петък, 21 октомври 2016 г.

И отново...


И отново, „ Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“ от МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ
Добре дошли в света на лудите…
                                                                                                  При-би-ра-ме се!
     Сега имам един въпрос към вас. Защо се е появило такова общество, където развалят децата и ги правят инвалиди?
Мислите, че е било специално измислено от някого? Не, станало е несъзнателно, никой не го е направил нарочно. Просто съществуват два пътя.
     Първият е трасе, направено за задоволяване на човешкия мързел. Вторият е пътечка, утъпкана от онези, които търсят себе си, в които гори светлинка.
     Ние с вас сме отгледани в най-мързеливото, най-безплодното, най-бесопрудоктивното общество.
     Когато детето не иска, то казва:
     -Не искам.
     Какво казва възрастния?
     -Зает съм, имам мно-о-ого работа.
     Въпреки, че нашето „зает съм“ и детското „не искам“ са едно и също.
     Когато, уважаеми възрастни, се преструваме на ужасно заети, кой знае защо казваме, че имаме мно-о-го работа. Просто го измисляме, защото не искаме, защото ни мързи.
     Благосъстоянието в нашето общество се възприема като стремеж да не се прави нищо. Ние прехвърляме всичките си проблеми на техниката, на оборудването, на апаратурата.
     Ако мързелът заговори от името на народа, непременно ще чуем, че народът пак има повишен стремеж към благосъстояние, че сме направили нова крачка по пътя към техническия прогрес. И учебния процес изцяло обслужва същия този наш мързел.
     Кои са повече: създаващите или мързеливите, които живеят за задоволяване на инстинкта? Кои са повече?
     Мързеливите са повече, скъпи мои, мързеливите. Те са огромното мнозинство.
     Архимед е един, физици – дал Бог. Лудият Архимед е направил откритие: „Еврика!“ – а хиляди физици учат другите и защитават дисертации. Разбирате ли? Точно така е и във всичко останало.
     Как го е постигнал?
     Интуиция!
     Значи преди всичко трябва да въстановим какво? Интуицията!
     Тогава вашият начин на мислене, скъпи мои, с времето ще се окаже по-различен от сегашния.
     Ако говорим патетично – а именно така трябва да се говори по темата, - с възстановяване на интуицията ще станете ангел-пазител на собствения си живот и на живота на семейството си – „слепите“ във вашия дом.
     Тогава ще добиете възможност да различавате черното от бялото, сивото от червеното, червеното от оранжевото, истината от полуистината. Защото шестото чувство не може да бъде излъгано.
     Ще започнете да виждате хората като на длан, те ще станат за вас отворена книга. С възстановяване на интуицията си, ако Господ ви прати вдъхновение, вие ще започнете пътя към себе си.


сряда, 19 октомври 2016 г.

Отново от...

   

   Отново от „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“ от МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ
                           
