Чувството за вина и манипулаторите

Простете си!Позволете си да бъдете себе си и  да живеете съобразно вашето кредо.

Изпитвате ли често чувство за вина? Измъчва ли ви често усещането, че сте сбъркали, че нещо не сте направили както трябва?

А замисляли ли сте се кой всъщност ви обвинява? От чие мнение се страхувате, притеснявате? На хората, обществото, Бог? Кой ви съди?

Този, които те съди, си Ти, самият ти. Смятам,че човек изпитва чувство за вина, когато сам съди себе си. Чувството за вина, както казва Вадим Зеланд, е излишен потенциал, който задейства равновесните сили. В Природата не съществуват понятия като добро и лошо, излишният потенциал се появява там, където има напрежение. За равновесните сили е все едно дали си направил нещо „добро“ или „лошо“. За тях това е едно и също. Те просто се стремят да изравнят създадените разлики в енергийните потенциали  като  често ни  доближават до това, от което се страхуваме и което си мислим подсъзнателно, че заслужаваме. Чувството за вина създава в подсъзнанието сценарий за наказание и се случва така, че се появяват проблеми, които решаваме, че са възмездие. А то е, защото ние сме програмирали ума си за наказание.

Разбира се, когато човек усеща, че е постъпил зле, е хубаво да признае грешката си и да поеме отговорност. Но не носете вината в себе си, простете си. Чувството за вина е тежко бреме. Луйз Хей пише в книгата си „Силата е в теб“ :

„Ние наказваме себе си, а около нас няма никой , който да се изкаже в наша защита. Време е да простим на себе си и да се освободим.“

Когато се чувстваме виновни, ние задържаме в себе си отрицателна енергия. А когато помолим за прошка и се покаем, тази енергия се разсейва. Споделянето, покаянието, признаването на грешката освобождава отрицателната енергия, стопява излишния потенциал и се чувстваме по-леко.

Често обаче пок аянието и чувството и за вина се използва от манипулаторите и те нееднократно ни напомнят за грешката ни. Не бива да се поддаваш на манипулациите им. Нали веднъж си поискал прошка? Не може да изкупваш една грешка милион пъти и да станеш зависим заради  нея. Манипулаторите използват това. Всеки греши, но когато си признал грешката си и си се разкаял, нямат право да те карат да плащаш  отново и отново за нея. Всъщност те го правят ако ти им позволиш.

Кажете им смело – или да ви простят и да ви приемат или да ви напуснат(примерно). Но ако изберат да ви простят, да ви примат с тази грешка и повече да не я обсъждат.

Често обществото, както и организираните религии ни внушават чувство за вина. Но кой би могъл да каже кое е правилно и кое не? Никой не би могъл да се постави на наше място. Смятам че, както казва  Луиз Хей, човек постъпва най-добре според своето ниво на развитие, според съзнанието си, познанията, които има и според убежденията, които си е изградил в средата, в която е израстнал.Единственият  критериий за това, кое е правилно е собственото ни усещане за нещата.

„Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте , е собствената ви преценка за това какво е правилно за вас.“Луиз Хей

Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.

Лошото е, че когато сме склонни да изпитваме чувство за вина, вечно ни се струва че не правим нещо както трябва, мислим,че трябва постоянно да се извиняваме, чувстваме се отговорни за всичко и постоянно се упрекваме за нещата, които ни се случват в живота.

Развиваме склонност да се оправдаваме, страхуваме се да кажем НЕ и така ставаме лесна плячка за манипулаторите. Те много лесно ни внушават чувство за вина(макар че понякога го правят несъзнателно).

Замисляли ли сте се какво всъщност искат те, какво искат да постигнат като ни внушават вина? Може би самите те се чувстват несигурни, неуверени , терзаят се от съмнения и се опитват да се самоутвърдят на наш гръб? Или може би страдат от липсва на внимание и това е единственият начин, който са научили, за да го получат – именно като манипулират другите?

Този, който ви внушава чувство за вина, той просто ви манипулира(съзнателно или не)!

Не влизайте в играта му!

Научете се да казвате НЕ!

Откажете се от склонността да се оправдавате! Така манипулаторите няма да има за какво да се захванат.

„Мъдростта е да се научиш кога да казваш НЕ на хора, места, неща и изживявания, които не са добри за теб.“ Луйз Хей

Когато винаги се опитвате да угодите на другите, само за да не се чувствате виновен, вредите на себе си. Харесва ми какво пише в това отношение Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:

„Всичко, което правим за другите от любезност, макар добре да знаем, че не е най-правилното за нас, някой ден ще се обърне срещу нас.“

„Който се  съобразява единствено с другите, без да мисли за себе си, бива използван.“

„Колкото повече другите свикват някой да се жертва за тях, толкова повече го натоварват. Но дали са му благодарни за това? В никакъв случай.“

Когато кажете НЕ, манипулаторите няма как да ви държат в плен. Помнете:

Не сте длъжни да се оправдавате пред никого!

