четвъртък, 30 юни 2016 г.

Как един студент разкри лъжите на западните мъстити "икономисти"

Икономика!!! По света!


През лятото на 2012 г. докторантът Томас Херндън получил от свой професор задание да тества емпирично някое известно и сложно изследване.
Младият учен решил да повтори изчисленията на харвардските икономисти Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт от последния им научен материал. Използвайки авторските данни, възпитаникът на Амхърст, Масачузетс, не просто не получил същите резултати, а открил съвсем различна картина. Раздиран от съмнения, Херндън потърсил съвет от своите ментори. В крайна сметка се оказало, че греши не той, а корифеите Рогоф и Райнхарт. Поради грешки в Excel кодирането прочутите икономисти не са включили в своето
изчисление част от страните, за които разполагат с данни - и то тъкмо онези страни, които биха дали точно обратния ефект върху крайната оценка. Тоест биха довели до различно заключение.

Това любопитно стечение на обстоятелствата можеше да потъне в забрава като поредното свидетелство за несигурния характер на икономическата наука, ако политическото значение на въпросния труд не беше толкова голямо. Политиките на строги икономии, т.нар.
остеритет, по начина, по който бяха проектирани през 2010 г., лежаха на два академични стълба и единият от тях бе изследването Growth In A Time Of Debt („Растеж по време на дълг"). Двете изследвания, дошли от сърцето на най-престижните американски икономически факултети, се считаха за емпирично доказателство за връзката между задлъжнялостта на дадена страна и по-ниските нива на икономическия й растеж. Съответно държавният дълг трябваше да бъде преборен моментално, дори с цената на брутални мерки с тежки социални последици.

Мат с пешка

Особено впечатляващо бе откритието на Райнхарт и Рогоф, че при нива на дълга над 90% от БВП икономиката рязко спира да расте. В тези смутни времена това бе идеално оръжие за политиците, които искаха да убедят публиката, че за кризата е виновна държавата и нейното участие в икономиката трябва да бъде свито. Държавната задлъжнялост, която имаше малко участие в създаването на финансовата криза от 2008 г., беше умело представена като основен фактор за европейската дългова криза през 2010 г. Това изигра ролята на „любима дъвка", отвличаща вниманието от сериозните проблеми на Запада.

С изследването на Райнхарт и Рогоф финансовият министър на Великобритания Джордж Озбърн обясни бруталните съкращения в държавните разходи. С него кандидатът за вицепрезидент на републиканците в САЩ Пол Райън защити план за мащабни бюджетни икономии. Германският еврокомисар Оли Рен също не пропусна да се поупражнява върху тълкуването му. Райнхарт и Рогоф се носеха на крилете на славата, а книгата им се превърна в общоприета теория, тиражирана от медиите: задлъжнелите страни спират да растат. В интерес на истината авторите се разграничаваха от толкова общи изводи.

А ето какво установи докторантът, който си направи труда да провери какво стои зад заключенията на професорите. Ако се вземат предвид пълните данни за всички страни и на всяко наблюдение се определи коректно тегло, страните с над 90% задлъжнялост вече имат не -0.1%, а положителен растеж от 2.2% годишно. Една сгрешена Еxcel таблица се оказа в основата на политики, засегнали неблагоприятно милиони хора по света. Херндън се превърна в звезда и американски медии го преследваха за интервюта. Но това е малко утешение: политиките, основаващи се на грешни разчети, са вече в сила и не може да бъдат върнати.

Остава въпросът как всепризнат икономист като Кармен Райнхарт и геният Рогоф, който през 2012 г. завърши реми в съвсем официална партия шах със световния шампион Магнус Карлсен, са допуснали такава детинска грешка. Все пак за разлика от политиците Рогоф и Райнхарт излязоха с официално извинение за своите технически грешки и макар да настояват, че част от заключенията им все пак важат, открито заявиха, че никога не са желали тяхното изследване да се политизира и да се използва по изкривен начин от недостатъчно запознати политици. Въпреки това горчивият неуспех да бъдат уловени в крачка от младок ще ги преследва до края на кариерите им.

Дръж болния гладен и на тъмно

Академичната слабост на политиките на строги икономии не свършва дотук. Вторият им стълб бе идеята, лансирана от Алберто Алесина и Силвиа Арданиа в тяхното мащабно изследване Large Changes in Fiscal Policy: Taxes Versus Spending. През 2009 г. то подейства като куршум срещу надигащата се кейнсианска вълна, която търсеше изход от кризата с познатото от миналото спасяване на дефицитното държавно харчене. Мъдростта на Джон Мейнард Кейнс, че държавните разходи са безценни във времена, когато останалите агенти се въздържат да харчат, се сблъска с идеите на двамата италианци: строгите икономии също можели да доведат до икономически растеж.

Противно на всякаква логика, идеята за „експанзивния остеритет" говори, че свиването на държавния сектор и съответно на задлъжнялостта ще предизвика бум на доверието на инвеститорите, тъй като страната вече няма да бъде заплашена от фалит. Така частните инвестиции ще бъдат възстановени, а икономиката ще се развива по нормалния си начин и без държавна намеса. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман иронизираше тази идея като „феята на доверието", но трудът на Алесина и Арданиа се радваше на осигурена от политиците известност. За кратко - дори Международният валутен фонд оспори съмнителния им подход. От МВФ стигнаха до класическия извод, че фискалната консолидация води до спад на БВП и до повишаване на безработицата и не откриха доказателства за хипотезата на Алесина и Арданиа.

Академичната основа на политиките на строги икономии рухна, но идеологическите му застъпници не се интересуват от това. „Никога не изпускайте да се възползвате от една сериозна криза", каза американският демократ Рам Емануел през 2009 г. Впрочем Америка не забрави кейнсианския завет от времето на Рузвелт и си избра президент, който поне до някаква степен реши да не гради програмата си върху бюджетни съкращения. Но европейският елит бе твърдо решен да поеме курса на „отговорната политика" и да се заеме със затягане на коланите. Той не се съобрази с елементарната логика, както и с историческата справка, че депресията едва ли е правилното време да прилагаш политики на фискална консолидация. Все едно неочаквано да подложиш болния на няколко седмици глад и жажда в тъмна стая и да очакваш да оздравее.

Между маларията и хайвера

Практиката също не говори в полза на остеритета. Всички опасности, които бяха очаквани, се сбъднаха в Гърция. Фискалната консолидация, която изоставаше от плануваните от Брюксел параметри и въпреки това беше най-голямата в историята на Европа, доведе до намаляване на заплатите и 4 години рецесия в южната ни съседка. Напълно нормално - дългът продължи да се покачва и днес е 179% от БВП. За да достигне желаните от Брюксел, но самоубийствени бюджетни излишъци,  Гърция трябва да преследва подобни политики още дълги години. Цената, която страната плаща за това, е унищожителна за социалната сфера. Безработицата надхвърля 25%, а младежката е дори 49%.

Положението в Испания е сходно. Изследвания на учени от Кеймбридж и Оксфорд показват шокиращи данни: след приложените строги икономии в здравния сектор детската смъртност се е увеличила значително, както и заразяването със СПИН. Маларията се е завърнала в страната след 40 години. Особено тревожен е рязко повишеният брой на самоубийствата, обикновено свързани със загубата на работа или дълготрайна безработица и депресия. Подобна е тенденцията във Великобритания, където консервативното правителство наложи строги мерки върху помощите за безработица и в страната бяха докладвани десетки случаи на самоубийства след спрени държавни помощи поради неявяване на интервю или други тривиални причини. Връщайки се към Гърция - в страната здравеопазването е свързано със статута на работещ, което е довело през последните години до нови 800 000 гърци, живеещи без никакви здравни права.

Това са последствия не толкова от „кризата", колкото от основния инструмент, който еврозоната използва за борба с нея. А традиционната левица така и не се възпротиви решително срещу политиките на строги икономии - и с това се превърна в съучастник на случващото се. Германските социалдемократи плахо надигаха глас, френските социалисти обещаха Франсоа Оланд да върне Европа по пътя на растежа, но опитите им бяха задушени в зародиш. Лейбъристите на Острова открито признаха, че също биха провели политики на икономии, макар и по-малки от тези на консерваторите. И така до днес, когато европейският елит дружно заклейми гръцката „Сириза" като носител на нова криза в еврозоната - като крайнолява партия с радикална програма.

Приказките за радикалната програма на Алексис Ципрас не са оправдани: с микс от кейнсиански политики, които преди 50 години в Европа биха се приели дори като меки, „Сириза" влиза в ролята на новата социалдемокрация, след като традиционното център-ляво прекара последните години в ядене на хайвер в Брюксел. Гръцката нова левица днес е единствената сериозна сила, решена да се противопостави на убийствените политики на икономии и да допринесе за тяхното прекратяване и обръщане. По този начин надеждата за една по-смислена икономическа политика в близко бъдеще остава жива.

Новите златни години?

Политиката на строги икономии, тиражирана след 2009 г. от Брюксел като спасение от еврокризата, е зомби икономическа доктрина. Вече пет години тя измъчва Стария континент, спира растежа и оставя милиони, най-вече млади хора без работа. В реалния свят строгите икономии донесоха миниатюрни подобрения на няколко икономически показателя с цената на продължителна безработица, отчаяние, стагнация и намален дългосрочен потенциал на почти всички европейски икономики. Бавно, но сигурно консенсусът започва да се променя и признанията се прокрадват: политиките на остеритет се провалиха.

Не икономиите, а държавният стимул бе в основата на новия курс на Рузвелт, който спаси Америка от Голямата депресия. Не икономиите, а кейнсианското спасение, първоначално отхвърлено в родината му, осигури на Европа бързо възстановяване от ужаса на войната и „златните" 30 години на споделено - макар и само в развития свят, благоденствие. А по отношение на държавния дълг и неговото значение нека не забравяме алтернативния поглед, който Дейвид Грейбър много добре синтезира: „Дългът е инструмент, който позволява на силните да внушават чувство за вина у слабите и да ги правят зависими." /
vestnikzora.com/



сряда, 29 юни 2016 г.

Трън скача срещу добива на злато

 Икономика!!! У нас!


