четвъртък, 31 март 2016 г.

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ТРЯБВА ДА ОБЕЗЦЕНИМ ПАРИТЕ

 Всички ние имаме огромната отговорност и задължение да обезценим парите. Една доста голяма, продължителна и трудна задача, но която не търпи отлагане, защото пораженията, които са нанесли парите като ценностна система, са ни докарали до ръба на пропастта. Много е важно колкото се може повече хора да разберат за значимостта на проблема, за да започне постепенното намаляване значимостта на парите.
    Основната трудност при решаването на този проблем е, че при сегашната организация на човешките взаимоотношения, парите са необходимост. И аз съвсем не твърдя, че те трябва да се премахнат изобщо. По-важното е да се разбере, че трупането на пари, над ежедневните нужди, е престъпление срещу човечеството. Абсурдно е да се поставят някакви норми и да се разпише какви трябва да са ежедневните нужди. Това трябва да решава всеки сам. Това е въпрос на собствена еволюция. Човешкия разум винаги намира оправдания за всяко желание и постъпка.
    Много важно е всеки да си даде сметка, че трупането на пари не е показател за способности, защото в повечето случаи това става за сметка на подтискане на собствената съвест. Т.е. за да печелиш по-вече от необходимото, трябва да извършиш престъпление - да измамиш, да излъжеш, да откраднеш, да насилиш, да манипулираш. Да не говорим за това, че парите са в основата на почти всички криминални престъпления.
    Разберете, трупането на пари никога не може да даде положителен краен резултат. Трупането на пари не може да ви даде спокойствие, щастие, добро здраве или чувството за благополучие. Стандартното оправдание е, че се "трупат бели пари за черни дни", но парите не са гарантирали бъдещето на никого, още по-малко сега, когато лакомията е докарала Земята до ръба на катастрофата. Всички сте свидетели, че за да се изкарат малко повече пари, всичко в природата се експлоатира безогледно. За да се изкарат повече пари се измислят какви ли не опаковки, които направиха Земята да заприлича на едно гигантско бунище. За същите печалби е постоянното състезание да се произвежда все повече, дори и това, което не е нужно. Огледайте се, и си дайте сметка, колко ненужни неща има около вас, които сте купили само защото това ви е внушила някаква реклама.
    Прието е да се смята, че САЩ са най-благоденстващата нация. Но ако махнете лъскавата реклама и се вгледате в същността, действително ли Америка е благоденстваща? Щастливи ли са американците или се чувстват по-сигурни? Или са по-здрави и водят здравословен начин на живот? Ако се вгледате по-добре, ще си дадете сметка, че САЩ са на дъното на помийната яма. Една гигантска машина за пари, благодарение на която гладуват милиони хора по света, благодарение на която са всички войни и тероризъм. Дайте си сметка, че за да има на едно място много, то е заграбено от там, където вече няма. Така наречената американска култура е обхванала в пипалата си целия свят и насажда култа към парите и узаконява насилието като нормално средство за придобиването им. Дайте си сметка, че благодарение на фармацевтичните гиганти и другата така наречена развита промишленост, по света са унищожени много повече хора отколкото са били унищожени във всички войни и природни бедствия за цялата история на човечеството - и всичко това за да се трупат пари.

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=12


неделя, 27 март 2016 г.

Хора без мозък?

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд  Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на друго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.


петък, 25 март 2016 г.

СИСТЕМИТЕ ЗА ПСИХОТРОННО ОБЛЪЧВАНЕ “КРАБ” И “ВЪЗДУШЕН ЗМЕЙ”

Виталий Ф. е кандидат на техническите науки; той притежава 18 патента за изобретения в областта на телеметрията. Работи като шлосер в автосервиз, в свободното си време изследва излъчванията, които влияят на психиката на човека. Ето неговия разказ:
“Всичко започна с болестта на брат ми. Той беше културист – много здрав мъж. И изведнъж закъса. Водихме го по лекари и лечители и всички пееха една песен – депресия, фрустрация, уроки, шерше ла фам. Често говорех с брат ми и се стараех да му помогна в трудни минути на живота. Той ми разказваше подробно за усещанията си. Смяташе, че е станал жертва на някакви опити. По това време мислех, че си въобразява, но сега знам, че е бил прав.
След смъртта на брат ми срещнах още трима души с подобни симптоми на внезапен дискомфорт. Техните разкази съвпадаха с тези на брат ми по следните позиции. Всички те се занимавали със спорт, били здрави, но в някакъв момент почувствали необяснимо влошаване на психическото и физическото си състояние. В описанията им се срещаха общи думи като “енергиен калпак”, “донор” и “изтичане на жизнените сили”. Един от тях разказваше: “Бях като балон с кислород. До десет часа сутрин всичко беше нормално, след това се появяваше първият болен, включваха ме към него и той дишаше с моята сила. Идваше редът на други пациенти и аз в края на краищата се изтощавах. Тогава докторите започнаха да включват болните към друг донор…”
Аз съм технически човек и реших да потърся научно обяснение на това явление. Не съм първият, който е слушал за пси-излъчвателите, но моето отношение към тях се изчерпваше с въпроса: как може да се въздейства само на един човек? Наясно съм, ако вкъщи се разболеят всички или в определен район  се увеличи процентът на самоубийствата.
Някога бях работил като инженер в завод “Алфа” и участвах в  производството на различни космически прибори. На една пресконференция се запознах с един човек, който познаваше теорията на електромагнитните полета. Моят приятел работеше в техническия отдел на КГБ на ЛССР, след това се пенсионира. На една от нашите срещи сподели своите наблюдения. Оказа се, че е участвал в разработването на лептонно оръжие – в теоретичните разработки. Този нов тип оръжие първо било замислено като модернизация на системите “Краб” и “Въздушен змей”, които използваха пси-излъчватели. Възрастният човек ми разказа за “Въздушният змей”, внедрен в Рига през 80-те години. Принципът на въздействието бил следният: населеното място се покрива с някакво кохерентно поле, в което хората придобиват някакво определено общо качество, с една дума, системата изравнява хората по ниво на интелекта, физическия тонус и емоционалната настройка. Хората, които излизат от установените рамки, усещат дискомфорт, враждебността на околните и в края на краищата слизат до средното състояние. При такава система са невъзможни бунтове и народни вълнения. Системата “Змей” регулирала нивото на престъпност и според идеята на създателите трябвало да създаде усещане за безметежно щастие и сплотеност сред трудещите се. Ефективността на апаратурата била толкова висока, че се изнасяла в страните от СИВ и Далечния изток…”
В Рига за монтирането на “Въздушния змей” били построени няколко много високи сгради. Основният излъчвател се намирал на покрива на “Агропром”. Пултът за управление и модулаторите били разположени в сградата на телевизионния център на остров Закюсала. Друго високо здание бил “Домът на печата”.
Системата “Краб” е по-съвременна мрежа за пси-излъчване. Тя позволява да се манипулира съзнанието на хората и да се подтикват  към програмирани постъпки. Системата “Краб” била внедрена в Москва, Ленинград, Алма-Ата, Душанбе. Но през 1990 г.  дала срив в Душанбе и населението в града за два дни изпаднало в полубезумно състояние. Разграбили всички магазини и учреждения. В масовите безредици участвали милицията и вътрешни войски. Може да се каже, че на Рига й провървяло с “Въздушния змей”. Тази система действа и сега. За да се убедите в това, е достатъчно  да постоите до вратите на главния вход на “Агропром”. Там е “мъртвата зона” на излъчвателя и  човек усеща странна глухота, тревога и потиснатост.


