събота, 30 април 2016 г.

Тайната на времето. Разбий представата си за него такова, каквото го познаваш! Христо Стоянов

Промених всички снимки от статията, които можете да намерите във FACEBOOK, защото реших, че е време? да ви предизвикам и извадя от мързела, който ви е много удобен. Аз променям моята реалност, а от там и околната. Давам ви много неща и в навечерието на ВЕЛИКДЕН, който не е мой празник, защото за мен е всеки ден велик-ДЕН. Пожелавам ви прекрасни ДНИ и НОЩИ ЗА НА-ПРЕД!!! А Централния компютър оставете на мен, ако СМЕЕ-ТЕ да ми се ДО-ВЕРИ-те...И ИЛЮЗИИТЕ оставете на мен. НИЙЛ УОЛШ ще ви научи в "У дома с БОГА", Но преди години, много, само 26, ИЗ-ЛЕ-ЗОХ из-ВЪН УМА, ЗА ДА го позная. Какво стана, ще на-УЧИ-ТЕ, като продължа да публикувам в СУ-РОВ ВИД от КУХН-ята... ЧЕТЕ-ТЕ, МИСЛЕТЕ и АСО-ЦИ-ИРАЙ-ТЕ и не забраВЯЙ-ТЕ да се ЗА-БАВ-ЛЯ-ВАТЕ!!!
С БЕЗ-КРАЙ-НА, както винаги.ЛЮ-БОВ и БЛАГО-ДАР-НОСТ от мен за вас!!! Нали работя по лич-ния си проект "ЛЮБОВ"







Ако прекрачим отвъд ограничения научен възглед за света, можем да намерим доста различни обяснения на времето. Първо можем да отхвърлим основното предположение, че времето е обективно.
На пръв поглед часовниците, които отмерват времето, са абсолютно независими от съзнанието ни, а всекидневието е смесица от произволни и непредсказуеми събития. Но от друга гледна точка това е така само според конвенционалната представа за времето, която споделяме всички.
Ние сме стигнали до колективното споразумение, че времето притежава определени неизменни характеристики: то се движи напред, измерва се от часовници, еднакво е навсякъде, не чака никого.
Да, но това споразумение не е неизменно и в определени моменти се оказва необяснимо гъвкаво. Ето и една затрогваща история, в която се описваше някаква злополука в мина в Германия илюстрираща какво имам предвид:
Малка група миньори останала затрупана под земята. Те знаели, че въздухът в галерията ще им стигне за броени часове. Само един човек имал часовник и затова обявявал времето, докато чакали да ги спасят.
Но за да окуражи другарите си, той ги лъжел и казвал, че е минал един час, когато били изтекли два. Затрупаните миньори били извадени на шестия ден. За огромна почуда всички били живи с изключение на един – мъжът с часовника.
Същността е в това, че този човек е нарушил споразумението за това що е действителното време. За жалост не е успял да измами самия себе си. Тогава възможно ли е времето да чака един човек, а да подминава друг в зависимост от очакванията на всеки от тях?
Отговорът…
През пролетта на 1990 г. социолозите от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщиха, че смъртността сред китайците спада с 35 процента през седмицата преди фестивала на Жътвената Луна, един от най-тачените празници в китайския календар, по време на който се отдава особена почит на възрастните хора.
След края на фестивала смъртността отново се повишава и след около една седмица е с 34 процента по-висока от нормалната. Това означава, че хората, чийто край е наближил, отлагат смъртта, за да се насладят на празник, който им е особено скъп.
Същите отклонения се наблюдават в смъртността при евреите малко преди и след Пасхата. И накрая, кардиолозите отдавна са забелязали, че около 9 часа сутринта в понеделник- инфарктите са много по-чести, отколкото през което и да е друго време от седмицата. Този час не е случаен.
За много хора отиването на работа след уикенда означава наново да се потопят в неприветливата реалност. Възможно ли е някои от тях да са открили спасителния изход в инфаркта, вместо в броенето на минутите до следващия уикенд? Тези примери се отнасят до биологичното време, до невидимия часовник в клетките ни.
За да станем свидетели на истинска власт над времето, трябва да навлезем в царството на сънищата
Времето, когато сънуваме, е лишено от каквато и да е логика или последователност. То може да тече както напред, така и назад, може да се забавя или ускорява, може да спре или просто да престане да съществува – множество събития в съня са замръзнали в нещо като безвремие и нямат нито начало, нито край.
Летенето в облаците, давенето във водовъртеж или тичането по улиците, когато те преследва зъл фантом, са събития в съня, които могат да продължат както един миг, така и цяла вечност и остават напълно неподвластни на времето. Когато се завърнем в света на работещите часовници, времето отново започва да пълзи равномерно, но това не доказва нищо за действителната му природа.
Представете си, че някой по цял ден седи пред прозореца и сутрин, по обяд и вечер наблюдава пасивно минаващите хора и събитията на улицата. Този човек може да заспи през нощта и да види в съня си същите хора и случки, но в съня му утрото, обедът и вечерта ще продължат само две минути.
Както всичко останало в съня, времето също е създадено от неговото съзнание. С какво се различава времето, когато сме будни? Мозъчните клетки, които обработват хода на времето, са едни и същи. Затова е възможно както едното, така и другото време да са плод на нашето съзнание.
Ако е така, това означава, че самото време е само лично възприятие, надеждно доколкото са надеждни настроението, носталгията, мечтите или която и да е друга мимолетна мисъл.Психолозите са наясно, че времето има строго лично измерение.
Всички влияем донякъде на времето според личните си желания
Когато зъбът ни боли и чакаме ред при зъболекаря, нещастието ни кара времето да се влачи. За да го ускорим, е нужно много малко – например да отидем в любимия си ресторант, – където отново ще сме щастливи. Когато правим нещо приятно, времето лети.
Разликата между непоносимо бавното и летящото време е само в нашето възприемане на ситуацията. Дотогава, докато можем да избираме дали да отидем на зъболекар или на ресторант, ние имаме власт над усещането за собственото си време.
Но ако сме принудени да останем при зъболекаря, нямаме друг избор освен да приема безкрайно мудното време в неговата чакалня.
Ние всички сме в плен на подобна принуда и ден след ден оставаме в една и съща времева рамка, защото смятаме, че така трябва или защото сме длъжни.
Но тя е само едно споразумение, направено някога – дори не помним кога. Всеки може да се освободи от това споразумение и да си възвърне властта над времето.
Пътешественици във времето
Една от основните теми в световните духовни традиции е измамната природа на времето, както и една от целите на духовните водачи е да разрушат неговата магия, която ограничава съзнанието на последователите им. Някога един индийски духовен учител казал на послушниците си:
Вие сами сте се затворили в клетката на времето и пространството и принуждавате съществуването си да протича в ограничения обхват на живота и в обема на тялото. В тази самоналожена илюзия се крият корените на всичките ви конфликти: живот и смърт, болка и наслада, надежда и страх. За да изчезнат тези проблеми, трябва първо да изчезне илюзията. – Но как да го сторим? – попитал един послушник. Учителят отвърнал: – Вие сте заловени в този свят като риби в мрежа. Но всички мрежи имат дупки. Намерете дупка, избягайте през нея и ще видите какво е всъщност реалността.
Мрежата на времето очевидно е пълна с такива дупки. Тя изглежда обективно реална, но е много възможно да е само предразсъдък на съзнанието ни. Великият мъдрец Шанкара, който е един от най-забележителните индийски философи, е написал:
„Хората остаряват и умират, защото виждат, че другите хора остаряват и умират.
Но ако Шанкара е прав, то стареенето не е фиксиран биологичен процес. То е само сбор от възприятия, които сме почерпили отнякъде, вкарали сме ги в телата си и сме им придали физическа форма.
Навремето бил проведен един жесток, но много показателен биологичен експеримент, при който плъх бил хвърлян във вода.
Плъховете не са добри плувци и животното отчаяно пляскало във водата и се опитвало да излезе от съда, но само се хлъзгало по стъклените стени.
След няколко минути плъхът се изтощавал напълно и бил на ръба на удавянето. Тогава експериментаторът го изваждал и го оставял да си почине.
През следващите дни процедурата се повтаряла и много скоро, обикновено след не повече от три седмици, в организма на плъха настъпвали драстични промени. Всекидневният стрес много бързо състарявал тъканите му. Когато експериментът продължавал, до един месец плъхът умирал от старост.
Дисекцията показвала, че сърцето, черният му дроб и белите дробове, както и останалите му органи били потъмнели, втвърдени и фиброзни като на плъх, достигнал края на нормалната продължителност на живота, която се равнява на две и повече години.
Същността на този експеримент е, че е ускорил времето и е принудил плъха да го абсорбира в тялото си. От гледна точка на материалния израз на старостта, обезцветените и износени тъкани са парчета замръзнало време. Същият процес е налице и при хората, въпреки че ние абсорбираме времето по-комплексно, в зависимост от това какви са личните ни ценности.
За разлика от опитните плъхове ние можем да избираме дали да живеем с повече или по-малко стрес
Още по-важно е, че можем да интерпретираме времето по различен начин и поради това можем да го променяме. Злоупотребата с тази привилегия може да причини неимоверно страдание. В случая нямам предвид хората, които сами се поставят в ситуации на неимоверен стрес, въпреки че те са милиони. Основното, което пропускаме, е, че не е задължително времето в нас да е неподвижно.
Странната на пръв поглед идея на Шанкара, че стареем, защото наблюдаваме как другите стареят, може да се окаже напълно състоятелна. Тя бе потвърдена частично от един забележителен експеримент, проведен в края на седемдесетте от Харвардския факултет по психология.
Екипът, ръководен от професор Елен Лангър, едва ли е имал предвид твърдението на Шанкара. Те са искали да проверят дали старостта е необратим процес, каквото е общоприетото схващане.
Официалното становище на Националния институт по старостта е, че няма надежден метод за възстановяване на младостта, включително медикаменти, диета, упражнения или мисловни техники.
Въпреки че това становище се подкрепя от огромен брой изследователи, екипът на Лангър хранел някакви съмнения, че старостта е дело на съзнанието и тя може да бъде преодолява от самото съзнание.
За да проверят хипотезата си, те провели експеримент, който започнал с обява в един бостънски всекидневник, че се търсят мъже на възраст над седемдесет и пет години, които желаят да отидат на едноседмична почивка, като всички разходи са платени. Подходящите доброволци били качени на автобус, който ги оставил в луксозната обстановка на едно провинциално имение в Нова Англия.
След като пристигнали в изолирания курорт, мъжете се озовали в обстановка, която пресъздавала всекидневието отпреди двадесет години. Вместо списания от 1979 г. по вестникарските будки имало броеве на „Лайф” и „Сатърдей Ивнинг Пост” от 1959 г. По радиото пускали музика от същата година и политическите предавания били посветени на събитията и личностите от този период.
По телевизията вървели обръщения на президента Айзенхауер, последвани от „Анатомия на убийството”, който спечелил „Оскар” през 1959 г. Освен тези подробности било направено всичко възможно всеки да се чувства, изглежда, говори и действа така, сякаш е с двадесет години по-млад.
Всички трябвало да разговарят изключително в сегашно време, сякаш 1959 г. е днес („Мислиш ли, че Кастро ще стане марионетка на Хрушчов?”). Разговорите за семейството, приятелите и работата също не трябвало да излизат от тази граница.