Общината умира, когато „Асарел-Медет“ АД разкопаят планината Руй, която е в „Натура 2000“, смятат местните
2016-06-25 08:11:12

Жители на община Трън, притеснени за опазване природата на района, се събират днес, 25 юни, за да учредят гражданска инициатива срещу добива на злато в Трънско. Те са притеснени от инвестиционното намерение на фирма „Евромакс сървисиз“ ЕООД, част от групата „Асарел-Медет“ АД - град Пирдоп, която предвижда 35-годишна концесия за добив и преработка на руда в два големи района на община Трън - зона север, която е под връх Руй, и зона юг, която е над селата Ерул, Глоговица, Велиново и Милкьовци, общо над 20 квадратни километра.
Предвижда се добивът да се извършва както подземно, така и чрез открити кариери, пише „Струма“. Проектът включва общо осем кариери, една флотационна фабрика и две хвостохранилища с площ на водното огледало от 662 декара. Очаква се годишно да се обработват до 750 000 тона руда.
Планина Руй обаче е в зона на „Натура 2000”, поради което рудата ще се извозва с камиони от северния участък до флотационната фабрика в участък юг, където ще се депонира и минният отпадък в изградените хвостохранилища.
Инициативата срещу това намерение стартира в началото на месец май от село Ерул, което е едно от най-засегнатите.
Румяна Боянова от инициативния комитет споделя: „Когато прочетох за това намерение, реших, че става въпрос за възстановяване на старата мина, но нещо все не ми даваше мира. Започнах да търся информация и това, което прочетох, ме ужаси - огромна територия открити рудници, огромни хвостохранилища - общата им площ ще е колкото 150 футболни игрища. Взривове всяка седмица. Десетки камиони всеки час ще кръстосват общината и това не са някакви малки камиончета, а от по 20-30 тона. Какво ще остане от и без това остарялата пътна мрежа? Как ще я поддържа общината? Това практически означава, че тук повече няма да може да се живее. Край на чистия въздух, на водата. Това ще е краят на община Трън“.
По думите на Боянова инвеситорът предвижда обещава да открие 400 работни места и приходи в местната хазна. Но тя задава въпроса защо тогава ще се изгражда цяло селище с общежитие - нима е за трънчани, че тук няма квалифициран персонал в работоспосбна възраст за минно дело.
„Това означава, че тези работни места няма да са за нас. Ако се наема някакъв местен персонал, то това може да са пазачи, шофьори или друга администрация, а те и в момента имат работа към фирмите, които функционират в Трън. Но когато те останат без шофьори, счетоводители и т.н., какво ще правят - или трябва да направят още съкращения, или просто да затворят и да освободят и останалия персонал. Каква ще е ползата за безработицата? Вероятно резултатът ще е нулев, а може да се окаже и отрицателен“, твърди Боянова.
Концесионната процедурата стартира още през далечната 2004 година с договор за търсене и проучване. Впоследствие многократно е удължавана и през 2011 година „Евромакс сървисиз” регистрира търговско откритие. Започва процедура по получаване на концесия, но тогава басейнова дирекция „Дунавски район” дава отрицателно становище с мотив, че при реализацията на това инвестиционно намерение подпочвените води и водите на река Ерма ще бъдат трайно и необратимо увредени. РИОСВ - Перник се съобразява с това и постановява прекратяване на процедурата. Следва смяна на собствеността на фирма „Евромакс сървисиз”, като тя става част от групата на „Асарел-Медет” АД. Новият собственик прави промени в проекта и през 2014 година отново получава „зелена светлина” от Министерството на околната среда и водите, като е поискано и допълнително увеличение на територията.
Това обаче не намалява опасенията на жителите от засегнатите села, напротив - поставя много нови въпроси. Местните тук твърдят, че по времето на експлоатирането на мина „Злата” реката си е сменяла цвета като в онази приказка и никакъв живот не се виждал в нея десетилетия след закриването й. Трудно може да се намери и семейство, което да не е почернено от работата си в „Злата”. Силикозата застига почти всеки, дръзнал да добива от златото.
Инициаторите на учредяване гражданска инициатива твърдят, че в Крумовград концесията е отдадена за 0.75%, от които половината за общината. Това означава, че за всеки 100 лева злато, които концесионерът ще добие, ще плати на общината по 32 стотинки. 32 стотинки срещу 100 лева. И с тези 32 стотинки общината ще трябва да поддържа и пътната мрежа, защото тя е общинска, ще трябва да оправя водопроводите след камионите, а те ще продължават да преминават по тях.
По данни на инвеститора съдържанието на злато е около два грама на тон руда средно за цялата концесия. Как може въобще да се реализира рентабилен добив при тези нива? Има и още нещо притеснително - никъде в документацията не се споменават съдържанията на арсен и уран. Все едно ги няма. А е общоизвестно, че там където има злато, задължително има и арсен, има и уран. При този транспорт из цялата община, а и след това при смилането на рудата на пудра и нейното депониране с колко ще се увеличи радиационният фон в Трън? Наскоро в Панагюрище беше открита нова болница. Наречена беше „космическа”, но тя е преди всичко онкологична. В близкия Пирдоп е основната дейност на „Асарел-Медет”. Защо не откриват ново родилно отделение, а именно онкологична болница? Аз не искам след години и Трън да се „гордее” с подобна придобивка, защото пациентите там ще сме ние, нашите деца или нашите родители.
Жителите на Ерул са твърдо решени да се борят до край срещу този проект.За помощ са потърсили сдружение „Съседите” от Перник и инициативния комитет от Радомир, който преди по-малко от година спечели окончателно всички дела срещу подобно намерение за добив на злато в селата Горна и Долна Диканя. В Радомир през 2014 година се проведе и местен референдум, с който бе взето решение на Общинския съвет да не се одобряват добивно-преработвателни дейности на територията на общината. Асен Велев от инициативния комитет в Диканите и инициатор на референдума е категоричен: „Ще окажем пълно съдействие и подкрепа на жителите на Трън в отстояване на правото им да запазят здравето, домовете си, въздуха и водата. Това не е само проблем за Трън. Община Трън е част от нашата област - Перник.
За природата реките са като кръвоносната система на човека. Води от община Трън сформират притоци на река Струма. Една производствена авария, едно изтичане на води от хвостохранилището може да има отрицателно влияние не само в Знеполската долина, но и по теченията на реките Ерма и Струма. Само преди няколко години „Асарел” - Пирдоп отровиха водите на река Луда Яна и предизвикаха екологична катастрофа в региона.
Не бива да допускаме това да се случи и тук. За съжаление при такива проекти от засегнатите общини не се изисква одобрение или съгласие - те са само уведомявани. Но когато хората не искат подобни проекти, има начин те да бъдат спирани. Това зависи най-вече от жителите на общината“, заяви Велев и приведе пример с община Горна Малина първата, която след местен референдум се развива много успешно като зелена община, Радомир също, а Велинград след гражданска подписка. Окончателното решение зависи и от ръководството на общината, от кмета и от Общинския съвет.
В момента инвестиционното предложение е на етап екологична оценка. По предписание на РИОСВ - Перник се извършва едногодишен мониторинг в района на засегнатите зони от „Натура 2000”. Очаква се докладът да е готов в края на тази години или най-късно в началото на 2017 г. След това ще е необходимо одобрение на Министерски съвет за отдаване на концесията.


вторник, 28 юни 2016 г.

Как да се пазим от емоционални манипулатори

Пазете се от тях, дори и да са най-близки. Поставете ги на мястото им, но внимателно, с финес!

                           