Когато се сравняваме с другите, ние често се обвиняваме, че не сме като тях. Когато вътрешно се упрекваме, другите също започват да ни съдят и поучават, че така било правилно. Но ние сами се даваме под съд. Дали сме постъпили правилно ли не можем да решим единствено ние. Другите стават наши съдници, ако ние сме предразположени да поемаме вина за всичко. Съгласна съм с това, което казва Вадим Зеланд:

„Върнете си правото да бъдете себе си и станете от скамейката на подсъдимите. Никой няма да посмее да ви съди,  ако вие самите не се смятате за виновни. Само вие доброволно можете да дадете на другите привилегията да са ваши съдии.“

„Ако само за миг се осъзнаете като виновен, че сте по-лоши от другите, те непременно ще го усетят. Но ако нямате чувство за вина, никому и наум няма  да му дойде да се самоутвърждава за ваша сметка.“

Позволете си да бъдете себе си и  да живеете съобразно вашето кредо.

Ако си позволите да бъдете себе си, няма да има нужда да се оправдавате и страхът от наказание ще отпадне.

Никой няма право да ви съди!

Помнете, че вие правите най-доброто, което сте могли в момента.

Сещам се за една мисъл, която е много подходяща тук:

„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“  Бог

А вие какво мислите? Чувствате ли се виновни и как се справяте с чувството за вина и манипулаторите?

Изпитвате ли често чувство за вина? Измъчва ли ви често усещането, че сте сбъркали, че нещо не сте направили както трябва?

А замисляли ли сте се кой всъщност ви обвинява? От чие мнение се страхувате, притеснявате? На хората, обществото, Бог? Кой ви съди?

Този, които те съди, си Ти, самият ти. Смятам,че човек изпитва чувство за вина, когато сам съди себе си. Чувството за вина, както казва Вадим Зеланд, е излишен потенциал, който задейства равновесните сили. В Природата не съществуват понятия като добро и лошо, излишният потенциал се появява там, където има напрежение. За равновесните сили е все едно дали си направил нещо „добро“ или „лошо“. За тях това е едно и също. Те просто се стремят да изравнят създадените разлики в енергийните потенциали  като  често ни  доближават до това, от което се страхуваме и което си мислим подсъзнателно, че заслужаваме. Чувството за вина създава в подсъзнанието сценарий за наказание и се случва така, че се появяват проблеми, които решаваме, че са възмездие. А то е, защото ние сме програмирали ума си за наказание.

Разбира се, когато човек усеща, че е постъпил зле, е хубаво да признае грешката си и да поеме отговорност. Но не носете вината в себе си, простете си. Чувството за вина е тежко бреме. Луйз Хей пише в книгата си „Силата е в теб“ :

„Ние наказваме себе си, а около нас няма никой , който да се изкаже в наша защита. Време е да простим на себе си и да се освободим.“

Когато се чувстваме виновни, ние задържаме в себе си отрицателна енергия. А когато помолим за прошка и се покаем, тази енергия се разсейва. Споделянето, покаянието, признаването на грешката освобождава отрицателната енергия, стопява излишния потенциал и се чувстваме по-леко.

Често обаче пок аянието и чувството и за вина се използва от манипулаторите и те нееднократно ни напомнят за грешката ни. Не бива да се поддаваш на манипулациите им. Нали веднъж си поискал прошка? Не може да изкупваш една грешка милион пъти и да станеш зависим заради  нея. Манипулаторите използват това. Всеки греши, но когато си признал грешката си и си се разкаял, нямат право да те карат да плащаш  отново и отново за нея. Всъщност те го правят ако ти им позволиш.

Кажете им смело – или да ви простят и да ви приемат или да ви напуснат(примерно). Но ако изберат да ви простят, да ви примат с тази грешка и повече да не я обсъждат.

Често обществото, както и организираните религии ни внушават чувство за вина. Но кой би могъл да каже кое е правилно и кое не? Никой не би могъл да се постави на наше място. Смятам че, както казва  Луиз Хей, човек постъпва най-добре според своето ниво на развитие, според съзнанието си, познанията, които има и според убежденията, които си е изградил в средата, в която е израстнал.Единственият  критериий за това, кое е правилно е собственото ни усещане за нещата.

„Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте , е собствената ви преценка за това какво е правилно за вас.“Луиз Хей

Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.

