките му движения.
С това
удивителните открития в "покемонския свят" не свършват дотук.
Интересното е, че дори повърхностно търсене в интернет ни дава много интересна
информация за софтуерната компания - Niantic Labs. Оказва се, че компанията е
основана още през 2010 г. като вътрешен проект на известната международна
корпорация Google, която е многократно обвинявана за тесни връзки с
разузнавателните служби на САЩ и разузнавателните агенции. В същото време
основателят на компанията е Джон Ханк, който навремето е ангажиран в
създаването на още един проект на Google - Keyhole Inc, занимаващ се с
картографирането на земната повърхност за известните приложения Google Maps и
Google Earth. Въпреки това, най-интересното в случая е, че Keyhole Inc е
спонсориран от фонда за рискови инвестиции In-Q-Tel, който е официално
собственост на Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Именно по
поръчка на американските специални служби е проведено картографиране на
районите на нашата планета и заснемане на улиците. Автомобили със специални
фотоустройства фотографирали улиците не само на американските и европейските
градове, но и на всички повече или по-малко големи руски населени места.
Това очевидно не
е достатъчно. Сега американските разузнавателни служби искат да влязат в
домовете на гражданите, инфраструктурни обекти, казарми, обществени институции.
За това Pokemon Go пасва добре. Нищо неподозиращите потребители, ангажирани в
"улов на покемони" сами предоставят снимки на своите домове и работни
места.
За съжаление, не
всички от нашите народни избраници са ангажирани в парламента с истинска
работа. Някой просто симулира неуморна дейност. А друг дори не си прави труда и
за това, направо пред своите колеги и журналисти се отдава на интересния и
разбира се, много по-увлекателен от заседанията на Думата свят на своя
смартфон. Къде е гаранцията, че сред парламентаристите или поддържащия персонал
от асистентите до чистачите няма покемон фенове, на
които приложението ще каже да заловят рядкото зверче някъде в стените
на Думата? Защо да не направят подарък на американските тайни служби, за които
най-неудачните играчи в търсенето на покемони могат да заснемат всичко, дори и
най скритите кътчета на сградата?
Оказва се, че
освен до улиците на нашите градове, американските разузнавателни служби, с
помощта на нищо неподозиращите играчи имат достъп до домовете ни, както и
възможността да получат достъп под формата на фотографии от тайните и специално
защитени обекти. Оказва се, че ползвателя, чието движение, което да ви напомня,
внимателно се фиксира от приложението, изпълнява ролята на шпионин, извършвайки
за ЦРУ и другите западни разузнавателни структури работата, която не биха били
в състояние да свършат служители от тези органи. Това е изгодно за Вашингтон и
Брюксел? Без съмнение.
По този начин,
под маската на невинни играчки за забавни животни света получи това шпионско
чудовище, чиито възможности ще дадат шансове за всеки, дори и за
най-"напредналото" западно разузнаване. За съжаление, милиони хора по
целия свят, включително и в Русия, затънаха с главата си в тази
игра, без да мислят за последствията, които тя може да донесе и какви са
истинските цели на нейните разработчици.
"Биг Брадър
ви гледа" - тази фраза от култовия антиутопичен роман "1984" на
автора от научната фантастика Джордж Оруел е все по-актуална в съвременния
свят.
Единствената
разлика е, че споменатите в "1984" камери за следене в домовете на
хората, по улиците и всички видове институции са заменени в нашия реален свят с
игри, за които е много трудно да се подозира, че са вид манипулация. Ние можем
само да се чудим на човешкия гений, който е изобретил такъв изящен начин на
тотален контрол.
Впрочем това е
само увод, а приказката предстои. И тя е следната: всички тези истерии не са
нищо друго, освен пореден социален експеримент за това как да се заменят
истинските приоритети и реалистичната картина на света в човешкия ум с
виртуална, да бъде принуден вече не във виртуалния, а в реалния живот да следва
чужди инструкции.
Грубо казано,
как да създадат управляема човешка единица. Google работи над това в
продължение на десет години и, както изглежда, е съвсем близо до успеха.
През последните
години бяха предприети големи усилия, за да може реалната система от ценности и
оценки на поведение, която е заложена в детството и е валидна за цял живот, да
се замени от виртуалните правила на играта, които могат да се променят
произволно. Всичко започна с масовото разпространение на компютърни игри,
където за всеки жанр (а понякога и за една игра) има свой собствен набор от
правила за функциониране на виртуалния свят на играта и поведение в него, както
и редица общи (например, че няма смърт, а има система "съхранение -
възстановяване").
Играчите са обединени в общество от фенове на определени жанрове
или игри и те постепенно започват да следват правилата на познатия им виртуален
свят, с уникалните правила на общността, които, както винаги, имат предимство
пред общите правила на живот в големия свят. Така например, в рамките на тези
правила винаги трябва да бъдат готови за среща с дракона - въпреки че в нашия
свят не се намира дракон? По принцип първото направление са виртуалните светове
с техния опростен набор от правила, които постепенно се разплискват навън в
реалния свят.
В същото време течеше и обратния процес - създаване на системи
за игри и виртуални набори от правила непосредствено в реалния свят. Тук идват
на ум първите флаш мобове и куестове, създаващи свои собствени виртуални
светове и свой опростен набор от виртуални правила, които трябва да се следват
в реалния свят. По принцип, добрите стари секти са също набор от други правила,
но там става въпрос за житейски ценности, които са единни, универсални и
остават за цял живот.