Има хора, които успяват да се промъкнат в съзнанието ви и да ви диктуват чувства, които ви объркват, карат ви да страдате и да изпитвате вина заради техните грешки; да бъдете отговорни за действията и постъпките им и да сте постоянна утеха за "вечнострадащите" им души.
В резултат на това ставате уязвими, изтощени емоционално и сякаш не живеете собствения си живот, а нечий друг...
Как да разпознаете тези душевни вредители и да се предпазите максимално от тях?
1. Вярвайте в собствените си инстинкти
Не се опитвайте да бъдете честни с емоционалните манипулатори – няма смисъл! Каквото и да кажете, ще бъде изопачено, само и само да изкарат вас отговорни или виновни за определена случка или ситуация.
Например: Казвате на човека срещу себе си: "Ядосан/а съм ти - забрави рождения ми ден!". Отговорът би бил: "Натъжаваш ме, като мислиш, че бих забравил/а твоя празник. Трябваше да ти кажа, че изживявам голям стрес, но не исках да те притеснявам. Прав/а си, трябваше да загърбя цялата си лична болка (не се учудвайте, ако видите и сълзи в очите) и да се фокусирам единствено върху твоя рожден ден. Извинявай." Дори вътрешният глас да ви подсказва, че той/тя не съжалява изобщо, няма какво да кажете.
Нещо повече - сега се чувствате виновни, че "мислите само за себе си" и започвате да го/я утешавате. Ако ситуацията се разиграва по този начин, не се предавайте! Не бъдете толкова загрижени за неговите/нейните "емоционални проблеми", защото, ако усещате, че всичко това са глупости - значи наистина са.
Или с други думи: ако си имате работа с такъв тип използвач/ка, доверете се на инстинктите си. Веднъж открил, че може да ви въздейства по този начин, този човек ще продължи да го прави при всеки удобен случай.
2. Емоционалният манипулатор бяга от отговорност
Точно затова ги накарайте да се почувстват задължени да изпълнят обещанията си. Пример: молите такъв човек да ви направи услуга и той почти винаги ще се съгласи, макар че никога не предлага сам услугите си. А когато кажете: "Благодаря, че ще се погрижиш за това!", върху вас ще се изсипят купища въздишки или ще откриете множество знаци, че той/тя не желае да направи това, за което сте го помолили.
Кажете ли му/й, че разбирате това, ситуацията веднага ще бъде изкривена по следния начин: "Разбира се, че искам да ти помогна. Как може да мислиш така лошо за мен!".
Това си е вид вменяване на вина - нещо, в което емоционалните манипулатори са много добри. Затова, ако такава персона ви каже "Да", хубаво е да я накарате да се чувства отговорна за думите си. И не е добре да се връзвате на въздишки и куп други хитрости.
Ако не иска да го направи, накарайте да ви го каже в прав текст или просто си сложете слушалките, отидете да се изкъпете или излезте да се поразходите. С други думи - оставете го/я сам да си разиграва театъра.
Има и друго - тези хора отказват да поемат отговорност за делата си, коментират единствено това, което другите са им причинили. Ще разпознаете тези типове по това, че още в началото на връзката ще започнат да ви доверяват много лични неща.
Но това е просто трик, с който целят да ви примамят към себе си. Защо? Защото, споделяйки ви тези свои тайни, те всъщност се стремят да предизвикат съчувствие. Вие оставате с впечатление, че срещу вас стои много чувствителна личност, но истината, е че тази "нежна душа" се опитва да ви накара да действате, мислите и чувствате по нейно усмотрение.
Какво да правите? Ами като начало ви съветваме да не се "връзвате на въдицата" на такива хора. Ако усетите, че разговорът винаги отива в тази посока, че постоянно ви се доверяват все нови и нови тайни, че постоянно ви се говори колко жестоки за всички хора - значи има нещо гнило. Има логика, защото не може все другите да са виновни, все те да грешат и все те да са тези, които нараняват, а вашата дружка да не е "нито лук яла, нито мирисала".
3. Казва нещо, а по-късно ви уверява, че не го е казал
Ако имате чувството, че е хубаво да записвате всичко, което приятелката/приятелят ви казва, за да му/й го напомняте, значи сте жертва на емоционална манипулация. Този, който иска да подчини психиката ви, винаги успява да извърти така нещата, че да се отметне от думите си. Толкова е умел в лъжите си, че може да стоите пред бяла дъска, да ви се казва, че тя е черна и накрая наистина да започнете да се съмнявате в преценката си.
Това е много опасно, защото с времето наистина може да изгубите представа за реалността. Решението: започнете да записвате думите, които изрича той/тя. Можете спокойно да му/й кажете, че просто сте много разсеяни напоследък и че си записвате за всеки случай. Но пък ако ви се налага да правите това, по-добре се замислете защо изобщо се занимавате с този човек...
4. Вменява чувство за вина
Чувствате си виновни за това, че говорите много, че сте прекалено мълчаливи, че сте емоционални, че не показвате чувствата си, че сте твърде грижовни, че сте напълно безразлични... Всичко може да бъде използвано като инструмент за контрол над вас.
Емоционалните манипулатори рядко говорят открито за желанията си, просто защото получават всичко, което искат, като използват другите. Почти всеки нормален човек е устроен така, че да прави каквото е необходимо, за да намали чувството си на вина.
Друга мощна човешка емоция е състраданието. А емоционалните манипулатори винаги се представят за големите жертви, те вменяват усещането, че се нуждаят от подкрепа и грижи. Тези, които се опитват да контролират чувствата ви, рядко водят собствените си борби или вършат сами "мръсната" си работа.
И най-лошото е, че когато вие го правите вместо тях (всъщност те никога не ви молят директно), те може просто да се обърнат и да ви заявят, че наистина не са искали или не са очаквали да правите каквото и да е!
Хубаво е да се опитате да не се намесвате в чужди битки или работи. Просто можете да кажете: "Напълно вярвам в теб. Сигурен/сигурна съм, че ще се справиш с това" , а после да изчакате да видите каква ще е реакцията.
5. Играе нечестно
Нечестната игра е типична за емоционалните манипулатори - да увъртат, да говорят зад гърба ви и най-накрая да правят така, че да чуете от трети лица нещо, което те са искали да ви кажат. Тези пасивни агресори ще направят така, че да се досетите колко са нещастни, без да ви го кажат директно. Ще ви кажат каквото искате да чуете, а после с действията си ще покажат, че всъщност не им пука особено за вас.
Например: Мъжът ви казва, че подкрепя решението ви да се запишете на шофьорски курсове. Но когато започнете да се прибирате в 21.00 ч. вечерта вместо в 18.00 ч., както обикновено, и когато той е този, който трябва да сготви нещо за вечеря и да се погрижи за децата, още на втория ден ще разберете, че хлапетата гледат телевизия с купа пуканки пред тях, а той си чати във "Фейсбук".
Вие побеснявате, крещите, а неговата реакция е: "Скъпа, какво толкова! Животът няма да свърши само защото ти си решила да ставаш шофьор." Как да постъпите? Накарайте да ви каже как точно смята да помогне, щом сте ангажирана до по-късно.
6. Емоционалният манипулатор винаги се чувства по-зле от вас
Ако вие страдате от главоболие, той/тя има мозъчен тумор. В каквато и ситуация да се намирате, той/тя вече го/я преживял/а, но много по-зле от вас. Затова е трудно да се чувствате емоционално свързани с човек, който винаги успява да насочи разговора върху себе си.
Ако се опитате да му/й го кажете, ще ви нарече "егоист", ще ви обвини, че вие сте тази/този, който винаги е център на вниманието. Работата е там, че дори да сте сигурни, че не е така, сте изправени пред непосилната задача да го докажете.
Какво да правите? Би било добре, ако прекратете разговора и си тръгнете.
7. Той променя атмосферата около себе си
Когато той/тя е тъжен или ядосан, въздухът в стаята сякаш се нажежава. Тогава вие инстинктивно изпитвате нужда да върнете баланса. А най-лесният начин е като започнете да го/я успокоявате, опитвайки се да оправите нещата. Лошото е, че когато дълго време сте с такава натура, рискувате да станете силно зависими от нейните настроения. И така, докато не забравите, че и вие сте човешко същество, което също има нужди и желания.
В такъв случай е хубаво да напуснете стаята и да се погрижите за себе си.



понеделник, 27 юни 2016 г.

Девет неща, които емоционално силните хора никога не правят



Public Domain

§ 


Емоциите могат да ни накарат да правим много неща и могат да повлияят нашето ежедневие и решения. Емоционално силните хора се стремят да избягват определено поведение и действия.
Емоционално силните хора демонстрират определени характеристики – ето девет от тях.
1.      Те не следват тълпата
Емоционално силните хора избират собствен път в живота. Те имат увереността да водят и нямат усещането, че трябва да следват някого. Те не се страхуват да изразяват собственото си мнение, дори да не съвпада с гледната точка на тези около тях.
2.      Те не се нуждаят от потвърждение или одобрение от другите
Да се получи одобрението на други хора не е нещо, което емоционално силните хора изискват. Те получават потвърждението от собствените си действия и самоувереност. Вярата им в себе си е достатъчно висока и съответно нямат нужда да чуват от други хора, че са ценни. Това не значи, че са арогантни, просто вярват в себе си.
3.      Те не обвиняват другите за собствените си грешки
Ако постоянно търсите вината у другите за собствените си грешки, никога няма да поемете контрол върху живота си. Да поемеш вината, ако си сгрешил, изисква кураж, честност и самоувереност. Емоционално силните хора са гъвкави и поемат контрол върху собствената си съдба.
4.      Те не задържат в себе си яд и злоба.
Да задържате такива чувства в себе си, да се ядосвате за ситуации или хора е пълна загуба на време и емоции. Това отнема ценни усилия и енергия, особено ако другият човек вече е продължил напред. По-добре е да простите на някого, особено ако извинението му е искрено. Ако няма извинение, просто го изхвърлете от живота си.
5.      Те не допускат кой да е в живота си
Емоционално силните хора не обичат да страдат, заради глупостта на другите и по тази причина не допускат всеки до себе си. Обграждат се с хора, които споделят техния оптимизъм, цели и стремежи. Те няма да разрешат близост на някой, който може да поквари това.
6.      Те не злословят зад гърба на хората
Да „свалиш някого ниско долу“ всъщност те издига в редиците на твоето обкръжение. Емоционално силните хора обаче вече си имат позиция на високо и не се нуждаят от обяснения по адрес на другите, за да вдигнат собствения си профил. Те не се тревожат да се изказват за някого, който е бил подложен на „сваляне ниско долу“. Те са достатъчно силни да заемат самостоятелни позиции.
7.      Те не забравят да са благодарни за това, което имат
Дори да са имали лош ден, те все пак ще помнят добрите неща, които са се случили. Да си благодарен за малките неща е прекрасен начин да живееш живота си. Да отчиташ факта, че има хора, които са много по-зле от теб и да преоткриваш нещата, за които трябва да си благодарен, те прави много по-добър човек.
8.      Те нямат проблем да казват НЕ
Ако винаги казваш ДА, когато хората поискат нещо от теб, ще бъдеш виждан като податлив на натиск. По-лошото е, че хората ще започнат да се възползват от теб. Да казваш НЕ, не те прави лош човек. А също ти дава по-добър контрол върху собствения живот. Да казваш НЕ от време на време превръща решението ти да кажеш ДА в специално. Винаги можеш да кажеш на приятелите си да търсят помощта ти всеки път, стигат да не възразяват, ако решиш да кажеш НЕ. Истинският приятел знае, че ако можеш да помогнеш, ще го направиш.
9.      Те не забравят, че сами контролират настроенията си
Особено важно: емоционално силните хора знаят, че нашите емоции не се отразяват на реалността. Емоциите са реакции на ситуациите. Най-важното е, че ние можем да контролираме процеса на емоциите. Можем да изберем да бъдем щастливи, да променим начина, по който интерпретираме емоциите. Можем да сами да определяме емоциите си и така да контролираме живота си в по-позитивен контекст.


неделя, 26 юни 2016 г.

Изкуството да пратиш всичко на майната му

Пускам тази статия, за да се научите на това изкуство, което помага за психическото ви здраве. Това не значи да изоставите ОСЪЗНАВАНЕТО, което е задължително, но да си имате план за деня и да правите неща, които са интересни за вас. За това, че някой ви е обидил или нагрубил си е негов проблем. Ваш проблем е отношението ви, към това. Съветът ми е да не му обръщате внимание, просто да констатирате случилото се и да си продължите по плана за деня или нощта. Този човек е направил това, за да лапне енергия от вас и се зареди, в повечето случай несъзнателно, ако решите да реагирате. Ако не изразите реакция, няма какво да лапне и запазвате енергията за себе си и продължавате по Пътя.

"Ако можете да прекарате съвършено безполезна вечер по съвършено безполезен начин, значи вие сте овладели изкуството да живеете". ~ Лин Ютан

събота, 25 юни 2016 г.

