неделя, 31 юли 2016 г.

Яйцето, от Анди Уиър – един кратък разказ за дълбок размисъл

Този разказ, ми напомни за даденият от мен КВАНТОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ, в който има следното твърдение: „Освобождавам се от всички страхове. Доверявам се на жизнения процес и Вселената. ЗНАЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ СЪЩЕСТВУВА ЗА МЕН! С любов се изправям високо! Всичкое на ред!“. В него се утвърждава същата идея, която осъзнах от „Разговори с Бога“ на Нийл Уолш. И от тогава живея по този начин и никога не ме е подвел. За това, за всеки е важно какво мисли, казва и действа! А какво са разбрали другите си е техен проблем. Приятно четене, осмисляне, осъзнаване и асоцииране!!!



“Яйцето” от Анди Уиър. Един кратък, но гениален разказ, който ще ви накара дълбоко да се замислите…
Беше на път за вкъщи когато претърпя автомобилна катастрофа. Нищо специално, но катастрофата беше фатална. Остави зад теб жена и две деца. Беше болезнена смърт. Докторите направиха всичко по силите си, но не се получи. Тялото ти беше така натрошено, че по добре, че не се получи – повярвай ми. И тук ти ме срещна.
„Но какво… какво се случи?“ Попита. „Къде съм?“
„Ти умря,“ обясних ти, без излишно увъртане.
„Имаше… камион, той поднесе и…“
„Да,“ потвърдих аз.
„Аз… аз съм мъртъв?“
„Мхм, но не се чувствай зле за това. Всички умират,“ казах аз.
Огледа се наоколо. Нищо, освен ти и аз. „Какво е това място?“ Попита. „Това ли е животът след смъртта?“
„Нещо такова“, отвърнах аз.
„Ти ли си Бог?“ попита ти.
            „Мда,“ Отговорих ти, „Аз съм Бог.“
„Децата ми… жена ми,“ каза ти.
„Какво за тях?“
„Те ще бъдат ли добре?“
„Това обичам да чувам,“ казах аз. „Току що умря, а се притесняваш за семейството си. Тук това е нещо хубаво.“
           Погледна ме с удивление. Въобще не ти приличах на Бог. Изглеждах по-скоро                               като някакъв мъж. Или може би жена. Може би някакъв неясен авторитет. Повече    на учител по граматика отколкото на всевишният.
„Не се притеснявай,“ казах аз. „Те ще са добре. Децата ще те запомнят като перфектния баща. Те нямаха времето да развият презрения към теб. Жена ти ще плаче външно, но вътрешно ще бъде тайно облекчена. Да бъдем честни, бракът ти се разпадаше. Ако това е някаква утеха, тя ще се чувства много виновна, че изпитва облекчение от смъртта ти.“
„Оу,“ каза ти. „Какво следва сега? Ще отида ли в рая, или в ада, някъде… ?“
„Нищо подобно,“ казах аз. „Ще бъдеш прероден.“
„Ах,“ възкликна ти. „Значи индусите са били прави.“
„Всички религии са прави по техен си начин,“ казах аз. „Върви с мен.“
И ти ме последва, тръгнахме заедно из нищото. Попита ме „Къде отиваме?“
„Никъде всъщност,“ казах аз. „Просто е приятно да вървиш докато говориш.“
„Какъв е смисълът тогава?“ Попита отново ти. „Когато се преродя ще бъда празно платно, нали? Бебе. Всички мои преживявания и опит, всичко, което съм направил през изминалите животи. Няма да има значение?“
„Не точно!“ поправих те аз. „В себе си притежаваш всичките опит и знание от предишните ти животи. Просто в момента не си ги спомняш.“ Спрях да ходя и те хванах за раменете. „Твоята душа е много по-великолепна, красива и огромна от колко можеш да си представиш. Човешкият разум може да побере само частица от това, което всъщност си. То е сякаш да потопиш пръст в чаша с вода, за да разбереш студена или топла е тя. Поставяш малка част от себе си в съда, и когато я вземеш обратно при теб, придобиваш цялата опитност която тя носи. Ти прекара последните 48 години в човешко същество и все още не си се разгънал напълно, за да усетиш другата огромна част от твоето съзнание. Ако се задържиш достатъчно дълго тук, ще започнеш да си спомняш всичко. Но няма смисъл да правим това между различните животи.“
„Колко пъти съм се прираждал тогава?“
„О, много. Безброй много. И в много различни животи.“ Обясних аз. „Този път ще бъдеш китайско селско момиче през 540-а година след Христа.“
„Чакай, какво?“ запъна ти. „Изпращаш ме назад във времето?“
„Ами, технически погледнато – да. Но времето, както ти го познаваш, съществува само в твоята реалност. Там откъдето идвам аз, нещата са различни.“
„От къде идваш тогава?“ попита ти.
О, разбира се,“ обясних ти „Идвам от някъде. Някъде другаде. И там има други като мен. Знам, че искаш да разбереш какво е там, но да сме честни, не би могъл.“
„О…,“ каза ти, разочарован. „Но почакай. Ако бъда прероден на различни места в различно време, в един момент може да срещна себе си.“
„Разбира се. Случва се постоянно. Но и в двата живота осъзнаваш само собствената си линия на живот, и не разбираш какво се случва.
„Тогава какъв е смисълът на всичко това?“
„Сериозно?“ попитах. „Наистина? Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли малко изтъркано вече?
„Мисля, че е разумен въпрос,“ настоя ти.
Погледнах те в очите и ти казах. „Причината за всичко това, че създадох тази Вселена е, за да можеш ти да съзрееш.“
„Имаш предвид човечеството? Искаш ние хората да съзреем?“
„Не, просто ти. Направих всичко това за теб. С всеки изживян живот ти ставаш все по-голям и велик интелект.”
„Само за мен? Ами всички останали?“
„Няма никой друг,“ казах аз „В тази Вселена сме само Аз и Ти.“
Втренчи празен поглед в мен и каза. „Ами… всичките хора на Земята…“
„Само ти. Различни твои инкарнации.“
„Почакай. Аз съм всички!?“
„Сега вече схващаш,“ казах аз, с поощрително потупване по гърба.
„Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?“
„Или който някога ще живее, да.“
„Аз съм Ейбрахам Линкълн?“
„Също и Джон Уилкс Бут,“ добавих аз. // Джон Бут – убиецът на Ейбрахам Линкълн //
„Аз съм Хитлер?“ Каза ти си изумление.
„Ти си и милионите хора, които той изби.“
„Аз съм и Исус?“
„… и всички, които го последваха.“
           Остана безмълвен за известно време.
„Всеки път когато си пожертвал някого,“ обясних аз, „всъщност си жертвал себе си. Всеки мил жест, който си направил, си направил за себе си. Всеки весел или тъжен момент, минал или предстоящ, всъщност си ти.“
           Помисли си дълго време.
„Но защо?“ Попита ти. „Защо правиш всичко това?“
„Защото един ден ти ще станеш като мен. Защото това си ти – един като мен, мое дете.”
„Уоу,“ изумен извика ти. „Искаш да кажеш, че аз съм Бог?“
„Не, все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Когато изживееш всеки човешки живот през вечността, ще станеш достатъчно голям за да се родиш.“
„Значи казваш, че цялата вселена е само…“
„Яйце.“ Довърших аз. „А сега е време да започнеш своя нов живот.“ И те изпратих по пътя…
         „Космосът е в нас самите;
           направени сме от звездите.
           Ние сме начинът на космоса да опознае себе си“ – Карл Сейгън


събота, 30 юли 2016 г.

4-те състояния на жената


У всяка жена има четири състояния. И дори ако използвате само едно, това не означава, че останалите три са изчезнали. Ще започнем с първото, което е все повече...



 набира скорост сред жените. Това състояние е кралица.
Самостоятелна, самодостатъчна, добре поддържана, независима, уверена, горда.
Израстване в кариерата, бизнес, реализация в обществото. Да моли за помощ? Никога! Тя знае как да се държи в обществото, гледат я с възхищение. Интелигентна, праволинейна.
У тази жена доминирана енергията на получаване: Аз съм готина, очаквам мъжът да започне да инвестира в мен ( да ме спечели, да се грижи, т.н.).

Второто по „популярност“ състояние сред жените е домакинята. Това е майчина енергия. Енергията на отдаване. Много добре тя се проявява по време на раждане.
Такава жена готви, чисти, знае как да слуша. С нея е спокойно и комфортно.

Трето – това е състоянието на момичето. Енергия на получаване. Жизнерадостна, слаба. Получава желаното само защото го иска (за разлика от кралицата, която постига всичко сама). Около такава жена винаги има някой наоколо за да помогне, да защитава, да се грижи. Вечна мечтателка.

Четвърто – състояние на любовница. Отдаване, страст, липса на задръжки, сексуалност. С помощта на секса жената предава на мъжа мощна енергия, изпълвайки го със сила.
Лесно привлича мъжете.