Децата им все още били у дома или учели в колеж, професионалните им кариери били в разцвета си. Всеки бил донесъл със себе си своя снимка отпреди двадесет години, която била показана на групата.
По време на тази седмица на преструвката контролната група от други седемдесет и пет годишни мъже също говорела за събитията през 1959-та, но в минало, а не в сегашно време. Кастро, Мики Мантъл, Айзенхауер и Мерилин Монро били такива, каквито ги било направило времето. По радиото вървяла музика от 1979 г., вестниците пишели за последните новини и филмите били най-съвременни.
Лангър измерила видимото остаряване на всички мъже преди, по време на и след тази почивка. В края на седмицата измерванията при групата от 1959 г. показали удивителни резултати. Паметта и координацията на крайниците им се подобрили забележимо. Те били по-активни и се нуждаели от по-малко помощ (вместо да чакат, сами вземали храната си и почиствали след себе си).
Подобни промени са обичайни за всеки, който си почива. Но в случая става въпрос за обратимост на необратимите признаци на старостта. Независими наблюдатели, на които били показани снимки на мъжете преди и след експеримента, оценили видимата възраст на първата група като средно три години по-ниска.
Измерванията на ръцете показали, че пръстите им действително са станали по-гъвкави и ставите са възвърнали част от подвижността си. Мъжете от тази група седели по-изправени на столовете си, ръцете им били по-силни и дори виждали и чували по-добре.
При контролната друга група също били налице подобни промени, но в далеч по-малка степен, а по отношение на гъвкавостта на пръстите показателите дори се били влошили за една седмица.
щастливи години
Лангър смята, че някои от тези положителни промени се дължат на факта, че мъжете са имали повече свобода, отколкото в домовете си. Отношението към тях е било като към нормални петдесет и пет годишни хора, за които е напълно естествено да носят сами куфарите си или да избират какво да вечерят.
Мнението им се зачитало по време на груповите дискусии и никой не ги обявявал за сенилни, което може би им се е случвало в обичайния живот. По този начин те направили преход от непълноценно към пълноценно съществуване, или живот с бодрост, откритост за нови идеи и умствена свежест. Защо обаче групата от 1959-та се е справила значително по-добре от тази от 1979-та? Възможно ли е подобрението да е настъпило в резултат на онова, което са виждали?
Ако перифразираме мъдростта на Шанкара, когато не виждаш как останалите стареят, ти също не остаряваш. Участниците в експеримента на Лангър са билиособен вид пътешественици във времето, които са се завърнали при самите себе си. Ние смятаме, че времето е извън нас, но във всеки един миг то е и вътре в нас, пакетирано под формата на спомени.
Споменът е пътешествие във времето, дори когато не напускаш стола
Съзнанието успява да бъде на две места, като едновременно пътува във времето и остава в настоящето. Старците, които са се върнали в 1959 г., са били неизменно свързани с 1979 година – четели са стари списания, но през тази седмица ги е валял същият дъжд, както и останалите жители на Бостън. Затова илюзията за фиксирано време е била частично размита.Но експериментът може да бъде доведен по-далеч.
Ако изгубя условностите и не виждам как останалите стареят, сигурно винаги ще остана двадесетгодишен, макар че както всички ще изпитвам нормалния ход на времето. Защо да не поговорим за моето време и вашето време? Часовникът на стената отмерва безстрастно секундите и минутите, но вътрешният ни часовник притежава точно толкова интелигентност, колкото и мозъкът, в който е разположен.
След дългогодишни изследвания през последното десетилетие учените локализирахабиологичния часовник, който управлява ритмичното функциониране на тялото, като например заспиването и събуждането, храненето, жаждата, телесната температура, кръвното налягане, растежа и цикличното отделяне на множество хормони.
Едно малко клетъчно ядро в хипоталамуса, наречено надхиазматично ядро, регулира всички тези зъбни колела и дирижира ритъма от двадесет и осем дневния менструален цикъл до тричасовия цикъл на отделяне на хормона на растежа. Дори непрекъснатите химични реакции във всяка клетка, които протичат за хилядни части от секундата, също се подчиняват на главния часовник на тялото.
Употребата на думата часовник подвежда, защото ние можем да се освободим от тиктакащите механични устройства и да управляваме потока на времето вътре в себе си. Огладняването, нуждата от сън и дишането не зависят от външните часовници.
Когато са подложени на силен стрес, някои жени отлагат месечния си цикъл (възможно е да не осъзнават, че са направили този избор, но телата им очевидно реагират на специфични мозъчни сигнали, породени от емоциите на жената).
В по-драстичните случаи на жени, страдащи от раздвояване на личността, е възможно всяка от тези личности от женски пол да има отделен месечен цикъл.
Една жена с три личности и три цикъла не притежава три вътрешни часовника. Това, което всъщност притежава, е по-добър контрол над времето, отколкото е обичайната представа.
Тази огромна свобода на избора понякога може да ни изиграе лоша шега, когато става въпрос за ритми, които не бива да се нарушават – самолетната умора при смяната на часовите пояси временно нарушава основния ни цикъл на сън, както и десетки по-малки цикли, които зависят от него.
Но самият факт, че времето и съзнанието могат да бъдат едно и също, навежда на мисълта, че е възможна пълна свобода и бягство от бездушните часовници към една реалност, където всяка секунда е живот.
Лъчът на времето
За физиците концепцията за персонално време е чиста измислица. За физиката пространство-времето е фундамент на съществуването и времето се подчинява на закони, които не зависят от съзнанието. Физиците използват термина лъч на времето, с който отбелязват, че ходът на събитията е еднопосочен и необратим.
лъчът на времето
Стивън Хокинг например използва примера за счупената стъклена чаша.
Когато чашата се удари в пода, тя се разпръсва на стотици парчета и никога повече няма да бъде цяла. На същия закон се подчиняват кубчетата лед в чая, които никога вече няма да се групират. Старите коли се разпадат на части и ръждива ламарина и никога няма да станат нови.
На теория счупената чаша може да се възстанови, като се изчислят точните сили, запратили всяко едно парче в пространството. Съдината ще бъде отново цяла, ако всяка траектория се обърне. От математическа гледна точка непокътнатата чаша е само една счупена чаша с уравнения, обърнати в обратната посока, и преобразуването на едната в другата може да се извършва безкрайно/вече взех много да се шашкам за вас незнам/.
Но в реалния свят това преобразуване се забранява от лъча на времето. В мига, когато чашата се разбие, времето я отнася и повече не я връща в същия вид. Ако законът наистина е такъв, то най-разумният избор е да му се подчиним, както го правят топлината, светлината и всички тела и форми на енергия във вселената.
Но персоналното време, вашето време, изобщо няма нищо общо.
Наместо да се движи еднопосочно, то отива напред, когато се тревожим за бъдещето, и се връща назад, когато си припомняме миналото. „Времето не е просто път- пише Джон Фаулз. – То е и стая.” Ние наричаме тази стая памет, място, където можем да седнем и да се потопим в миналото.
Персоналното време може да бъде и живо и мъртво
Преди няколко десетилетия археологически екип откри в една египетска пирамида глинена делва с пшенични зърна. Зърната били засети и за всеобщо учудване след няколко седмици поникнали, независимо от двете хиляди години принудителен сън. Ако се опитате да си представите това събитие от гледна точка на самите зърна, то би изглеждало като събуждане.
Докато зърната са спели, времето е било мъртво и не е причинявало промяна или разложение. Изминалите двадесет века с нищо не се отличават от един сезон, защото изтеклото време не е съдържало живот. То е било мъртво, или спящо време, заключено в семената, очаквайки докосването на живота.
Мястото, където е било заключено това време, е ДНК на пшеницата. За нас тя също е хранилище на време под формата на генетична памет. Никой нямаше да оцелява дори след най-обикновена простуда или каквато и да е друга болест, ако в паметта на тимусната жлеза не се пазеше информация отпреди милиони години за всички антитела, способни да се справят с вирусите и бактериите.
Имунната система е енциклопедия на всички болести, от които са боледували предшествениците ни. Хиляди поколения са измирали от треска и чума, за да живеем ние с вас. Науката все още не забелязва магическата страна на ДНК. Представете си, че стоите в празна стая със спираловидна стълба, която се издига точно пред вас.
Тя е дървена и много прилича на стълбите в старите колониални къщи и църкви. Докато се възхищавате на съвършената й изработка, става нещо странно. Стълбата бавно се завърта и се разцепва на две, точно по средата, сякаш от горе до долу се е отворил невидим цип. Двете части се отделят и застават една срещу друга.
структура на ДНК
Сега забелязвате нещо, което дотогава е убягвало от вниманието ви. Двете стълби са заобиколени от облак фини стърготини. Той е безформен, но в него се забелязват отчетливи потоци. Изведнъж облакът започва да доизгражда двете половини на стълбата, да добавя нови стъпала, перила и колони, докато пред очите ви се оформят две завършени стълби, които по нищо не се отличават от оригиналната.
ДНК се държи точно по този свръхестествен начин. Всеки път, когато тялото трябва да изработи нова клетка (необходимост, която възниква милиони пъти в минута), молекулата на ДНК се разделя на две. Това става точно така, както при въображаемата стълба: първо оригиналната двойна спирала се разделя по дължина и за момент клетката остава без действаща ДНК.
След това ДНК достроява двете половини с материал от безформения бульон от органични вещества и образува две копия на първоначалната молекула.
Най-удивителното в този процес НЕ е неговата сложност
Въпреки че трите милиарда генетични бита биват възстановявани с идеална точност във всяка клетка, най-удивителното е, че този процес се извършва от неживи неща. Молекулата на ДНК, подобно на дървената стълба е нежива.
Тя е изградена от най-обикновени водородни, въглеродни, кислородни и азотни молекули, които също са неживи.
Същите молекули изграждат бучката захар, капката нефт, влакното торф. Нито едно от тези неща не извършва току-що описания процес. Как тогава тези неживи и инертни молекули са се научили да изграждат витата стълба, която е милиони пъти по-съвършена от всичко, което е създавала човешката ръка?
Отговорът е, че ДНК всъщност не е нежива. Тя е живата памет на неживите неща. Тази памет не съществува в изграждащите я въглеродни, водородни или кислородни атоми. Ако съществуваше, то бучката захар също щеше да е жива. В основата си ДНК е една материална маска, зад която се намира едно богато, но абстрактно съзнание.
Да разгледаме властта, която ДНК има над времето.
За човешкото око фотографските кадри, които се сменят със скорост двадесет и четири в минута, представляват филм, защото мозъкът ни регистрира бързата последователност на образите като непрекъснато движение.
За конската муха това е чиста илюзия, тъй като нейното око е устроено така, че тя вижда черните пространства между всеки кадър – мозъкът на конската муха вижда поредица от неподвижни диапозитиви. От друга страна, охлювът възприема само по един нов образ на четири секунди и затова ще пропусне три четвърти от филма.
Той вижда само някакъв миш-маш от откъслечни образи (ако сте достатъчно бързи да откъснете една роза под носа на охлюва, той ще помисли, че цветето се е стопило във въздуха).Ами ако и пред очите ни има такива създания, които самото ни око просто не може да види?
При всяка жива твар конфигурацията на ДНК е различна, което означава, че е различно съзнанието му, а оттам и представата за времето. ДНК е като разпределителна гара между вечността и всички форми на живот, които населяват времето.