                                      Какво правят в хралупата Мечо Пух и Прасчо
     Как правим от детето себеподобно? Просто му пълним главата със стихчета, с песнички, с „това може“, „онова не може“, „това е хубаво“, „онова е лошо“… Защо тригодишно дете трябва да знае какви ги вършат в хралупата Мечо Пух и Прасчо? Натрапваме му знания, които не му трябват. Това са отклоняващи знания!
     Обучаваме го да смята, да пише, вместо да развием естественото му състояние. След две-три години у детето ви започват да се развиват много интересни състояния. Ние му наливаме в главата „старческия“ си маразъм и се гордеем с вундеркинчето си.
     Постепенно дето става какво?
     Не, не старец – има време, а изрод като нас! Обичайната гордост на обществеността!
     И ето, вече се понася срещу мен, озъбена в лъчите на залязващото слънце, цялата Червена армия на обрЯзователите.
     Вашата реакция? ВЪЗМУТИТЕЛНИ ГЛУПОСТИ!
     Това, което ви казах току-що, е абсурд, нали така? Изобщо не можете да си го представите! А как ще си представите света, ако сте сляп по рождение? По-точно от две-или тригодишен, когато са започнали да ви възпитават по същия начин.
     Вие сте същите такива деца, но по-закоравели!
     Вече сте забравили истинското усещане за време и пространство. Вече сте забравили какво значи да се мисли пълноценно, да се използват сетивата, да се използват зрителните и слуховите образи, да се използва цялата палитра, на истинските възможности, които са ви дадени…искам да кажа: от Бога, но за да угодя на твърдата ви материалистическа идеология, ще кажа: от Природата! У вас тази памет е унищожена още в детските години.
     И сега вие самият натрапвате своите мисли, своя опит в безпаметството, целенасочено унищожавате интуитивното мислене, душевния, духовния – истинския живот на детето си. Защо? Защото всички „ме-е-е“ така отглеждат козлетата си.
     И какъв е резултатът? Огледайте живота си! Ето такъв – същия! Ако не и още по-чудничък.
     Ние искаме децата ни да постигнат повече от нас. Мечаем да напреднат повече. Стремим се да станат по-добри във всяко отношение. За да се гордеем с тях. Така ли е?
     Но ето ви най-голямата шега: явно се престараваме с възпитанието. Какво правим от децата? Зомбита. Водени, свикнали вечно някой да им дава уместни съвети, вечно някой да ги насочва.
     Можете да направите експеримент, ако имате, разбира се, такова щастие вкъщи – дете на много солидна възраст, две-тригодишно. Скрийте зад гърба си разноцветни бонбони. Без да му ги показвате попитайте:
-        В коя ръка е червен, в коя зелен? А? Ако отгатнеш – бонбонът е твой.
     Вашето дете просто като на шега ще отговори вярно. Дори често се чудят: защо питаш, ти самият не знаеш ли?

     Проверете. Та какво правят в хралупата? Точно така, хапват.

вторник, 18 октомври 2016 г.

Има книги...

   

     Има книги, към които можеш да се връщаш и препрочиташ много пъти. Ей така, за да усетиш мислите на автора, да преоткриеш отново и отново авторовите откровения. Дали приемаш или отхвърлиш за себе си.
     В същото време някои от тези препрочитани книги трябва да се четат и поглъщат като учебник. Учебник за много неща…
     Позволявам си да ви представя една такава книга… Години седеше всред другите в библиотеката ми. И настана момент, в който отново се връщам към нея. За да споделя част от онова, което ме вълнува.
     Книгата се казва „ Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“. Авторът е Мирзакарим Санакулович Норбеков. Той е уникален човек – академик, професор, доктор по психология и педагогика, завеждащ катедра палингенезия* в Международната академия по форматизация към ООН, директор на „Института по самовъзстановяване на Човека“ в Москва.
     Моля за извинение от тези, които са чели тази книга. Но в нея има толкова много неща, над които си струва да се замислиш…
     И така… нека започнем.