А сега – най-важното. Дисбаланса на тези енергии …

1. Какво се случва, ако у една жена е по-развито състоянието на кралица?
Самота, никой не се харесва на жената- кралица, студ отвътре. Тя смята, че по-голямата част от мъжете са слаби и недостойни за нея.
2. Ако доминира домакинята, тогава какво?
Жената е много грижовна. Тя е много лесна за употреба. Често се развива до „изтривалка“ за мъжа. На домакинята на мъжете не се възхищават. Възхищават се на останалите три.
И не искат да се грижат за домакинята.
3. Преобладава момичето.
От една страна на мъжът му е много хубаво да бъде необходим. За да й помогне. За да угоди на това момиче. Но ако това се случва непрекъснато, то може да отегчи. Тъй като жената само получава енергия.
4. Преобладава любовницата
Това са жените от категорията „Мъжът има нужда само от секс!“
Да, нея я искат. Да, нея я завоюват (до определен момент). Но да свържат живота си с нея мъжете не са особено склонни. Такава жена не може да задържи един мъж.
Какво да се прави?
Истинската женственост – това е умение да са контролират тези четири състояние, да се балансира между четирите състояния. Две от тях отдават енергия, а две – получават.
Когато мъжът се прибира от работа гладен, той се интересува от само едно нещо. Той иска да яде. И тук е необходимо да се включи състоянието на домакинята. Да го нахрани (за предпочитане вкусно).
Когато мъжът е забил един пирон или се е върнал със заплата – има смисъл да се включи състоянието на момичето, което се радва и се възхищава на своя ловец.
Любовницата може да привлече интерес, но няма да бъде в състояние да се справи без останалите три състояния.
Статус на кралица е чувство на увереност в себе си, любов към себе си и тялото си (любовта към другите започва само с любов към себе си). Салони за красота, красиви рокли, хоби, самостоятелно развитие.
Мъжът не ви цени? Включете състоянието на кралицата. Погрижете се за себе си, за красотата си, тялото си, за вашето хоби. Но не като отмъщение или обида. И вижте какво ще стане.
Ключът към истинската женственост е баланс на всичките четири състояния. Бъдете гъвкави и превключвайте в зависимост от ситуацията. А тези състояния са податливи на развитие.
Искате ли да обичате себе си и да бъдете обичана? Да бъдете щастлива и да давате щастие на хората около вас? Искате ли вашият мъж (настоящ или който скоро ще срещнете) да е успешен, лоялен, силен, и така нататък. Отлично. Току що ви дадох отговор.
Ярослав Смороскевич


петък, 29 юли 2016 г.

УЧА СЕ ДА ОСТАВЯМ НЕЩАТА ДА СЕ СЛУЧВАТ

Когато се научите да фокусират мислите си и да ги насочвате в желаната посока, тогава оставяте нещата да се случват. и се полуЧават удивителни неща - озовавате се на правилното място, в правилното време! действайте! "пари нема" - всичко зависи от вас!!!



Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.
Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.
Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.
Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча да се спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знака, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знака, който наистина чакаш. И който чака теб.
Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.
Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската.
Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си.
Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.
Уча се как да си простя за грешките и да им позволява да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.
Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.
Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.
Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.
Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да се го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.
Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.
Уча се да живея.
Автор: Рания Найм


четвъртък, 28 юли 2016 г.

Избирйте на кого давате енергиите си



Поради различното ни отношение към действителността, ми се струва, че много малко хора разбират, за какъв избор се говори във всички послания повече от 20 години. Споделям моето виждане по въпроса, без да го натрапвам.
В Библията е казано: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона“. Но ръководения от страха ум, все се опитва да угоди на всички, за всеки случай. Тъмните сили са създали на Земята своя система, основана на недостига и страха. И всички хора съзнателно се подчиняват на тази система, за да има, какво да ядат. Като че ли за това са дошли на Земята. Всички, волю или неволю, съзнателно или не, са под влиянието на тази създадена матрица и наливат вода (енергии, защото вниманието ни е ангажирано с внушените ни проблеми) в мелницата на тъмните сили. По тази причина, несъзнателно, всички сме слуги на дявола – защото енергийно поддържаме тъмната система.
Бог пожела да промени тази ситуация и ни изпрати тук на Земята да го направим, като изберем да не подхранваме тъмната система и покажем, че съществува и друга възможност. Но залисани в оцеляването си, не преставаме да бягаме като катерички в колелото на тъмните сили и забравяме, за какво сме дошли, и каква отговорност сме поели.
Двадесет години всички послания ни приканват да изберем да служим на Бог и всички си въобразяваме, че го правим, но продължаваме да заливаме Земята с ниските вибрации на страховете, че няма да оцелеем, ако се противопоставим на системата.
Двадесет години Бог ни предлага да му повярваме и да се определим, на кого ще служим, като ни гарантира изобилие.
Но ние предпочитаме мизерния хляб на тъмните сили.
Посветили сме се на дребните си проблемчета и съзнателно се оставяме те да ангажират времето и енергията ни.
В какво се състои избора, който трябва да направим?
Да подкрепим ли енергийно колективния преход или не?
И искаме ли го или старата инерция ни удовлетворява напълно?
На всички ни се иска промяна, но все се надяваме, някой друг да я направи вместо нас.
Но висшите сили не могат да работят пряко с материалните енергии – могат да го правят само чрез нас – ако пожелаем.
Искаме друг свят и можем да го създадем, само ако пожелаем да не се подчиняваме на наложната ни тъмна система.
Просто трябва да изберем това, което искаме, а не това, което ни налагат.
Протестиращите против системата се броят на пръсти, останалите смятат, че оцеляването е по-важно, с безкрайно „разумния“ довод: „Преклонената глава сабя не я сече“.
Трябва да повишим вибрациите на планетата, за да се осъществи преходът, и явно това не може да стане между другото – необходимо е изцяло вниманието ни.
Да не допускаме ниски вибрации или, ако го направим, да е колкото се може по-кратко.
Това изисква да се изолираме от ежедневните проблеми, ако те ни потискат.
Да правим само това, което ни носи радост, което ни позволява да обичаме безусловно, без да търсим, кой крив, кой прав.
Избирайте, на чия страна сте, и на кого давате енергиите си, и това трябва да се прави постоянно, а не само от време на време.
Такава мобилизация е необходима поне до следващата пролет.
Но мисля, че ако го правим толкова дълго време, това ще промени живота ни изцяло, защото ще ни стане навик, а може и света да успеем да преобърнем. Искате ли го? Направете го!
Статията е прочетена 8751 пъти
Автор: Йосиф Йоргов