За всеки жив вид ДНК отрязва от времевия континуум неговите парчета от време в зависимост от уникалното му съзнание и отредената продължителност на живота. Времето на човека, времето на конската муха, времето на охлюва – всеки отрязък е различен.
Още по-впечатляващ е контролът, който ДНК упражнява над посоката на времето.Например фактът, че ни израства трети кътник, е част от наследството, което ДНК пренася от миналото. ДНК трябва да отива и в бъдещето, за да знае, че този зъб ще се появи последен, чак след дванадесетата ни година.
Същата ДНК, заложена в утробата, знае какви процеси трябва да протекат в тялото дори след години или десетилетия. Нашите гени знаят едновременно как да втвърдят меките черепни кости на бебето и как да компенсират загубата на калций при седемдесетгодишния старец.
Взаимната връзка между времето и живота е далеч по-сложна, отколкото си я представяме
Пресметнато е, че всяка секунда в тялото протичат около 6 милиарда химични реакции. Те се контролират от вездесъщата ДНК. В разписанието няма пропуски, колкото и да са отдалечени една от друга във времето и пространството.
Ако тези взаимозависими реакции оставаха неизменни във времето, то клетъчните биолози скоро щяха да имат пълното обяснение за начина, по който ДНК управлява протичането на живота.
Има обаче и четвърто измерение, в което всяка клетка се подчинява на съдбата си: животът на кожната клетка е един месец, докато невронът със същите генетични заложби живее колкото нас самите. Много е трудно да си представим начина, по който гените контролират тези толкова разнообразни срокове на живот.
В структурата на нашите гени е заключено едно малко безвремие и без-пространство, където можем да пребиваваме така, както рибарят присяда на брега, за да хвърли въдицата си в реката.
В това безвремие ние сме остарели преди юношеството, оплешивели сме, преди да ни е поникнала коса, и изпускаме последния си дъх преди да сме поели първия при раждането.
Аз-ът отвъд времето
Щом ДНК има такава безспорна власт над времето, ние трябва да се възползваме от нея. Ако се вгледате в пейзажа на времето, ще откриете, че правите граници изчезват и остават само вечността и безвремието. Всички духовни традиции, всяка по свой начин, се опитват да убедят човечеството, че безвремието е далеч по-реално от всяко събитие, протекло във времето.
Въпреки това ние продължаваме да стоим в хватката на времето, както физически, така и душевно. Всеки трябва да търси своя спасителен изход и в нашия век той не винаги е вярата. Един от най-влиятелните теоретици на квантовата физика от първите десетилетия на двадесети век, Ервин Шрьодингер, стига до концептуален пробив, който е по силите на малцина:
„Въпреки че обикновеният разум не го вижда, вие – и всяка друга жива твар – сте едно цяло в цялото. Затова вашият живот не е просто част от цялата вселена, в определен смисъл той е цялото.”
Твърдението е немислимо за изолираното его. Как е възможно личността да е цялото, което означава всичко живо, и едновременно да е това, което е, индивид със собствени идеи и спомени? Въпреки че нашият свят се подчинява на времето, признаците, че сме свързани с по-голямата реалност на всичко във всичко са многобройни.
Видният японски невро биолог д-р Таданобу Цунода в продължение на четиринадесет години изследва функциите на лявото и дясното мозъчно полукълбо.
мозъчните полукълба
В ствола на човешкия мозък е разположен превключващ механизъм, който позволява доминиращо влияние на лявото мозъчно полукълбо, когато говорим, смятаме и извършваме логически съждения, и доминиращо дясно полукълбо, когато се занимаваме с музика, разпознаваме форми, търсим подобия или вършим каквато и да е дейност, свързана с емоции.(Става въпрос за временно превключване, а не за постоянно ляво или дясно доминиране, за каквото се говори през последните години.)
Цунода разработва нов метод за картографиране на този превключващ механизъм. Методът се основава на звукова обратна връзка с време на закъснение и много наподобява наблюдение на мозъка на човек, който, говори и слуша собствения си глас.
Били разкрити множество деликатни механизми на превключването между лявото и дясното полукълбо, но най-забележителен се оказал следният факт: оказало се, че полукълбата превключват, когато слухът регистрира звук с честота, кратна на възрастта (т.е., ако сте на четиридесет години, броят на трептенията в секунда се дели на четиридесет).
Още по-странен се оказал доказаният при тридесет доброволци факт, че продължително доминиране на едното полукълбо настъпва на рождения ден на индивида. Хората с доминиращо ляво полукълбо за известен период стават дясно доминирани и обратно. Явлението възникнало при повече от половината доброволци, а при някои се наблюдавало три последователни години.
мозък, слънце и луна
Д-р Цунода предполага, че отговорът на тези загадки се крие във възможната връзка между мозъка и завъртането на земята около слънцето, фазите на луната и другите космически часовници.
Връзката с космическата активност предполага наличието на един миниатюрен космос в човешкия мозък – пише Цунода. – Но цивилизацията е заличила нашата способност да възприемаме този космос.
Западната култура ще приеме доста резервирано това бедно на факти твърдение, но още древните индийски мъдреци са заявили:
Както е в макрокосмоса, така е в микрокосмоса, Както е в атома, така е във вселената, Както е в човешкото съзнание, така е в съзнанието на космоса.
С други думи, вие не можете да се намирате някъде във вселена, която е извън вас.Шрьодингер твърди:
„Вие сте част от безкрая, вечно съществование… Затова можете да легнете на Майката Земя с твърдото убеждение, че сте едно цяло с нея и тя с вас. Вие сте толкова солиден и толкова неуязвим, колкото е тя – всъщност хиляди пъти по-солиден и по-неуязвим.”
Този извод не е плод на бродене из мистиката.
Шрьодингер е приемал съвсем сериозно хипотезата, че възприятията на личността, или аз-а, са първичен фактор във Вселената.
В наши дни всичко това изглежда много смътно и съмнително
Ние отъждествяваме живота с молекулите на ДНК и пренебрегваме факта, че всяка молекула ДНК е една и съща в секундата преди смъртта и в секундата след нея. Времето съществува дотолкова, доколкото ние искаме да се състезаваме с него.
Смисълът е там, където и както го виждаш.
http://www.lifehack.bg/wp-content/uploads/2011/08/time-is-this-day1.jpg
Вие можете да разглеждате екрана на телевизора под микроскоп и да виждате произволни колебания на фосфоресциращите елементи, но можете да се отдръпнете и да видите, че тези колебания оформят картина. Редът и смисълът зависят от гледната точка, те са продукт на съзнанието. Разликата между гледните точки е само в перспективата, а не в нещото, което наблюдаваме.
Ако погледнете през прозореца и познаете дърветата, небето и облаците, това не означава автоматично, че възприятието ви е правилно или погрешно. Възможно е да имате шизофренни халюцинации, също така е възможно да изживявате най-дълбокото просветление на древните индийски мъдреци. Всеобхватният смисъл на това изживяване е на границата между абсурда и божественото.
Смисълът е, че в едно и също съзнание се съдържа всичко. Когато достигнем ново ниво на осъзнаване, ние създаваме нов свят. Да живееш в епоха на съмнения, не е непременно проклятие. Търсенето на истината е приключение, дори когато успехът не идва веднага. Алберт Швайцер пише:
„Желание за свобода! Изследвай всичко около себе си, стигни до границите на човешкото познание и винаги ще откриеш нещо необяснимо в края. То се нарича живот.”
Природата е огледало. Този, който гледа, вижда в него себе си. Възможно е точно тук да се крие отговорът на загадката. Веднъж един индийски мъдрец поискал от послушниците си да изпълнят следното духовното упражнение:
Долепете палците и показалците си. Палецът ли докосва показалеца, или показалецът докосва палеца? И двете, нали? Веднъж палецът е изследователят, който усеща, а следващия път е изследваният. А сега, задайте си въпроса: „Кой го променя от изследовател в изследван?”
За да контролирате тази операция, вие трябва да сте над нея. Вие сте по-големи от изследователя и от което и да е изживяване. Но каквито и да сте, вие ще бъдете само над нещата, които познавате сега.
Какво е съзнанието, ако не изследователят, този който знае? Какво е тялото, ако не изследваният, познаваемото? Ако съм способен да прехвърлям вниманието си от едното на другото, тогава трябва да има едно аз, което няма да изпитва ограниченията на двойствеността съзнание-тяло.
Но да откриеш това АЗ не е просто. Не можем да го видим, защото то е в очите ни, не можем да го чуем, защото е в ушите ни, не можем да го докоснем, защото е в пръстите ни. Какво ни остава? Само гласът, който нашепва: „Премини отвъд.
Поздравления, че имаше търпението да стигнеш до края!
Ти си един от малкото издържали до тук. Сигурен съм, че не съжаляваш, че отдели от ценното си време да се запознаеш с малко по-различната представа за времето от тази, с която сме свикнали.
Не вярвам след всичкото това четене, след всичките тези противоречиви мнения за времето да си останал равнодушен.
Имаш ли мнение по въпроса? Не се колебай да ги споделиш в полетата за коментарите! Ако пък не ти се занимава, можеш бързо да споделиш статията като натиснеш бутончето like. Благодаря Ти!


неделя, 24 април 2016 г.

ОТ КУХНЯТА- част 2-ра

 Коментар: За мен надеждата е съмнение!!! Внимавайте Какво четете, как четете, зАщо четЕте и какви АсоЦИации поРажда у вас!!!  Да не кажете, че не сЪм предопредила!!!             
 Сите и сити..., без маска и без грим...
                               Фантастика, окултизъм, езотерика, паранормалност, шизофренност и още нещо...
                                                                          Ако мога да ви внуша, дори и малко, от надеждата, която                                                                         открих по Пътя, тя ще е моя чест. И ако мога да споделя с вас моята вяра в духа на човека, тогава ще погледна  като истинската цел на тази книга.