Във виртуалния свят това не се случва: куеста или флашмоба
въвеждат правилата само за времето на игра, след края магията изчезва и е
необходимо да се върнем към скучния нормален живот. Същото е и с компютърни
игри, където играчът при прехода от една игра в друга е принуден да преустрои
напълно своя модел на поведение - т.е., той ще свикне с това, че има много
светове и поведението му може и трябва свободно да се преустроява. Не е
известно кога този процес е бил забелязан и приведен в управляема фаза, но сега
е точно такъв момент. Pokemon Go е нов етап, в който виртуалната система със свои
собствени правила на поведение се е разляла в реалния свят и тези правила имат
приоритет пред правилата на реалния свят.
Запалените по смартфоните хора попадат под колите и организират
инциденти, защото виртуалните правила за тях са с приоритет. Очарованият от
виртуалните правила човек започва да игнорира правилата на реалния свят,
включително и тези, които биха могли да го предпазват от опасност. Ловците на
покемони бродят по паркове и депа за отпадъци, опитват се да проникнат в чужди
къщи и дори в полицейските управления. Защото във виртуалния свят това е
възможно, а неговите правила са с предимство пред нормите на реалния свят. И
това не е смешно.
Всички се набират на лов за покемони. Някой е изритан от музея,
някой е толкова увлечен от търсенето зад волана, че се разбива в дърво, някой е
прекалено потопен в смартфона и е ударен от кола - добре де, колко още прояви
на идиотизъм пред публика ще се разглеждат като нормално поведение? Създателите
на играта представят основните й предимства като съставни на реалния свят:
физическа активност, благодарение на това, че е необходимо покемоните да бъдат
преследвани, възможността за физическа комуникация в "местата на
събиране" и т.н. В действителност, този аргумент изглежда така: "Не
се притеснявайте, виртуалната глупост дори е полезна за вас в реалния свят, ще
видите!" Победата на виртуалните ценности над реалностите изостря
проблема, които авторът с изненада най-напред наблюдава в доста офлайн куестове
в реалния свят. В куеста всички вървят около паметника, маркиран като
"Точка 6", но всичките не ги е грижа какъв е този паметник. Това е
просто една точка на картата, без символично значение. Намираш точката, снимал
си се и поемаш нататък. Кой е Ейбрахам Линкълн? Вчера тук имаше портал
в Ingress, днес обменен пункт за покемони. И същият този човек дори няма
да си спомни, че тук има паметник на загиналите например, но също така и факта,
че порталът е бил тук. Правилата са се променили, мозъкът е изчистен и
презареден за нова игра.
Флаш мобове, куестове, географско насочване, Google, смесена
реалност ... какво е общото тук? Общото, както вече бе посочено по-горе, е
факта, че отново и отново усъвършенстват технологията за контрол над хората:
как да им внедрят в главата виртуалната (и лесно заменима) ценностна система, а
след това да ги накарат да извършат определени действия в реалния свят. На
хората им се казва от някакъв команден център, че "би било хубаво да
отидат там и да направят нещо". Pokemon Go в това отношение е нова стъпка,
тъй като прави процеса много по-лесен. Флаш мобовете трябваше да се организират
напред във времето и да се отделят много сили, за да се измисли и внедри
мотивация в главата за всеки отделен случай. Правилата на куестовете като цяло
са определени предварително. Понастоящем съществува цяла платформа, която
позволява да се подгони стадото на орките в правилното място много пъти в
рамките на един и същ набор от правила на играта.
Във връзка с това е абсолютно маловажно какво ще се случи с
Pokemon Go. Технологиите успешно са тествани, способите за влияние върху мозъка
работят, техническите средства са проверени, схемите на управление и
координация са зададени. Кой знае, ако се случи киевски Майдан година по-късно,
на смартфоновия екран да се появят осветени точки "Янукович е тук! Заобиколете
го, не му позволявайте да се измъкне!", а протестиращите с весели крясъци
да бягат от точка до точка, незабавно формирайки голяма тълпа на точното място.
А след това - навсякъде. А безвредната игра във всеки един момент да се
превърне в платформа за какво ли не. Но главното очарованието
на Pokemon Go е, че всичко там е едновременно. Това може да е
глупава игра, и система за осигуряване на приходи от виртуални фигури с реални
пари, както и платформа за акции на граждански неподчинения, и система за контрол
на поведението на тълпата с въвеждането на виртуални игрални правила за
извършване на реални действия.
В заключение, бих искал да избягам от държавите, световните
конспиративни теории и техниките за манипулиране на човешкото поведение. И да
се върна към отделния човек и заплахите, които всички тези нововъведения носят
лично за него. Покемоните, виртуалните общности и виртуалния живот доведоха до
ужасна демографска катастрофа в Япония. И това е само началото.
В книгата на Стругацки "Хищните вещи на века" има
такъв наркотик - слег. Това е невростимулатор, същността на който е, че той
пришпорва въображението, което позволява на човек да създаде в себе си ярък,
богат вътрешен свят, пълен с големи приключения, интересни събития и вълнуващи
чувства. Светът е толкова ярък, че неминуемо се отегчаваш от живота в реалния
свят. Това е главната заплаха за човечеството: хората са загубили всякакъв
интерес към външния живот и искат само едно нещо: как по-бързо да се потопят
обратно в яркия виртуален свят на своите мечти и фантазии.
С логичен завършек: смърт от изтощение, защото виртуалния свят
не е в състояние да посрещне реалните физически нужди на тялото, а за човека
тяхното удовлетворение е станало скучно - нежеланието да губи време за ядене
или сън. Е, по времето на Стругацки нямаше смартфони с допълнена реалност, така
че те вярват, че единствената виртуалната реалност идва отвътре. Сега ние
виждаме, че тя може да дойде отвън под формата на готов и построен от
професионалисти свят. А по принцип и опасността, и възможните ефекти те са
формулирали ужасно реалистично.
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар