Инж. Марин Любенов: Половината от българите са психично болни!

Психотронни генератори отнеха разума на много хора и ги направиха престъпници и алкохолици
Инж. Марин Любенов е работил повече от 15 години като щатен сътрудник на Института за висша неврологична дейност и неврофизиология към Академията на науките в СССР, под ръководството на скандалния академик Симонов. Това е институтът, който повече от 30 години се занимава с управлението на човешкия ум от разстояние и с моделирането на живия организъм. Женен е за рускиня и има две дъщери. Понастоящем живее в Москва, но почти всяка година си идва в България. Той е един от героите в нашумелия сборник “Книга на тайните-4”, под кодовото име Митя. В книгата се разказва за тайното оръжие на КБГ – психотерорът.

- Инж. Любенов, вие знаете тайни, които вероятно ще шокират много хора. Как се примирявате с тях?
- Много трудно. Това, което знам, граничи до известна степен с фантастиката. Малко са онези, които биха ми повярвали, че това, което казвам, е плод на нормален разум. Веднъж бях седнал с двама приятели на чашка водка и споделих няколко неща, които ме тревожеха. На другия ден чух приказки, че съм превъртял. Затова избягвам да разказвам за онова, което преживях. И което видях. Пък и вече съм пенсионер, живея с кафето и цигарата като всички нормални хора. Само дето нощите ме мъчат…

- Всъщност сте били сътрудник в таен, забранен институт в Москва. Как успяхте да попаднете там?
- Работех в един от отделите на СИВ. Бях се явил на конкурс и заминах лично с подписа на Тодор Живков. Явно онези от КГБ, които отговаряха за института, са ме сметнали за подходяща пионка и ми предложиха да стана сътрудник. Задачата ми беше да отговарям за психичното здраве на българите, които работеха по съветските обекти. А те никак не бяха малко: Тюмен, Сургут, Железногорск, Белгород, Коми и т. н. Тогава

в посолството бяха тръгнали слухове,

че много от българите превъртат. Моята задача беше да разбера защо. И аз пътувах от обект на обект, ходех по бригадите, оставах по една седмица в общежитията, където бяха настанени нашите гурбетчии.

- И какво констатирахте?
- Че наистина много от българите изпадат в депресия, но аз го докладвах като нещо напълно нормално. Как няма да е нормално, като се вземат предвид носталгията по родината, раздялата с жената и децата, смяната на климата. Тогава още не знаех, че над българите се извършват някакви научни експерименти.

- Кога го научихте?
- Много по-късно, когато съвсем случайно ми попадна доклад, подписан от маршал Ахромеев. Този същият, който по-късно се обеси при странни обстоятелства, а след няколко дни гробът му беше разкопан, ковчегът отворен, а тялото липсваше. В този доклад ставаше въпрос за психооръжието и за зомбирането на хора. Тогава за първи път прочетох тази непозната дума. И изведнъж си дадох сметка за какво става въпрос. Още повече, че в този доклад много често се срещаше името на Кашпировски, който вече беше успял да завладее екраните на всички телевизори. За първи път прочетох подробности и за лeптонното оръжие. Разбрах, че група учени от института вече правят опити с живи хора за овладяването на това оръжие.

- Какво направихте, след като разбрахте в какво сте въвлечен?
- Какво можех да направя? Освен да се правя, че нищо не разбирам. Но ми просветна, че вече

съм участвал в първите опити за зомбирането

на българи. Това стана в края на 70-те години на Курската магнитна аномалия в град Железногорск. Там имаше много българи, които живееха в няколко големи общежития. Не знам с какво точно им е било въздействано, но изведнъж нашенците станаха агресивни и предизвикаха голямо сбиване с руснаците от съседно общежитие. Цялата нощ военните хвърчаха, докато успокоят топката. За този твърде агресивен сблъсък никъде не се появи нито ред, но по западните радиостанции той беше коментиран като първи опит за зомбирането на хора. Оказа се обаче не особено успешен, защото този район е известен с много желязо в недрата (оттам е и името на града) и въздействието на уредите вероятно е било слабо поради магнитните вълни от желязната руда.

- Имате ли представа точно по какъв начин са зомбирани хората?
- Знам, че това е ставало със специални технически средства, по-точно психотронни генератори. Но какви са точно - нямам представа. Това, което знам със сигурност, е, че по този начин е било въздействано върху дъщерята на Феликс Дзержински. Тя е била една от първите жертви на новото оръжие. Това го научих много по-късно, когато разбрах, че такива опити са правени и в България.

- Знаете ли по какъв начин?
- Чрез гигантски лазер с мощност около 10 мегавата. Когато се разрових по-късно в тази история, разбрах, че на българите е внушено да повярват, че тази намеса е не от някакви уреди, а от Космоса. Случаят с проф. Делчо Наплатанов и дъщеря му, които се самоубиха, вероятно е свързан с този лазер, а не с Космоса, както се твърди в редица документи. Аз съм убеден, че информацията, която е приемала Марина Наплатанова, в никакъв случай не е била от Космоса. Странното е друго – защо в този експеримент е била включена жена. Мисля, че

обектът на психовъздействието

са били военните специалисти. И то с определена цел. Никак не е случайно, че в българската преса започнаха да се появяват публикации за зомбирането на определени хора. Принципът на действие на системата се описва по много интересен начин: “Сензорните апарати, очи и уши от далечно разстояние, преобразуват картината и звука в биотокове и ги предават в мозъка”. Оттам нататък внимателно се наблюдава обектът на това психопосегателство върху човешката същност.

- Имате ли представа кой от българите е бил зомбиран по този начин?
- Имам само предположения, защото не разполагам с документи, за да го потвърдя. Но съм сигурен, че събитията около подпалването на Партийния дом са внушени и предизвикани от далечно разстояние. Според мен по същия начин е бил зомбиран актьорът Йосиф Сърчаджиев и след като въздействието върху него е спряно, резултатът е инсултът му. Хората, които го познават, ще потвърдят, че известно време той не е приличал на себе си. Сякаш е друг човек.

- Защо точно той е избран за такъв експеримент?
- Сигурно така се е случило. По същия начин са се оказали жертви баща и дъщеря Наплатанови. Както и още няколко души от Генералния щаб, като генерал Радню Минчев и майор Атанас Атанасов. Убеден съм, че такова въздействие е оказано и

върху бившия президент Жельо Желев,

но то рефлектира върху дъщеря му, както и върху Иван Костов.

- Има ли пръст в цялата тази работа Кашпировски?
- Не само той. Има шепа хора, които организираха жестоки опити с лeптонното оръжие и загинаха много хора. Това не е тайна за никого. Писаха го почти всички руски вестници, появиха се публикации, доколкото знам, и в българските. И продължават да пишат. Защо мислите, че зомбита като д-р Бах, Олег Рибаков, акад. Золотов, Мелешчук и други се подвизаваха толкова време в България? Според мен тези хора сториха много зло на българите. Те не са специалисти, те са садисти, убийци. По-скоро експериментите им убиват хора. Дано да греша, но си мисля, че толкова жестоки деца-убийци у нас се навъдиха именно след техните експерименти. Не са ли всичките убийства извършени по сходен начин – без сериозна причина и по особено жесток начин. Ако това не е внушение отвън, здраве му кажи. Откакто съм в България, ми прави впечатление, че много хора вървят по улиците и си приказват сами. Това не е случайно. Знам, ще кажете, че животът е труден, напрежението огромно и докарва хората до лудост. Нищо подобно. Аз съм от едно врачанско село на баира, както се казва, и помня колко бедни бяхме. Дядо ми цял ден се бъхтеше по кльощавите нивици, пък и не само той, ядеше хляб и чесън, но никога не изгуби присъствие на духа. Не знам тогава някой да е вървял по улицата и да си приказва сам. Я погледнете сега наоколо и смятайте колко психично болни виждате и познавате. Нямате ли чувството, че България полудява? Мисля, че вече половината българи са психично болни…

http://www.blitz.bg/article/30386 

Как да увеличим мисловната ни сила

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила.

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон.

Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват.

По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта.

Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно.

За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното.

Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни.

Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия.

Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават.

Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса.

Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен.

Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота.

Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването.

Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща.

По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!

http://aura-1.net/index.php/2010-10-30-14-18-30/2010-10-31-12-13-27

Началото на Обрата

Дейвид Айк на живо ,
Кардигън, Уелс, 20 май 1996


Благодаря
Здравейте, тези неща тук не са камери, гарантиращи сигурността, просто, за да ме наглеждат, но са част от съставянето на този филм, защото информацията, която ще представя тази вечер, после ще има възможност да отиде по целия свят, така че все повече хора ще могат да осъзнаят, че може би наистина има някаква разлика между това, което ни се казва, че се случва в света и това, което наистина се случва в света. Така че по този начин не казвам „Добър вечер” само на жителите на Кардигън, Уелс, едно от най-хубавите места във Великобритания, трябва да призная, идвайки дотук с колата днес, но също и на хора от много други континенти, които ще гледат този филм в определен момент. Някои от тях ще бъдат американци, други австралийци, някои араби, други евреи, някои бели, други черни. И въпреки това, всички тези понятия, всички тези символи на разделяне са просто една илюзия. Защото ние всички сме едно, всички сме част от същото Съзнание, от същото Цяло, което го виждаме изразено във форми на живот по целия свят. Разделението в този свят е в съзнанията ни. Ние го създаваме. А това е доста свързано, с това за което ще говоря тази вечер, защото това разделение, тези догми, такива от сорта на: „Аз съм прав. Аз имам всички отговори. Ти бъркаш.” Тези нагласи подтиквани една срещу друга по целия свят, които в крайна сметка позволяват на шепа хора да определя насоката на света. Разбира се не абсолютно всичко, но насочването на света към едно по-голямо централизиране на власт, в ръцете на все по-малко и по-малко хора. Беше някак си интересно в началото на 90-те, когато ми се отвори седмата чакра, и се мъчех да осмисля какво ми се случваше, защото изведнъж започнах да виждам света и себе си по много различен начин. Някои хора наричат това духовно пробуждане. Забележете духовно пробуждане, а не религиозно. Ще имам тениска, на която ще пише „Господи, опази ни от религията”. Странно е, когато говориш за духовност хората си мислят, че говориш за религия. Често е обратното, но не винаги. За мен религията е в много случаи обратното на духовността. Според мен религията е най-голямата форма за контрол над съзнанието, създадена досега, а в най-крайното си състояние е психологически фашизъм. Манипулиране чрез насаждане на страх и вина с цел контрол над хората. Духовността е точно обратното на това. Тя освобождава духа, прославя нашата уникалност, защото ние всички сме части от Цялото, но сме уникални части от Цялото. И от голямо значение е да уважаваме правото на всички други да изразяват тяхната уникалност, свободни от налаганата от някого система на вярвания, версията на някого за правилно и грешно, морално и неморално. Всичко това е от изключително значение за това как една шепа хора контролира света. Защото в много случаи ние сме били тероризирани, за да отречем, това което сме, а именно уникални. А веднъж щом направим това, ние ставаме едно стадо. Една овчедушна тълпа, а точно този начин на мислене е средството, чрез което се манипулира светът от много малко хора. Сега ще ви дам един пример, за да покажа какво имам в предвид. Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” - „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. Така става и с нас хората. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила. Когато стигна до духовната част и отново подчертавам не религиозната, във втората част на моето експозе, ще стане на въпрос за връщането на нашата сила. Защото веднъж като го направим всичко свършва. Голямата пирамида на манипулиране става неосъществима. Но когато се отказваме от силата си, е детска играчка да бъдем манипулирани. Ние дори сме се отказали от тялото си. Това е смешно. Освен нашите умове, това е единственото нещо, което сме. Ние го притежаваме. Но сме се отказали от него. Преди известно време отидох в една национална болница със сина ми Гарет, който играе футбол. Той си беше наранил ръката, докато е играел футбол и ние отиваме до кабинета за пострадали, за да видим дали си е пукнал костта. Влизаме в кабинката за преобличане и идва един млад лекар, приятен човек. И той върти ръката на сина ми и казва: „Не. Не е счупена. Най-доброто нещо за това е арника.” Направо щях да падна от пейката в недоумение. Този лекар в националната болница препоръчва хомеопатично лекарство. Аз попитах: „Какво е мнението на властите, че ти препоръчваш хомеопатични лекарства?” Той отвърна: „Аз не им казвам”. Той извади две малки бутилки от джоба си и каза: „Хората идват в този кабинет в повечето случаи, защото са травмирани, заради, това което им се е случило. Аз им слагам две капки на езика и ги успокоява. Явно това е спасително лекарство. Виждаш ли онези сестри ей там. Лекувам ги хомеопатично, но нямам право да лекувам пациентите, освен ако не го споменаваме.” Същото е в Америка и в други райони на света, където тази основна система съществува, която ни казва какво да правим с телата си и как да ги лекуваме и как да не ги лекуваме, защото когато си седях там в онзи кабинет за пострадали, се замислих колко хора допринасят с парите си, за да финансират националното здравеопазване, което бързо се е превърнало в една преработващо подразделение в развалини, за да е възможно да продължава. Милиони и милиони хора правят това. Всяка седмица, всеки месец. Те го финансират. Колко хора решават, че за тази сума пари няма да ни се предлага огромният спектър, от познание за лекуване на тялото, датиращ от Древността? А нас всъщност ни се дава да избираме между скалпела и синтетичното лекарство, което докарва на мултинационалните компании огромни печалби. Които печелят буквално милиарди долари не от излекуването на хората, а от тяхното разболяване. Колко хора решават това? Около неколцина. Всички, от които вероятно са свързани с мултинационалната мрежа на компаниите, произвеждащи лекарства. Това е една голяма далавера да знаете! Ако контролирате Световната здравна организация (СЗО), вие се уверявате, че има изявления от сорта на: „СЗО казва, че следващата година ще има епидемия от дребна шарка. Ваксинирайте себе си и децата си. Ако не го направите сте лоши родители”. После същите хора, които организираха това, започват да разпространяват ваксината и да правят цяло състояние от нея. Едно от нещата, което според мен разкрива какво наистина става в света, е когато осъзнаем, че същата сила контролира съвсем различни организации на пръв поглед. Та това отказване от наша страна от контрол над съзнанието ни, това отказване от силата ни, всъщност е създало средството, чрез което една шепа хора контролира света. И това средство до голяма степен е това, което аз наричам неконфликтните зони или комфортните зони. Всяка една догма: християнска, мюсюлманска, еврейска, икономическа, политическа. Край нямат. Ние хората сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: „Нормата”, която ако спазваш си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: „Всъщност аз имам мой ум, който е уникален и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока ще излезеш извън нея. В този момент: „Той е луд. Тая е особена. Той е опасен.” Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Та те дори и да си покажат пръста реагират: „О Боже. Тук ще си остана. Навън е страшно некомфортно.” Та какво става хората излизат на улицата. Отидете по времето на всеки един час пик във всеки град на света Лондон, Ню Йорк, Сидни навсякъде, и вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света, това което наистина са. Какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска , която казва: „Това действително не съм аз, но това според мен е приемливо за всички. По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично, войната в психиката ни между тази част, която аз наричам „Аз съм себе си аз - съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота и другата, която казва „О Боже”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото не само, че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалата раса. Смешно е наистина. Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: „Ако продължа нататък, с това което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Ти не си мислиш: „Ако наистина отида нататък какво ще си помисли Бил Клинтън за мен? А какво би казал премиерът на Великобритания? А директорът на английската банка? 

За състоянието на планетата и какво можем да направим! - 9-та част

Това е краят на материала. Той ми помогна за депрограмирането, което направих след една случка в моя живот, преди 26 години, излизайки извън тялото и в променено състояние на съзнанието разбрах как всичко се манипулира от еони, започвайки от явленията, достъпни за 5-те сетива и стигайки до закономерности от ефирните нива. И през цялото това време от тогава не съм се съмнявала, че висшето ми Аз ме направлява в събирането, осъзнаването и споделянето на нужната информация.

След де-програмирането...

Хармонията, Балансът и Шестата Раса

Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

Из “Пипи Дългото чорапче”

Бъдете нещотърсачи! Така ще откриете, че ще започнете да допускате наличието на съвършенство във всичко, което животът ни предложи в ежедневието. Ние отваряме вратата за възможността за състрадание. Древните го казват много ясно – как можем да изпитваме състрадание, ако съдим себе си или съдим друг  ако се страхуваме от нашия свят? Чувстваме ли се изоставени в този свят? Чувстваме ли, че не сме достатъчно добри? Как можем да изпитаме състрадание към някого в живота, ако все още чувстваме тези качества? Затова, чрез взаимоотношенията в своя живот имаме възможността за майсторство или това, което някой би нарекъл изцеление на тези качества и, правейки това, ние павираме пътя да отворим вратата на състраданието за самите себе си. Можем да изберем по- висшата опция – да се придвижим отвъд правенето, да се превърнем в нещата, които повечето от нас избират да имат в своя живот. Ако сме избрали да имаме мир в нашия свят, трябва самите ние да станем този мир. Трябва да намерим този мир в нашите мисли и в нашите тела, и в нашите чувства. Трябва да се превърнем в нещото, което изберем да имаме в своя живот. Ако успеем да постигнем споразумение с възможността, ако можем да повярваме, че има само един Източник на всичко, което може някога да се случи и разгърне в нашия живот, включително всичко най-светло от светлината и най-мрачно от мрака; ако можем да признаем, че има само една сила, а не две ясно отделени сили и че това има биологичен еквивалент в нашите тела, постигането на споразумение с тези неща ще създаде биологичния еквивалент на единството, което започва да се разгръща вътре в нас.

Изразяването на това кои сме, говоренето на истината ни, изразяването на уникалността ни. Това е Революцията. А не оръжия и бомби и отговаряне на насилието с насилие и на гнева с гняв. Какъв е смисълът? Получавате два пъти повече насилие и гняв. Боже, колко сме напреднали!!! Начинът да се излезе от това положение е финалната революция – да бъдем каквито сме, а не това, което някой друг ни казва, че трябва да бъдем. Когато чуят това, някои хора са много разочаровани и казват: “Ама само това ли?” Ами постигнете това и всички Буди ще ви се поклонят! Ако всеки се опита да го направи, тази планета коренно ще се промени. А заедно с нея и космосът отново ще бъде по-хармоничен. Защото с абсурдното си поведение ние пречим не само на себе си и Майката Земя, а пречим и на Вселенския Баланс. Ще си спомним, че би трябвало да живеем с мисълта, че сме част от Цялото и наранявайки нещо извън нас, нараняваме и себе си. В диалектиката и в холографската теория съществува закон: ако Цялото притежава някакво качество, то всичките му съставни части притежават същото качество. И обратно, ако част от Цялото притежава някакво качество, то и цялото Цяло неизбежно притежава същото качество. Знаейки това, си спомнете, че ние сме част от Бога – всеки носи своята Божествена искра. След това си спомнете какво беше Бог. Тогава ще си спомните какво трябва да преоткриете в себе си.

Навлизаме в един период на фантастична промяна, която постоянно се ускорява. И ние имаме две предизвикателства едно след друго. Първото е да си отворим съзнанието, да започнем да поемаме отговорност и да премахнем целия този контрол и потискане на информация, което ще позволи на пълния прилив на познанието кои сме ние в действителност да залее обществената арена. Веднъж щом хората започнат да имат достъп до тази информация и осъзнаят кои са в действителност, тогава може да се придвижим към втория етап, който е невероятната промяна в съзнанието, която ще се случи и вече се случва с много хора, но тя може да стане с всеки, ако се отворим за познанието за това, което се случва, а

48

за да стане това, трябва да се премахне целият този контрол и потисничество. Две неща могат да се направят: първото е да се фокусираме как светът е контролиран, после да открием това и да го премахнем. После можем да се концентрираме, без да ни се пречи върху духовната трансформация, която се разгръща до 2012 година, а и след това. Това, което си представяме, че сме, е това, което създаваме физически. Така че ако можем да бъдем манипулирани да си се представяме като обикновени, тогава ще създаваме обикновен живот. Когато се осъзнаем, че всички сме необикновени, ще живеем необикновен живот и се слага край на тази манипулация. Ние сме като капки вода в един океан на Съзнание. До известна степен сме индивидуални, също както капките вода. Може да подържите една в ръцете си, но тези капки заедно образуват океана. Без тях няма океан. Същото е и с това безкрайно Съзнание, Енергия, което наричаме Сътворение, Бог и др. Ние не сме част от тази Безкрайност. Ние сме самата Безкрайност. Ако се отворим и отново се свържем с нея. И тук отново се връщаме на капсулирането. Защото повечето хора са манипулирани чрез страх и чувство за ограниченост да се изключат от тази Безкрайност и от всичко, което е безкрайно. Мъдростта, любовта, разбирането са достъпни по всяко време, защото това сме ние самите. Където и да седите в Безкрайността, вие сте в центъра й. Следователно аз съм всичко съществуващо. Вие също. Колкото повече осъзнавате това, толкова повече се отваряте към безкрайната ви същност. Животът ви, както и вашата представа за самите вас и за всичко, се трансформира. Тази трансформация се постига главно чрез Разумното Сърце. А Разумното Сърце се гради с разбирането за Светия Момент. Просто този момент, който е свят. Като този момент, той е свят. Но ние се размотаваме, сякаш той не е свят. Ние се размотаваме, сякаш има определени свети моменти и всички други моменти, които не са свети, но въпреки това този момент е свят. И животът може да ни позволи да видим това. Можем да го запечатаме в съзнанието си, така че можем да го видим, “А-а-а, този момент. Свят! Свят, свят, свят!” – момент след момент. Но кой може да живее по този начин? Кой може да каже, “Уау, свят!”? Толкова много хора си мислят че щом “после” е “осигурено” в неговото случване, “сега”-то не е толкова важно... Но ние имаме единствено своето “СЕГА”. Още св. Августин го е открил, а и колко преди него?... Нека го направим сега. Нека имаме свят момент. Затворете очи, или ги дръжте отворени. Легнете или се разходете – както се почувствате добре. Осъзнайте уникалността на мига. Този миг НИКОГА няма да се повтори по същия начин, при същите обстоятелства. Той е уникален. Свят е. И всеки един момент е такъв. Не умеем да оценяваме свещеното в ежедневието. За един дзен-будист съвършеният ден е този, в който просто нищо не се е случило. И когато започнем да ценим това, ще сме с една крачка по-близо до Разумното Сърце. Което постигнем ли, разбираме на реално ниво, че въпреки че има над шест милиарда хора по света, това, което правиш, е от значение. Накратко, мисля, че посланието тук е, че никога не трябва просто да се отписваме и да виждаме себе си само като продукт на различни влияния, колкото и да са силни те... Винаги е наше решение кои сме ние. Защото Божествената Искра свети в нас по-силно от която и да е адска машина или идея. Трябва да повдигнем собствената си енергийна честота. Можете да пробвате, ако чувствате, че е правилно и искате. Поставя се ръката отдолу върху муладхара чакра и след това другата върху сърдечното начало по средата на гърдите. Съединяват се двата края с проводника на мисълта и осъзнаването. Енергията протича. След това се опитва второ: връзката между Муладхара и Аджна, също и, Муладхара и Сахасрара чакри. По тръбата трябва да протича енергия и когато има ток по нея, тогава и честотите се повдигат. Ниски честоти, високи честоти – това са функция на течението на енергията. Когато налягането е голямо, тогава и струята е силна, натискът отдолу-нагоре поражда течението по тръбата. Издига се нагоре енергийния поток. И оттам и честотата също се повдига. Разликата в честотите – долу и горе – също играе немалка роля. Когато разликата в нивата – енергийното горно и долно – е голяма, тогава и потокът е мощен и силен, за нагоре.

Разширено съзнание, високи честоти, осъзнаване, ясно съзнание, висока способност за концентрация. Висок интензитет. Ако критичната маса бъде постигната дори само след тази елементарна практика, честотния контрол ще спре и карантината, наложена на Земята след бунта на Луцифер, ще бъде вдигната. Работа върху енергийното тяло и повдигане на честотите – гръбначен стълб, енергийни центрове.

Работа върху емоционално-чувственото тяло, осъзнаване на егоизма и гордостта. Работа върху взаимоотношенията с хората – преодоляване на индивидуализма. Работа върху себеконтрола.

Работа върху социалната психоанализа – обкръжението – “аз и не-аз”.

Свобода!

49

Докато Матрицата прекрати своето съществуване, е нужно да изучим механизмите й, за да не попадаме в примката й. Основните от тях бяха описани по-горе. С времето ще продължават да бъдат допълвани от вас и от мен, но това е основата. Важно е да си припомним, че всяка една от тези институции, които направляват посоката на света в ежедневието ни, е пирамида. Банковата система е една пирамида. Отивате в местната банка и човекът, когото срещате от другата страна на гишето не знае какво става зад него в офиса на директора, да не говорим какво става на ниво “Борд на директорите” или по-нагоре. И има една глобална пирамида, в която всички тези действат, където върховете на всички тези индивидуални пирамиди: банково дело, бизнес, медии и така нататък, се съединяват в един връх и там са 13-те фамилии, 13 човека на върха, които провеждат надолу чрез тези различни нива същата политика, която цели да тласне света към все по-голямо централизиране на властта. И вътре в тази глобална пирамида са множество организации, които работейки заедно формират ядрото на тайното световно правителство. Как се е стигнало до всичко това? Как е позволено, как е осъществено? Защо продължаваме да позволяваме това да се случва!!! Запомнете защо: Защото ни е било внушено да забравим къде е силата в пирамидата. Тя не е там горе, а е тук долу!!! Представете си една кула от карти за игра. Нека тя символизира пирамидалната структура, която дърпа конците на случващото се във всеки един момент. Всеки един етаж от кулата символизира дадена прослойка/длъжност в социума. Възприемаме, че на върха на кулата (пирамидата) стоят 13-те илюминатски фамилии. Благодарение на какво се крепи върхът? Възможно ли е в една постройка да съществува само последният етаж, без да има на какво да се крепи той? Това, което позволява съществуването на една пирамида, е нейната изначална основа – което се явяваме ние – “стадото”. Но тъй като си мислим, че е силата на постройката се намира на върха, ние сме създали тази реалност със системата-пирамида. Хората казват: “О, тези хора от елита там горе са много могъщи.” Не! Силата, която се използва да манипулира човечеството ден след ден, е просто силата, от която то се отказва ден след ден. Това е всичко! Та ето ни в тази пирамида на комфортната зона нали? И всеки е на рамената на другия и има различни нива на йерархия в обществото. И всяко ниво казва на долното: “Да не си мръднал! Стой където си. Завися от теб. Ако си тръгнеш цялата система ще се срути. Ще има хаос. Ще има глад и ще бъде ужасно.” – “Добре ще те поддържам да не паднеш...” И във всяко ниво на пирамидата всеки го е страх да напусне и да се възпротиви, защото го е страх от последствията да не бъде в този затвор. И на самия връх на тази пирамида, която се крепи от този страх, има неколцина хора, които спускат надолу всичко, което искат пирамидата да приеме за реалност. Като всеки, който не се занимава с религия или наука, а с духовност и метафизика и който осъзнава, че ние всъщност сме много различни от начина, по който ни описват. Ние не сме едно дебело парче месо, а сме многоизмерно Съзнание. И сами ще се сетите какво ще се случи, ако отстраните само една единствена карта от най-долния ред на кулата. “Всемогъщият връх” просто ще изчезне. Нивата изчезват и всички започваме наново от равно ниво.

СТЪПКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА НИВО “МАТРИЦАТА” (те са второстепенни, основното е работата върху себе си):

1.Премахване на лихвения процент – осъзнаване на населението за ролята на лихвата като раков фактор в социума.

2.Въвеждане на Правото на Информиране В САМОТО ДЕЙСТВАЩО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

3.Информация за манипулативните механизми в социума чрез медии и политически партии и религии.

4.Правото на Жената да бъде свободна наистина вън от опеката на мъжа с парите и портфейла.

5.Използване на слънчевата и свободна енергия в паралел с другите енергийни източници и премахване монопола на петрола.

Молитвата в информационните точки

По какъв начин тази молитва ще се различава от другите начини за молитва, с които ние сме свикнали? Главно с това, че при другите начини се иска нещо, докато новият начин ни кара да изградим чувството

50

в своите тела, като че ли на молитвата ни е вече отговорено. Визуализациите са безсилни, освен ако не им вдъхнем живот посредством силата на емоцията и чувството така, сякаш тези визуализации са вече факт. Щом този начин за молитва работи според това в какво вярваме ние, то няма причина да преживеем катастрофалните предсказания, защото сега вече притежаваме колективната сила да променим реалността. Но трябва да се съберем, за да направим това чрез масова молитва, използвайки чувството, заредена с гориво от силата на човешките емоции. Това е толкова мощен инструмент, че хората изпитват много дълбок и оздравителен ефект, просто защото откриват как в сърцата им се отварят нови възможности и си дават разрешение да се променят.

Щом включим чувство, ние привличаме тази реалност и външният свят отразява за нас онова, което е създал нашият вътрешен свят. Определяме какво ще преживеем според това, в което сме се превърнали в своя живот. Дали избираме мир или страх в своя личен живот, светът отразява обратно към нас същите тези качества, защото почита принципите на творението. Както древните Есеи казват: “Станете мир,

защото това е нещото, което привлича мира към света”.

От перспективата на древните Есеи, всеки човек на Земята е посветен в Мистерийното Училище, което наричаме живот. Дали го съзнава или не, всеки човек ще преживее в присъствието на другите огледалата на самия себе си в този момент. Ако притежаваме мъдростта да разпознаем тези огледала, можем да ускорим еволюцията на своите емоции и разбирането.

За Придвижване към Състраданието

Ако вярваме, че съществува само един източник на всичко, което е, значи сме отворили вратата към изцеление на илюзията за разделеност. Отворили сме вратата към изцеляване на присъдата за мрака и светлината. В присъствието на това изцеление нашето тяло реагира. Това според мен съдържа нашата най-голяма възможност – за изцеление на собствените ни тела и за изцеление на нациите.

Просто чрез обръщането към възможността, че съществува само един източник на всичко, което някога ще опознаем в този свят, и че всичко, на което сме свидетели и което преживяваме, е от този източник, ние биваме приканвани да се издигнем над своите присъди. Направим ли това, полярностите отпадат.

Ключът към настоящото време от историята е да преминем отвъд осъждането и да допуснем наличието на възможността, че Светлината и Мракът са едно и също и, както Египетският Учител Тот казва, са различни само на вид, но част от една даже по-голяма сила. Проникнем ли се от тази идея, ние отваряме вратата към възможността да изпитаме състрадание. Ние се борим за възвръщането на Баланса. От този така желан Баланс липсва равната половинка Светлина, тъй като Земята е в плен на Тъмнината. Към това се стремим. Разумното Сърце и Христовото съзнание са пътят. Чрез излъчване на безусловна любов и състрадание (най-високите честоти в позната вселена), ние ще променим този свят. За да ги излъчим обаче, трябва да имаме необходимата информация, за да се депрограмираме, защото ние не умеем да бъдем свободни. Ако не се депрограмираме, няма да има условия за отварянето на сърдечната чакра, за създаването на Разумното сърце и за безусловната любов и състрадание. А безусловна любов означава да обичате дори и тези, които ни превръщат в роби от векове. Безусловната любов е не “обичам те, ако...”, не “обичам те, защото”, а именно безусловното “обичам те, точка!”! В Първото съборно послание апостол Павел е написал на коринтяните знаменателни думи: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм.” Апостол Павел говори за силата на личния ангажимент, за простичкия факт, че любовта е онази фина арматура на душата, която ни държи изправени в света. Любовта, казва апостолът, е нашият залог за оцеляване в един свят, където всичко се разпилява – там пророчествата престават, езиците замлъкват, знанието изтлява. Любовта обаче не отпада, тя е точката на нашето върховно обвързване със света. Любовта е от сърцето, извираща преданост, фундаментално условие, което прави възможни всички човешки умения и смислени всички старания. Следователно любовта е отглас на призоваването ни в света. Да бъдем отново любов и да си спомним, че сме част от Бога!

51

А за тези, които все пак желаят неудържимо да вършат практическата работа мога да предложа кампанията “Free Hugs” (“Безплатни прегръдки”). Можете да погледнете какво представлява на адрес: http://www.youtube.com/watch?v=vL7Jo_1Z3Y8

Проектът “Безплатни прегръдки” е уникален сам по себе си и може да покаже реално на какво ниво е даденият етнически егрегор на страната. Излизате на улицата с табела “Безплатни прегръдки”. Всеки който спре и пожелае, може да ви прегърне, както и вие него. Абсолютно безвъзмездно. Ако желаете, можете да оставите плаката на следващия, който ви прегърне, за да обикаля той с него. Той ще го даде на другия, който го прегърне и т.н. А можете да обикаляте и само вие, според преживяването, което искате да изживеете. Много добро упражнение за хора, избрали да бъдат наблюдатели! Наблюдавайте и правете своите изводи. Колко хора ще ви гледат странно, ще ви заобикалят отдалеч, ще ви помислят за откачен и колко малък процент от хората ще свалят своите маски, за които писах по-горе, и ще ви прегърнат, ще ви се зарадват искрено и ще отворят сърдечната си чакра! Колко човека ще подминат и колко от същите тези, които са ви заобиколили, биха се спрели на дегустаторска промоция “Безплатен салам” в някой хипермаркет?!! Не е ли абсурдно? Може да се направи и изследване, което да покаже доколко хората са се превърнали в не-хора, отбягвайки истинската честота на ЧИСТАТА любов, предпочитайки я пред салама да речем! Това е, защото Матрицата е програмирала хората да обръщат ценностния си полюс. Това, което идва от духа, се смята за жалко и странно. Това, което идва от материята, е възвишено и на почит. Аз правя дълбок поклон пред създателя на кампанията “Безплатни прегръдки”. Дано осъзнава какво е измислил. Защото това, освен всичко друго е безапелационен начин за вдигането на честотата на планетата! Именно чрез излизането на улицата – истинския ад, и де-програмирането на хората в движение! Така те сами ще разберат колко са потънали в целия фалш. Това е както се казва – “да го свършиш с двете си ръце”.

Б(Ъ)ДЕТЕ!!!

*

52

“Градината с камъните”, “Философската градина”, “Градината на Рьоанджи”... Десетки имена има главната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му ценност. И по десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах Соами в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. Дзен-градините са “направени” от камъни и пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните. Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка. Може би Соами е искал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.” Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си? “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”

А когато нещо от казаното в наръчника се стори спорно на читателя, спомнете си за “Градината с камъните”, където всеки вижда своите четиринайсет камъка.

Как залъгва лунната светлина! Помислих си: вишневи цветове!

А то – поле с памук!

Башо

53

Планина на една мъгла разстояние – да се върна ли?

Одзава

Нова година! Не се сърдя на тези, дето тъпчат снега.

Яю

http://xnetbg.com/www/site

http://xnetbg.com/www/site/smf

http://spiralata.net/

http://imadrugpat.org/

http://www.7rilskiezera.com/

http://www.voininatangra.org/

http://www.fenomenibg.com

http://www.teosfera.narod.ru/

http://kolibka.com

http://conspiracycentral.net

H.

Искам да благодаря на всички любими хора, които ме подкрепяха, помагаха и съдействаха по време на написването на този текст! Благодаря и на родителите ми, които разбират начина ми на мислене и избор в този живот. Мамо, татко, ако някога прочетете това знайте, че ви обичам въпреки програмирането, което прехвърлихте и на мен!:) Благодаря на всички ви, че ви има и сте до мен! Радост изпълва душата ми, че Бог ме срещна именно с вас!

За състоянието на планетата и какво можем да направим! - 8-ма част

Енергоинформационната свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги отбягва. Това се забелязва в астралния свят и подобен човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става това ще разберете от изложения материал. Приятно четене, осъзнаване и действие!

Енергоинформационна свобода

Представете си цирков, дресиран тигър. Той винаги знае: ако застане на задни лапи, може да получи парче месо. Той е усвоил много добре тази закономерност през годините на служба в цирка. За него това е станало нещо като основополагащ закон в живота: заставането на задни лапи (причина) неминуемо влече след себе си парчето месо (следствие). А освен това този тигър знае, че ако заръмжи и се озъби на дресьора, следва удар с камшик по лапите. Това също е станало закон в живота за него: причината поражда следствие, иначе не може и да бъде – всичко е просто и ясно.

Но изведнъж тигърът се озовава на свобода. Огладнява и застава на задни лапи. Нали знае, че след това обикновено следва яденето! Но какво е това? Няма никакво ядене! Никой не му дава парче месо. Обичайният закон е престанал да работи! Тигърът ръмжи, зъби се - но никой не го бие по лапите повече!

Оказва се, че свободата – това е, когато ги няма обичайните поощрения, но ги няма и привичните наказания.

37

За дресирания тигър такова положение на нещата означава срутване на света. Тези, които искат да постигнат енергоинформационна свобода, трябва да са наясно, че предишният привичен свят никога няма да се върне. Ще трябва да свиквате с новите закони на новия свят, да се учите отново, в него.

По-рано всичко, което сме правили, е било по поръчка от страна на “дресьора”, т.е. на енергоинформационния паразит. И за всяко наше действие от този “дресьор” е бил предвиден отговор – във вид на поощрение или наказание. Сега отговори няма – нито положителни, нито отрицателни. Т.е. когато сме действали в рамките на процеса, организиран и поддържан отвън, нас непрекъснато нещо ни е подтиквало към действие. А последствията от тези действия сме изпитвали веднага – те не са затихвали или изчезвали, а напротив, дори са се раздували, както клюките сред бабичките на пейките.

Състоянието на тигъра е това, което е и базовата идея в Дао-дъ Дзин – първото ръководство по енерго- информационна свобода, обяснено на прост език. Този вид свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги обиграва. Това се забелязва от астралния свят и този човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става депрограмирането и по-високото трептене?

Идеята на илюминати е да бъдем превърнати в затворници на лявото полукълбо на мозъка! Дори традиционната наука приема, че от лявото полукълбо получаваме интелекта, логиката, физическия свят. “Искам да видя, вкуся, пипна – добре, значи съществува.” От дясното полукълбо получавате по-голямата картина – връзката с Космоса. Оттук идва художникът, вдъхновението, съзидателността. И, както вече се изписа по-горе, всички тези области на “информация”: образованието, науката и медиите – те наблъскват информация от типа за лявото полукълбо и потискат тази за дясното! Ето как работи това, което наричаме образование. Лявото полукълбо се наблъсква с информация, повечето от която е пълен боклук. И от хората и учениците се иска да запомнят тази информация и, когато имат листове за изпит, да я изплюят върху тях. Ако те са я запомнили и са я предали достатъчно добре и са повторили каквото им е било казано, минават и отиват в горен клас. Ако я прехвърлят към дясното полукълбо и започнат да я пречистват и оспорват и да се питат: “Това въобще има ли смисъл? Каквото е моето мнение по въпроса?”

и после напишат на изпита: “Та този материал е пълна глупост!”, тогава те ще бъдат скъсани и няма да отидат в горен клас. Образователната система е изцяло замислена да създава затворници на лявото полукълбо, които на практика изцяло попиват официалната версия за живота. Например, ако сте учен, преминавате през нея и после през вашата наука за специалността ви и ви се набива още информация за лявото полукълбо. Същото е с лекарите и останалите. Те са затворници на лявото полукълбо, които не могат да приемат толкова много от това, за което говоря тук, защото са затворници на интелекта. Можем да балансираме двете полукълба: интелектът и духът, умът и сърцето. После изведнъж нашето възприятие за самите нас ще се трансформира. Знаете ли колко е голям обхватът, трептящ с енергията ни на: страх, вина, омраза, липса на самоуважение. И колкото повече сме манипулирани и се манипулираме да изпитваме тези емоции, толкова повече тази вредна вибрация се напълва и става по-трудно да се преодолее и после да се достигне многоизмерното състояние на съзнанието, когато се свързваме отново с Океана, с Космоса. Когато излъчите намерението си: “Ето това искам!”, Енергията на намерението винаги ще привлича към нас това, което имаме нужда да постигнем. Така че ако искаме отново да се свържем с Космоса и кажем: “Искам да бъда, който съм в действителност и да се свържа с всичко съществуващо”, то това намерение ще привлече към нас преживяванията, необходими за постигането му. Винаги! За да се свържем с Космоса, трябва да изчистим тази вредна вибрация – всички онези неща в нас, които отричаме, като: “Да сменим темата. Не ми се говори за това.” И така, ако сме подготвени за това пътуване, когато предизвикателствата дойдат, не реагираме с: “О не! Харесвам духовността, но не толкова много. Благодаря ви.” Ако сме готови да поемем тези предизвикателства, да встъпим встрани и да осъзнаем, че това всъщност е едно преживяване, което ще ни освободи, а не е едно наистина неприятно нещо, което е свързано с факта, че не сме добри хора. Постоянно чувам: “Вероятно съм бил/била ужасен човек в миналия ми живот!” Тези връзки или предизвикателства са, за да ни помогнат да разчистим вредната вибрация. Важно е да разберем това. И всички ние имаме да разчистим и преработим тази вредна вибрация. И когато го направим, тогава можем да започнем да говорим за СВОБОДА! Пътят към

38

Свободата е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете!

Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.

Капанът на име “Цел”

Цел, целеполагане – днес това са модерни понятия. И много от нас се учат правилно да поставят целите, плашат себе си и другите с думи като “безцелно изживени” години, часове, минути. Постоянно разговарят за стратегия, т.е. верига от цели, водеща до “Главната” или “Водещата” цел. Да живееш без цел се приема, че е в разрез с “добрия тон” не само от мениджърите (хората от междинното, средното звено), но и от такива издигнати по-горе в йерархията – хора като предприемачите.

А аз искам да ви покажа какъв капан представлява самото понятие “цел”, и как то ви пречи да получите това, което всъщност искате.

И държа да ме разберете правилно: става дума не за истински или лъжливи цели, не за собствени или натрапени цели. Този капан си го залагаме ние самите!

С какво започва цялата манипулация? Започва с ТВЪРДЕНИЕТО, че ТРЯБВА да се поставят цели, трябва да разбираш накъде си тръгнал, иначе никъде няма да стигнеш. Логично ли е? Абсолютно... Именно тази логика обаче щраква капана. Нататък, според логиката, следва добрият въпрос: “И откъде да вземем целите, които да следваме?”

Въпросът си е добър, но обикновено получава грешен отговор.

Грешен отговор: Разбери какво искаш да постигнеш в живота? Какво искаш да имаш, какъв искаш да станеш и т.н. Разбери всичко това и нарисувай бъдещия СИ образ, а след това върви към него, създавай го. Ще се запитате: Има ли нещо лошо в това? Всичко е логично, точно и прекрасно. Според логиката – така е.

Изащо тогава, ще кажете вие, това е грешният отговор? Има ли нещо друго освен логиката? ИМА.

Работата е там, че през целият си “съзнателен” живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало. Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.

Да живееш сред природата е по-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези “ТРЯБВА” не присъства моето желание, моето ИСКАМ. Именно това ТРЯБВА е целта.

Икакво става нататък? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, “хубаво” ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, “мързел” и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам. В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг

39

резултат не постигате. Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва “ИСКАМ”, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?

Отбележете: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете - ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.

В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива...

отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.

Сега да поговорим за ума и сърцето. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата – истинското. И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.

Разбира се, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре, и то по начин, който ни харесва. Естествено, ако им се доверяваме.

Ще повторя още веднъж: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви “изрови” вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!

Какво става, когато умът поставя целта?

На първо място – умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път. Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня. Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го? Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата дума “ПРЕОДОЛЯВАНЕ” е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!

На второ място – щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, “преодоляване” на мързела ми и т.н.,

40

всичко, което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!

На трето място – поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда “юнак” чак като я постигна. Т.е. силата ми се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я

използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А желанието да я реализирам винаги си е тук - в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.

Излиза, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на “ТРЯБВА” и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реализирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно. Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те “удря” от най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това. Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се “урегулирам”, “да си стъпя на краката”, да вляза в “правия път” и т.н... Програмиране.

Нека се върнем към началото и най-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума. Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще “просветне” и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош “режим” и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето предназначение.

Изпреварвам въпросите, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства? Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да “чуваш” чувствата си, да им се доверяваш – това може да каже само сърцето ви. Всичко това ще доведе до формирането на фактора, който ще и апогеят на развитието на 5-та коренна раса. Разумното сърце.

Изходът – Сърдечната чакра и Разумното Сърце – Хармония със Себе Си и Майката Земя и масово обединение Информационни точки

Когато човек е капсулиран, неговата сърдечна чакра е обвита в черни енергийни нишки, които пречат на сетивото за ПРАВИЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ на света. Апогеят на 5-та коренна раса, която сме ние, е да постигнем нещо изключително важно, без което не можем да преминем към 6-та раса/съзнание и да излезем от Кали Юга. Това е РАЗУМНОТО СЪРЦЕ, това е извечният баланс. Знаете ли кое ни движи напред и в същото време ни тласка право надолу? Нарича се емоционално-чувствен комплекс. Емоционално-чувственият комплекс е вграден в сърдечна чакра. Да не се залъгваме - емоцията е тази, която прави човека човек, затова и казват, че сивите искат да върнат емоциите си, но емоцията е и тази, чрез която често се извършват най-големите манипулации върху човека. Емоцията е тази, която ние трябва да развием на правилната честота. Спомнете си какво се пише в Дао-дъ Дзин. Постигне ли се Разумното Сърце, на тази земя ще има революция. Не ни трябват 144 000 човека - 100 разумни сърца са достатъчни само за България! Работата е там, че ние не случайно сме в тази страна, която все повече умишлено се съсипва! В момента тук са впрегнати огромни Тъмни легиони, защото се знае, че ако

41

българинът постигне Разумното Сърце и всичко свършва! Разумното Сърце включва работата върху себе си и хармония с Майката Земя – нейното опазване от човешкото безобразие! Огледайте се и бързо ще разберете какво Разумното Сърце НЕ Е! Колко от вас знаят, че от 5 години насам, във всяка Новогодишна нощ Майката Земя в България се гърчи и боледува, задържайки КОЛОСАЛЕН земетръс, не заради друго, ами заради отвратителните пиратки! Нещо, което е много страшно за енерго-щита и енерго- вибрационното развитие на Земята. Подчертавам, че се получава вълна от микро разкъсвания в целия енергиен диапазон. И тази вълна се усилва във всеки часови пояс, резонира... И всяка година около това се създава изкуствена еуфория. Нещо толкова нелепо и смешно, причиняващо ОГРОМНИ РАНИ на Земята и астрални пукнатини! За щастие има балансьори, които свеждат нещата само до леки разстрисания.

Още едно нещо, вредящо на Земята – плюенето! С какво право ние плюем върху тази свещена земя?! Утре същата тази земя ще изригне, защото вече не може да преработва отрицателната ни енергия! При някои е просто навик, без изобщо да се замислят! Вървят и си плюят – израз на величие и непукизъм е може би! – особено при младите – страшно е модерно и си много велик като плюеш на всяка втора крачка! А никой не мисли какво се изразява с този акт!

Друг израз на вашата обич към земята е нейната поддръжка! Когато отидете в някой парк или седнете на пейка, създайте уют около парчето земя, което ви приютява! Почиствайки от околните боклуци, филтрирате енергийната среда и мястото веднага ви се отблагодарява с топлина! Защото въпреки наличието в пространството на така наречените астрални кошчета, където впоследствие става обработката на изхвърлената грубоенергийна маса, земята не смогва на немарливостта на човека. С такива прости действия, некостващи никакво усилие във физически и астрален план, вие отнемате от отрицателната енергия и спомагате за планетарния баланс!

Бъдете наблюдатели и изследвайте! Когато се замислим, почти всяко човешко държание и дейност не е много по различно от животинското държание. Най-напредналите технологии и професии ни издигат в най-добрия случай до нивото на супер-шимпанзе. Всъщност, разликата между, Платон или Ницше и средния човек не е по-голяма от разликата между шимпанзето и средният човек. Царството на истинския дух, човекът на изкуството, светецът, мистикът, философът, рядко се достига. Защо толкова малко? Защо световната история и еволюция е не истории на прогрес, а този безкраен и безполезен сбор от нули? Не сме развили някакви по-висши ценности. Ами, гърците преди 3000 години са били толкова развити, колкото и ние. Така че кои са тези прегради, които спират хората да достигнат близко до своя потенциал? Отговорът на това може да бъде намерен в друг въпрос, а той е: Коя е най-универсалната човешка характеристика - страхът или мързелът? Страхът да бъдем себе си или мързелът да бъдем себе си? Страхът да излезем от комфортната егрегориална зона или мързелът, който ни обхваща, когато разберем, че ни предстои сериозна работа? С тези мисловни модели няма как да стигнем до Разумното Сърце! Хората трябва да разберат, че докато стоят по кафенетата, заработват собственото си унищожение и това се прави съвсем целенасочено! Само ако спазвахме някои елементарни неща, щяхме да вибрираме на толкова по-високо... Едно от главните неща, които пречат на отварянето на сърдечната ни чакра, е подражанието. Ако е налично, налично е и програмиране, налична е егрегориална зависимост, което означава енергийна капсулация. Подражанието е робство. Един от девизите на Новия Човек би трябвало да бъде: “Аз конструирам Всеобщото, като избирам Себе си”. Илюминатите, които представляват Тъмната ложа на Земята, могат да се победят само със сърдечната честота, защото те нямат сърдечна чакра. Отмина времето на всякакви технички за енерго-развитие, отваряне на седма чакра, което спомага за нискоастралния контрол, отмина времето на тайните окултните общества и дружества – това са модели, обслужващи старата Система! Доброто, истинното знание и мъдростта, истинската мъдрост, се стреми да не затваря опита в поредното тайно общество, а да го отваря и прави споделим. По това винаги може да се различи Светлината от Тъмнината. Време е хората да разберат необходимостта от истинско действие, а не единствено от идеи, пускани в пространството!!! Само хората с развита сърдечна чакра ще оцелеят след предстоящата чистка и ще са основоположниците на шеста коренна раса – едно ново начало за човешкия вид! Настъпи времето за обединение на всички Светли Сили на планетата. Нека да започнем този процес, независимо от нашата религиозна или групова принадлежност. Има нещо значително по-голямо от това, което ни разделя. И това е нашето Служене на Живота, на Бога, на всички живи същества. Обединявайте се на основата на Любовта, сътрудничеството и конкретните цели на физически план, които вие можете да осъществите сега, веднага.

42

Не обръщайте внимание на това, което ви разделя, концентрирайте се върху общото, което ще ни обедини! И това общо е Служенето на Живота, Служенето на еволюцията на Земята. И мярка за нашите достижения винаги е била и ще бъде жертвата, която сме способни да принесем за Благото на човечеството на Земята, за Благото на еволюцията на планетата Земя. Има стотици будни хора, пръснати навсякъде из страната! Тези хора, погледнато отгоре, представляват свещички. Колкото по- отвисоко гледаме обаче, свещичките стават все по-малко видими. Те избледняват и накрая изчезват. Съберат ли се свещичките обаче, се превръщаме във факел! А факелът се вижда от километри, защото той свети с огромна мощ! Превърнем ли се във факел, ние построяваме площадка, която да бъде база за “кацане” на светлите сили, защото те търсят канал, чрез който да работят и спускат енергия, която да промени облика на тази планета! Губим във всеки един момент, когато не сме обединени! Губим енергия, губим връзка, губим играта, срещу тези, които са срещу Баланса. Единственият изход, който имаме в момента, е да се изграждат информационни точки, които да разпръскват знание за истинското случване на тази планета! Създаване на образователни площадки, където хората могат да се събират, да се състоят четения и лекции, дискусии, да се занимават с изкуство! Това е важно, защото въздействието на изкуството е многостепенно. Творбите от най-висш порядък са недостъпни дори и за своите създатели и са сътворени по директно нареждане на етническия или дори на планетарния егрегор. Гаутама Буда казва, че той е бил хилядният Буда, а предишните са останали неизвестни. Но според нашата терминология точно те са трансформирали тънките светове. Трябва да се подчертае, че изкуството се възприема не само естетически от хората, но и ги снабдява със средства за опознаване на света и кармата. Следователно изкуството е в състояние да определя формата и съдържанието на човешкия живот. Чрез насищане на средата на информационните точки и образователните площадки с възвишени импулси ще се изградят решетки на съзидание, чрез молитви, преминаващи през сърдечна чакра! Никакви масови медитации, никакви Ню Ейдж събирания, никакви ритуали и обреди, които подпомагат нисшия астрал. По време на колективни медитации честотата е твърде ниска и е възможно въздействие по линия на ниските етажи на четвърто измерение. Ниските етажи се намесват в тази честота. Само при високите излъчвания на сърдечната чакра нагоре става възможно за истинска връзка със Спасителя и нашия Небесен Отец! В състояние на медитация връзка с Него липсва. Единствено искрената молитва от дъното на душата и дълбините на сърцето ви свързват с Него и тогава велико е Неговото Милосърдие. Нашият Небесен Отец не знае ревност, не знае гняв, Той е безкрайно милосърден. Досега единствено за Него най-достоверна публична информация са изложили тенгрианското учение, тракийството и Христос преди повече от две хилядолетия. Тези информационни точки могат да бъдат центрирани около дадено място, което е енергийно – например някъде в планината. Важно е да се постави нов модел! Пълна откритост, пълно себеотдаване към ближния. Предлагане на информация, достъпна за всеки, който иска да чуе! Защото Основният Космически Закон е: “ПРАВОТО НА СВОБОДЕН ИЗБОР”! За да може всеки да осъществи това свое ПРАВО – хората трябва да бъдат ИНФОРМИРАНИ. А сами се досещате, че човек, който няма информация и който живее според правилата на МАТРИЦАТА, не знае, че ИЗОБЩО ИМА ИЗБОР! Знаете ли с колко хора съм се запознавал, които доскоро са мислили, че няма друг вариант за съществуване освен, ТОЗИ – НАЛЕТИЯТ СЪС СЛАМКА!!! Нужно е обединение, за да се създаде факторът концентриран енергиен поток. Да се създаде емоционален вектор, на базата на който да могат да се разпръскват по-висшите вибрации! Едно обединение без АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЛИДЕРСТВО И АБСОЛЮТНА РАВНОПРАВНОСТ! Нашата задача тук е да събираме преживявания, а не да зашеметяваме околните. Има ли организация – създава се егрегор! Има ли лидер – има проводник на егрегора, защото той действа винаги чрез лидера! Има ли егрегор – има астрален контрол! Не искаме повече контрол! Искаме свобода и Истинско Човешко изразяване! Едно обединение на автопилот, което да бъде И като цяло, И като самостойни целокупни единици. Всеки да върши своята работа и да се вписва в общия механизъм чрез едно добро ниво на координация с подвижен вътрешен център. Да, ние сме на границата на създаването на едно напълно ново общество, но трябва да разберем, че ние имаме отговорност да помогнем тази нова действителност да бъде създадена. Важно е ние да поемем тази отговорност. Ние сме на Земята с тази цел, макар че все още мнозина не разбират това. Нужно е да минем отвъд схващането само за преживяване до схващането за едно честно и съдържателно преживяване. Това преживяване трябва да се основава на точно възприемане на Истинската действителност (а не на представяната за такава) и основаване на силна преценка, което ще създаде един точен и желан край. Тези фактори ще ни позволят, а и на всички около нас, да имаме едно разбиране за действителността, което ще балансира и физическите, и духовните аспекти. Трябва да РАЗБЕРЕМ, че действията, които сега се извършват, са строителните камъни за създаването и раждането на тази нова реалност. Част сме от една велика космическа драма и тази космическа драма сега е в процес да бъде изиграна. Когато осъзнаем важността на това, което ще се случи на нашата планета и на нас самите, ние съзнателно ще приемем и съгласим с невероятните и неочаквани промени, които ще трансформират почти всичко, което съществува около нас. В момента трябва да се научим да мислим, а не “как да мислим”. Ако се предадем (и не проумеем това), не ни остава друго, освен да се превърнем в роботи. Защото се превръщаме в стадо овце, каквото искат да бъдем.

Матрицата казва: “ПОДЧИНЯВАЙ СЕ!”! Ако изберете да се отделите, вие казвате “Не, не е необходимо да го направя”. Призивът за действие се състои в това ДА СЕ СЪБУДИТЕ. Щом стане това, вие се отдръпвате назад и започвате да излизате от Матрицата. НО Вторият закон гласи, че трябва да оставите онези, които искат да участват в илюзията, да продължат да го правят. НЕ МОЖЕТЕ ДА СПАСИТЕ НИКОГО, ОСВЕН АКО ТОЙ НЕ ПОЖЕЛАЕ ДА БЪДЕ БУДЕН. Не можете и да спасите никого другиго! Можете единствено да дадете импулс, за да загрее той отвътре и човек сам да спаси себе си! Тази подробност трябва да ви помогне да си създадете правилната перспектива. Основното правило е да не се опитвате да прилагате вербални програми за повишаване на базовата ефективност на своите действия, т.е. не винаги е подходящо да въздействате на не-събудените околни чрез думи. Не са нужни разговори, внушения, подработване и други възпитателни методи, действащи при помощта на словесното въздействие. Това ще предизвика само рязък протест от страна на неподготвените за новата информация. Причината за това е проста: щом изразите вашите намерения на глас – енергоинформационният паразит с помощта на вашите събеседници, започва да се опитва да пресече вашите намерения, защото не съвпадат С неговите планове. Затова действайте без разговори и запомнете: хората не бива да се досещат за вашите планове. Само тогава, когато започнете да влияете на хората без думи (не говоря за злонамерено влияние), те ще възприемат вашия импулс спокойно, като нещо естествено и дори ще започнат да го смятат за свой собствен. Подобен ефект може да се наблюдава най-ярко при общуването с децата. Забележете, всяко едно пряко словесно-възпитателно въздействие върху детето обикновено има обратен ефект. Вие казвате на детето: “Недей да свириш!” - а то започва да свири още по-силно. Казвате му: “Върви да обядваш!” – и чувате в отговор: “Не искам!” Но когато цялото семейство седне да обядва, а детето не бъде извикано, бъдете сигурни, че ще дотича само. Родителската програма за глад и желание да се яде ще започне да действа и детето само ще поиска да се храни, уверено, че това е неговото собствено желание... С богомилската дейност, която извършвате, е същото и вие със сигурност сте го забелязали. Опитате ли се да започнете да говорите на някого за манипулацията, която се извършва над нас, получавате насреща или присмех или нежелание за провеждането на подобен вид разговори. Всеки човек, който и да е, има връзка с егрегорите и когато се появи пред нас, той почти винаги е в нечие влияние. Но когато вие видите в него вътрешния човек, ако го има естествено, тогава вие може да работите с него на надегрегориално равнище! Главното е да успееш да създадеш точка-репер в съзнанието на слушателя и тогава вече върху нея, ти можеш да продължиш посаждането на нови и нови понятия. В повечето хора егрегорът не позволява контакта, ако този контакт не му носи пряка полза или енергия. Повечето контакти протичат на равнище – първо връзка с егрегора, и после, ако той позволи, е възможен някакъв контакт. Изключения има само в случаите, когато се плаща в енергия или пари. Тогава в тези случаи, може да се откупи съответния човек, точно така, както е и било по време на робовладелските пазари за хора. Абсолютно копие! Нищо не се е променило, същата отвратителна кастова система я има и сега в нисшия астрал! Затова предлагането на информацията в писмена форма, често е по-добрият вариант, защото тогава импулсите преминават директно през емоционално-чувствения център на човек, без това да бъде правено насила от вас. При едно такова развитие на нещата, ако човекът е готов, той ще възприеме информацията. Ако не – усмихвате се и продължавате по Вашия си Път. Това не е Пътят на вашия познат.

Разбира се, словото е оръжие – прилагайте го при хора, у които забелязвате импулс и прецените, че енерго-информационен обмен на сравнително еднакви вибрации е възможен. Обикновено аурата на такива хора е зелена. Правете го по усет и слушайте Висшия си Аз за целта (както винаги и за всичко останало). За да се прави това, се изисква ниво.

44

•Хората се страхуват от истината и се вкопчват в илюзиите, защото, ако се изправят лице срещу лице с истината, ще трябва да направят нещо по въпроса – по-лесно им е да живеят в лъжа. Те търсят общоприетото и унифицирането – както религията – и използват вина/грях/заплахи, за да карат хората да се страхуват и подчиняват – не това е истината. Трябва да откриете каква е истината за ВАС.

•Пребивавайте в състояние на наблюдение и не захранвайте Тъмната полярност, като реагирате на нея. Информацията за цялата манипулация, за която говорих дотук, не е за да плаши, нито за да променя някого! Тя е нищо повече от това, което е – ИНФОРМАЦИЯ! Тя трябва да бъде възприета безпристрастно и без превземки от типа на: “Ами сега?!?” Тя ви служи, за да се събудите и за да можете да я представите безпристрастно на този след вас! Оттук нататък топката е единствено във вас! Няма външен авторитет, който да ви спаси! Христос няма да дойде тук ОТНОВО! Пришествието, което се подготвя по програма “СИН ЛЪЧ”, ще бъде манипулация. Христос дойде и показа как! От нас зависи ще последваме ли примера Му!

•Има много отговори, които трябва да откриете сами и които няма да ви бъдат предоставени наготово, просто защото сте поискали отговора.

•Ако се натъкнете на несполука, кажете си: Това е само неравност по пътя. Моят Висш Аз се опитва да привлече вниманието ми към факта, че за мен е време да напредна и че имам да свърша някои сериозни неща.

•Някои от вас ще говорят за самотата, която преживяват с все по-голямото си излизане от Матрицата. Самотата е ЕДИН от знаците, че сте тръгнали в правилната посока, за да излезете от Системата. Самотата сама по себе си е изпитание, което трябва да решите. Доколко наистина искате да напреднете и излезете от целия фалш? Трябва да сте последователни в решението си. Изборът си е ваш. Това е точно обратното на онова, което обществото ви учи – да търсите спасение отвън, вместо отвътре.

•Гладкият път е капан – първоначално изглежда гладък, но с времето се стеснява и ви ограничава в това, което можете да направите. Някои го избират, след като са тръгнали по неравния път и са се натъкнали на предизвикателствата му. Други пък виждат, че по гладкия няма напредък и скачат на неравния, приемайки предизвикателствата му. Човек, който не може ефективно да структурира и да предава опита, се разпада и повлича със себе си цели светове.

•Лично аз не очаквам хората да се стегнат и да направят нещо срещу илюминатите – дори и да знаят всичко за тях. Извинявайте за проявения от мен цинизъм, но илюминатите не се тревожат ни най- малко кой печата всичко това – или доколко текстът ги “излага”, изтегляйки грозните им тайни на дневна светлина. Те разчитат на мнозинството, което не вярва, благодарение на медийните кампании, които осмиват изнесеното (да сте попаднали напоследък на някоя статия в “Стандарт” или “24 часа”, която да третира по друг начин тази тема, освен като смехотворна конспиративна теория? Знаете ли кой владее ги владее?).