„Ако има, „Пространство – време“ в някои светове, създадени от съзнанието, от това не следва, че тази характеристика задължително присъства във всички сътворени светове. Тъй като тази характеристика не е универсална, тя може да се разглежда като частен случай. Следователно, да се говори, че нещо някога е започнало или някога ще свърши – е безсмислено. Един от изводите: съзнанието е вечно. А формите, при условията, в които те са поставени от съзнанието в пространство – времевата рамка могат да не бъдат вечни, а могат и да са.“     Нео Нула
  - Разбираш ли, всичко, за което те мечтаят е да получат добро образование, а след това да имат добра работа и да получават добри кинти, а след това да се оженят и да имат бебе ... - Или дори не едно ... - Вярно е, може и повече от едно ... И те ще продължат да работят усилено на работата си, да получават добри кинти и да се грижат за растежа на децата. - Разбира се, те ще обновяват постоянно бита си ... - Да, като си накупуват всички тези коли, миялни, прахосмукачки, супер хладилници, микровълнови печки и плазмени телевизори ... - Ти да не ги ненавиждаш? - Не. Те са ми напълно безразлични. Но аз ненавиждам целите им. - Да, а в същото време, децата им ще растат ... - И те трябва да получат добро образование, не по-лошо, а може би дори по-добро от родителското. - А когато те порастнат ще трябва да се устроят на по-добра работа ... - За да получават хубави кинти ... - И после те се женят и ще имат деца ... - И кръгът се затваря ... - Да, кръгът се затваря отново, както се е затварял по-рано и както ще се затваря в бъдеще ... - По мое мнение, много мрачна картина. - Това е сигурно. Но някое от тези деца ще има желание да прекъсне това колело на безкрайни повторения ... - Той или тя ще намери начин. - Разбира се, по пътя на дълго търсене детето ще разбере, че изхода от всеки порочен кръг е възможено само чрез фиксиране на своя център. - Т.е. чрез самия себе си. Няма друг начин. - Това дете страстно не желае същата съдба като своите родители. То мечтае за нещо повече от живота си. - Тези ситуации винаги ще възникват. Всеки, който е недоволен от живота си, ще намери път към свободата ... - И винаги така ще бъде!        Нео Нула               
Жената бавно свали слушалките. Контролираният транс свърши. Прекъсна го, защото усети, че в един момент влезе, за кратко, ВЪВ илюзията, а разбираше, че на този етап, все още, не биваше да  прави това. Не можеше, още да контролира енергията, която бошуваше в и около нея. Бе на 66 години, но със стройната си фигура и интелигентните черти на лицето, изглеждаше на 50, а се чувстваше на 35, а понякога на 18… Кафявите й очи гледаха замислено. Обърна се към прозорецът, който бе зад гърбът й. Забеляза колко много е пораснала брезата за толкова години, 26…, на брой, до 6-тия етаж. Зелената и свежа София й вдъхваше кураж. Цъфтежът на дърветата й даваше сила да погледне в дълбочина на нещата. Преди години си мислеше, че за експериментът, който бе измислила сама, й е нужно студио, със записи. В един момент осъзна, че не бе й нужно това. Имаше всичко! Радио и TV! Среда! Толкова бе просто всичко! Един радиоапарат и един телевизор и самостоятелно жилище! И нищо повече. Само да държи под контрол това, да e СЪС илюзията, а не ВЪВ нея! Но това е сега, когато четеше анализите и синтеза от предишните си опити и на всичко случило и случващо се…  Когато реши да създаде умишлен хаос и двойно наблюдаван експеримент, имайки предвид опитът на физиците с фотоните, като си мислеше за духовния свят, от другата страна. Но Системата не позволи това! Контролираше всичко! Започна  поредният експеримент инпулсивно. Дойде й отвътре. Всъщност никога не го е спирала, но го държеше във фонов режим, затънала в битовизми и само, когато нещо я блъскаше в сърцето и чувстваше топлина в 4-та чакра се сещаше, че нещата се случват, така както ги е мислила… Усещаше, че е на прав път. Този път почна да предизвиква хаос у дома си. Приемаше, предаваше и сеансираше, чрез мисли, думи и действия, дни и нощи. Но тогава пак дойде страхът, с който още не бе се преборила. Чу се с голямата си дъщеря и го изрази. Тя бе много притеснителна и изпрати сестра си, наперена и оправна във всяко отношение. Поне така си мислеше тя, която я измами, мислейки, че по този начин й помага. Милата, толкова бе далеч от истината. Тя, Системата, я държеше яко и нея и смяташе, че е права. Личната психиатърката на жената, отказа да се види с нея и посъветва дъщерята да я  заведе на консултация в психодиспансера. Консултиращата я лекарка, бе Завеждаща на нещо си, по тяхната система. Тя не издържаше на погледът  и гледаше над главата й, като че ли четеше от невидимо аутокю заучени фрази. Веднага я приведоха в специалното отделение. По бързата процедура, поради отказ да влезе доброволно, с трима психиатри, от диспансера, наричащи се независими, бързо й спретнаха дело, според Законът за здравето и й определиха диагноза. Начинът бе отработен! Съдийски състав и редовни вещи лица! Скъпите, просто не знаеха с кого си имат работа. Жената им спретна разни номерца, за да ги тества, но те бяха толкова зомбирани, че не разбираха какво става и тогава им позволи да й ударят инжекция, за да се успокоят, че са си свършили работата, според критериите си... и да я оставят на мира. Червената й лампичка светна. Ами ако са сложили чип? Но отхвърли мисълта. Не бяха толкова умни. Трябваше да барнат в централният компютър. А дежурното юзърче спеше. Поспа си и се взе в ръце. Биполярното разстройство отдавна бе преодоляла, от което „страда“ всеки втори човек… Използвайки прикритието, болната си майка, която гледаше всеотдайно, се измъкна от Центърът им за психично здраве… Пусна , заявление за сваляне от отчет, но едва тази година, 2014 , разбра, че не е било разгледано. И тогава дадоха документа, който й бе нужен. Но запазиха личният здравен картон, който беха задигнали. Така, че я държеха в ръцетеоще 15 години. Прости им, милите, прости и на себе си, защото разбираше как са манипулирани от Системата и са нейни маши, без да го съзнават. И тогава жената се сети за идеята - Личен проект –„ЛЮБОВ“, който публикува във Фейсбук през октомври 2011г...: Даром са ни дадени и не случайно, животът, тялото, умът, мислите, емоциите,
психиката!
Дали само да боледуват? Можем ли, да използваме тези инструмен-
ти,
за да бъдем здрави? Те ли са нашата същност? Това ли е нашият истински Аз? Ако са само инструменти, дадени ни от Бог, какво бихме могли да направим с тях? Какъв подарък, бихме могли, в отговор, да му върнем, имайки ги на разпо-
ложение всеки ден и нощ?
Моят подарък за Него, Бог, е това, което ще публикувам във Фейсбук и другаде, използвайки всичките инструменти, с които, разполагам. А най- важното със своя живот! Во
дя се от убеждението:
Даром съм получила, даром давам! Вярвам, че е назрял моментът, когато човек, може, ако поиска, да осъзнае, че не е това, което са него
вото тяло,
ум, мисли, емоции, психика. Че това са само инструменти, с които може да постигне всичко, а най-малкото, повдигане на вибрацията, и се освободи от физическата болка, да осъзнае какво значи Любовта и да Я приеме като най-
висша цел,
като инвестира в себе си и така, да излъчва и приемате във Вселената, само Любов!
Така,
според Законът за Привличането, (подобното привлича подобното), получава Любов /към всичко/ в изобилие и ще излъчва с цялата си същност такава! Така започвам моят личен проект "ЛЮБОВ" с основна линия СЕГА, (настояще), обединяваща точките, по нея "ЪНДЪР
ГРАУНД","МИНАЛО" и "БЪДЕЩЕ"
, които са само  СЕГА. Няма време за писане на книга, но ще събера всичко публикувано и записано от мен, в такава. Предлагам Ви, програма за самоусъвършенстване и ползване на дадените ни инструменти и как да приложим Вселенските, Духовни и Природни закони. Нямам претенции за превъзходство или нещо подобно. Знам, че нищо не знам и се уча непрекъсна-
то.
От последното изречение се "приема"/във вибрационната библиотека/ само "знам" и така всичко от Вселенския нет "помага", "завихрени" от вихъра, на мисли, думи, и действия, от написаното, казаното, и направеното, се реализира във вид на ситуации, обстоятелства, отношения, защото са на една вълна. Ако допуснат това, което написах, на стената
ми,
ще разбера, дали ще позволят администраторите, да се учим на изкуството
да живеем,
използвайки това, че сме духовни същества с човешки преживявания. От всеки, сам за себе си, зависи, какви да са - позитивни или негативни!
Помнете,
че  Любовта /щастието, съчувствието, изобилието, богатството, радостта..., всичко…/ не е в резултат от определени условия, обстоятелства или ситуации, а определени условия, обстоятелства или ситуации, възникват като резултат от Любовта /щастието, съчувствието, изобилието, богатството, радостта..., всичкото/.
С много Любов и
Светлина от мен за Вас!
02.10.011г.
                                                                           
     Жената, още се питаше, от къде започна всичко? Пред очите й, като на екран, се занизаха образи и събития...                                                                                                                                                                                                                   .                                                                             ***
--Мамо, как съм се родила?                                                                                                                                                     -- Роди се сутринта с голяма топка на главата. Кръстих те на на акушерката, за да бъдеш здрава.                – И как се скри израстъкът?                                                                                                                                        -- Една баба все го разтриваше и баеше, разтриваше и той се прибра. Беше много ме страх! Но Бог се смили над теб, пък и над мен
Скоро мина на скенер. Всичко бе нормално. Само един костен невидим израстък на челото между двете вежди, където се намираше 6-та чакра…
                                                                             ***
Мъжът държеше дъщеричката си бебе на скута и говореше с жена си. Изведнъж детето се напъна и звучно се изака и по панталона му се размаза бебешкото ако и урина. Той инстиктивно го вдигна и възкликна „Идиот с идиот“ и го подаде ядно на жената. Това бяха нейната майка и баща. Най-големите авторитети за нея в този момент. Програмата заработи моментално! Години й трябваха, за да разбере това първо клеймо.