Старият ГРАМОФОН
„Отминаха години… хррр,
Отминаха години…  хррр…“

     Добре! Тогава обръщаме плочата. Тзък! Хррр. Нова тема: да поговорим за слепите. Хррр…Хррр… Нова тема: да поговорим за слепите… За да увеличите КПД-то на живота си, уважаеми членове на „дружеството на слепите“, първо трябва да прогледнете.
     Ето това е една от следващите ни задачи. На нея ще се посветим. Когато прогледнете, вече няма да ви трябва бастунчето. В сръвнение със слепия вие ще се движите много по-бързо, ще можете не да вървите, ами да тичате към целта.
     А слепият не само не вижда целта –той изобщо не знае какво е това и къде се намира.
     НО!
  Позволете ми в следващите няколко реда да се обърна към онези, които са били на оздравителните ни курсове.
     Както със силата на волята си, със силата на духа си, със силата на любовта си успяхте да подобрите или да възстановите здравето си, включително и зрението, така ще можете да постигнете пълноценна дейност и на едно друго свое сетиво – на интуицията. И тогава ще видите колко е различен животът, колко е познато непознатото! И ще почувствате всесилието си!
   Ще видите колко наопаки живеят повечето хора, майко мила! Живеят в името на оцеляването, работят заради парите. Най-великия дар на природата – Живота – те обменят за някакви вещи, пари, парцали. Дни, месеци, години – р-раз! –срязват като масло и сменят срещу глупости.
     Да живее нашият съюз на инвалидите! Да претворим в живота всичките му закони и всичките му постижения!
     Продължавайки изследването си, се натъкнахме на странно явление: всеки има интуиция, но тя работи по различен начин. За повечето хора интуицията е само във вреда. Такава вреда не бих пожелал и на врага си.
     Средностатистическият човек- ориентировъчно 85 на сто от всички хора – е най-големият причинител на собствените си несполуки. А също и гениален творец на напразен живот, фабрика за производство на неприятни изживявания…
     Тези граждани храносмилатели изцяло и напълно зависят от околния свят. Те са обществото „ме-е-е“. В това „ме-е-е“ влизат куп най-различни персонажи: от бездомника до министъра.
     Макар, че министрите обикновено…Не-не, и те.
     И те работят, действат в името на оцеляването.
     За о-це-ля-ва-не! И нищо повече! Постоянно ги гложди осъзнат или несъзнаван голям или малък стах – несигурност за утрешния ден. Това е синдромът на човек, който се тътри опипом, спъва се без водач по непознатите улици. Този човек отива някъде, но какво го чака на следващата крачка?
     Неизвестността!
     За преодоляване на страха от неизвестното тълпата е измислила свои закони, съчинила е свои устави, изнамерила е свои условности и ценности. В тази тълпа всеки копира всекиго. С една дума, роботи от протоплазма.
     Убиват ги с глад както навремето в Поволжието.
     Всекидневно милиони хора като пушечно месо биват пращани на война.
    Защото, образно казано, това е стадо от микроорганизми с натрапено отвън точно знание
как е редно и как не е редно,
кой е враг и кой е приятел,
какво е добро и какво е зло,
какво е истина и какво е неистина,
на къде трябва да се стремят –
и тъй нататък, и тям подобни.
     А цялото това знание, цялата тази информация е изготвена от същите инвалиди петосетивници като тях. И се преподава, втълпява се на бъдещите зомбита в училища и висши учебни заведения.
     Та се получава един такъв кръговрат, разбирате ли, пиленце мое посиняло. Подготовката на себеподобни и препредаване на опита на себеподобните. Препредаване и подготовка. Подготовка и препредаване.


палингенезия* - (гр. Palin  „отново“ и genesis  “рождение“) Възвръщане, повторно раждане; обновяване.

Речник на чуждите думи в българския език, наука и изкуство, София, 1970г.

неделя, 2 октомври 2016 г.