Човешките раси - Възход, Разцвет и Упадък


В унисон със ставащите промени на континента, няма да изневеря на стила си и ви предлагам материал, който е дългичък, но си заслужава да си наложите и прочетете един езотеричен поглед. Как е било, един „Господ“ знае и затова Демиурга ни върти душите на шиш. Имайки предвид и другите информации, че сме експеримент на извънземни и др., ви призовавам да се замислите на къде сте се устремили със своя начин на живот. Особено българите! Помислете какво искате и защо го искате. И тогава решете какво да правите! Призовавам всички зад границите на България да се приберат и да запретнем ръкави и покажем на целия Свят как се създава Нова Държава, със всичките си възможности, които имаме!!! Всички нации са уникални, но ние българите сме особени чешити – с несломим дух, когато имаме Цел. Не случайно много чужденци вече  се заселват да живеят и работят у нас и не искат да се връщат… Замислете се за това! Там където сте, никога няма да се интегрирате и ще останете винаги ЧУЖДЕНЦИ! А ние приобщаваме чужденците у нас и ги правим БЪЛГАРИ!!! Защото имаме КАУЗА и СЪДБАТА ни побутва да се СЪБУДИМ и ОСЪЗНАЕМ какво имаме и с какво разполагаме на ПРАКТИКА. Остава да ГО проявим!!! Аз съм УЧИТЕЛ  и зная как да УЧА и ПОКАЗВАМ… С безкрайна Любов и Благодарност, към всички вас, че ми помагате все повече да се Осъзнавам и Действам, както знам и мога!

 

 

 


Раждането на Първата Човешка Раса
Еволюцията на човечеството на нашето земно кълбо се дели на седем части. Жизненият цикъл на човечеството се разделя на седем човешки Раси, наричани Основни. Те се появяват последователно една след друга. Във всяка основна раса последователно се появяват седем подраси.
Първата Основна раса, т. е. първите „Хора" на Земята са били потомство на Лунните Предци или Питри. Бархишадите отделили от себе си своите фини тела и станали създатели на „фините" форми на човека. Около тези форми Природата изграждала ефирните тела. По този начин Прародителите на човека - Питри или Бащите - това сме ние самите като първични личности, ние - това са те.
Висшите Питри или Агнишвата не взели участие в това създаване. Първата раса не получила онази свещена искра, която гори и се разраства в пламъка на човешкия разум и самосъзнание. Питри Бархишади могли да облекат човешките Монади само в своята собствена фина същност с нейните животински инстинкти. Те могли да дадат само това, което е било присъщо на тяхната собствена природа, и нищо повече. Лунните Богове могли да разкрият от себе си само сенките на хора.
Първобитният човек, излязъл от телата на своите Прародители, е бил същество с ефирна форма, лишена от плътност. Монадите, въплътени в тези празни обвивки, били несъзнателни. Първобитният човек е могъл да стои, да ходи, да бяга, да лежи и да лети. Но все пак той е бил само Чхая, несъзнателна Сянка.
Първите Създатели били Пигмалиони на първобитния Човек: те не могли да съживят този стадий с разум. За да бъде завършен човекът, за да се добави към неговите низши тела и да се свърже той с Духовната Монада, е бил нужен свързващ Принцип, „Живият огън", който дава на човека самопознание и самосъзнание - нужен е бил Манас, тялото на мисълта.
Еволюцията на Втората Раса
От Първата Основна раса се развила Втората. Тя е произлязла от Първата чрез пъпкуване и отделяне. Първичният процес на размножаване, чрез който Втората Раса се е образувала от Първата, е протичал по следния начин: Ефирната форма, обгръщаща Монадата, е била обкръжена, както сега,
от яйцеобразната сфера на Аурата. Когато настъпило времето за размножаване, ефирната форма изблъсквала своето миниатюрно подобие от яйцето на обкръжаващата го Аура.
Зародишът растял и се хранел от Аурата дотогава, докато неговото развитие не завършило, след това той постепенно се отделял от родителя си, отнасяйки със себе си собствената сфера на аурата.
Първата раса станала Втора Основна раса, без да я създаде. Тъй като Първата Раса се състояла просто от ефирни сенки на Прародителите-Творци и не е имала свои физически тела, тази раса не умирала. Вместо да умре, тя изчезнала във Втората раса, както някои низши видове животни преминават в потомството си. Нейните „хора" постепенно се разтваряли и били поглъщани от телата на потомството си, по-плътни от техните собствени. Материята на първичните форми - облачна и ефирообразна - била привлечена или погълната и така станала допълнение към формите на Втората Раса. Първичната или родителска материя била използвана за създаване на ново същество, за построяване тялото на потомството.
Първите подраси на Втората Раса били създадени посредством гореописания процес. Последните постепенно, успоредно с еволюцията на човешкото тяло, започнали да се възпроизвеждат по друг начин. Последните хора от Втората раса са били „родени от пот".
Първата и Втората Раси са съществували в продължение на триста милиона години. Първите Раси не са имали никакво отношение към климата, също така те не са били подложени на никакво въздействие на температурата или нейните промени. Земните условия, съществуващи тогава, не са имали отношение към плана, по който протичала еволюцията на ефирообразните фини раси. За първоначалния ефирен човек не са съществували геологически и физически затруднения. Съществото, станало първичен човек, е могло да остава неуязвимо за каквото и да било състояние на заобикалящите го атмосферни условия. Първичният Прародител е могъл да действа и да живее с еднаква лекота както под земята, така и във водата, и на земята.

Митът за Лемурия
Начало на Третата Раса
Първата Раса е създала Втората чрез „пъпкуване", Втората раса, „родените от пот", дала начало на Третата Основна раса чрез аналогичен, но по-сложен процес: тя развила „родените от яйце". „Потта" се усилила, капките й се увеличили и станали кълбовидни тела - големи яйца, които служели като външна обвивка за зараждане на плода и детето в него. Сфероидалното ядро се е развивало в голяма мека яйцевидна форма и постепенно се е втвърдявало. „Бащата-Майка" отделял зародиш, в който човешкият утробен плод нараствал в продължение на няколко години. След периода на нарастване яйцето се счупвало и младото човешко животно излизало от него без никаква помощ, подобно на птиците в наше време.
В началото на Третата раса на Земята дошли Синовете на Мъдростта, за които дошло време да се въплътят като Его на човешките Монади. Те видели низшите форми на първите хора от Третата Раса и ги отхвърлили, пренебрегнали първите „Потородени" - „Те още не са съвсем готови". Синовете на Мъдростта не пожелали да влязат в първите „яйцеродени".
„Ние можем да избираме", казали Владетелите на Мъдростта. Въплътяващите се Сили избрали най-зрелите плодове и отхвърлили останалите. Някои влезли в Чхая, други изпратили Искра, трети се въздържали до Четвъртата раса.
Тези, които влезли, с течение на времето станали Архати. Тези, които получили само Искра, останали лишени от висшето знание - Искрата горяла слабо. Третите останали лишени от разум. Монадите им не били готови. Те станали „нискочели".
Разграничаване на половете
Приблизително до средата на Третата раса както хората, така и животните били ефирообразни и безполови организми. С течение на времето телата на животните ставали все по-плътни. Формите на допотопните животни също еволюирали и се увеличавали. Към влечугите се прибавили и дълбинните дракони и летящите змии. Тези, които пълзели по земята, придобили криле. Тези с дълга шия, обитаващи водите, станали прародители на птиците. Така птеродактилът и плезиозавърът били съвременници на човека до края на Третата Раса.
Млекопитаещите в началото били хермафродити - „всички живеещи влечуги, гигантски рибо-птици и змейове с бронирани глави". По-късно станало разделянето на половете. Животните се разделили на самец и самка и започнали да раждат.
След като животните получили плътни тела и се разграничили, човечеството също започнало да се разделя. Третата раса при появяването си е била почти безполова. След това, разбира се, твърде постепенно, станала двуполова или андрогенна. И едва след дълго време Третата Раса се разделила на два определени пола.
За прехода от първото преобразяване до последното били необходими безброй поколения. Клетката на зародиша, идваща от създателя, отначало се развивала като двуполово същество. След това започнала да се развива като истинско яйце, което започнало да ражда постепенно и почти незабележимо в еволюционното си развитие отначало същества, в които единият пол преобладавал над другия, и накрая оформени мъже и жени.
Отделните единици на Третата раса започнали да се разграничават в своите обвивки или яйце още преди раждането и излизали от тях бебета с определен мъжки или женски пол. И според смяната на геологическите периоди отново родените подраси започнали да губят предишните си способности.
Към края на четвъртата подраса на Третата раса бебетата изгубили способността да ходят веднага след излизането от черупката си и към края на петата подраса човечеството вече се раждало в същите условия и в резултат на същия процес, както и на нашите исторически поколения. Разбира се, за това са били необходими стотици хиляди години.
След разделянето на половете и установяване зараждането на човека чрез полово сношение Третата Раса познала смъртта. Хората от първите Две Раси не умирали, а само се разтваряли и изчезвали, погълнати от потомството си. Също като феникс първичният човек е възкръсвал от старото си тяло в ново. С всяко ново поколение той ставал по-плътен, по-съвършен физически. Смъртта се появила едва тогава, когато човекът станал физическо създание -смъртта дошла със завършването на физическия организъм.
Цялото това преобразяване - разделянето на човека на два различни пола и създаването на физическия човек „с кости" - е станало в средата на Третата Раса преди около 18 милиона години.
Първото падение
След разделянето на половете Третата Раса престанала да твори - тя започнала да ражда свое потомство. Все още лишена от разум в епохата на разделяне на половете, тя раждала и анормални из-дънки. Тези, които нямали Искра, „нискочелите" се съвкупявали със самки на някои животни. От тях те раждали неми прегърбени чудовища, покрити с рижи косми, които ходели на четири крака.
В този период хората физиологически са били други в сравнение с това, което са сега. „Самките на животните" толкова се отличавали от известните ни днес, колкото онези „хора" се отличавали от хората на нашите дни. „Първобитният човек" е бил човек само по външна форма. Той не е имал разум във времето, когато заедно със самката на животинското чудовище е родил родоначалника на много маймуни. Прародителят на сегашното антропоидно животно, маймуната, е пряка рожба на човека, още не придобил разум, осквернил човешкото си достойнство, паднал физически до нивото на животното.
Синовете на Мъдростта предупредили Третата Раса да не се докосва до плода, забранен от Природата. Царете и господарите на Третата раса наложили печата на забраната върху греховното съвкупление. Но предупреждението не било прието. Хората осъзнали непристойността на извършеното от тях едва когато било вече късно - след като Ангелските Монади от Висшите Сфери се въплътили в тях и ги дарили с разбиране.
Даряване на човека с Разум
Всеки свят има своя Майка-Звезда и Сестра-Планета. Така Земята е осиновено дете и по-малка сестра на Венера, макар че обитателите й принадлежат към своя род.
Тъй като Венера няма спътници, тя осиновила Земята, чедо на Луната. Царят на Планетата толкова обикнал осиновеното си дете, че се въплътил на Земята й и дал съвършени закони, които в по-късните векове се оказали пренебрегнати и даже отхвърлени.
Планетата Венера е предвестница на зората и мрака, най-лъчезарната, най-съкровената, мощна и тайнствена сред всички Планети. Венера получава от Слънцето два пъти повече светлина и топлина, отколкото Земята. Тя е „малко Слънце", в което слънчевата топлина натрупва запаса на Светлината си. Тя дава на Земята една трета от запаса, получен от нея, и оставя за себе си две трети от него.
Еволюцията на Венера е с едно стъпало по-напред от земната. „Човечеството" на Венера е следващото по-висше стъпало в сравнение с човечеството на Земята. „Хората" на Венера са толкова по-висши от нас, колкото ние сме по-висши от нашите животни. Затова планетата Венера е духовен първообраз на нашата планета, а Владетелят на Венера е неин Ангел-Хранител.
Третата раса на нашето земно човечество се намирала под непосредственото въздействие на планетата Венера. В средата на еволюцията на Третата Раса от Венера на Земята дошли представители на нейното високоразвито човечество, „Синовете на Разума" (Манаса-Путра) - Светлите Същества, за които се споменава като за „Синовете на Огъня", поради искрящия им вид. Те се заселили на Земята като Божествени Учители на младото човечество.
Някои от „Синовете на Разума" действали като проводници на третата вълна на Живота на Логос, като внесли в животинския човек искрата на мона-дичния живот, от който се образува Разумът - Манас. Лъчът на божествения разум осветил сферата на досега спящия човешки разум - и зачатъчният Манас се оказал оплоден.
Резултатът от това съединяване било зачатъчното „пребиваващо тяло" - огненото тяло на човека.
Така се извършила индивидуализацията на духа, неговата инволюция във форма и този дух, затворен в „пребиваващо тяло" е именно душа, индивид, истински човек. Точно това е часът на раждането на човека, защото макар че същността му е вечна - не се ражда и не умира, - неговото раждане във времето като индивид е напълно определено. Човешката душа, създадена по „образ Божий", започнала тогава своята еволюция.
Континентът и хората на Третата раса
Във времето на Третата раса, т. е. преди 18 милиона години, разпределението на сушата и водата на земното кълбо съвсем не е било такова, каквото е днес. По-голямата част от днешната суша била тогава под водата. В ония времена не съществували нито Африка, нито двете Америки, нито Европа - те всички още си почивали на дъното на океана. Също така от днешна Азия е съществувала малка част. Предхималайските области са били залети от морета, отвъд техните предели се простирали страни, наречени сега Гренландия, Източен и Западен Сибир и т. н.
Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешния Тихи, а също и Индийски Океан. Този континент покривал цялата област от подножието на Хималаите, отделящи го от вътрешното море, което изпращало вълните си през това, което знаем като днешен Тибет, Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби), от Чи-тагонт в западна посока до Хардвар и в източна до Асам. Оттам той се разпростирал на юг през това, което сега ни е известно като Южна Индия, Цейлон и Суматра. После, като обхваща по пътя си според придвижването на юг Мадагаскар от дясната страна и Тасмания от лявата, той се спуска на няколко градуса от Антарктическия кръг. И от Австралия, която по онова време е била вътрешна област на Основния континент, той се врязвал дълбоко в Тихи океан зад пределите на Рапануй (Теапи или Великденски остров). Освен това част от континента се простирала около Южна Африка в Атлантическия Океан, като завивала на север до Норвегия.
Този континент на Третата Основна раса сега се нарича Лемурия.
Най-ранното човечество е било раса на гиганти. Първите лемурийци са били високи 18 метра. С всяка следваща подраса ръстът им постепенно се смалявал и след няколко милиона години достигнал 6 метра.
За размерите на лемурийците свидетелстват статуи, издигнати от тях с размера на телата им. Болшинството от гигантските статуи, открити на Великденския остров, части от потъналия континент Лемурия, са били с височина от 6 до 9 метра. Останките на Великденския остров са най-красноречивите и поразителни паметници на първобитните великани. Те са колкото големи, толкова и тайнствени. Достатъчно е да се разгледат внимателно главите на тези колосални статуи, останали цели, за да се познаят от пръв поглед чертите на типа и характера, приписван на великаните от Третата раса. Те изглеждат излети по матрица, макар че се различават по чертите - имат определен чувствен тип.
Лемурийците са били хора със страшна свръхчовешка физическа сила, дала им възможност да се защитават и да държат на разстояние гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. Фантастичните и ужасни животни съжителствали с човека и го нападали, също както и човекът нападал тях. Обкръжен в природата от такива чудовищни създания, човек е могъл да оцелее само защото той самият е бил колосален гигант.
Цивилизацията на лемурийците
Когато Третата Раса се разединила и извършила грехопадение, пораждайки хора-животни, животните станали свирепи и хората започнали да се унищожават взаимно. До този момент не е имало грях, не е имало отнемане на живот.
След разединяването свършило блаженството на първите раси. Вечната пролет започнала постоянно да се променя и последвали годишните времена. Хората не могли вече да живеят в първата страна (Едем на първите раси), която се превърнала в бял замръзнал труп. Студът принудил хората да строят укрития и да измислят дрехите. Тогава хората се помолили на Висшите Бащи (Боговете). „Мъдрите змейове" и „Драконите на Светлината" дошли, а също така и Предтечите на Посветените (Буди). Те дошли и заживели сред хората, като ги наставлявали в науките и изкуствата.
В зората на своето съзнание човекът на Третата раса нямал вярвания, които биха могли да се нарекат религии. Т. е. той не е знаел нищо за каквато и да е система на вяра или външно поклонение. Но ако вземем този термин в неговото значение като нещо, обединяващо масите в една форма на почитане, оказвана на тези, които чувствали по-високо от себе си, в чувствата на благоговение -подобно на чувството на детето към любимия баща, то даже най-ранните лемуриици от самото начало на разумния си живот имали религия, и то прекрасна. Не са ли имали те около себе си свои светли богове даже сред самите тях? Не протичало ли детството им около тези, които са ги родили, обградили ги с грижи и ги извикали за съзнателен разумен живот? Това е бил „Златният век" за тези древни времена. Векът, когато „Боговете ходили по Земята и свободно общували със смъртните". Когато този век свършил, Боговете се отдалечили - т. е. станали невидими.
Боговете били от началото на времената Господари на човечеството, въплътени като царе на божествени Династии. Те дали пръв импулс на цивилизацията и създали ум, с който надарили човечеството, дали тласък на изобретенията и усъвършенстванията във всички изкуства и науки. Те се появили като Благодетели на Хората.
Огънят, получаван чрез триене, бил първата тайна на Природата, първото и главно свойство на материята, което било открито за човека. Плодове и растения, неизвестни дотогава на Земята, са били пренесени от Владетелите на Мъдростта от други планети за ползването им от този, когото те са управлявали. Така например пшеницата не е продукт на Земята - тя никога не е била намерена в диво състояние.
С идването на Божествените Династии било заложено началото на първите цивилизации.
И тогава както в някои области на Земята част от човечеството предпочело да води чергарски и патриархален живот, в други пък дивакът едва що се учел да прави огнище и да се защитава от стихиите - неговите братя, с помощта на божествения разум, който ги вдъхновявал, строили градове и се занимавали с изкуства и науки. Докато техните братя-пастири се славели с чудесни сили, „строителите" въпреки цивилизацията могли да овладеят физическите си сили само постепенно.,Цивилизацията винаги е развивала физическата и интелектуалната страна за сметка на психическата духовна страна. Овладяването и управлението на собствената психическа природа били сред ранното човечество вродени и също толкова естествени свойства, както ходенето и мисленето.
Цивилизованите народи от Третата Раса под ръководството на божествените си Господари строели обширни градове, разпространявали науки и изкуства и владеели в съвършенство астрономия, архитектура и математика. Лемурийците строели своите огромни скалообразни градове от редки почви и материали, от изригнала лава, от бял планински мрамор и черен подземен камък. Първите големи градове били построени в онази част от континента, която днес е известна като остров Мадагаскар.
Древните останки от развалините на циклопските съоръжения са били дело на последните подраси лемурийци. Каменните останки на Великденския остров също имали циклопски характер. Този остров принадлежи към най-ранната цивилизация на Третата раса. Внезапното вулканично изригване и издигането на океанското дъно извадили тази малка реликва на Архаичните векове
След като била потопена заедно с останалите -непокътната, с всичките й статуи, и я оставиликато свидетел за съществуването на Лемурия. Изумителните гигантски статуи са ярки и красноречиви свидетели на загиналия континент с цивилизовано население в него.
Краят на Лемурия
Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани от геоложки промени на земното кълбо. Те са предизвикани от изменението в наклона на земната ос. Старите континенти са погълнати от океаните, появяват се други земи. Огромни планински вериги се издигат там, където по-рано ги е нямало. Повърхността на земното кълбо всеки път коренно се променя. Това е закон, който действа в назначеното си време, в точно съответствие и съгласуваност със Закона на Кармата. „Оцеляването на най-приспособените народи" и раси се утвърждавало със съвременна помощ. Не-приспособените, неудачните се унищожавали, пометени от повърхността на Земята.
След като Третата раса достигнала апогея в разцвета си, тя започнала да клони към упадък. Това се отразило и на главния континент на Расата-Лемурия: той започнал бавно да потъва. Огромният континент, който царствал и се извисявал над Индийския, Атлантическия и Тихия океан, започнал да се раздробява на много места на отделни острови. Тези острови, огромни в началото, постепенно изчезвали един след друг. Най-големият остатък от огромния континент е сега Австралия. Днешният остров Цейлон в периода на Лемурия е бил северно плато на огромен остров Ланка, където Третата Раса е завършила съдбата си.
Лемурия е била разрушена от действието на вулканите. Тя е била залята от вълните в резултат на земетресения и подземни огньове. Катаклизмът, разрушил огромния континент, е бил следствие от подземните трусове и разтваряне дъното на океана. Лемурия е загинала около 700 хиляди години преди началото на това, което днес се нарича Третичен (Еоценски) период.
Остатъците на древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т.н.