                                                                                ***                                                                                                                    --Мамо, какво дете съм била?                                                                                                                                      --Много кротко! Когато строяхме къщата те оставях на една черга и ти по цял ден си седеше на нея. Вихър те пазеше. Идваха и други кучета, но ти не се плашеше. Веднъж те видях да гризеш кокал домъкнат от някое куче и изтръпнах, да не се разболееш. Тогава те дадохме на баба ти Елена да те гледа и дядо Ванчо се съгласи. Така можехме да работим и да строим къщата и да изплащаме заема към държавата. На челото имаше рогче, над и между двете вежди. Страдах много, когато ходехме да те виждаме, защото плачеше много жаловито. Но такъв бе живота тогава. Баба ти, рано остана вдовица. Когато убиха по погрешка дядо ти, моят баща. Бях на 8 години и гледах вуйчовците ти – единия на 6, другия бебе. Прабаба ти и прадядо ти  се грижеха за нас. Но ме изучиха, защото завърших Стопанското училище във Фердинанд  и ми купиха шевна машина Сингер, която ползвам и сега. Колко пари съм изкарвала, за да можем да живеем сносно и ти да имаш най-хубавите дрехи. От нищо правех нещо! И ти бе такава, но избра мъжка професия и това ти помогна да станеш силна и да се справяш с всичко, което ти поднася живота.                                                                                                                                                                                                                                            *                                                                                         ***                      
Един от най-хубавите спомени й бяха при баба и втория дядо. Взеха я на три, върнаха я на шест. Мама и тате изплащаха заема за къщата, която строяха. Беше й чудно защо и тя не изплащаше къщата. Мъчеше се да ги разбере. Всъщност и тя изплащаше, но с раздялата. После го разбра. Когато идваха да я видят, тя бе най-щастливото същество. После, когато си заминаваха се раздираше от рев. Залъгваха я с 25 лева и си заминаваха, минавайки по въжения мост, над река Лом, при Момин проход. В съзнанието й се загнезди това понятие, мост, но не знаеше защо. Искаше да бъде този мост, за да бъде с тях. После пак забравяше и тичаше при Лиска, Марко и Шаро. – най-добрите й приятели. Отиваше с баба в лозето при дядо Гроздобера. Той отглеждаше най-хубавото грозде в селото. Имаше три лозя с най-добрите сортове. Така говореха хората, а тя слушаше и така се научи да слуша и да бъде търпелива. А ореховата сянка беше огромна , по средата на близкото лозе. Много обичаше да лежи под нея и да си мисли за мама, тате и бате. Баба й я гонеше от сянката, защото беше много опасна. Веднъж бяха отишли в гората да пасат Лиска. Тя лежеше на дреха върху тревата. Бе дребно и нежно момиченце с две руси плитки. Изведнъж се чу съскане и влачене. После баба й каза, че било змия. Тогава дойде уплахата от тези влечуги и се запечати завинаги. Наи-страшният спомен от тогава бе с кучето на съседите, при водната градина в дола, което бе много зло. Така я подгони и захапа за крачето, че й събу опинката. Добре, че бе вързано. Остана със страха от непознати кучета. Но разбра и нещо друго, че ако непоказваш страха си, кучето подвива опашка. А пък случая със стомната. Сега, от разтоянието на годините, я напушваше смях. С бати бяха отишли при извора в дола за вода за пиене. Когато се изкачваха по пътечката за дома, стомната падна от ръцете му и се счупи. Баткото избяга, а тя зарева с крокодилски сълзи за тежката задача да съобщи за случилото се. Втория дядо бе много строг, а да поемаш чужда вина й се стори непосилно, но го направи и разбра, че я чака занапред и това, да поема чужда отговорност, най-вече от бати. Баба разбра за истинския виновник и дълбокомислено отсъди – Признат грях е половин грях. Все още не знаеше какво е това грях, но го запомни! В главата й се върти спомен с мирис на джибре. Бе една вечер, с баба и дядо, на селския казан за ракия. Парите я приспаха в скута на баба. В просъница чуваше за някакви кулаци и се чудеше какво е това. Беше елемент от социализма. Много по- късно  го разбра!                                                                                                                                                                                                              -                                                                                 ***                                                                                                               --Бабо, не може!!! Не ще да излиза! – Клечеше от часове зад къщата. Баба й казваше, че има запек и я наливаше с рациново масло, от което се отвращаваше. Но много обичаше баба си! Най-добрата готвачка в околността и дъхавия хляб, който месеше веднъж в седмицата, и държеше в нощтвите. Насилваше се да го пие заради нея. Тогава не знаеше, че това е жертва, и неусетно се научи да се жертва заради другите. Но едва след години разбра какво е запек и защо го е имала. Т.е. духовната причина – Отказ да се освободи от старите идей. Затъване в миналото. Понякога скъперничество. И трябваше да замени мисловния модел, който бе в главата й. Това научи от Луиз Хей на 17…06…09г…, когато прочете книгата й „ Излекувай живота си“ и тогава ако казваше и повтаряше: „Освобождавайки се от миналото, давам възможност на новото, свежото и жизненото да навлязат в мен. Позволявам на живота да протича през мен.“ Но бе много рано. Не помнеше как се отърва от запека, но когато се върна при мама, тате и бате, запекът се изпари от самосебе си. Подсъзнателно позволи на новото, свежото и жизненото да влязат в нея.                                                                                                                                                            
                                                                                         ***
Видин, Бабини Видини кули. Дунавът бавно влачи водите си. Градината край реката ухае на чисто. Центърът е изпъстрен с фигури от много и различни, пъстри цветя. Вечер летят и хапят тлъсти комари. Тати и мама са построили къщата, и са в този град, за да работят и да изплатят заемите. Татко е Главен счетоводител в „Родопа“ и взема добри пари. Мама ни гледа с бате и е модистка, на свободна практика. Бате е ученик, а тя не. Играе с кукли и парцали. Веднъж бе сама през зимата. Печката бумтеше. Отвори вратичката и се загледа в огъня. Пламъците я омагьосваха. Извади дърво изпод печката и се опита да го сложи. Толкова пъти бе гледала как се прави. Попадаха въглени и подпалиха вестниците, които бяха наблизо. Лумна пламък. Обезумяла изтича на вън и разтреперана закрещя. Дойде бате и го загаси с вода. Мама като се прибра наби бате. Запомни, че с огъня трябва да се внимава и че с гледане не се научава каквото и да било. Във Видин бе много хубаво и интересно. По цял ден гледаше водите на Дунава. Мислеше си какво ли ще разкажат те, като се влеят в морето, което непознаваше. Къде са били, какво са видели, какво са чули? Мислеше си, че всичко вижда, чува и усеща като нея.Тогава още не знаеше, че водата помни. Говореше на всичко, като на живо същество. Скиташе из Бабини Видини кули, но беше страшно и мръсно. Един ден татко й се върна омърлушен. Каза, че се връщат  на село по поръчение. Запита се какво е това поръчение и от кого? Разбра, че е от Партията и каквото каже тя се изпълнява.
                                                                                           ***                                                                                         У дома на село. Оправени са две стаи, другите две неизмазани и недовършени. В едната от двете  има много какалашки. Тя влезе един ден и чу съскане. Споменът от ранното детство изникна в главата й.                                                                                                                                                                         - Мамо, мамо, змия - изкреща уплашено. Но животното се шмугна в купа от виковете й. Майка й , взе един кош и с голи ръце започна да обръща какалашките. Тя извика чичо си и заедно с майката намериха влечугото и той го смаза с една тухла. Оказа се смок. Стана й мъчно за животинчето. Много се впечатли от постъпката на майка си. Без да мисли за себе си, с голи ръце събираше и прехвърляше какалашките. Запомни това, че майките са готови на всичко за децата си. Двете помещения не са довършени, защото няма пари. Разбра това, от вечните разговори за пари, че те са важни. Има един голям сайвант на гърба на къщата. Вторият етаж е пълен със сено за козичката, която имаха. Чудесно място за криеница. Долу, от едната страна, заготовка за коване на щайги. От другата готовите. В тази благодатна обител, освен че се заработваха парички се развиваха епични битки между бандите в махалата. Бандата бе само  от момчета. Тя беше милосърдна сестра или доктор.  Като по-голям, брат й я гонеше постоянно, но тя все упорстваше и оставаше. Така свикнаха с нея и стана една от тях. Най-обичаше да играе с двете малки козлета. Те имаха по две малки обички и скачайки се клатушкаха като камбанки. Прегръщаше и целуваше и им се радваше като на човешки същества. С тях играеше на ученици и учителка. Те бяха много палави и хич не я слушаха. Тя им говореше и говореше, но те си знаеха своето. Тичаха и скачаха на воля. Така се научи да зачита чуждото мнение. Отиваха да цокат от майка си и пак се връщаха при нея. Тя им хортуваше ласкаво. Разказваше им уроците по история, руски, френски. Разказа им, как изяде боя с четката по главата, за двойката по френски. Когато наближаваше да ги колят, бягаше от къщи, но разбираше че един ден на всеки му идваше края, по един или  друг начин. Най-обичаше да съчинява, а най-вече да фантазира. Дори участва в конкурс, в училище, за написване на разказ на партизанска тема. Писа за Украйна и спечели. Дълго време се гордя с това, после забрави. Но споменът за Украйна остана. Съдбата бе замислила друго. Украйна изникна в съзнанието й в края на 1989г…
                                                                                         ***                                                                                        На вън вали дъжд. Не спря цял ден и нощ. На сутринта слънцето огря топло и гальовно. Цялата банда се събра и хукна към селската река, която беше много придошла. Носеше се величествено на талази, на талази. На някой му хрумна идеята да се изкъпят. На часа всички се съблякоха и се хвърлиха в реката. Удоволствието бе неописуемо. Хвърляха се, скачаха, гмуркаха се в мътните топли води. Изведнъж на брега съгледа майка си с една хубава пръчка. Бързо обу гащиките си и отиде при нея. До дома яде бой за това, че се е къпала в мръсната река и то гола с момчетата. От тогава започна пуританството, което насади и на първото си дете.
                                                                                            ***                                                                                   Над реката имаше голям, централен мост. В ниското растяха големи тополи, чиито върхове стигаха чак до моста. В клоните им гнездеха различни птици. И пак бандата. Този път се катереха по тополите да търсят яйца. Тя разбира се бе най-пъргава и стигна най-високо. Майка ти, майка ти, развикаха се децата. Като почна да слиза си разпра корема. Стоически търпеше болката. Още не знаеше, че беше силна. Кръв течеше на поразия. Като я видя, майка й припадна. Направиха й дванадесет шева, а лекаря каза, че малко е трябало да завърши фатално. Господ я предупреди! Не знаеше още за него, но остана нетърпимостта й към болката…
                                                                                               ***                                                                                    Отваря портата и дълбоко поема въздух. Мирише на мама, на тати, на бати и Вихър. Той летеше с бясна скорост да я посрещне. Облиза я цялата, почти я събори от радост. Нямаше я цял месец. Беше на пионерски лагер. Липсваше й любимия дом с всичко в него – хубаво и лошо. А в лагерът ги караха само да маршируват и да пеят пионерски и революционни песни. Е, ходеха и на реката, където се къпеха, но за да не се удавят ги държаха повече на брега. Разбира се така бе по-удобно на ръководителите. Пържеха се като риби на слънцето. Веднъж дойде татко й. Бе Главен счетоводител на ТКЗС. Изпочупиха си краката да му правят метани. Децата започнаха да я гледат особено, а на нея й стана неудобно и се разплака. Знаеше, че баща й не беше такъв човек и че всички началници го пренебрегваха. Той бе непоправим идеалист и вечно си патеше. Не искаше да прикрива безобразията, но си мълчеше и така ставаше съучастник. Бе кротък и тих човек. Спомина се внезапно  1987 г. Работеше, а в свободното време четеше книги за партизани, чекисти, разузнавачи и шпиони. Тя четеше същото. Гледаше света през неговите очи и книгите, които четеше. От него й остана любовта към всякаква литература. Мечтаеше как ще стане разузнавач и ще разпертушини всички шпиони. Влечеше я прозата, но не беше безразлична и към поезията.  Любовта й към нея се появи по-късно, в юношеството, с любовта. Спечелената награда за разказ, който написа, я окрили. Искаше да пише, но не знаеше как. Остана си  с искането. С това мечтите станаха четири – учител, лечител, разузнавач и писател. Предното е в мъжки род, защото тогава, съжаляваше много, защо не се е родила момче. Първите две осъществи на практика и практикува и сега, като работи по третата и четвъртата, от 26 години, когато си даде ясна сметка, къде е била на 16.12.1989г. , при последния сеанс на Кашпировски. Но за това по-късно.