Лошото е, че когато сме склонни да изпитваме чувство за вина, вечно ни се струва че не правим нещо както трябва, мислим,че трябва постоянно да се извиняваме, чувстваме се отговорни за всичко и постоянно се упрекваме за нещата, които ни се случват в живота.

Развиваме склонност да се оправдаваме, страхуваме се да кажем НЕ и така ставаме лесна плячка за манипулаторите. Те много лесно ни внушават чувство за вина(макар че понякога го правят несъзнателно).

Замисляли ли сте се какво всъщност искат те, какво искат да постигнат като ни внушават вина? Може би самите те се чувстват несигурни, неуверени , терзаят се от съмнения и се опитват да се самоутвърдят на наш гръб? Или може би страдат от липсва на внимание и това е единственият начин, който са научили, за да го получат – именно като манипулират другите?

Този, който ви внушава чувство за вина, той просто ви манипулира(съзнателно или не)!

Не влизайте в играта му!

Научете се да казвате НЕ!

Откажете се от склонността да се оправдавате! Така манипулаторите няма да има за какво да се захванат.

„Мъдростта е да се научиш кога да казваш НЕ на хора, места, неща и изживявания, които не са добри за теб.“ Луйз Хей

Когато винаги се опитвате да угодите на другите, само за да не се чувствате виновен, вредите на себе си. Харесва ми какво пише в това отношение Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:

„Всичко, което правим за другите от любезност, макар добре да знаем, че не е най-правилното за нас, някой ден ще се обърне срещу нас.“

„Който се  съобразява единствено с другите, без да мисли за себе си, бива използван.“

„Колкото повече другите свикват някой да се жертва за тях, толкова повече го натоварват. Но дали са му благодарни за това? В никакъв случай.“

Когато кажете НЕ, манипулаторите няма как да ви държат в плен. Помнете:

Не сте длъжни да се оправдавате пред никого!

Когато се сравняваме с другите, ние често се обвиняваме, че не сме като тях. Когато вътрешно се упрекваме, другите също започват да ни съдят и поучават, че така било правилно. Но ние сами се даваме под съд. Дали сме постъпили правилно ли не можем да решим единствено ние. Другите стават наши съдници, ако ние сме предразположени да поемаме вина за всичко. Съгласна съм с това, което казва Вадим Зеланд:

„Върнете си правото да бъдете себе си и станете от скамейката на подсъдимите. Никой няма да посмее да ви съди,  ако вие самите не се смятате за виновни. Само вие доброволно можете да дадете на другите привилегията да са ваши съдии.“

„Ако само за миг се осъзнаете като виновен, че сте по-лоши от другите, те непременно ще го усетят. Но ако нямате чувство за вина, никому и наум няма  да му дойде да се самоутвърждава за ваша сметка.“

Позволете си да бъдете себе си и  да живеете съобразно вашето кредо.

Ако си позволите да бъдете себе си, няма да има нужда да се оправдавате и страхът от наказание ще отпадне.

Никой няма право да ви съди!

Помнете, че вие правите най-доброто, което сте могли в момента.

Сещам се за една мисъл, която е много подходяща тук:

„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“  Бог

А вие какво мислите? Чувствате ли се виновни и как се справяте с чувството за вина и манипулаторите?

Изпитвате ли често чувство за вина? Измъчва ли ви често усещането, че сте сбъркали, че нещо не сте направили както трябва?

А замисляли ли сте се кой всъщност ви обвинява? От чие мнение се страхувате, притеснявате? На хората, обществото, Бог? Кой ви съди?

Този, които те съди, си Ти, самият ти. Смятам,че човек изпитва чувство за вина, когато сам съди себе си. Чувството за вина, както казва Вадим Зеланд, е излишен потенциал, който задейства равновесните сили. В Природата не съществуват понятия като добро и лошо, излишният потенциал се появява там, където има напрежение. За равновесните сили е все едно дали си направил нещо „добро“ или „лошо“. За тях това е едно и също. Те просто се стремят да изравнят създадените разлики в енергийните потенциали  като  често ни  доближават до това, от което се страхуваме и което си мислим подсъзнателно, че заслужаваме. Чувството за вина създава в подсъзнанието сценарий за наказание и се случва така, че се появяват проблеми, които решаваме, че са възмездие. А то е, защото ние сме програмирали ума си за наказание.

Разбира се, когато човек усеща, че е постъпил зле, е хубаво да признае грешката си и да поеме отговорност. Но не носете вината в себе си, простете си. Чувството за вина е тежко бреме. Луйз Хей пише в книгата си „Силата е в теб“ :

„Ние наказваме себе си, а около нас няма никой , който да се изкаже в наша защита. Време е да простим на себе си и да се освободим.“

Когато се чувстваме виновни, ние задържаме в себе си отрицателна енергия. А когато помолим за прошка и се покаем, тази енергия се разсейва. Споделянето, покаянието, признаването на грешката освобождава отрицателната енергия, стопява излишния потенциал и се чувстваме по-леко.