сряда, 23 март 2016 г.

ДУШАТА ПОД МИКРОСКОП

ПО ПЪТЯ НА ОПИТА

През 1972 г. на научна конференция в Канада известният кардио - хирург д-р Уилфред Бигълоу шокирал своите колеги, като предложил "ненаучната" тема - има ли човекът душа? Кардиологът заявил, че след тридесет и две години хирургическа практика той самият няма никакви съмнения по отношение на съществуването на душата: "Понякога ми се е налагало да присъствам в момент, когато хората преминават границата между живота и смъртта. Тогава се наблюдават тайнствени промени. Една от най-забележимите е внезапното изчезване на блясъка в очите. Те стават мътни и буквално безжизнени". Изказването си д-р Бигълоу завършил така: "Като човек, който вярва в съществуването на душата, смятам, че е дошло време да проникнем в тайната на това явление и да разберем какво всъщност представлява то".

Заявлението на канадския кардиохирург било посрещнато скептично в научните среди. Може би причината е, че научното знание винаги се е опирало на практическия опит, който може да бъде възпроизведен и повторен. А да се получи понятие за душата по опитен път е невъзможно. Това бил и главният аргумент на противниците на съществуването на душата. Но този солиден довод бил опроверган: за изминалите десетилетия фактът на наличие на "неанатомичен" орган при човека се потвърдил многократно - при това именно по пътя на опита...

ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ГРАМОВЕ

В края на 1990 г. една сензация обиколи света: душата е материална и тя може да се премери! В лаборатория в САЩ открили, че душата - това е биоплазменият двойник на човека, който има яйцевидна форма. Той напуска тялото в момента на смъртта на homo sapiens. Като мерел умиращи хора на специално конструирани везни, отчитащи всички колебания в теглото на тялото, известният физиолог изследователят Лайъл Уотсън, открил поразителен факт: хората ставали по-леки с 2,5 - 6,5 грама! При това във всеки случай загубата на тегло ставала не плавно, а скокообразно. Което означавало, че душата напуска тялото не отведнъж, а на части.

Поначало научният свят отказал да повярва в тази фантастика. Но опитите на доктора по естествени науки Еугениус Кугис променили положението. Докторът провел уникален цикъл от изследвания в Института по полупроводници на Академията на науките на Литва в отделенията за тежко болни. Точните измервания на учения показали, че в момента на смъртта човек губи от 3 до 7 грама тегло. Според Кугис, именно това е "теглото на душата, напускаща тялото".

По този начин била установена възпроизводимостта на явпението, което според науката е критерии за неговата истинност.

Струва си да отбележим, че промените в теглото на тялото се наблюдават не само в момента на смъртта, но се фиксират и по време на сън на човека. Изследователи провели интересен експеримент в един медицински център в Швейцария. Двадесет и три доброволци легнали върху свръхчувствителни легла-кантари и заспали. Изяснило се, че в момента, когато човекът преминава границата между реалността и съня, той губи 4 до 6 грама от теглото си. Сякаш по време на сън душата напуска тялото и се отправя в странство. При пробуждането теглото на участниците в експеримента възвръщало предишните си стойности.

Следващите опити позвопили да бъде хвърлена светлина върху отделни любопитни детайли на процеса на "раздяла" на душата с тялото.

Например френският лекар Иполит Барадюк се опитал да види душата на неговата умираща жена и използвал специална фотоапаратура, за да улови външните промени, които се случват в непосредствена близост с човека, напускащ този свят.

На снимките, направени 15 минути, един час и девет часа след смъртта, били зафиксирани три етапа на раздяла на тялото с душата. 15 минути след смъртта снимката фиксирала над тялото полупрозрачно замъгляване, напомнящо малко облаче. На снимката, направена след час, облачето заема почти цялата повърхност на фотографията. След 9 часа то представлява вече разпокъсан на части облак...

ЗАМЕСТИТЕЛ НА МОЗЪКА

За разлика от учените, които дълго време отказваха сериозно да обсъждат въпроса за човешката душа, народът никога не е подлагал на съмнение наличието й. Устойчивите изрази - "душата ме боли", "душата се радва", "камък ми падна от душата", "душата ми отиде в петите", "да вземеш грях на душата си" - са красноречиво доказателство за това.

Не се съмняват в съществуването на душата и парапсихолозите: те наричат тази "божествена искра" енергетична същност. Нещо повече, уверени са, че в екстремални ситуации душата за известно време поема върху себе си управлението на организма, като заменя мозъка, и едва след това напуска тялото...

НЕ ВЯРВАМ!

Нима душата наистина може да замени мозъка и да управлява тялото? Да. Това неоспоримо се доказва от научното изследване, направено от Питър Фенуик от Лондонския институт по психиатрия и Сам Парин от Централната клиника в Саутхемптън. След като изучили старателно анамнезата на 63 кардиологично болни, преживели клинична смърт, учените стигнали до сензационния извод, че традиционната представа за спирането на работата на мозъка заради дефицит на кислород е погрешна. В момента на спирането на сърцето нивото на кислорода в тъканите на централната нервна система не се намалявало при нито един от пациентите. Функциите на "командир" поела върху себе си душата - тя управлявала и белите дробове, и кръвоносната система, като ги принуждавала да поддържат организма на човека.