                                                                                          ***                                                                                          В училище дойде нов учител. Още първият миг се влюби в него. Бе висок, строен, с кестенява къдрава коса и зелени очи. Търсеше квартира. Тя убеди родителите си да му предложат такава. Оправданието бе, че ще й помага по математика. Съгласиха се. Започна да чисти къщата. Цял ден бърса и търка. Всичко светна до блясък. Но уви, нищо не стана. Хареса си при братовчедката, която бе по-голяма, колкото брат й. След като тя завърши училище, създадоха семейство. Но до тогава той организира кръжок по ориентиране. Почти всички се записаха, но малцина останаха. Тя бе най-упорита. Намериха се карти, взеха се бусоли и хукнаха по чукарите. Пек, слънце, дъжд – те тренираха. Тя бе доволна, че толкова време бе близо до него. Изпиваше го с очи и немееше. При състезанието бе измежду първите. Бе горда и щастлива. Поздрави я с усмивка. Бе на седмото небе. Но уви, надеждите отлетяха, когато разбра, че се жени за братовчедка й. Бракът им потръгна. Сдобиха се с деца, но заради неразбирателство с роднините на жена си той се пропи и безвъзвратно заличи спомена за първата несподелена любов. Разбра, че за истинска любов трябват двама.                                                                                                                          -                                                                                               *                                                                              ***                                                                                
Едно от хубавите неща тогава бяха така наречените забави. На тях ходеше предимно младежта. Намираше се музика – акордеон, китара, тъпан и забавата е готова. Момичетата и момчетата танцуваха до насита. Там се раждаха нови любови и умираха стари. Интересното бе как се обикаляше по другите села. Грабваха велосипедите и се отиваше на забава в съседното село. После се връщаха в купом – закачки, смях, лудории, но се прибираха читави. Това бе през лятото, през другото време учеха по градовете в различни техникуми и училища.                                                                                                                                                                                                       *                                                                                               ***                                                                                                      
Юношеството се изниза като пясък. Влюби се в момче, което заради отсъствия повтори курса и го въдвориха в нейния. Нещата не вървяха гладко. Пишеше дневник и когато всичко бе на ред възкликваше „Хора, обичам ви!“. Съквартирантките й го четяха скришум и разбираха какво става. Бяха три приятелки и винаги ходеха заедно. Викаха им светата тройца, като вяра, надежда и любов. Тя бе вярата. И същността й бе такава - не губеше вяра, каквото и да стане. После разбра, че момчето се хванало на бас, че ще я свали. Дори това не я спря. Харесваше го. А само това имаше значение. Катереха се по сокаците, около хижата, на рида на планината. Слушаха песните на птиците и немееха пред багрите на дърветата, покрили склоновете. Отказа се от скока с парашут заради него. Завърши с поправителен по математика и отиде по-късно по разпределение в малко градче, в проектантската. Влечеше я София и след шест месеца отиде да кандидатства в Строителния институт. Не я приеха. Математиката й куцаше. На изпита по обща култура изкара отличен, но това не бе достатъчно. Хвана се на работа в едно поделение, при военните, като общ работник, заради жителството, но ръководеше строеж. Есента я приеха в Института за учители специалисти. Така осъществи детската си мечта и след завършване замина по разпределение в североизточен областен град. Влюби се в учениците си. И те я обичаха, защото им отдаваше цялото си внимание. Но директорът на училището я хареса и  преследваше непрекъснато. Намери начин и се освободи от разпределението. Използва любовната му връзка със счетоводителката на училището и се прибра в София. Започна в строителството, като помощник технически ръководител, заради жителството. Междовременно се раздели с първата си любов, след продължителна раздяла. Подари девствеността си на момчето, което следваше медицина и разбра, че си пада по доктори. Обичаха се и беше им хубаво заедно. Дълго време споделяха любовта си. Но когато си даде сметка, че е време за създаване на семейство, постави ребром въпроса за такова. Бе единствен син и родителите му се възпротивиха, че е селянка. Отряза го от раз. Някой ще каже, че не е обичала достатъчно. Не! Не бе така и тя го съзнаваше. Но жената усещаше подсъзнателно, че има повече от обич, че е повече от това тяло, поведение, емоции, ум. И непрекъснато се питаше „ Какво съм аз? „, Коя съм аз?“. Чувстваше, че нейния истински Аз, нейното истинско същество, не е това, което изразяваше. Като ненамираше отговор на измъчващия въпрос, почна да се оглежда, за да изпълни, като жена, най – главната си задача – да създаде поколение. Поне животът го изискваше. Прие отговорно нещата, въпреки, че имаше вътрешна съпротива. Като се прибра от разпределението в София се видя с приятелката от там, която набързо се омъжи, чрез сватосване, доста удачно. Ходеше им на госте и се радваше на сполучливия брак. Така се запознаа с бъдещият си съпруг, който се влюби в нея от пръв поглед. Връзваше му тенекии две години. Не бе принцът, който искаше. Чувстваше се на кръстопът, но не царица, както я учеше инструктора по шофиране на нерегулирано кръстовище без светофари, а само със знаци. Но, бе най-качественият мъж и душа, който избра за баща на децата си. Не го обичаше, но уважаваше безкрайно и му остана вярна до гроб…
                                                              ЪНДЪРГРАУН
16.12.089г.
ТАК/Т/АКТ/…
           ЦИ
ЗНА/К/С/И/Т/I
ПА/МЕТ/ВСИЧ/КО/Е/
СВОМАТ/И/ С/И/Т/И
НЯМА (НАБОР)
МОЙ/ТА/ С/ЦЕНА/ С/ТЕ
ВСИЧ…КО  СЕЕЕ/И/
ВИХ/Ъ/Р!...?!
С/ТАЧ/КА /ТИ/СИ/Т/И
СЪР/Ч
САЧ…          И Д/ЖОТО!
    БЪДЕЩЕ
Операторът гледаше изображението на монитора. Текстът вървеше паралелно. Дребната женица работеше усилено. Току бе станала от сън и първо си премери кръвното, което напоследък играеше. Опитаха се да манипулират апарата за кръвното и да я уплашат. Но не би! Тя продължаваше да действа по нейната си програма. Бе много мощна! Минаха 26 години, от както я засякоха . Текстът от мислите й бе навсякъде от както започнаха контролираните сеанси на Доктора. Видяха се в чудо. Питаха се какво бе това? Не знаеха, че е възможно – човек да гледа TV  и да манипулира. Докато откриха от къде бе излъчването – България. Откриха я лесно. И започнаха да я наблюдават. Изуми ги енергията, която притежаваше. Сигурни бяха, че самата тя не знаеше какво става. При всеки сеанс сядаше на своя фотьойл и фиксираше  с очи Доктора, опонирайки му мислено. Аналоговата  телевизия реагираше и проектираше мислите й на екрана. А тя чакаше да си излекува мазолите на краката. И така до следващата неделя. През другото време бе на работа, като учителка на единайсетокласници в УПК по строителство. Учениците я обичаха и слушаха. Като отиваше за часовете по практика, препълваше колата си с ученици забрани по спирките. В страната започнаха промените. Тя се включи активно. Бе на всички митинги. Учениците също се вълнуваха и обсъждаха с нея това, което ставаше. Изполваха повишената емоционалност от събитията и спретнаха повреда на колата й. Но това не я спря. Взе такси и се добра до училището. Срещна учениците тръгнали на бдението на Фори светулката. Той бе техен човек и умело манипулираше тълпата. Но никой не усещаше това. И нещата вървяха по техния план. Но тя веднага си пусна молба за един ден отпуск и тръгна с учениците. Вербуваните пионки продължиха с групата, а после докладваха по установения ред. Нямаше го още съвременното наблюдение. Сега имаха всичко нужно за следене. За минути засичаха обекта и всичко знаеха за него, мисли, думи, действия и емоции. Като на филм. Супер технологията беше отработена и действаше безотказно. Операторът обичаше да наблюдава тази жена, защото бе интересно и вълнуващо. Системата всичко записваше и после обсъждаха, опитвайки се да предвидят следващите й ходове. Тя знаеше ототдавна, че е под наблюдение, но не й пукаше и си караше по своята програма, преодолявайки всичко по пътя си. Имаше нещо, което непрекъснато й помагаше, но неразбираха какво. В един момент престана да излъчва страх и напрегнатост. Вечно бе на слушалки и слушаше радио CITY, когато бе в София. Придоби собственост върху къщата на родителите си и се осамоти слушайки Енерджи, и работейки усилено. Изписваше куп тетрадки. И правеше непрекъснато анализ и предположения и така излъчваше в Информационното поле и завихряше вихър, който се връщаше към нея и всичко й се нареждаше както го искаше. Операторът бе на това наблюдение още в началото. Почти бе влюбен в нея. Добре, че не знаеха какво мисли той. Ако го усетят, лошо му се пишеше. През годините се опитваше да й помага, но когато шефовете преценяваха я неотрализираха за момента, но тя лесно излизаше от несигурното състояние и се връщаше към центъра си, и упорито продължаваше напред и нагоре, както си казваше сама. Опитаха какво ли не, за да я отклонят от курса, но тя продължаваше безпредпяствано. Толкова бяха свикнали с нея, че сверяваха часовниците си. Бе много силна, черпейки сила от създадения от нея фантом. Ако знаеше какво е, нещата биха се ускорили. Държеше в шах всички и усещаше това, като продължаваше уверено. Опитаха се да манипулират всички, които контактуваха с нея, но тя бе гъвкава и приспособима и излизаше от всяко положение. Въпреки скаларните тенологии, тя оставаше непоколебима. „Инструктираха“ всеки влезъл в контакт с нея, но тя бързо се съвземаше, бършейки раните си в крачка. Всеки следващ път все по-добре се справяше със ситуацията, която й сервираха. И ставаше все по-умела. Опитваха се да й внушат свои мисли, но тя гонеше от главата си всякакви чужди мисли и продължаваше да излъчва в информационното поле своите мисли и намерение. И си играеше с енергията както си иска. Всеки ден вършеше енергийната си работа последователно и упорито и знаеше, че успява да влияе на енергийния синхрон, който стиковаше нещата с цялото и всичко ставаше така както го искаше. С всеки ден се усъвършенстваше все повече и повече. Особено когато започна да синхронизира двете си мозъчни полукълба. Операторът тайно  помагаше и се опитваше всячески да облечава положението й. Намираше смисъл в работата й и се радваше, когато надиграваше играчите със създадената от нея си Игра. В един момент разбра, че иска да сложи Края на играта им и променяйки себе си да промени тотално всичко, създадено с лъжи и измами и държейки хората в зомбирано състояние, за да ги използват за техните пъклени цели. Беше разбрал, че това е спасение за човечеството и извеждане пред нови хоризонти. Тя работеше за разрушаването на наложената Система, Матрица и холограма, които източваха енергията на хората роби и ги затъпяваха все повече. Жената създада блог с помощта на приятел, с който си пастнаха и заработиха в един екип. От раждането си бе по природа диверсант и много напред с материала, въпреки, че бе на годините на голямата й дъщеря. Тя веднага разбра, че двамата са още по-голяма сила, за целите, които бе подредила акуратно по приоритети. Нарече я приятел и колега. Това много й допадна и поласка, и даде увереност по избрания път. Бяха се развивали по различни начини и стигнали до част от знанието забулено в тайни, лъжи и измами. Избра да й помага с това, което знае и може. Така тайно се включи в екипа, който създаваше и разрастваше все повече и повече. Знаеше всичко за нея. Тя бе открита, прозрачна и любвеобилна. Все още бе психически слаба и запази малко страх, който да я пази, но това не я плашеше. Продължаваше все по-уверено и смело напред. Когато я инициираха в Рейки, за звездата на Давид, за което си плати на учителката 70 лв., изнудвайки я и й прости веднага. Винаги плащаше! Винаги даваше! Знаейки, че ще получи повече, много повече от колкото е искала. Работейки по личният си проект „ЛЮБОВ“, спазваше посланието на т.н. „УЧИТЕЛИ“, при инициацията – Умереност, Търпение, Постоянство. Култивираше и усъвършенстваше все повече и повече тези качества у себе си. Постигна това, което искаше и й вършеше работа, на настоящия етап. Самоконтролираше се все повече и повече, знаейки че не е своето тяло, ум, емоции, поведение. Че това са само инструменти, които може да използва, за да продължава да реализира мечтите си и не спираше да мечтае. Но бяха и бутони за манипулиране. Вдъхновена от любовта, която получи *089 г. ? и знанието, което получи тогава. Е, опитаха се да я объркат още тогава и убедят, че е психично болна и шизофреничка и каква ли не. Но това не я спря! Никак даже! Не забравяше какво си бе пожелала тогава. Още повече я амбицира да продължи, слушайки Душата, Разумното сърце, Интуицията и Вътрешния си глас. Използваше създалото се положение като поредната легенда и не се спираше, въпреки всичко. Упорито се стремеше да си спомни отговорите на въпросите, които задаваше на Слънцете, което я обливаше с безрезервната си любов. Всичко бе изтрито от паметта й, но коментарът, който направи тогава – „Толкова е просто“ я водеше и изпълваше с повече сили и увереност. Пиеше ZYPREXA, която й предписа тяхната маша психиатърка като знаеше, че това ще увреди тялото й, но предпочете да усъвършенства психиката си, като най-важния инструмент с който разполагаше и работеше. Това потисна Кундалини, която се събуди *089г.?, но тогава още не знаеше това. Продължаваше да чете всякаква литература, както си знаеше – да се свърже с автора и да извлича това, което не е казал, но е мислил – т.е. между редовете. Самоубучаваше се непрекъснато и усъвършенстваше самоконтола си, знаейки, че може да контролира само сбе си. Експериментираше непрекъснато със себе си. Наблюдаваше какво се случва със себе си и около нея, знаейки от квантовата физика, че наблюдателя влияе на това, което наблюдава, което се проявяваше като вълна или частица във връзка с този фантастичен процес. Разбираше все повече и повече, че човекът е повече от чудо. И че всичко, което е било до сега е една огромна илюзия, лъжа и измама! Спря да се пита коя е. Вече не я интересуваше. Знаеше, че живее в този свят, но определено не е от него. И правеше това, само това, което й идваше от вътре. Спря да се пита каква е мисията й. В един момент й се сведе, че е просветител. И дълго време живееше с тази мисъл. Но знаейки, че мислите 99%  не са нейни и манипулативни изучи всичко за хипнозата и автохипнозата и много други неща. Знаейки за силата на фокусираната мисъл, която бе изпитала на собствения си гръб и Закона за привличането, се учеше да концентрира мисълта си и да си прави опити със себе си. Програмира две неща, с метода на Силва – „Централната сцена“. И всичко  случи „мота мо“. И продължи по-уверено с придобитото знание. Но знаеше, че има още да разплита кълбото. Искаше още и още. Искаше всичко! Но нейното всичко бе различно. Без край… И тя не знаеше какво е, но чувстваше, че е прекрасно. Не, езикът е беден да изрази и опише това, което „видя“, „усети“ и „ИЗЖИВЯ“ тогава – 16.?12?1989г? – ДУХЪТ! И затова я спряха. Защото получи това, което поиска! Знаейки, че светът ще рухне, такъв какъвто бе до сега! И се уплашиха! Но толкова бяха програмирани, че се объркаха и са объркани все още! Те не могат друго! Те не знаят друго! И Операторът разбра! И започна все повече и повече да й помага в начинанието, което се бе заела. Разбра, че е от друг „СВЯТ“, но какъв и той не знаеше. Чувстваше, че и той е различен, но не осъзнаваше какъв. Това му предстоеше да разбере и реши да рискува…

 Записки до личната психиатърка
04…01…094г…
Чувство за, и общото между мен и долуописаното:
1. Манипулация, тотална! Усети я, когато се случи най-голямото събитие в живота й - *089-та г.