КНИГА ОТ КУХНЯТА – ЧАСТ 6




21.10.1995г.
(ритми; полярност; повърхностно запознаване; отчитане резултатите)
+ - положителен ден
Постигане всичко с лекота. От 9,10 до 15,10 ч. изкарах 1352лв. В работата ми вървеше много добре. Пристигнах за срещата с Елена точно, когато тя слезе долу и си мислеше да търси такси. Изпратихме папката на Зори и Милко и продуктите. Нещо необичайно – нямаше. Продължих да чета философията на херметиците.
22.10.1995г.
Необичайно – 10,30 часа
Сън свързан с автомобилни гуми на Трабанта, а аз бях с Вартбурга. Като си поставях нещата за таксито, намерих всички документи от калъфа извадени. В погледа ми се наби картончето от Метрологията. Може без да искам да съм обърнала калъфчето вчера и те са изпаднали. Тази случайност, вършейки обичайните неща, ме наведе на мисълта да започна да записвам, т.е. да отчитам ритмите в моя живот, за да засека кои са ми положителни и отрицателни периоди. С цел да разширявам амплитудата на положителните. (Метрология – асоциация с метроном).  Когато започнах да записвам, десния прозорец на предна врата беше малко открехнат. Като отключвах вратата не забелязах това. Документите и прозорецът са двете необичайни неща. Нищо няма случайно. Ще видя какъв ще бъде денят.
Научих една чудесна молитва!!!
Мили Небесни Татко, моля Те, прости ми, всички лоши постъпки! Съжалявам за тях и искам да се обърна към Теб и да Те приема в сърцето си чрез Любовта на Твоя син, Исус. Помогни ми да Те обичам и да обичам другите и да живея според Думите на Твоята Книга, Библията, за да мога да бъда щастлив/а и да правя и другите щастливи. В името на Исус, Твоя Син, амин.
Някой те обича и иска да знаеш, как жадува да бъде вечно с теб. Някой те обича и от самото начало желае да влезе в твоето сърце! И се дава адрес в Австрия на „Семейството на Любовта“
Друго необичайно и случайно съвпадение. Днес, по обяд, когато извършвах курс от Симеон за Слатина, точно в Слатина на светофара, мислено отчитайки, че днес се расейвам и има вероятност, при такива положения да изпадна в лоша транспортна ситуация, помолих Небесния Татко да ме закриля и помага в трудната работа, която върша за насъщния, изведнъж колата ми угасна. Опитах се да я запаля, но не успях. Добре, че бях докарала клиентката почти до мястото. След още малко опити се сетих, че бензина ми е свършил. Но ме учуди, че това се случи точно при молитвата. Просто при изгасване на колата си помислих, че Господ Бог ми дава знак, че е чул молитвите ми. Смешно, но факт и съвпадение въпреки, че логиката подсказва, че нямат нищо общо двете неща. Отворих капака на карбуратора и налях малко бензин и подкарах. Заредих констатирайки, че колата пак ми харчи много, 13,29 на 100 км. Въпреки всичко, денят може да се отчете положителен. Завърших и с добър оборот за неделя (930 лв.)
П.П. След като заредих ме взеха за Младост 1, пазара и се наредих на Окръжна болница. Още  не запалила цигара идва младо русо момче (мой тип) и поръчва Свобода. А аз бях приготвила дискети (с игри записани от Дени) за Оля. Така, че ме закара почти до блока й. Говорихме, по време на пътуването за различни неща. Оказа се колега, на 31 години, преди такси сега шофьор на TIR и пътува до Македония – търговия в машиностроенето. Това момче, просто без да искам с приказки, нормални разбира се, го очаровах и ми предложи у тях да пием кафе и когато му отказах предложи ми срещу заплащане. Умрях си от смях. Боже, колко са елементарни хората, особено мъжете. Умирам за точен човек, а по-точен от Чавдар не съм срещала. Вече получавам второ, не, трето предложение от млад мъж. Значи все още не съм за изхвърляне. Изглежда Дяволът се опитва да ме изкушава, а не знае, че не си падам по такива неща.
Съвпадение наричам курса до Свобода и ред други неща. Видях се с Оля, която ми преведе ментален и скай. Какво да правя като усещам ментална скай помощ и си викам, защо не? Когато е добра добре, но подлагаща ме на изкушение, става весело. Изобщо всичко е ОК!
23.10.1995г.