•Депрограмиране чрез емоционални вектори, чрез купол, чрез отсичане на паразитите, чрез изтриване на намерението (препоръчва се дълбоко проучване на Дзен и Дао-дъ Дзин). Механиката на егрегора – бори се за оцеляване, и зависи от енергийното захранване. Ако отрежем енергията на нисшия астрал, Матрицата ще се разпадне. Всяко едно нещо, което става на физически план, първо се одобрява на астрален план. Но то не се генерира на този план, защото

този план няма генерираща способност. Той би могъл да спомогне реализацията на даден проект, но той би могъл и да попречи. Нисшият астрал, това са рептилиите. Ето защо

45

изучаването на рептилоидния мозък се явява като условие за опознаването на механизма, по който действа целият нисш астрал. Затова разберете – нисшият астрал се явява слугата на илюминатите. Всеки един порядък, който се изгражда тук на Земята, е предварително замислен от тези т.нар. тайни общества и впоследствие осъществен чрез деятелността на нисшия астрал. Да се говори за случаен характер от избухването на дадена война, е просто наивно и много глупаво. Всеки един порядък не може да бъде логично разбран без вникването в същността на връзката “илюминати – нисш астрал”. Самата конспирация, самото допускане, че може да има някакъв заговор, започва в момента, в който се допусне, че може да има подобна връзка между някакви си там кукловоди и техните слуги в лицето на нисшия астрал. Общото между всичко това е, че нисшият астрал, контролиращите, самият заговор и самите рептилии – всичко това е взаимообвързано и не желае механически, като една изградена Матрица, да бъде разконспирирано. Затова се стига до необходимостта от написването на този материал. Основният девиз на нисшия астрал е, че: “Колкото по-малко се знае, толкова по-добре за него.” Именно затова правя и тази тотална дисекция на Матрицата (нисшия астрал) – самата Матрица няма генерираща способност! Затова чрез външни фактори в съзнанието ни се вмъкват определени модели на поведение и мислене, които да захранват определени намерения! Поддържане в състояние на разделено поединично обслужване на нисшия астрал. Всеки един е държан в подчинение чрез болести, грижи и материални проблеми, в състояние на разделеност от другите, като Девизът, посаден в съзнанието е: “Поединично спасение! Енергията е ограничена! Важното е аз да се спася! Енергията или храната да достигне за мен! Щом другите потъват, важното е аз къде съм и аз да не потъвам!”

Човешкото същество в зомбирано състояние не разбира Закона на Социума, Закона за Скачените съдове: че колкото по-тежко става на твоя съсед, толкова и на теб ще ти става по-тежко в бъдеще, тъй като сте впрегнати в общ астрален ярем. Време е да се сложи край! Как? Чрез депрограмиране, чрез емоционални вектори, чрез купол, създаден от сърдечната честота (Разумното сърце), чрез отсичане на паразитите, които захранват Системата на контрол. Всичко това става чрез разпространението на информацията. Няма нужда никой да бъде убеждаван. Лавината се генерира сама, защото се движи. Не бъдете в застой! Не се и движете! Лавината набира своята сила заради собствената си инерция и тежест! Оставете се на водата, но с абсолютното съзнание, че се носите (не – не е противоречие) и можете да завиете във всеки един миг! Листото се носи по водата, но без листо, какво би се носило по нея? Дао.

•Страхът да бъде изкоренен е основната задача на човека, тръгнал по Пътя на Себепознанието и Свободата. Той генерира Матрицата. Хората са направо ужасени от порива на своето сърце. Системата ни държи и, защото все още нямаме себеконтрол, нямаме Разумното Сърце. Контролът, както бе споменато по-горе, се извършва над нас чрез разделението “трябва” и “не трябва”. Защо не се притесняваме, че дишаме, но ни притеснява, че изпитваме и мислим нещо различно? Знаете ли, че особено в градовете, с всяко вдишване съкращавате живота си значително? Дишането не ни плаши – но най-естественото нещо на света – мислите ни – те ни плашат? Всеки страх, притеснение, вълнение, проблем е астрална хранилка. Не съумеем ли да сме като капката в морето, която може да запази своята цялостност във всеки един момент и в същото време да формира океана, няма да постигнем енерго-информационна свобода. Страх Бог не е създавал. Когато сме още бебета, правим всичко – пипаме огъня, ровим се в калта – защото матричните конструкти още не са замъглили съзнанието ни с “какво прави това и какви ще са последствията за теб”. Това, което Е, е това, което решим, че трябва да бъде! Просто сме го забравили. В един момент, въпросите започват да омаловажават нещата. Не задавайте въпроси – знайте отговорите! Изживявайте без да мислите! Бъдете по-малко мислещи и повече осъзнаващи! Това изживяване сте избрали. Не се опитвайте да го разбирате и не се програмирайте със “защо”-модели. Така се отдалечавате от това, което трябва да извлечете като есенция и омаловажавате важността на случващото се. Когато страдате – страдайте без да създавате логическите конструкции, чрез които да си имплантирате под формата на въпроси инволюционни програми от типа на: “Защо на мен, с какво го заслужих, аз съм добър човек?...” Страдайте и благодарете, че имате възможността за това! Това е преживяване, преживяването е опит, а опитът е еволюция за Висшия Аз, еволюция за

46

Висшия Аз означава преминаване към следващо ниво на реалност. Страданието ви не е случайно. Нищо на този свят не е случайно! Няма тревичка, върху която да стъпваме и това да е излишно или случайно! И въпреки всичко, не можем да мислим за всяка тревичка, която настъпваме, нали? Това би означавало да полудеем. Опитайте се да въведете този модел във всичко, което ви се случва – същото е за Висшите същества, които ни наблюдават. Това е балансът, това е Дао – да вървиш, но да не забравяш, че стъпваш по трева! “Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!” е дзен-фраза, която ни казва, че освобождението идва, след като осъзнаем собствените си тежести, които мъкнем през целия си живот. Програмите, които носим и които ни пречат да БЪДЕМ! Един истински даоист не може да бъде смутен от абсолютно нищо на този свят, защото знае, че “всичко” и “нищо” не са извън предела му на “асимилация”. Най- лошото, което може да ни се случи, е това, което ни се случва в момента – това че ни е страх от собствените ни мисъл-форми/желания – докато това е така, няма философия която може да ни помогне. Първо трябва да се отървем от страха си, за да постигнем ясно, депрограмирано мислене. След което да премахнем и него и да отворим сърцето си. Ако изобщо решим да виним някого/нещо за това, което сме, то това можем да бъдем само ние самите. Вината, за да сме тук, в това абсурдно положение, е само и единствено наша – ние сме тук поради неспособността ни да упражняваме свободния си (НЕ)СЪЗНАТЕЛЕН избор. Отрежете чувството на терзание относно съществуването си и създайте своята истинска жизнерадост от това, че сте над него! Сложете точка на оцеляването си и дайте начало на ЖИВОТА СИ!!!

•Има толкова много форми на самокапсулиране и самозаблуждение. Оценката на каквото и да е, е едно от тях. Спрете да съдите. Експеримент: Вървете по улицата и на първо време анализирайте (премахването на анализа идва по-късно). Опитайте се да си спомните, когато минавате покрай нещо/някого, покрай което минавате всеки ден, какво мислите за дадения обект и колко лесно и освобождаващо за вас ще бъде да разберете, че вашата оценка за личността/нещото е общо взето най-ненужното нещо на света. Говоря за анализи от типа на: “Той защо постъпи така?...”, “Това момиче, колко е некадърно!”, “Тези от “METRO” кога ще се научат да правят свястна коледна украса?!”, “Това защо е така, а не така?!...” Най-много да вкарате програма на някого/нещо с мислите си! Колко ще си спестите ако НЕ анализирате хората и света, колко ободряващо ще е за вас, когато оставите всичко да се плъзга покрай вас, водени от единствената радост, че Всичко Е и е точно така, както трябва да Е, а ние сме това, което Е, по наш начин. Не казвам да не сме критични към случващото се и особено към света на Матрицата! Казвам да не съдим с дребнавото си съзнание и да хабим енергията си за най-абсурдни неща като гореописаните такива. Защо е нужно това? Това е психогенетично програмиране. Свободата идва, когато спре критичната оценка и започне аналитичната, която има за свой дом Разумното Сърце. Мъдрецът не съди, защото знае, че инак ще бъде съден. Той само показва, подава актуална и освободена от полярности информация, усмихва се и отминава. Не коментира, не се намесва, не се терзае. Е. Всичко е броеница, зрънцата са изживяванията ни, нишката, по която те се движат, сме ние. Зърната се отмятат едно по едно. Когато свършат, започваме отначало – прераждане. Докато стигнем до извода, че цялата концепция за броеницата е грешна и това ще ни въвежда в самсара. Защото в крайна сметка всичко е такова, каквото трябва да е. Всеки има свой собствен път. Което не противоречи на концепцията за създаването на събудителни импулси. Създаването на импулси може да бъде пък нашето преживяване – това не противоречи на цялостната концепция за ненамеса, защото е вид преживяване. Най-важното обаче е да има информация, която да разяснява манипулацията на хората, за да имат те избор за преживявания, по-различни от матричните.