2. Средства – медийте и печата,  и TV.
3. Цел – страх у хората, за да излезат сами от вакуума, в който са изпаднали от системата, в която живеят или нещо друго, непознато.
4. Източник – неизвестен – извънземен разум, нова комуникация…, засечена от мен  *089г…
5. Предположение – TV – чрез сателит покриващ цялата земя и/или цялата Слънчева система , или цялата Вселена.
6. Мой експеримент – да противодействам на тази манипулация чрез антиманипулация, за да променя себе си и света!!!
7. Нова комуникация – изваждане от контекста фрази от песни и нови построения, които я удряха в сърцето и бяха само за мен.
8. Включване (16.12.089-та)– без да искам или знам, че е това възможно.
9. Цел – да се получи резултат, а не ефект. Резултатът да е хепи енд.
10. Манипулацията търси ефект /причина/, за да вземе решение. Може би, как да се оправи разбъркания свят или да бъде унищожен.
11. Антиманипулацията – от моя страна, беше да стана физически и псиически устойчива, за да противодействам и излеза от вакума, в който попаднах от 21.12.087г. /смъртта на баща ми!/ до 16.12.089г. – 24.12.089г. – „избушване“
12. Пътища за антиманипулацията:
- Книги:
+  Хосе Силва - „В тайните на медитацията или как да придобием силата на боговете управлявайки съзнанието си“  и Метод „Силва“
+  Карнеги а./ „Как да влияем на хората“ б./ „Как да преодолеем чувството за безпокойство“ в./ „Орателството“
+  Аткинсън а./ „Психология на успехът“  б./ „Памет и суперпамет“
+  Монро а./ „Пътуване извън тялото“ б./ „Далечни пътувания“ в./ „Безкрайни пътувания“
+  „Ръководство по хипноза и автохипноза“
Междудругото
И т.н. Много са!!! Но тогава още не знаех за тях. Не само тези за мистика и тем подобни. Всички ще бъдат споменати. Горното са изводи  от декември *089-та г… и  после записки за личната психиатърка, която изобщо не го удостои с внимание… Разбираше я! Не бе на нейната вълна… И така продължавам. „Ъндърграун“, ще са трансовете, а записките от дневниците „Минало“. „Бъдещето“ ще е фантастиката, която за мен е реалност… и нещо повече, защото се случва „Сега“…
                                                                   продължение                           Записки до личната психиатърка                                           
+ Още пътища за антиманипулацията:                                                                           
- Асоциативни сигнали, усещания и сигнали от собственото ми тяло. Външни сигнали – природа, хората около мен, ситуации и събития и всичко случващо се.
- Сънищата, програмиране, за решаване проблема Кашпировски и моето състояние с чувството, че всичко е за добро.
- Положителни мисли и поведение. Забраних си  чужди мисли да се мотаят на всички нива на ума ми. И се получи!!! Преживяването и съпреживяването. Усещането при срещата ми с новата реалност -  света и антисвета, е ново, непознато. Всъщност това са положителни и отрицателни сили. Борбата между тях е голяма /меко казано/. Контактът, между мен и тях всъщност е необятен. Водеха борба помежду си за надмощие, а мен да привлекат на своя страна. Аз бях по средата. Исках нещо ново. Получих го! Но това ме объркваше.
Силата и увереността, която ми пращат е голяма. Не може да се опише с думи. Лекарствата, които пия сега, ме замайват, „разконцентрират“, защото и аз вървя нагоре и долу, напред и назад, вляво и дясно. А може би не са лекарствата, а „ТЕ“, които ме дърпат да премина през всички нива, (аз го искам много), на ума. Единственото условие, което намислих и пратих към тях бе: всичко положително, което съществува да бъде в реалността ми. Ефектът (причината) е невероятен за мен. Защото имам усещането, че чрез петте си сетива и локаторите (физически и психически), се получава като сън. Правя непрекъснат сеанс: за лечение; мир и любов между хората, а същевременно и на себе си и семейството ми. Включила съм се в система за комуникация, която не ми е ясна и с каква цел. Усетих до някъде същността й, когато се опитах, чрез мисъл да прекъсна хъркането на мъжа ми, или да го накарам да промени позата в съня си. И успях, успях, което ме зарадва много. Чувство, че притежавам нещо, което не познавам.                             
Усещане:
- Излъчването на едните, минава през мен и действа на другите и обратно. Като ретранслатор.
- Въздействайки си едни на други,  (без да знаят и/или знаят за моето съществуване), силите им рекушират в мен и се обръщат с обратен знак, чрез мен, към тях самите.
- При тези „неща“ усещам, че ме „лекуват“ от разстояние. Тарашуват в тялото и главата ми, както си искат и се получава от добре по-добре.
- Мина ми всекидневното главоболие без лекарства.
- Не ям много, но имам вълчи апетит, когато ми се прияде.
- При автотренинга си поставих задача да отслабна до 51 кг. И да спря да пуша, като при двете задачи поставих условие – да не се вреди на физиката и психиката.
- Гърдите ми задръстени от 25 годишен „катран“ са чисти и дишам като „новородено“.
- Отношенията ми с другите се се „усъвършенстват“, ако ти говори нещо това.