Окончателната констатация за деня ще бъде в края на описанието. Общо взето днешния бе успешен. Нямах проблеми. Концентрацията ми бе супер. Днес „случайно“ попаднах на педикюристка, която каза, че ще ми излеува копитото на стъпалата и между малкия и безименния пръст, образованията. Смешно ми е за случайността, защото преди време се помолих на Бог да ми помогне да си излекувам стъпалата. И сега, след малко време се случи да возя такава клиентка. Днес ми вървеше, както напоследък, като по вода. Когато си поставях нещо за цел или исках мислено нещо, просто така се нареждаха нещата, че ставаше.
Нещо необичайно:
Днес по едно време ме взеха от Овча купел (автогарата) за Борово и се наредих на стоянката до магазина за Вартбург. Когато паркирах мернах с погледа си плакат на Ст. Софиянски, който ми се видя с избодени очи и удължени кучешки зъби, като на Дракула. Мислено разбира се напсувах злобата на комунистите. Какво бе изумлението ми когато погледнах плаката пак и нямаше нищо такова. Просто халюционирах или нещо подобно. Дори слязох и отидох до магазина за нови свещи. Нарочно минах край плаката, за да се уверя, че няма такова нещо. Всичко си беше нормално. Имам чувството, че нещо се опитва да ме манипулира и изкушава, но … аз не съм предишната и само ми е смешно, но гледам да не се расейвам. Концентрирам се когато пожелая и просто си изяснявам и опростявам нещата според реалността. Гледам да не ме объркват разни дреболии. Парично завърших добре (1076лв.), но колата ми харчи много, иначе върви добре. П.П. Мазно петно на кутията от свещ за колата при абсолютно суха среда.
24.10.1995г.
Напрегнат ден. В работата ми вървя и не ми вървя (987лв.)- средна работа. Общо взето поставените задачи си ги изпълних. Единствено изключих за клещите на Оля, но утре ще ги занеса. Иначе нищо интересно или случайно. Чувствах  се чудесно. Вечерният инструктаж за изборите ме умори и се прибрах в 22 часа. Въпреки това се чувствам добре. Самоконтрол, концентрация, критичност – това е важното. Удават ми се лесно! Пристигна вчера съобщение от Силва метод. Датите за курса са 12 и 13-ти, и 17 и 18-ти. Сумата е 5900лв. Ще се озоря доста, но съм решила – това е пътят за духовното ми израстване и усъвършенстване. Въпреки всичко- успешен ден.
25.10. 1995г.
Добър ден! Спрях работа в 14,30 часа. Самонаблюдавам се. Стремя се да затвърдя трайно качествата на личността и духа ми.
Анализ: Самоконтрол, критичност към себе си, умереност.  Ако успея това да затвърдя – защитата ми е усилена и мога смело да продължа напред и нагоре. Духът ми укрепва все повече и повече, от там и психиката, и здравето. Старая се да неутрализирам отрицателната енергия или по-скоро да я преобразувам в положителна. Това не е проблем, но търся най-оптималния начин. Постепенно успявам. И това ми дава допълнителни сили.
Тези дни се видях с Оля и споделих, че се чувствам добре и възродена. С няколко изречения й описах състоянието си, но не успях да  предам същността. Имайки предвид остарялото й виждане като психиатър – учили по стари учебници и  остарелите виждания на по-възрастните колеги, съм сигурна, че в съзнанието й е „светнала“ сигналната лампа за моето състояние и е „отсекла“, че настроението ми е приповдигнато повече от колкото е нужно. Милата, не познава измеренията, а те се губят някъде в безкрайността на човешката душа, дух и съзнание. Началото при всеки индивидуалист трябва да е контрол на ума. Останалата част от пътя към „дома“ ще се търси и налучква. Според мен знанието се крие паралелно в миналото на цивилизацията, по-скоро в откритията на древните мъдреци и настоящето отчитайки (анализирайки) глобалните събития за човечеството. Развитието на homo sapiens – разум и психика и още – развитието на науката и техниката, особено компютърните възможности.
Триславният Хермес – най-голямия древен мъдрец на Египет – от там херметизма! Пътят за извисяването на хомо сапиенс до звезден човек! Четейки знаците на съдбата или Бог и да вървиш напред. Какво има напред? Уверена съм, че това е нещо, което всеки човек трябва да разбере сам за себе си. Градация > хомо сапиенс> човек> звезден човек> Бог. Битието не определя съзнанието!
Нещо необикновено:

При смяната на свещите от втори на трети цилиндър – мазно петно върху капака на карбуратора. Нямаше как да се появи. Просто свещта беше зацапана, но не толкова, че да потече.