По-късно в Холандия било проведено най-мащабното изследване на хора, преживели клинична смърт. И холандските учени мъже стигнали до същите изводи, както и техните английски колеги: душата е способна да поддържа жизнената дейност на човека.

Но, разбира се, далеч не всички са съгласни с това твърдение. Видният американски кардиолог проф. Майкъл Саб извършил огромна изследователска работа с една-единствена цел: да опровергае "безумната" идея за излизането на душата от тялото. Докторът съпоставил разказите на 116 свои пациенти, преживели клинична смърт, и наблюденията на учените върху тях в момента на изпадането им в кома.

В резултат проф. Саб стигнал до неутешителния извод, че след временната смърт на физическото тяло душата продължава да съществува, запазвайки способността да вижда, чува и чувства. Това неопровержимо доказали и разказите на пациентите, завърнали се "от онзи свят". Често се случвало те да знаят какви действия са извършвали лекарите с безжизнените им тела и освен това били в течение на това, което ставало в момента в съседни отделения...

ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТЯЛОТО

Сравнително наскоро учени направили още едно поразително откритие: оказало се, че душата може за известно време да напуска и жив човек, при това не само насън! Става дума за загадъчния феномен, известен като "излизане от тялото". Работата е там, че някои хора по неясен начин са способни да пътешестват в пространството, като при това физически остават на едно и също място. На Изток тази уникална дарба отдавна се приписва на будистките монаси и на индийските йоги. Западните учени се отнасят към това явление, меко казано, с недоверие. Но, щом сериозно се заели с изучаването на "излизането от тялото", скептицизмът им се изпарил.

По време на експериментите абсолютно здрави хора били въвеждани в състояние на хипнотичен транс, който позволявал на душата "да излезе на свобода". В същото време се водела двойна проверка: от една страна - душата, напуснала физическото тяло, можела да отиде в зададена зона и след завръщането си да разкаже за своите наблюдения. От друга страна - учените фиксирали присъствието на душата с помощта на специална апаратура.

Именно такива изследвания били проведени от доктор Ч. Тарт от Калифорнийския университет и доктор Р. Морис от Института по бионерегетичен анализ. Подобни експерименти се провеждали и в Русия в клиниката по неврохирургия "С. М. Киров", както и в такива авторитетни научни учреждения като Института по психология и Института по биология на Руската академия на науките.

В един от експериментите в Русия участвала група доброволци от 18 души, владеещи метода на медитация чрез потапяне в транс. Състоянието на транс било фиксирано чрез регистрация на биоритмите на мозъка. В резултат, намирайки се извън тялото, участниците в експеримента успели да посетят различни райони на Москва, отдалечени от мястото на провеждане на опита, и дори други градове.

Разбира се, можем да се усъмним в достоверността на получените резултати. Но водещият специалист в областта на физиологията на мозъка от Института по радиоелектроника на РАН, докторът на медицинските науки И. В. Родщат е уверен: "Хората в състояние на излизане от тялото извършват дълги пътешествия и не е възможно да класифицираме техните преживявания като халюцинации, тъй като информацията, почерпена по време на техните странствания, се отличава с висока достоверност".

НЕСЪЗНАТЕЛЕН ПОЛЕТ

Изследвайки загадъчния феномен, учените неочаквано за себе си открили, че "излизането от тялото" бива не само преднамерено, но и несъзнателно! Подобни "непланирани" пътешествия извършват... родилките. Група научни сътрудници, начело с доктора на медицинските науки проф. Л. Сливак, заедно със сътрудници на Института по акушерство и гинекология на РАМН, изследваща този необичаен феномен, установила, че излизане от тялото преживяват от 4 до 10 % от родилките. В действителност този показател би могъл да е по-голям: трябва да се има предвид, че далеч не всички жени се осмеляват да споделят с изследователите своите необичайни преживявания и впечатления.

Според учените неволното отделяне на душата от тялото се предизвиква от тежките родилни болки, изискващи максимално напрежение на силите, излизащо извън пределите на физиологическата норма, тоест по своята същност - екстремална ситуация.

Самите "извънтелесни" пътешественици единодушно разказват, че усещането за това, че си напуснала собственото тяло и се наблюдаваш отстрани, се появява мигновено - без всякаква връзка със случващото се наоколо. Това се случва много неочаквано, но жените не изпитват никакъв страх или болка, само се учудват - и то само в първия момент. Родилките не изпитват желание да се обърнат към околните или да влязат в контакт с тях. И изобщо не си представят колко време се намират извън тялото си...

СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕКА

Досега са проведени достатъчно изследвания, посветени на изучаването на излизането на душата от тялото. Могат да се направят някои изводи, с което се заела Американската асоциация на психиатрите на ежегодната си среща.

Учените стигнали до следните заключения. Първо, по време на напускане на тялото от душата става пълно отделяне на личността. Второ, материалното (физическото) тяло изглежда обездвижено и "лишено от съзнание". Трето, в случаите на излизане на душата от тялото при участниците в експеримента не се появява загуба на съзнанието като при хипноза, съновидения и т. н.

Изобщо, има напредък: налага се да констатираме, че днес науката най-малкото е готова да обсъжда въпроса за наличието на душа у човека. И ярко свидетелство за това е сензационният доклад на доктора на медицинските науки Игор Гундаров на конференция по демографската криза. За първи път от официалната трибуна руският учен изказал мисълта, че днес . науката признава наличието на някаква субстанция под названието "душа" при човека. Нещо повече, учените вече разглеждат заболяването на тази същата душа като основна причина за демографската криза, която се наблюдава в много европейски страни.

Така че можем с пълно основание да твърдим, че душата е уникална, непознаваща тлението и смъртта субстанция, живееща в различни времена, среди и пространства. Душата е безсмъртната основа и същността на човека, частица от вечността, която никога не ни напуска

http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?p=20282&sid=585a16c85ebf6792fb989d022cd9141e


понеделник, 21 март 2016 г.

Милена Бонева: Извънземни ни коват с чипове, докато спим

Милена Бонева е ловец на енергийни агресори. Тя има интересно мнение за вампирите и извънземните.