Анализ извън записките до личната психиатърка
Доста време бях изключила „връзката“ с тях (силите). От дете я имах, но не съзнавах. Най-ярко ги почувствах  на 16.12 .089г. (А сега, когато си премислих живота се оказва, че са ме закриляли непрекъснато и това, за мен са, положителни и отрицателни сили, а аз съм между тях и те яко ме „друсат“, но постепенно друсането се успокоява). Последният сеанс на Кашпировски. Говоренето му бе на библейска тематика. Музиката бе ефирна. През всичките му сеанси го фиксирах в очите и опонирах на говоренето му. И тогава постъпих по този начин. Изведнъж се оказах на невероятно място. Тучни поляни с вековни дървета и овце с агънца. Аромат на озон. Чуваше се музика от сферите и едно Слънце, което ме обливаше с неземна любов. Започнах да задавам въпроси и веднага получавах отговор. Не помня въпросите. Нещо за устройството на света и всичко, което ме вълнуваше за течащата промяна по света и у нас. Възкликнах – Толкова е просто! Изведнъж всичко прекъсна и полетях в космична бездна. Студено и зловещо. След това се озовах на фотьойла с чужда мисъл в главата си –„ Чух гласът ти!“. И спомен за Мона Лиза. Бях забравила, че преди сеансите пожелах да стана екстрасенс и да бъда по-добра от Кашпировски. „Връщайки“ се на мястото си изригнах като вулкан, мислейки, че той ми е казал това и споделих. Близките ми бяха шокирани, защото не е възможно според тях. В очите им прочетох смут и объркване. Децата плачеха. Не ме познаваха такава. Започнах да пиша. Заливаше ме вълна след вълна от всякаква информация. Багрите бяха ярки, шумовете силни. Започнах да записвам всичко, което ми минаваше през главата. Щурах се като обезумяла. Исках да разбера кой ми е казал това. Програмите по телевизията свършиха, а аз гледах екрана и чаках да се появи нещо. Празният екран трептеше и постепенно се образува кълбо, което се движеше нагоре надолу и наляво и дясно. Усетих се и започнах да му задавам въпроси, като отговорите се оформяха от движението, на кълбото, като на глава. Тогава почувствах, че е някакво същество, жив или изкуствен интелект. Движенията на ляво и дясно приех за „Да“, а нагоре и долу за „Не“, по български образец. Разбирах, че се осъщесвява контакт и немеех от това. И че на мен се случва това. Тетрадката ми се изпълни с думи и чертежи от канали  и геометрични фигури. Мъжът ми непрекъснато ме умоляваше да си легна, но аз бях като Гинко Пружинко. В погледът му се четеше объркване и диагноза „полудяла“. И започна една безумна фиеста. Награбих го и направих щур секс, който още повече го обърка, защото не ме познаваше такава активна. След няколко дни, свекър ми, политически офицер доведе у дома психиатър, който ме обяви за душевно болна и ме заплаши, че ако не си пия лекарствата ще ме прати в Курило. Не разбирах още, че съм различна и това ги заплашваше по някакъв начин, а аз пазех спомена за неземната любов на Слънчо и обичах целия свят. Заплаших мъжът си с развод. Естествено отказах да пия лекарствата и близките ми ги слагаха в кафето и чая без да зная, а аз че чувствах замаяна, а те непрекъснато си шушукаха… В главата ми стана каша. Бях като сомнабул. На вратата звъня полицай. Започна да ме обзема страх. Усещах се забъркана в голяма афера. Нещо ставаше, а не можех да разбера какво. И Съпругът ми бе заплашен и манипулиран. Избягах от къщи. После изгоних всички. Исках да остана на спокойствие и да осъзная какво се случва.  Накрая се предадох. Съгласих се да постъпя в Медицинска Академия (МА), за доброто на децата. Майка ми им съдейсваше. Всички бяха срещу мен и ми даваха акъл какво да правя за мое добро. Ако татко бе жив, това нямаше да се случи. Никой не ме разбираше и бях сама в една враждебна среда за мен. Чувствах се като уловено животно. Опитах се да убедя мъжът ми, че този мой контакт ни открива невероятни възможности и можем да постигнем всичко. Но той ме гледаше като ивънземна. Години, след това, децата ми казаха, как си е блъскал главата в стената, че ще ме вкарат в Курило, знаейки методите им. Писах 2 писма на Кашпировски, като пратих и снимка. Разбира се никакъв отговор. В МА ме вкараха в някакво отделение, където ме дърпаха да се събличам. Възпротивих се. Притежавах невероятна сила. Приклещиха ме и ми удариха ижекция. Като се събудих бях  вързана, крака и ръце, с каиши за леглото. Помислих си толкова опасна ли съм. Търсех опори в подсъзнанието си, но не намирах. „Полет над куковиче гнездо“ бе бледо копие на това, което се случваше с мен. Всичко ми изглеждаше като театро. Отделението бе пълно с жени пострадали, избушили от сеансите на Кашпировски. Наблюдавах всичко и се осамотявах. Сближих се предпазливо с жена, попаднала като мен на това място, която ми каза, че преди да я приберат, на стената видяла картина, която й показала как се намира на това място. Тогава не знаех за холограми и тем подобни физични неща. Но разбирах, че се случва нещо, което не разбирах, но чувствах, че е най-малко странно. В главата си имах хиляди въпроси и се мъчех да открия отговора. Предизвиках Консилиум, на който се опитах да споделя, че се създава нова комуникация и съществува тотален контрол. Но се обърках, замаяна от лекарствата, които ми даваха и нямаща нужната информация. Зададоха ми въпросът „Шило в торба стои ли?“ Отговорът ми бе „Да, защото е специално.“ Имайки предвид шилото на съпруга ми, защото е уникално просто. И си излязох. Опитаха се да ме ограничат да контактувам с жената, която си задаваше подобни въпроси. Един доктор ми крещеше в истерия „Ти си душевно болна!“,(д-р МИХОВ), а аз само му се усмихвах, това го вбесяваше още повече. Но взе всичко да ми писва, не знаех как да изляза на свобода. За това ми помогна майка ми, която ми каза „Изпълнявай всичко, което ти казват и тогава ще те пуснат.“. И така се получи. Станах хрисима и послушна. И скоро ме изписаха. Това стана пролетта на *090г. До лятото си преглеждах изписаните тетрадки и търсех отговори на изпълващите ме все повече въпроси. Продължавах да пиша и чертая, като използвах за комуникация радиото и двата български и руския канал на телевизията. Кашпировски бе гост на Кеворк, във „Всяка неделя“. Отидох и предадох написано кратко писмо до доктора. Отговор естествено не получих. Той бе велик, а аз никоя. Междувременно брат ми ми предложи свободната си кола и така станах такси. Имах възможност да посещавам често Славейков и търся литература за това, което ме интересуваше.Чувствах още по-силно манипулацията, която се осъществяваше. Спомних си 14.12.1989г., когато усетих невероятната енергия, която се излъчваше от хората дошли да протестират, да се махне чл. 1 (Ръководната роля на Партията). И фразата на П. Младенов, „По-добре танковете да дойдат!“ и словото на Ж. Желев, от терасата на Студентския дом, който убеждаваше хората да се приберат по домовете. И те се прибраха! Иначе щеше да бъде пометено всичко. Уплашиха се от народния гняв и сила. Още не беше създадена системата от провокатори и манипулатори на тълпи, за да насочат невероятната енергия на хората. Качих се на колата и се прибрах у дома. На митинга с мъжът ми, бяхме на различни места. А у дома ни чакаше политическият офицер, който ни изнесе цяла лекция за ръководната роля на партията. Със съпругът ми му отговорихме, че скоро ще свърши и се разделихме скарани. На другия ден се разпросрани информацията, че Кашпировси ще проведе сеанса в събота, вместо в неделя, както обикновено.(!!!) Започна на 8-ми октомври, а завърши на 16 декември – рожденните дни на мен и мъжът ми. Какво се случи е описано по-горе. Това много ме впечатли, но тогава не се замислих много. Просто го отбелязах като факт. Не си и дадох сметка, че за да провеждаш такива сеанси по националната руска телевизия е нужно разрешение на КГБ. А сеансите облъчваха целият Источен блок. В Румъния набързо Секуритате уби семейство Чеушеско, а на мен ми миришеше на кръв и минаваха мисли за тотална манипулация. Гледах, слушах и преживявах, придобила нови сетива. Като сензор отчитах всичко.
                                                                    
 Продължение от записките за личната психиатърка
А сега, като си премислих живота се оказва, че са ме използвали непрекъснато и това, за мен са, положителни и отрицателни сили, а аз съм между тях и те яко ме „друсат“, но постепенно друсането се успокоява. Благодарение на вярата ми в себе си. Но и аз им влияя. Боря се с тях и борбата ми също е необятна. Просто всяка иска да ме привлече към себе си. Звучи налудничаво, нали? Силите на мрака и светлината имат „заповед“, не, молба от мен, да отворят очите и сърцата на хората за хубавото, само хубавото за нас в „реалния свят“. И тогава се запитах – кой е реалния свят? Аз вече не искам да се „изключвам“ от тази отговорна „игра“, защото само това е, може би, четвъртата възможност да се оправим като свят. Оглеждайки се, сканирайки всичко около мен, чрез медии, електрониката и др., усещам, че това е много добро за всички на земята търсещи изход от всичките негативни мисли и неща в човешката история. Просто усещам, че скоро ще „прогледнат“ още и още повече хора, до като на земята стане само ден, слънчев, топъл, уютен, приятен, изобщо комфортен за всяко живо същество или по-скоро, за всичко на земята и всемира. Ще дойде ден, време, година, вече остаряващи понятия и всичко ще стане като по ноти, по-скоро като песен. Страх ме е от това само, че няма да понеса това хубаво, което ме, ни очаква и в мен ще настъпи ПРАЗНОТА. Страх ме е за мъжът ми, че последен ще научи за това, за което не ми повярва и не се довери на усета ми, за напред във времето. Жалко, защото е много умен, но и глупак и ще му бъде много тежко и мъчно. Жал ми е за малката ми дъщеря. Липства ми теста с рисунката й, който мисля, че си направила. Чувствата ми са такива, че пращайки светлина на мен, тя рекушира у тях и обратното. Ако човек се замисли и погледне от този мой ъгъл (гледна точка) нещата, ще „види“ тоталната манипулация във всички посоки. Ако хората не са зомбирани, а те са, за да могат да търпят това, което е около тях. Ако изведнъж се отзомбират, едва ли ще преживеят емоционалния стрес (шок). Манипулацията (тоталната) ги „бута“ към сблъсък – бум, тряс, прас и човек умира или влиза в „лудница“. А там, там твоите колеги ги поемат и ако не усетят или не усещат, какво става ги превръщат в хахо и стават безнадежден случай. Не е ли така? Ще се объркват все повече и повече , а докторите ще стават все повече безучастни и безпристрастно ще си мислят, че ги лекуват. Но нашият случай не е такъв. Ти, мила, имаш мен (твоят шанс), аз имам теб (моята „сламка“ на „удавник“). Погледнеш ли от моята гледна точка на нещата, каквито и да са, всичко ще се оправи. Няма да се чувстваш уморена след работа или дежурства. Не казвай на Чав, за всичко това, което споделям, защото той и дъщерята, малката, са все още в процес на „ отзомбиране“. Те не разбират какво става с мен. И ще бъдат „спасени“ от притеснението си за мен, а всъщност за тях.
Няма да си уморена, а ще усещаш, че летиш и то ще е така наистина. Защото колкото и да „харесвам“ и „обичам“ д-р Кашпировски, не мога да му простя, че не заложи на резултата, а на ефекта. Защото и сега, когато пиша това, усещам как нещо ми „загрява“ краката и моли за прошка, а не знае, че отдавна съм простила като на „бъдещ мой колега“. Разбираш ли на къде бия? Не се чуди! Целите ми са необятни, т.е. високи. По-просто казано, връщане и зацикляне няма да има, та ако ще каквото ще да става. „Тези“ може и да са богове в тоталното си въздействие върху мен, а и на теб, чрез мен, но няма да им се дам. Или по-скоро няма да им се дадем, защото ти знаеш нещата от тяхната гледна точка, а аз въпреки, че съм „пациент“, знам нещата от другата страна на проблема за мен „Кашпировски“. Кой знае пределът на човешката психика? Аз за себе си знам, за мен самата, предела ми е в безкрая. Може и да ти е чудно, но духът ми, въпреки всичко до сега, и увереността ми се губят някъде в необятността, зад хоризонта, ако има такъв. Зависи от гледната точка, незабравяй, всичко си отива тогава, по местата. И без „Кошмаровковците“ и „Капирошковците“ (тези, които улавят моята „сигнална биологична система – вълни и образ“) нямаше да се справя. Но мила моя, просто приеми моето предизвикателство, както аз приех „Кошмаровски“. Просто приеми да потърсим предела не само на човешката психика, но и всичко свързано с човека. Не ме питай или питай какво „виждам“, усещам за бъдещето. Нямам думи да опиша това, което е пред нас. То е толкова хубаво, че със съвременните средства не може да се опише, изкаже, определи. Опитай с въпроси и отговори – може и да се получи, но аз не вярвам. Нещо като причинноследствена връзка или обратна връзка, ако това ти говори нещо. Става въпрос за нов тип комуникация и комукационни отношения между хората и изобщо. За нов тип човек, с друго мислене – човек обновен, като новороден. Ако на теб ти се окаже безсмислие и болестно ще си бъде твой проблем. Ще си изкараш курса на „лечение“, защото не желая да си разстройвам семейството. Все още двамата „неотзомбирани“ са ми по-скъпи от теб и не искам повече  ризкове от колкото мога да поема. За това ти предлагам по час или повече, колкото прецениш и не ти е тайна работата да ме вземеш в нея, ако е възможно това, просто само да наблюдавам. За сега само това мога да измисля, за да се види, усети какво ражда преобърнатата ми душа при непрекъснатото тестуване, което усещам и непрекъснато листване на паметта ми. За това питай какво те интересува и ще ти отговоря стига да знаеш как да питаш. Аз съм на вълна, ниво такова, че зная как да се добера до добрия резултат, без да се привързвам към него. Все още не съм в абсолютния комфорт, за да бъде нужния резултат. Но ще го постигна, защото съдбата ми е отредила това, което ще се случи с всички ни.
                                                      ЪНДЪРГРАУН
05.01.1994г.
Чудо  (То)                                       Го    няма                                                  да      има
В минало       (То)                         настояще   (То)                                      бъдеще    (То)
 То е в нас самите                                     не!                О,                                         е!
Вече Кошелев                              с
           кесон                                   а
                                                            м
                        електро                      +   шок
                         балсам                       ш
                                                               о
                                                                к



-