Предание за Атлантида
Началото на Четвъртата Раса
Четвъртата Основна Раса - Атлантите - започнала своето съществуване преди 4-5 милиона години. В тази епоха Третата Раса вече вървяла към упадък: по-голямата част от грамадния континент Лемурия още съществувала. Новата Велика Раса се е зародила там, където днес се намира приблизително средата на Атлантическия океан. Тогава на това място имало струпване на много острови: с течение на времето те се издигнали и се превърнали в голям континент - Атлантида.
Хората от Четвъртата раса произлезли от подбора на избраните от седмата подраса на Третата Раса.
Първите атланти били по-ниски на ръст от ле-мурийците, но все пак били великани - достигали З метра и половина. С течения на хилядолетия ръстът им постепенно се смалявал. Цветът на кожата на първата подраса бил тъмночервен, а на втората - червено-кафяв.
Състоянието на първите атланти може да се нарече детско, тяхното съзнание не достигало нивото на последните раси лемурийци. Ето защо развитието им протичало под непосредственото ръководство на Великите Наставници на човечеството, дарили го с разум в Третата Раса. Йерарсите на Великото Братство се въплъщавали сред първите атланти в лицето на техните Господари.
От ръководещите ги Божествени Учители атлантите възприели вярата в съществуването на Висше Космическо Същество, което прониква във всичко съществуващо. Така възникнал култът към Слънцето като символ на това най-висше понятие. За да го прославят, атлантите се изкачвали на планинските върхове. Там от големи камъни правели подобия на кръгове, представящи годишното въртене на Слънцето. Тези камъни били разположени по такъв начин, че за този, който заставал пред жертвеника в центъра на кръга, Слънцето се показвало по време на лятното слънцестоене зад един камък, а по време на пролетното равноденствие - зад друг. Същите кръгове служели и за други астрономически наблюдения във връзка с отдалечени съзвездия.
Разцвет на Атлантида
Третата подраса на атлантите - толтеките -достигнала върха в развитието на расата си. Те също били високи на ръст - достигали два и половина метра. С течение на времето ръстът им се смалил, достигайки ръста на днешния човек. Цветът на кожата на тази подраса бил медночервен. Чертите на лицата им били правилни. Потомци на толтеките са чистокръвните представители на пе-руанците и ацтеките, а също и червенокожите индианци от Северна и Южна Америка.
Преди приблизително 1 милион години, когато атлантската раса е била в пълния си разцвет, континентът Атлантида е заемал по-голямата част от Алантическия океан. На север Атлантида се простирала няколко градуса по-източно от Исландия, включвайки Шотландия, Ирландия и Северната част на Англия, а на юг - до мястото, където се намира днес Рио де Жанейро, включително Тексас, Мексико, Мексиканският пролив, част от САЩ и Лабрадор. Екваториалните области включвали Бразилия и цялата част от Океана до Златното крайбрежие на Африка. Днешните Азорскй острови били недостижими снежни върхове от най-високата планинска верига на континента Атлантида. Съществували също така отделно, сякаш откъснати от Атлантида, части като острови с различна форма, които впоследствие се превърнали в континентите Европа, Америка и Африка.
Толтеките създали най-могъщата империя сред народите на Атлантида. Приблизително преди около 1 милион години след дълги междуособни войни отделни племена се обединили в една голяма федерация, начело на която стоял император. Настъпило време на мир и процъфтяване на цялата раса. В течение на много хиляди години толтеките царствали над целия континент Атлантида, достигайки огромно могъщество и богатство. „Градът на Златните Врати", разположен в Източната част на Атлантида, бил резиденция на императорите, чиято власт се простирала не само над целия континент, но и над острова.
В течение на цялата тази епоха посветените господари винаги поддържали връзка със съкровената Йерархия, подчинявали се на нейните указания и действали според нейните планове. В резултат на това епохата станала златен век на Атлантида. Управлението било справедливо и благотворно, изкуствата и науките процъфтявали. Ръководителите на страната, използвайки свещено познание, достигнали наистина необикновени резултати. В тази епоха културата и цивилизацията на Атлантида достигнали връхната си точка.
В епохата на разцвета, под влиянието на императорите-Адепти, народът достигнал до най-чистото и истинско разбиране на Божествената идея.Символът е бил единствената форма, чрез която са се доближавали до идеята за същността на Космоса, която, макар и да е неизразима, прониква във всичко.
Така символът на Слънцето е бил един от първите възприети и разбрани символи. Култът към Огъня и култът към Слънцето се прославял във великолепни храмове, които се издигали по цялата територия на континента Атлантида, особено в Града на Златните Врати. В онези времена са били забранени всякакви изображения на божества. Слънчевият диск е единствената емблема, достойна да изобрази главата на Божеството, и това изображение се намирало във всеки храм.
Този златен диск обикновено се поставял така, че първият лъч на Слънцето го осветявал по време на пролетното равноденствие или лятното слънцестоене.
Култура и цивилизация на атлантите
Науките и изкуствата достигнали максимално развитие при Толтекската подраса. Нито една от останалите подраси на Атлантида не могла да се сравни с толтеките.
Писмеността е била изобретена от атлантите и се използвала от тях. Атлантите са писали на тънки метални листчета, чиято повърхност прилича на бял порцелан. Те умеели да възпроизвеждат и размножават текст.
Училищата от епохата на разцвета са били две категории: начални, където се обучавали на четене и писане, и специални, където изпращали деца на възраст около 12 години, проявили особени дарби. В тези висши училища те получавали по-обширно образование. Тук изучавали ботаника, химия, математика и астрономия. Голямо внимание се обръщало на това всеки образован човек да знае в общи линии медицината и методите на лечение с магнетизъм.
Всички науки в училище се изучавали по-различно, отколкото при нас. Главната задача на учителя е била развитието на скритите психически сили на ученика и във връзка с това експерименталното запознаване с тайните сили на природата. Тук влизало запознаване със съкровените особености на растенията, металите и скъпоценните камъни, а също така и химическият процес на трансмутация на металите. Повечето хора притежавали тогава способността да управляват психическите сили. Особено издигнатите хора се учели във висшите училища или университетите, където специално се занимавали с развитието на скритите индивидуални сили.
Въпросите, засягащи един от главните поминъци в живота на толтеките - селското стопанство и земеделието, - подробно се изучавал във висшите училища. Тук се учели да развъждат особена порода животни и да отглеждат специални сортове растения и житни култури. Овесът и някои други сортове житни култури са получени в резултат на кръстосване на пшеницата с различни диворастящи треви на нашата планета. Пшеницата не е продукт на нашия свят - тя е била донесена от Учителите на мъдростта от друга планета.
Всички опитни изследвания във тази област са били извършвани в агрономическите школи на Атлантида. Един от резултатите на тези изследвания било поразителното видоизменение на банана, който в диво състояние бил почти без мека част и пълен със семки като пъпеша.
Едва след много столетия, а може би и няколко хилядолетия, огромният брой присаждания и особените условия за отглеждане създали този плод без семки, какъвто го познаваме днес. В много опити на кръстосване и отглеждане на нови породи животни и растения толтеките са използвали изкуствена топлина и оцветена светлина.
От домашните животни толтеките развъждали особен вид свине, които приличали на малки тапири, големи животни като котки, прародители на кучетата с вълча външност. Млечните животни представлявали особен вид добитък като камилите, но по-малки на ръст. Ламите от Перу произлизат от тези животни.
Мъдрото ръководство на Йерархията се отразило също и в предначертаването на основните типове животинско и растително царство, които преминават своята еволюция на форма и съзнание с непосредственото въздействие от страна на човека. Например развитието на формата на такова благородно животно като коня било резултат от много опити, които човекът от онова време е правил по указанията на Йерархията и с посредничеството на Нейните помощници - посветените.
В земеделието голямо внимание се обръщало на астрономията, която по онова време не е била отвлечено знание. Съкровените влияния, които въздействали върху живота на растенията и животните, също били предмет на изучаване и атлантите умеели да използват тези знания. Методът да се предизвика дъжд по желание също е бил известен.
Колкото до развитието на изкуствата, даже в епохата на разцвета, то е било съвсем примитивно. Живопистта също никога не е достигала висока степен на развитие. Всеки, който имал средства или възможност, е считал за свой дълг да постави в храма свое скулптурно изображение от дърво или камък, напомнящ базалт. По-богатите граждани отливали изображенията си от злато или сребро.
Главна страст на изкуството по това време била архитектурата. Жилищата даже в градовете били заобиколени с градини. Характерна черта на дома на толтеките била кулата, издигаща се в ъгъла или в центъра на зданието. Кулата завършвала с островърх купол и служела обикновено за обсерватория. Фасадите на зданията били украсени с фрески, скулптури и цветни орнаменти. Атлантите обичали ярките цветове и рисували домовете си както отвътре, така и отвън.
Особено вещество, напомнящо стъкло, но по-малко прозрачно, пропускало светлината във вътрешността на домовете.
Обществените здания и храмове поразявали със своята масивност и гигантски размери. Храмовете се състояли от огромни зали, като гигантските зали на Египет, но с още по-грандиозни размери.
Както частните жилища, и храмовете били украсявани с кули, чиито орнаменти и фрески съответствали на богатството им. Кулите служели за обсерватории и за култ към Слънцето. Храмовете и обществените здания били украсени с художествени инкрустации и със златни пластинки. Постройките с обществено значение обикновено се състояли от четири здания около централния двор, сред който е бил фонтанът.
Столицата на Атлантида, Градът на Златните Врати, бил разположен върху склоновете на един хълм, близо до морския бряг. Покрита с великолепни гори местност като парк обкръжавала града. Намиращата се наблизо планинска верига давала вода на града. На върха на хълма се издигал дворецът на императора, заобиколен с градина, където минавал поток, който захранвал с вода първо императорския дворец и градинските фонтани. След това потокът се спускал на каскади в един ров, около територията на двореца, като по този начин я отделял от града, разположен по-ниско. Четири канала, изтичащи от рова, доставяли вода за града и захранвали трите кръгови канала, разположени по-ниско. Външният от тях, разположен по-ниско от другите два, се издигал над околната равнина. Четвъртата каскада се намирала вече в самата равнина, като събирала всички стичащи се води и на свой ред ги отнасяла към морето.
Така градът се разделял с помощта на каналите на три концентрични пояса. В най-горния от тях, непосредствено до територията на двореца, били разположени полета за надбягвания и огромни обществени градини. По-голямата част от правителствените учреждения се намирали в този пояс. Там се намирала и сградата за чужденци - истински дворец, където всички чужденци-гости на града през цялото време на своя престой се радвали на гостоприемство.
В следващите два пояса се намирали частните домове и храмовете. По обширната равнина се разполагали навсякъде вили - резиденции на богатата класа. Сравнително бедната част от населението живеела в района на ниския пояс, до самото море. Техните домове се намирали по-близо един до друг.
По време на своя най-голям разцвет Градът на Златните Врати наброявал повече от 2 милиона жители. А общият брой на цялото население на Атлантида в епохата на разцвета на Толтекската подраса достигал 2 милиарда.
Атлантите използвали високо развита техника. Те реализирали идеята за въздушния кораб и летящата машина. Обикновено машините побирали не повече от двама човека, но някои могли да поберат до шест и даже до осем човека. За оборудването на въздушните кораби те използвали особена смес от три метала. Тази бяла метална смес била много лека. Повърхността на въздушния кораб била покрита с листове от този метал. Въздушните кораби на атлантите летели в тъмнината, сякаш имали блестящо покритие. Те имали вид на кораб със закрита палуба.
Двигателна сила е бил определен вид ефир. В центъра на кораба се намирал сандък, който служел за генератор на тази сила. Оттам тя се предавала чрез две тръби към крайните части на кораба. От тези тръби надолу излизали осем допълнителни. При издигане на кораба отваряли клапаните на последните. Струята, преминала по тези тръби, се удряла в земята с такава сила, че корабът се издигал нагоре, при което за по-нататъшна опорна точка му служела самата плътност на въздуха. Голяма част от струята се насочвала към главната тръба, чийто край бил извит надолу в края на кораба, като образувал при това ъгъл от 45 градуса. Тази тръба служела за излитане и едновременно с това извършвала движението на кораба.
Атлантите имали също така и морски съдове, които се движели със сила, подобна на описаната по-горе. В този случай движещата сила е била с по-плътен състав. По-късно, когато войните и междуособиците сложили край на златния век, военните кораби, предназначени за въздухоплаване, заменили в по-значителната си част морските съдове. Тогава започвали да ги строят като военни транспортни кораби, така че да поместват до 100 войници.
Упадък на Атлантида
Приблизително около 100 хиляди години след Златния век започнал упадък на великата раса на атлантите.
По времето на Третата Раса звероподобието на „лудите" се проявило в създаване на огромни чове-коподобни чудовища - потомство на човешки и животински родители. С течение на времето потомството на тези същества се изменило в резултат на външни условия, докато накрая тези създания се смалили в размерите си и завършили като низши маймуни от Миоценския период. С тези маймуни късните атланти възобновили греха на „лудите" -този път с цялата отговорност. Резултатът на тяхното престъпление са били маймуните, известни сега като антропоиди.
След моралното падение последвало и духовно. Егоизмът взел връх и войните сложили край на Златния век. Хората, вместо да работят за общото благо под ръководството на Великите Наставници, в сътрудничество с космическите сили на природата, се хвърлили в безумно самоизтребление.
По примера на стопаните си животните също се хвърлили да се разкъсват един друг. Това аморално въздействие на човека върху животните достига и до наши дни. Като пример за това могат да послужат породите големи котки, дресирани от атлантите за лов, които с течение на времето се превърнали в кръвожадни леопарди и ягуари.
Тогава всеки човек започнал да се бори само за себе си, да използва знанието си за чисто егоистични цели и започнал да вярва, че във Вселената няма нищо по-висше от човека. Всеки станал сам за себе си закон и бог. Тогава култът, прославен в храмовете, не се отнасял повече за неизразимия идеал, а станал култ на човека такъв, какъвто е той и както го разбират хората.
Атлантите започнали да създават свои собствени изображения по свой размер и подобие и им се кланяли. Статуите се изсичали от изригнала лава, от бял планински мрамор и черен подземен камък, а също се отливали от злато. Нишите, където се поставяли такива статуи, се изсичали от дърво или камък и се закрепяли в стените на храмовете. Тези ниши са били строени достатъчно обширни, така че шествието от свещенослужители по време на тържествата в чест на дадено лице да може да обиколи около неговото изображение. Така хората се покланяли сами на себе си. Най-богатите имали свещеници, които служели на култа и се грижели за олтаря, където се намирали статуите им. На тях им принасяли и жертви, като на богове. Не можем да си представим по-голям апотеоз на себепоклон-ничеството.
Кралете, мнозинството от духовенството и значителна част от народа започнали да използват съкровените сили, без да се съобразяват със законите, дадени от Посветените, лекомислено пренебрегвали техните съвети и указания. Връзката с Йерархията се прекъснала.
Личните интереси, жаждата за богатство и власт, разорението и унищожаването на враговете с цел забогатяване все повече завладявали съзнанието на масите.
Съкровените знания, насочени срещу целите на еволюцията, към егоизма и недоброжелател-ността, се превърнали в черна магия и магьосничество. Разкошът, зверството и варварството се увеличавали все повече и повече, докато зверските инстинкти започнали да действат абсолютно. Магьосниците и адептите на тъмните сили широко разпространявали черната магия и броят на хората, които я използвали, непрестанно се увеличавал.
Гибелта на Атлантида
Когато извращението на еволюционните закони достигнало апогея си и Градът на Златните Врати се превърнал в истински ад по своята жестокост, целият континент бил потресен от първата ужасна катастрофа. Столицата била пометена от вълните на океана, милиони хора били унищожени. За тази катастрофа неведнъж били предупреждавани както императорът, така и отделените от Висшата Йерархия свещенослужители.
Под влияние на Светлите Сили, предвиждащи катастрофата, по-добрата част от народа емигрирала от тази местност преди катастрофата. Това били най-развитите членове на Расата, които не се поддали на общото безумие, знаели закона на света, запазили правилно разбиране за отговорността и контрола над психическите сили.
Тази първа катастрофа станала в епохата на Миоцена, преди 800 хиляди години. Тя значително променила разпределението на сушата на земното кълбо. Големият Атлантически океан загубил полярните си области, а средната му част се намалила и се раздробила. Американският континент в тази епоха се отделил чрез пролив от породилата го Атлантида. Последната се простирала още по Атлантическия океан, като заемала пространството от 50 градуса северна ширина до няколко градуса на юг от екватора. Извършили се значителни спадове и издигания на континенти и в други части на света. Така от откъсналата се североизточна част на Атлантида се образувала грамадна площ: островите на Великобритания представлявали част от огромния остров, обхванал Скандинавия, северна Франция и всички най-близки обкръжаващи ги морета. Остатъците от Лемурия се намалили, докато бъдещите територии на Европа, Америка и Африка значително се разширили.
Втората, по-малко значителна катастрофа станала преди около 200 хиляди години. Континентът Атлантида се разделил на 2 острова: северният, голям, наречен Рута, и южният, малък, с името Даития. Остров Скандинавия тогава се присъединил към Европейския континент. Станали някои промени и на Американския континент, а също и наводняването на Египет.
След катастрофата усилията на Светлите сили, действащи под ръководството на Йерархията, още известно време давали добри резултати и предпазвали спасеното население от занимания с черна магия, но подрасата на толтеките вече никога не достигнала предишния си блясък. По-късно потомците на толтеките на остров Рут повторили в общи линии историята на предците си. Господарите и Династията им пак достигнали известно могъщество и царствали над по-голямата част от острова. Впоследствие тази династия също попаднала под влияние на черната магия, която се разпространявала все повече и повече, довела отново до космически неизбежна катастрофа и очистила света за по-нататъшното му еволюционно развитие.
Преди около 80 хиляди години станала трета катастрофа, надминала останалите по сила и ярост. Даития почти изчезнала, докато от остров Рут се запазила само сравнително незначителна част - остров Посейдонис.
В посочената епоха и до изчезването на остров Посейдонис в някоя част от континента винаги царствал император от светла династия. Той действал под ръководството на Йерархията, съпротивлявал се срещу разпространението на тъмните сили, обединявал малцинството, водещо чист и възвишен живот.
Преди катастрофите винаги се извършвала емиграция на най-доброто малцинство. Тези емиграции били ръководени от духовни вождове, които предвиждали бедствието, заплашващо страната. Посветените крале и Учители, следващи „добрия закон за телата", били предупреждавани предварително за надигащите се катастрофи. Те били център за пророчески предупреждения и спасявали верните избрани племена. Такива емиграции се извършвали тайно, под прикритието на нощта.
В 9564 година преди нашата ера мощни земетресения разрушили Посейдонис и островът потънал в морето, пораждайки огромна вълна, наводнила низината и оставила след себе си спомена за огромен разрушителен потоп.
Ето едно от сказанията за последните дни на Посейдонис.
... И се оплакал Великият Цар с Блестящия Образ, Главата на всички жълтолики, като видял греховете на черноликите.
И пратил той въздушните си кораби (вимана) с благочестиви хора в тях, при своите братя-Господа-ри, глави на други народи и племена, с думите: „Гответе се. Въстанете вие, хора на Добрия закон, и тръгнете по земята, докато е още суха. Господарите готвят бури. Колесниците им се приближават към земята. Само една нощ и два дена ще живеят Владетелите с тъмния лик (магьосниците) на тази търпелива земя. Тя е осъдена и те трябва да рухнат заедно с нея. Владетелите на Огнените недра -Джуджета и стихийните духове на Огъня - приготвят магическите си огнени доспехи. Но Господарите на Злото око са по-силни от стихийните Духове и са роби на силните. Те познават Астра-Видия, висшето магическо изкуство. Въстанете и използвайте вашите магически сили, за да противостоите на магьосниците. Нека всеки Светлолик Владетел (Адепт на Бялата Магия) да накара вимана на всеки Тъмнолик Владетел да попадне в негово владение, за да не може нито един магьосник благодарение на него да се спаси от водите, да избегне жезъла на Четирите Кармични Божества и да спаси лошите си последователи. Нека всеки жълтолик изпрати сън на всеки чернолик. Нека дори магьосниците да избегнат болките и страданието. Нека всеки човек, верен на Слънчевите Богове, парализира всеки човек, верен на Лунните Богове, за да не страда и да не избегне своята участ. И нека всеки жълтолик даде своята вода на живота (кръвта) на говорещите животни, принадлежащи на черния образ, за да не разбудят стопанина си.
Часът удари, спуска се Черната нощ... И нека се сбъдне съдбата им. Ние сме слуги на Четиримата Велики Кармични Богове. И нека се върнат Царете на Светлината. Великият цар паднал върху Сияйния си Лик и се разридал...
Когато Царете се събрали, водите вече се понесли. Но народите вече прекосили сухите земи. Те били вече отвъд водата. Царете ги настигнали в своите вимана и ги повикали в зимите на Огъня и Метала (Изток и Север).
Метеори падали като дъжд върху земята на тъмноликите, но те спели. Говорещите зверове (магическите стражи) били спокойни. Господарите на недрата чакали заповеди, но те не дошли, тъй като владетелите им спели. Водите се издигнали и залели долините от единия край на Земята до другия. Платата останали, дъното на Земята (земята на антиподите) останало сухо. Там живеели тези, които се спасили: Жълтоликите, откритите и искрени хора. Когато тъмноликите господари се събудили и си спомнили за своите вимана, за да се спасят от надигащата се водна стихия, те видели, че са изчезнали.
Отведените народи били също така многобройни, както звездите на Млечния път. Подобно на Змея-Дракон, който бавно разгъва тялото си, така и Синовете на хората, отведени от Синовете на Мъдростта, разгърнали редиците си и се разпръснали като пълноводен планински поток. Много от тях, които се изплашили, загинали по пътя. Но болшинството било спасено.
Някои от по-могъщите магьосници, „тъмни лица", събудили се по-рано от другите, започнали да преследват тези, които ги „ограбили" и които се намирали в последните редици. Преследвачите, чиито глави и гърди се издигали над водата, ги гонели, докато накрая ги застигнали водите, и те загинали до последния човек. Почвата пропадала под краката им и Земята погълнала тези, които я осквернили.
Така последният остатък от Атлантида - остров Посейдонис - загинал отгоре от вода, а отдолу от огън. Големият Хълм не преставал да бълва пламък. „Огнедишащото Чудовище" останало самотно сред развалините на злощастния остров.
Наследниците на атлантите (Египет)
Преди около 400 хиляди години Великата Ложа на Посветените била пренесена от Атлантида в Египет. Златният век на толтеките отдавна завършил, моралният упадък и заниманията с черна магия се разпространили още по-широко. Бялата Ложа изисквала по-чисто обкръжение и затова била пренесена в Египет - пустинна и слабо населена местност по това време. Там Великата ложа на Посветените могла в продължение на 200 хиляди години да продължи безпрепятствено работата си. Преди около 200 хиляди години Бялата Ложа основала империя, в която царувала първата Божествена Династия на Египет, и започнала да просвещава народа. В това време се появили първите отреди преселници от Атлантида.
В продължение на 10 хиляди години, които оставали до втората катастрофа, били построени двете големи пирамиди в Гиза с големи зали, където се извършвали обредите за посвещаване на учениците и където е трябвало да бъдат запазени могъщи талисмани за времето на предвидените от тях космически катастрофи.
В епохата на втората катастрофа (преди около 200 хиляди години) и първото наводнение на Египет населението му емигрирало в планините на Абисиния, които по онова време били остров. Когато залетите територии се появили пак над морето, те започнали да се заселват с част от потомците на предишните обитатели, с част от преселниците на атлантите, основно акадийци. Смесването им с другите създало типа на египтяните. Към това време се причислява управлението на втората Божествена династия на Египет, когато посветените адепти още управлявали страната.
Третата катастрофа на Атлантида, станала преди 80 хиляди години, предизвикала второто наводнение на територията на Египет. Когато водата се отдръпнала, се възцарила Третата Божествена династия, наричана Манефон. При царуването на първите господари на тази династия бил построен великият храм на Карнак и множество други величествени постройки.
Потапянето на остров Посейдонис в океана предизвикало още едно наводнение на Египет. То било съвсем кратко, но сложило край на Божествената Династия, защото ложата на посветените пренесла местожителството си в друга страна. Човешката династия на древните египтяни, започнала от Менес, притежавала цялото знание на атлантите, макар че в жилите им повече не течела кръв на атланти.
По време на заливането на остров Посейдонис пустинята Сахара била още дъно на океана, също както и пустинята Гоби била дъно на морето вътре в Централна Азия. Островите на Великобритания още били свързани с Европейския континент, а Балтийско море още не съществувало. По това време очертанията на континентите вече придобиват формата, в която съществуват и в наши дни.
Другите подраси на атлантите и техените потомци
Туранците - четвъртата подраса - били жълтокожи. Тази подраса била буйна и недисциплинирана, груба и жестока. Туранците никога не властвали на континента Атлантида. Те били колонизатори. По-голямата част от тях емигрирали в местности, разположени на изток от Атлантида. После се насочили още по-далече на Изток, към бреговете на централното море на Азия. Някои от тях се пренесли още по-далече, по течението на Жълтата река и окончателно се установили в центъра на Китай. Тази подраса е представена в някои части на съвременен Китай от високи китайци, лесно различими от китайците на седмата подраса.
Първичните семити - петата подраса - били бели. Това била много войнствена, енергична и склонна към грабежи подраса.
Те били главно чергари. Характерни черти на тази подраса били подозрителност и заядливост, вечни войни със съседите. Техни потомци са чистокръвните юдеи и кабилите от Северна Африка.
Шестата подраса, акадийците, били бели. Те се появили вече след катастрофата, станала преди 800 хиляди години. Водили много войни със семитите, които накрая победили. Акадийците се отличавали с търговски, навигационни и колонизаторски способности. Големият интерес към мореплаването ги накарал усилено да се занимават с наблюдение на звездното небе и затова те имали огромни успехи в астрономията и астрологията. Те построили няколко големи търговски центрове и установили връзка с най-отдалечените части на земното кълбо. Техни потомци били финикийците, търгуващи по бреговете на Средиземно море.
Последната Седма или Монголска подраса се зародила в татарските степи на Източен Сибир. Монголците са произлезли непосредствено от ту-ранската подраса, която те заменили в по-голямата част на Азия. Те нямали никакво отношение към древния континент Атлантида. Зародили се на широката територия на Татария, те имали достатъчно места за преселване в собствената си страна. Тази подраса се разраснала неимоверно много. Според условията на местността монголците станали чергари, после земеделци. Те били висша подраса в сравнение със своите предшественици, грубите туранци. Също като тях били жълтокожи. Разпръснали се по равнините на Китай, те представляват съвременните китайци.
Японците не принадлежат цялостно нито към една от подрасите. Те са смес от няколко подраси. Японците са като че ли последната утайка от цялата Основна раса. Ето защо те имат много качества, които ги отличават от седмата подраса, китайците.
Петата Основна Раса, която днес стои начело на човешката еволюция, е произлязла от петата подраса на атлантите - първичните семити. Най-изтъкнатите семейства от тази подраса били отделени и настанени около южните брегове на Централното Азиатско море, много преди гибелта на Атлантида.
Петата раса също се дели на 7 подраси, от които засега са се проявили само пет. Първата подраса от Централна Азия отишла в Индия и се установила на юг от Хималаите. Тя започнала да властва на обширния полуостров Индостан, като подчинила народите от Четвъртата и Третата Раси, населяващи в онази епоха Индия. Първата подраса са не само арийските индуси, но и един от типовете на Древния Египет, този, на когото принадлежи висшата управляваща класа.
Към втората подраса се отнасят арийските семити, които се отличават от първоначалните семити - Халдея, Асирия, Вавилон а също и съвременните араби и маври. Третата подраса е иранската, към която принадлежат древните перси, чиито потомци са днешните перси. Към Четвъртата подраса -Келтската - принадлежат древните гърци и римляни, а също съвременните италианци, гърци, французи, испанци, ирландци, шотландци. Към Петата -тевтонската подраса - принадлежат славяните, скандинавците, холандците, немците, англичаните и потомците им, разпръснати по целия свят.
Епилог
В Централна Азия, В Афганистан, на половината път между Кабул и Бал, има град Бамян. Близо до града се издигат пет колосални статуи. Най-голямата е висока 52 метра. Втората голяма статуя, изрязана също като първата в скала, е висока 36 метра. Третата статуя е само 18 метра, другите две са по-ниски, последната е само малко по-висока от един среден на ръст човек от нашата днешна Раса. Първият и най-голям от тези колоси изобразява човек, облечен в нещо като „тога".
Тези пет фигури принадлежат към творенията на Посветените от Четвъртата Раса, които след потапянето на техния континент намерили убежище в твърдините и по върховете на Централно-Азиатска-та планинска верига. Тези фигури са илюстрация на учението за постепенната еволюция на расите. Най-голямата изобразява Първата Раса, нейното ефирно тяло било запечатано в твърдия камък. Втората - 36 метра висока - изобразява „Родените от пот". Третата -18 метра - увековечава Расата, паднала и заченала Първата физическа раса, родена от баща и майка, чието последно потомство е изобразено в статуите на Великденския остров. Те били с височина 6 и 7,5 метра в епохата, когато е била залята Лемурия. Четвъртата Раса била с още по-малки размери, макар и гигантски в сравнение с нашата днешна Пета Раса, и редицата завършва с нея.

По материали от Езотеричната литература
http://cekpetc.blogspot.com/2011/01/blog-post_24.html