- Мит или реалност са вампирите, г-жо Бонева?
- Напълно реални са, както физическите, пиещи кръв, така и енергийните. Последните днес обаче взимат превес, защото вибрациите на нашата планета се повишават. Това е обективен процес, който в крайна сметка прави възможна и стабилна една непозната хранителна пирамида. На върха й стои свръхчиста форма на хранене. При нея вампирът вече не хаби ресурс, за да превърне погълнатото от материалното ниво в чиста енергия.

- Биоенергийният процес, за който говорите, само от първичния инстинкт ли се движи?
- Не, целта е кражбата на сила от жертвата, но нерядко успоредно се поемат и определени нейни способности и таланти. Според моите наблюдения енергийните вампири рядко се насочват към случайни хора. Тяхната цел днес са изявени фаворити в своята област или силни сензитиви, ако говорим за духовно надарени личности. Вампът си избира достойна на неговите сили жертва, защото във Вселената по правило съзнателно еволюиращите същества винаги целят по-високото ниво. Ето, напоследък у нас плъзнаха много тъмни организации, които гонят придобиване на свръхестествени сили и инициации (кодове) на готово. Тяхната цел са именно развити вече в Светлината хора. Служителите на Тъмнината чакат такива феномени да доузреят, за да им откраднат после божествените кодове. Така енергии, които сега слизат Отгоре, се крадат и после се използват по небожествен начин.

- Как да се защитим от кражбата на виталитет?
- Като начало трябва да се овладее майсторството на менталното и емоционалното тяло, което аз преподавам. При него се учим да владеем себе си, защото ние сме тези, които позволяваме някой да ни вземе нещо. Ако сме уязвими, повярвайте ми, все ще се намери някой да ни ядосва или манипулира и така да пие от енергията ни. Вампирите около нас ще се нижат, докато не открием божествената част от себе си и не овладеем този тип майсторство, в което имаме пълен контрол върху енергийните си тела. От този миг преставаме да бъдем донори.

- Кои са потенциално опасните ситуации в ежедневието ни?
- При обгрижването или успокояването на някого ние всъщност му даваме от нашата лична сила. В същото време не са малко хората, които злоупотребяват и се преструват на жертви само за да получат достъп до фините ни енергийни тела. Това е т. нар. женски жертвен тип. Други хора са мъжкият – влиза при теб и без да пита може ли, не може ли, се разполага и взима каквото му е нужно. Но и онези, които се оплакват непрестанно, не са по-безопасни. Това е чиста проба нападение в Третото око. Това е шестият енергиен център чакра, който се намира в междувеждието. Там енергийният вампир се закача за нас и нанася много сериозни травми – отнема лична сила, замърсява енергийния канал, който свързва човек с божественото поле над него. На физическо ниво вампирската атака се изразява в умора, дискомфорт, раздразнение, повръщане, сънуване на кошмари нощем.

- Разкажете повече за мъжкия тип вампиризъм?
- В ежедневието ни това са агресори, които чрез форма на дразнение черпят сила от слънчевия ни сплит, където тя е в изобилие. Менталистите пък са друг тип, които имат дарбата да ни пият направо дори без никакъв контакт. Те могат да ни вменят и определени мисли, да правим, както те искат. На истински добрите енергийни вампири не им трябва физическо присъствие, защото могат да атакуват от голямо разстояние. Ако усетим момента на нападението, можем да се защитим с призив към архангел Михаил за помощ. Но ако вече атаката е протекла и са налице поражения, жертвата е най-добре да се обърне към посветен сензитив за помощ.

- Някои изследователи говорят и за атаки от страна на невъплътени същности – демони, астрални същества?
- Тези същности обитават предимно четвъртото измерение. Много ясновидци и контактьори си партнират с тях. Човек, когато си отвори сетивата и се е устремил към по-висшите нива на духовно развитие в пето измерение, почти винаги се сблъсква с такава опитност. Всъщност ние привличаме към себе си такива същества, на каквото ниво се намираме в момента. Ако имаме силно его и парадираме с власт, имоти и пари или с някакви способности, ни се закачат тъмни сили, които черпят от нас виталитет. Това си е вид партньорство, но опасността при него е, че след известно време то изсмуква силите и човекът попада в психиатрията. Аз самата съм вадила многократно такава тъмна същност, свила гнездо в аурата на човека. За съжаление съм виждала и немалко хора, на които енергийният вампир буквално е смлял мозъка. На тях просто няма как да се помогне. Други просто усещат освобождаване, щом откача тъмната същност.

- Доколко е реална извънземната форма на вампиризъм?
- Вижте, в момента негативните извънземни се борят с позитивните за контрол над Земята. Около нея има кораби, които помагат на определени хора, стремящи се към Светлината. В същото време има бази и на недружелюбните пришълци, чиято цел е да поддържат нивото на манипулация, заблуда и страх на планетата на удобното за тях високо ниво. Защото това ги храни. Негативните извънземни се домогват до нас чрез прoбиви във време-пространствения континиум, докато спим. Поставят импланти, които в определен момент активират. По време на равноденствията те се спускат и се закачат за имплантите като котва и започват да работят отвътре навън. Общото между тях и демоните е, че помагат на хората с голямо его бързо да напреднат, но после и бързо ги сриват.

- Политиците сигурно са много уязвими, защото също са свръх себелюбиви.
- Всеки енергиен вамп търси достоен на него физически обект. В този смисъл високопоставените люде са не само предпочитана, но и лесна плячка за зомбиране. Негативните извънземни например се свързват много рано с перспективните. Дали ще са хора с власт или със свръхестествени дарби, ще ги разпознаете по липсата на емоционално тяло. Те са оперирани от чувства като състрадание, милосърдие, емпатия. Това са неутрално студени личности, на тях не може да им трепне нищо и за никого, празни са отвътре сякаш. Всъщност това е силата, която вампът им дава, за да помитат всичко и всеки, изпречил се на пътя им.

София standartnews.com

http://www.myleksikon.com/?p=300

неделя, 20 март 2016 г.

Русия и САЩ изградиха военни бази на Луната

Ян ван Хелсинг е псевдоним на германеца Ян Удо Холей (р. 1967 г.). Прочут е като автор на „теории на конспирацията“, макар че това, което пише, е или самата истина, само че неудобна, или представлява логична версия за събития, които политически коректната казионна литература не е обяснила.
Той поставя един изключително важен, но пренебрегван въпрос – кой може да гарантира, че онова, което САЩ и Русия съобщават за своите космически постижения, е действително така? Няма как да разберем, защото никой независим наблюдател не може да отиде на Луната или Марс и да провери. Двете свръхсили имат пълен монопол над това познание.