Често обаче пок аянието и чувството и за вина се използва от манипулаторите и те нееднократно ни напомнят за грешката ни. Не бива да се поддаваш на манипулациите им. Нали веднъж си поискал прошка? Не може да изкупваш една грешка милион пъти и да станеш зависим заради  нея. Манипулаторите използват това. Всеки греши, но когато си признал грешката си и си се разкаял, нямат право да те карат да плащаш  отново и отново за нея. Всъщност те го правят ако ти им позволиш.

Кажете им смело – или да ви простят и да ви приемат или да ви напуснат(примерно). Но ако изберат да ви простят, да ви примат с тази грешка и повече да не я обсъждат.

Често обществото, както и организираните религии ни внушават чувство за вина. Но кой би могъл да каже кое е правилно и кое не? Никой не би могъл да се постави на наше място. Смятам че, както казва  Луиз Хей, човек постъпва най-добре според своето ниво на развитие, според съзнанието си, познанията, които има и според убежденията, които си е изградил в средата, в която е израстнал.Единственият  критериий за това, кое е правилно е собственото ни усещане за нещата.

„Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте , е собствената ви преценка за това какво е правилно за вас.“Луиз Хей

Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.

Лошото е, че когато сме склонни да изпитваме чувство за вина, вечно ни се струва че не правим нещо както трябва, мислим,че трябва постоянно да се извиняваме, чувстваме се отговорни за всичко и постоянно се упрекваме за нещата, които ни се случват в живота.

Развиваме склонност да се оправдаваме, страхуваме се да кажем НЕ и така ставаме лесна плячка за манипулаторите. Те много лесно ни внушават чувство за вина(макар че понякога го правят несъзнателно).

Замисляли ли сте се какво всъщност искат те, какво искат да постигнат като ни внушават вина? Може би самите те се чувстват несигурни, неуверени , терзаят се от съмнения и се опитват да се самоутвърдят на наш гръб? Или може би страдат от липсва на внимание и това е единственият начин, който са научили, за да го получат – именно като манипулират другите?

Този, който ви внушава чувство за вина, той просто ви манипулира(съзнателно или не)!

Не влизайте в играта му!

Научете се да казвате НЕ!

Откажете се от склонността да се оправдавате! Така манипулаторите няма да има за какво да се захванат.

„Мъдростта е да се научиш кога да казваш НЕ на хора, места, неща и изживявания, които не са добри за теб.“ Луйз Хей

Когато винаги се опитвате да угодите на другите, само за да не се чувствате виновен, вредите на себе си. Харесва ми какво пише в това отношение Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:

„Всичко, което правим за другите от любезност, макар добре да знаем, че не е най-правилното за нас, някой ден ще се обърне срещу нас.“

„Който се  съобразява единствено с другите, без да мисли за себе си, бива използван.“

„Колкото повече другите свикват някой да се жертва за тях, толкова повече го натоварват. Но дали са му благодарни за това? В никакъв случай.“

Когато кажете НЕ, манипулаторите няма как да ви държат в плен. Помнете:

Не сте длъжни да се оправдавате пред никого!

Когато се сравняваме с другите, ние често се обвиняваме, че не сме като тях. Когато вътрешно се упрекваме, другите също започват да ни съдят и поучават, че така било правилно. Но ние сами се даваме под съд. Дали сме постъпили правилно ли не можем да решим единствено ние. Другите стават наши съдници, ако ние сме предразположени да поемаме вина за всичко. Съгласна съм с това, което казва Вадим Зеланд:

„Върнете си правото да бъдете себе си и станете от скамейката на подсъдимите. Никой няма да посмее да ви съди,  ако вие самите не се смятате за виновни. Само вие доброволно можете да дадете на другите привилегията да са ваши съдии.“

„Ако само за миг се осъзнаете като виновен, че сте по-лоши от другите, те непременно ще го усетят. Но ако нямате чувство за вина, никому и наум няма  да му дойде да се самоутвърждава за ваша сметка.“

Позволете си да бъдете себе си и  да живеете съобразно вашето кредо.

Ако си позволите да бъдете себе си, няма да има нужда да се оправдавате и страхът от наказание ще отпадне.

Никой няма право да ви съди!

Помнете, че вие правите най-доброто, което сте могли в момента.

Сещам се за една мисъл, която е много подходяща тук:

„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“  Бог

А вие какво мислите? Чувствате ли се виновни и как се справяте с чувството за вина и манипулаторите?