Има много причини, поради които откритията се засекретяват, например за да се оправдаят неясно как похарчени (присвоени?) милиони. През 2009 г. САЩ казаха, че са ударили южния полюс на земния спътник с празната степен на една ракета, за да проверят дали в избликналия гейзер от прах няма следи от вода. Но понеже това станало откъм тъмната страна на Луната, няма как да покажат със снимки какво са установили. С тази „мисия“ НАСА оправда 79 милиона долара от бюджета си.


Ян ван Хелсинг предлага друга хипотеза – че САЩ и Русия са открили следи от живот и – още по-важно! – условия за живот на Луната и Марс, но крият това от човечеството, защото готвят евакуация на „елита“ на тези планети в момента, когато животът на Земята стане невъзможен.

Забележете, че в случай на евентуално трайно застудяване на климата като начален етап на ледников период, човечеството има нищожни или даже никакви алтернативи. За световния „елит“ обаче, който не по-късно от 1957 г. осъзнава ужасните заплахи на природните катаклизми, нещата не стоят така.

По онова време в Хънтсвил, Алабама, се срещат изтъкнати учени, за да анализират данните от наскоро инсталираните в околоземна орбита спътници. Един от присъстващите, д-р Карл Герщайн, прогнозира, че замърсяването на горните слоеве на атмосферата и стотиците милиарди тонове въглероден двуокис, складирани там, ще бъдат катастрофални. Всички са единодушни, че в хода на следващото хилядолетие на повърхността на планетата човешкият живот ще бъде невъзможен. Разработен е план, чието разкриване вече коства живота на много хора. Става дума за

Алтернатива 3.

Планът е следният:

Алтернатва 1: Детонация на ядрена глава в стратосферата, за да се разсее въглеродният двуокис в космоса.

Алтернатива 2. Строеж на огромни, подземни самоосигуряващи се градове, в които ще бъде евакуиран „елитът на обществото“. Той ще може да живее в тях дотогава, докато животът на земната повърхност стане възможен.

Алтернатва 3. Колонизиране на друга планета, например Марс.
По-късно Алтернатива 1 е сметната за твърде опасна и отпада от програмата. Другите две обаче са приведени в действие.

Според досегашните ми разследвания Алтернатива 2 обхваща 75 подземни града, 65 от тях са в Америка, един в Швейцарските Алпи, един в Трансваал, Южна Африка и един в Пайн Геп в Австралия. Не посочвам останалите, защото ми беше позволено да разгледам списъка само за малко и не ги помня.

Към американските градове спадат подземните бази: Dulce Base в Ню Мексико; Area 51 и Грум Лейк в Невада; Country Club, Мериленд и Los Alamos, наречен Dreamland, Калифорния, където се провеждат и генетични експерименти с хора (клонинги), правят се експериментални полети, възстановяват се паднали летящи чинии и се тестват разработки като пулсови двигатели.

През април 1992 г. интервюирах една дама в Сидни, Австралия, която не желае да бъде назована поименно. Тя е работила за австралийска фирма за почистване и по нейно нареждане се озовава в подземната военновъздушна база Пайн Геп. Жената ме информира, въпреки заплахата от невероятно висока глоба, че Пайн Геп е дълбок около 13 км, функционира чрез „свободна енергия“, има езера, висящи влакове, собствена обработваема площ с плодове и зеленчуци и т. н. По официална информация Пайн Геп може да понесе без проблем директно пусната атомна бомба. (Още за Пайн Геп в Stan Dejos: Cosmic Conspiracy)

Алтернатива 3 трябва да е била стартирана през 1959 г. Още към края на 50-те години са произведени първите американски летящи чинии с помощта на немски учени, взели участие в създаването на германските дискове (между които е и Виктор Шаубергер,VRIL-7), и технологиите от падналите летящи чинии в западните части на САЩ.

Паралелно с официалните космически програми стартира секретен проект, в който благодарение на новата технология се изследва лунната повърхност. От 1960 г. източно от Маре Имбриум руснаци и американци съвместно започват изграждането на две лунни бази. Това са база „Архимед“ и база „Касини“ – наречени на кратерите, в които са построени. Те са замислени като междинна станция в полетите до Марс.

На 22 май 1962 г. на Марс трябва да се е приземил първият екипаж. Кацането, както и полетът над повърхността на планетата и коментарите на американския и съветския екипаж са заснети от летящата чиния.
През януари 1977 г. чрез сътрудника на НАСА Хари Кърмъл филмът стига до сър Уилям Балънтайн – виден радиоастроном. На 6 януари 1977 г. Балънтайн си уговаря среща с Джон Хъндри, мениджър на международен ежедневник, за да обсъдят оповестяването на филма. Той умира на път за Хъндри при мистериозна автомобилна катастрофа. Най-после с помощта на Кърмъл и съпругата на Балънтайн филмът попада в телевизионния екип на Science Report на английската Scepter TV и е излъчен в следващото предаване на Science Report.

Малко след това телевизионният канал получава „знак“, че ще му бъде отнет лицензът, ако в бъдеще не ограничи предаванията си по темата. Филмът, който е заснет през пилотската кабина, съдържа кратки кадри с уредите на пилотите, които показват атмосферно налягане 700 мили бара и външна температура 4°С. Астронавтите, чиито гласове също са записани, ликуват и викат: „Днес е 22 май 1962 г., ние сме на Марс и имаме въздух!“

Ако досега се въздържах от собствена хипотеза, тук бих искал да изкажа мнението си. Чувам много от читателите да казват: „Хубава историйка, ама ние добре знаем, че на Марс животът е невъзможен…“ Въпросът ми към вас е: ЗНАЕМ ли го наистина?

Ако сме честни, единственото, което знаем, е малкото или многото оповестено от НАСА и написаното в учебниците.
На обществото се казва, че на Марс не може да има живот и затова още дълго няма да знаем дали това е така. Бъдете сигурни, че специално при космическите програми също говорим за монопол, и никой освен изследователите, ангажирани директно с проектите, не знае със сигурност.

Едва ли не трябва да вярваме на всичко, което ни кажат, защото в момента нямаме възможност да отлетим до Марс, за да проверим лично. Ако приемем, че Марс е „мъртъв“, означава всичко да си остане постарому – т.е. трябва да останем на Земята, защото отвън не ни чака никакво приключение. Но ако допуснем, че под някаква форма животът на Марс е възможен – да речем, под скалните куполи и с филтриран въздух – мислите ли, че това просто ей-така щеше да бъде казано на хората?

Снимките на Викинг-1 от 31 юли 1976 г. – когато на височина от 1278 мили над северното полукълбо бе заснето познатото ни днес „лице на Марс“, дълго 1.5 км и вляво от него симетричните форми на множество пирамиди – вече доказаха, че някога там е имало интелигентен живот. Дори само наличието на тези постройки е достатъчно, за да разтърси всички т.нар. световни религии и да покаже, че земното човечество едва ли е „венец на Творението“.

http://www.burgasnews.com/ezoterika-i-misterii/70167-rusiya-i-sasht-izgradiha-voenni-bazi-na-lunata


петък, 18 март 2016 г.

Психотронните генератори: Информация за размисъл

По неофициални данни разработките на дистанционно психотронно и геофизическо оръжие отдавна са излезли извън лабораториите.

Какво трябва да знаем за честотите?
Енергията с честота 1-2 херца приспива човека.
От 5 до 7  херца предизвиква див страх; ако облъчването продължи дълго време, мозъкът може да влезе в резонанс и да загине. Затова на летците е забранено да влизат в буреносни облаци, защото в тях най-често се получават вихри и вибрации, които имат честота 5-7 херца.
В научните кръгове наричат честотите от 5 до 7 херца  „гласа  на морето”, защото в резултат от тектоничните размествания земната кора се премества под водата, предизвикват  се  подводни земетресения; точно  тях учените наричат „гласа  на морето”. Тези земетресения предизвикват вълна, която в морето достига 700-800 км/ч.
Нека да си представим как излъчването от 5-7  херца се разпространява със 700-800 км/ч по повърхността на морето?  Появяват се явления като „Летящият холандец” – кораб, на който няма хора, но в каютата се вижда как са варили кафе и пр. следи от човешко присъствие. Излъчването по вълните предизвиква паника в екипажа и всеки тръгва да се крие или скача зад борда…
Много военни структури използват излъчватели на тези честоти, с цел разгонване на демонстрации, т. е.  облъчват хората с тази честота и те  панически се разбягват.
Инфразвуковите честоти
През 70-те години на Запад беше проведен опит с използването на свръхниски честоти, които човешкото ухо не чува. Хората  в една зала панически се разбягали… Това бил ефектът от ниските честоти.
Честотите, близки до слуховото възприятие, се наричат звукови честоти, които също влияят върху човека. Мозъкът, който е свикнал да работи на свръхвисоки честоти (ултрависоки), за него ниската честота от 5-7 херца е погубваща.
Съществува следният случай:  някой го боли стомахът, пие лекарства, болките не минават; той отива при баба знахарка, която чете молитва над корема му и той се връща здрав в къщи. Тази молитва има честота 14-16 херца и тя възстановява високочестотната енергия във функционирането на стомаха. Вероятно нашите прадеди са знаели в какъв диапазон работи стомахът, в какъв – панкреасът, черният дроб и далакът. Някои смятат това твърдение за лудост.
Прадедите ни помагали на болните  органи с определена честота, т.е. познавали някои амплитуди, значи са владеели силата на гласа, която влияе върху човека. Ако някой ви говори монотонно, т.е. ниско, вие заспивате.
Честотата от 20 до 200 херца е общата средна честота за работата на сърцето. Някои учени твърдят, че сърцето работи в диапазона от 58 до 75 херца. Класическата музика е в диапазона 20-200 херца, а обикновеното пеене обикновено се доближава до диапазона 400-1000 херца.
Камертоните са настроени на честотата 440 херца  и това е нотата ла. Тази нота влияе на една от чакрите. Затова оперните певци, преди да излязат на сцената, се разпяват с ла-ла-ла… Така те създават честотата 440 херца. Но понякога диапазонът  може да достигне до 16-17 хиляди херца…
Вече казахме, че нашият мозък работи на ултрависоки честоти. Сигналът от мозъка със свръхвисока честота стига до някой орган и той работи нормално. Но ако енергийният канал е прекъснат, лекарите се опитват да го лекуват с апарати, които извъчват УВЧ или СВЧ. Микровълновите печки имат свръхвисока честота и едва в последните години се заговори, че са вредни за човека. Храната се приготвя бързо, но излъчването им влияе върху мозъка.
Диапазонът на сърдечната чакра е 20-200 херца. Когато стигне до 220-230, настъпва срив в сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане.
Чакрата, разположена на челото, е свързана със зрителните нерви; когато продължително  гледаме телевизията, която работи на честота 50 херца, това е честотата на окото и това действа уморяващо.
Докато честотата на мониторите беше 50 херца, очите ни бързо се уморяваха, усещахме раздразнение и сънливост. След това честотата стигна до 60 херца и ние започнахме да работим по-дълго; появи се и честота 75 херца и работоспособността ни се подобри. Сега оптималната честота е 85 херца.
Днес телевизорите са с честота 100 хц. Така намалява умората на очите, но възприемчивостта към рекламата и информацията, и зависимостта става по-силна.


В момента се разработват компютърни монитори, които излъчват 250 херца, т.е. пет пъти над нормата. Над диапазона от 60 херца човек може да се програмира.
Читателят вече знае за 25-ия кадър. Първо го разработват руснаците, а след това американците вградили реклама на пуканки в кадър и след като видели филма, всички зрители хукнали да купуват пуканки.
Днес в света се прилага широко програмата за нервнолингвистично програмиране. Невро – това са невроните на мозъка, лингвистиката е езикът на програмирането, или съкратено НЛП, т.е. това е езиково въздействие върху човека, програмирането му на нервно ниво, влияние върху психиката му., т.е. чрез неговите емоции, думи, постъпки и пр. Но най-често НЛП се използва в рекламата.
През 1987 г. премиерът на Съветския съюз Рижков одобрява бюджет от 500 милиона рубли за програма за пси-технологии, включително и средства за управление на хората и въздействие върху волята им да вземат решения. Програмата наблюдава генерал-лейтенантът от ГРУ Фиряз Ханцеверов. През 90-те години за дистанционно въздействие върху хората са отделени още 500 милиона рубли. В програмата участват 120 организации в специално създадения Международен център за венчърни и нетрадиционни технологии ВЕНТ, с шеф Анатолий Акимов.
Хипнотизаторът Иван Качалин създава апарата „Радиохипноза”, който приспива хората с помощта на СВЧ-излъчвания на разстояние до 50 км; апаратът е изпробван във военна част 71592 край Новосибирск. Апаратът не само приспал войниците, но и предизвикал промени в мозъка им, включително мутации.
В РУСИЯ е разработена най-добрата в света система за ПВО на основата на плазменото оръжие. През 1993 г. руснаците предлагат на САЩ да се запознаят с плазменото оръжие, което насочва два енергийни лъча – единият  електромагнитен, в микровълновия диапазон, вторият е лазерен. Тези лъчи се срещат в космоса на избрана цел и се получава нещо като взрив – миниатюрна водородна бомба.
Закритите семинари, които са посветени на използването на психотронното оръжие за работниците в КГБ се провеждат в Беларус – в един спортен комплекс край Минск.
През 1988  г. в Киевския отбранителен завод „Октава” са произведени  първите пси-генератори, разработени на базата на разработките на учения Беридзе, който изобретява апаратите за медицински цели. Той отказва да сътрудничи на КГБ и ‘загива’ в автомобилна катастрофа, а материалите от разработките му изчезват.
В края на 80-те години апаратът на Беридзе е модифициран и са конструирани стационарните и преносимите генератори на Деев. С тях провеждат масови експерименти с хора във военноморската база в Севастопол, Прибалтика, Грузия, Новосибирск и Чечения.
В Сергиевия Посад в Москва се намира 12-етажен подземен център за генетично оръжие.
Академик В. Казначеев разработва прибор за въздействие върху биообекти чрез снимка. А шефът  на лабораторията по микролептонни технологии в Москва Анатолий Охатрин работи под началството на Корольов; те създават апарат, който може да се настройва на биоенергийните характеристики на един конкретен човек. Потоците микролептонни частици доставят в организма вещества, разположени в специална капсула.
„Руският кълвач” е серия от електромагнитни излъчвания; началото на програмата е заложено на  4 юли 1976 г. за въздействие върху времето, земетресенията и психиката на хората. Тя е създадена на базата на предавателя на Тесла. Тези излъчвания прекъснали комуникациите  на цялата планета в диапазон от 3 до 30 мегахерца. Един от страничните ефекти в проекта „Руски кълвач”, за който не споменават никъде, е разрушаването на озоновия слой, открито през 1977 г. Един от най-големите предаватели на Тесла недалеч от Киев прекратява работата си след взрива на атомната централа в Чернобил, тъй като реакторът го захранвал. Има версия, че аварията на Чернобилската централа е организирана от западни правителства, за да прекрати излъчванията  на „Руския кълвач”.
Подобна е „Американската циркулярна пила” през 1990 г.
След разпадането на Съветския съюз разработването на нетрадиционните технологии преминава в САЩ и транснационални корпорации. Днес психотронното оръжие е базирано в космоса – в създадената в САЩ спътникова система за свръзка ТЕЛЕДЕЗИС, която включва около 300 спътника. Използват се телевизията и радиото, а при необходимост и масовите комуникации.
В проекта HAARP е заложен предавател, на базата на „лъчите на смъртта” на Тесла, който може да се сравни с колосална микровълнова печка, чието излъчване може да се фокусира във всяка точка на земното кълбо; проектът е задействан през 1998 г.
САЩ построиха мрежата от кули GWEN – за създаване на вълни в земната повърхност в извънредни ситуации; те  могат да транслират вълни с крайно ниска честота, уж за целите на отбраната.
Филаделфийският експеримент в САЩ с участието на Алберт Айнщайн през август 1943 г. успял да направи есминеца „Елдридж” невидим; този проект бил продължение на проектите „Феникс-1” и „Феникс-2”. Така била получена технологията „Стелс”, радиочадърите за управление на времето на основата на „оргонната енергия” на Вилхелм Райх и радарът SAGE за манипулиране на съзнанието.
През 1975 г. психологът Лорънс Цинео и компютърните специалисти Д. Уолд и Д. Хол създали „компютър за четене на мисли”, който бил изпробван в Станфордския изследователски институт.
Смята се, че САЩ използват психотронното оръжие, за да установят световно господство, за потискане на националния суверенитет в неудобни страни и предизвикване на масови безредици и кървави конфликти, за въздействие върху избирателите по времето на избори, за зомбиране на политически дейци и пр. Щатите скрито провокират корупция, наркомания, междурелигиозни сблъсъци, разпад на държавната власт, армията и службите за национална сигурност.
„Леките” победи на американците в Персийския залив, Афганистан и Ирак се обясняват с използването на психотронно оръжие. Очаква се то да бъде използвано и срещу Иран.
Първият опит на Тесла предизвиква в Сибир известния Тунгуски взрив. Опитите с геофизическо оръжие могат да предизвикат огромни екологични бедствия; с него се обяснява огромният брой, невиждани преди това, природни катаклизми и стихийни бедствия.
http://svetovnizagadki.com/psihotronnite-generatori/


сряда, 16 март 2016 г.

Сеизмолог: Психотронно оръжие предизвика масовото изкрейзване на българина

“Не е възможно българският народ да изкрейзи така масово без намесата на такова психотронно оръжие”, заяви в ефира на “Нова телевизия” сеизмологът Бойко Рангелов.
Той бе поканен в студиото, заедно с журналиста Светослава Рудолф, за да коментират твърденията, че наводненията във Варна са причинени от дейността на изследователската станция на програмата за изследване на йоносферата HAARP.
Рангелов (на снимката) описа HAARP като система от антени, които излъчват електромагнитни вълни. Съоръжението се намира в Аляска, САЩ. Официалната цел на това съоръжение е изучаване на интервала от йоносферата, който съдържа по-голямата част от озоновата защита на земята. Чрез инсталациите в йоносферата се излъчват мощни импулси от електромагнитно лъчение, а учените записват заключенията си по въпроса как лъчението влияе върху разпространението на радиовълните.
Журналистът Светослава Рудолф изказа мнение, че именно инсталацията HAARP е предизвикала наводненията в морската столица. Бойко Рангелов отрече тази хипотеза, като заяви, че HAARP предизвиква ефекти само на местно ниво. Сеизмологът обаче изтъкна, че е отворен към хипотезите за секретно психотронно оръжие.

Той дори заяви, че подозира за влиянието на психотронно оръжие върху българите. Тезата му бе подкрепена и от Рудолф, според която политическата нестабилност и кризата на доверие в българското общество се дължат на психотронни атаки, целящи да окажат влияние в момента, когато се договаря “Южен поток” и Русия затвърждава позициите си в Източна Украйна.
Снимката е на marica.bg


понеделник, 14 март 2016 г.

Ню-ейдж измамата за "Любовта"

Духовността като вид бягство от реалността - Ескейпизъм

Нека започна точно от най-невралгичната точка. В момента в който изписвам тези думи мога да възкликна: „Писна ми!". А аз още не съм започнал.

Току що изслушах една дълбоко потънала в стрес възрастна жена по телефона, изслушах поредното описание относно нейният пет годишен внук, за онова което се е случило с него в Центъра за предучилищно възпитание. По този въпрос може да видите съответната статия. Бел. от редактора: става въпрос за прояви на педофилия в един от предучилищните домове.

Доста е като информация това, нали? Особено ако сте един от изразителите на т.нар. „Ню Ейдж любов". Всичко това ще ви се стори твърде много. Ще кажете трябва да бъдем позитивни. Говорейки пред хората, че онова което се случва било „лоша карма". 0, горките ми.

Все едно да се каже: Не откривайте онова, което става в света около вас. Не гледайте онова което се случва с милиони деца всеки ден по цялата планета. И за вашата собствена сигурност в името на Бога, не се размърдвайте от задниците си, нито се опитвайте да направите нещо.

Да се направи нещо по въпроса това звучало негативно. Господи!

И така ако сте от това направление на Ню Ейдж „любовта", моля ви незабавно запалете свещ, наредете се в кръг с т.нар. „мислители" и започнете да изпращате позитивни вибрации. От това може би милиони деца не ще пострадат ужасно в т.нар. Центрове за специални грижи. И така изберете!

Колкото до мен какво друго бих могъл да направя в остатъка от моя живот. Току що съм слушал безкрайни словоизлияния, голи кухи фрази, празнословия, слушам ги непрекъснато от хора, които се крият зад „любовта" и т.нар. „духовност". Всички те се извиняват с тях.

Да, те се извиняват с тях за това, че не правят нищо, което поне малко би могло да промени нещата. Всички тези Ню Ейдж последователи говорят по един и същ начин за любовта. А какво общо има любовта с тяхната менталност. Това е едно отричане на процесите, които се извършват в момента, отричане на страданието защото същите те не могат да видят тази реалност и те крият своето коравосърдечие с упоритостта на овни под булото на израза, че трябвало да бъдат позитивни.

Нима е отрицателно да се идентифицира рака, така че да бъде впоследствие лекуван? Или е по-положително да се отрече този рак, че съществува. Докато още не е станало късно и не е много напреднал той да може да бъде излекуван все пак.

С едно изречение вие разбирате ужасната реалност на онова което Ню Ейдж последователите отричат при възприятието на този свят. Отричането на съществуването на рака води до закъсняване на процеса на неговото рано или късно лекуване, а то е необходимо. Да се продължава да се отрича по този начин реалността, т.е. да се осъждат все повече и повече деца, да страдат от последствията на този рак като се правят, че не го виждат с призиви за положително мислене, какво е това!

Да поговорим за тези, които си затварят очите.

Безспорно ние се нуждаем да проектираме нашата енергия на Любов, но любовта не е това, което го пее Селин Дион. То е да посветим себе си в разкриването на онова, което трябва да бъде разкрито и което трябва да бъде неутрализирано ако сме призвани да лекуваме в този триизмерен свят. Все едно, че вървим в пространства, в които не бихме искали въобще да мислим, прекарваме нашите дни обработващи информация, която не бихме искали да видим никога. И така става, че рано или късно, е необходимо да отворим очи и да видим онова, което е било нееднократно затъмнявано от липсата на желание за разпознаване.

Вижте това заболяване, излекувайте го, сторете някаква промяна.

Нито за момент аз не търся да подкопавам значението на фокусирането върху нуждата от любов в нейният истински смисъл. Любовта не е отричане на нищо, което става от реалността.

Това не е закриване на очите, поради това, че не ни е изгодно да видим нещо.

Повярвайте, става ми ужасно тъжно от подобно лицемерно мислене. Съжалявам ако съм ви причинил досада с всичко това, което пиша. То е защото просто, аз съм. Така аз вече се чувствам по-добре.



С много любов: Дейвид Айк


събота, 12 март 2016 г.

Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

В тази статия ще изследваме как вашето тяло се явява холографска проекция на съзнанието ви и как вие директно въздействате върху тази холограма и по този начин имате пълен контрол над физическото здраве на тялото си. Също така ще изследваме детайлно точния механизъм зад този принцип и – не се тревожете – ще ви предоставя научни доказателства, така че нека рационалният ви ум бъде спокоен. Но първо… как изобщо е възможно това?
Човешката мисъл определя реалността
Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията (“частиците”) на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.
Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.
Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможност.
Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.
По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.
И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено “време на Планк”), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово нивоинформира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.
Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.
Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).
Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.
След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:
“Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината.” (“Холографската вселена”, стр.107)
Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите “материални тела” се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването й и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, “няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина”.
Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.
Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.
Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.
Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.
И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със “силно чувство за благоденствие” и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.
Тялото е проекция на съзнанието
Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2)Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?
Отговорът и на двата въпросa е “съзнание”. Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.
Дийпак Чопра, в книгата си “Как да познаем Бог”, разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че “той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. ” (“Как да познаем Бог”, стр.221)
Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и “изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба”. Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:
“След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех.”
Той продължава:
“В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин.” (“Как да познаем Бог”, стр.222)
Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.

Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи ивременно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.
Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.
Но как точно се прави това?
Изцелете полето си, изцелете тялото си
Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.
Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се  синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.
Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.
Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.
Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото випостоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори савъв вас.
Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от “нови” атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.
Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми “са като мигриращи птици”. Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.
От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?
Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?
Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.
Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.
Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.
Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не твърдя, че можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание. Онова, което твърдя, е, че в едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.
С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.
Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.
Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.
Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.
Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.
“Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата.” – Св. Августин

Брандън Уест
Превод: Мария Казакова