сряда, 27 юли 2016 г.

НАРАСТВА НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПРОМЕНИМ ЖИВОТА СИ

Не открих източникът на статията, но напълно отговаря на моите виждания. Приятно четене, асоцииране и осъзнаване! С безкрайна любов и благодарност от мен за вас!

·          
·          Живеем в свят, където хората са приели за даденост повечето неща от живота, като природата, времето, сезоните, здравето, храната и удобствата на съвременния свят. До този момент в живота на хората всичко случващо се е ставало плавно и постепенно. Година след година животът на хората се е променял предимно на материално ниво. Поколения наред хората са посвещавали своя живот на това, да открият своето поприще на изява в живота, да изградят дом и семейство, да отгледат децата си, които да ги наследят и да продължат щафетата на живота. Дълго време така е протичал животът на Земята, който е бил лесен за прогнозиране и това до известна степен го е правил лесен за живеене. С всеки изминал ден този начин на живот се променя с все по-големи темпове и знаците по пътя, които ни подсказват това, са много.

Може би сте забелязали, че все по-трудно става на вас и на хората около вас, да откриват щастието в битовизма, който ви заобикаля. Това, което преди ви е правило щастливи, сега не ви е достатъчно, за да почувствате себе си истински щастливи. Това е така, защото на енергийно ниво всичко се променя и това постепенно оказва влияние в материалния живот на хората. Земята преминава през преходен етап от своето развитие, който оказва влияние върху целия живот. С всеки изминал ден енергията, която ни заобикаля, се увеличава все повече и повече. Водата и въздухът започват да трептят с различна честота. Слънчевата енергия достига Земята в по-големи количества и тенденцията е в бъдеще това да продължи да се увеличава, докато Слънцето започне да осигурява нужната енергия за новия живот на Земята, който ще цари.
Нужно е хората да се научат да използват енергията, която пропускат през себе си, осъзнато и целенасочено. Досега, ако повечето хора са си позволявали да се носят по течението, без да използват осъзнато своята енергия и енергията на заобикалящия ги свят, то това в новия живот на Земята не би било възможно. Представете си го по следния начин. Енергията, която повечето хора досега са пропускали през себе си, е като тих росен дъжд, който може да ороси, но не може да нанесе сериозни щети. В новото време енергията, която ще пропускат хората, може да е със степен на пороен дъжд, който може много щети след себе си да нанесе, ако не бъде използвана разумно.
Трудно е за съзнанието на човек да разбере толкова глобални процеси, но те се случват и ние не можем да ги спрем. Животът, такъв, какъвто го познаваме, бързо се променя. Изправени сме пред избора, дали да се приспособим към новото, което идва, или с него да се борим, опитвайки се да запазим добре познатото ни старо. Тези, които се опитат в борба с новото да влязат, ще им е много трудно, защото ще се изправят очи в очи със собствените си страхове и ограничения, с които в рамка живота си са поставили. Това е така, защото по-високите енергийни нива ще обострят както силните, така и слабите места в хората. Тези, които изберат на старото да служат, нежелаейки от него да се освободят, за тях животът ще бъде голямо изпитание, което в даден момент ще се окаже непосилно и душите им ще изберат да се приберат у дома. Това ще се случва с помощта на различни заболявания и бедствени положение, които предстоят по цялото земно кълбо да се случват, като трансформиращ и освобождаващ процес.
Да, предстоят катаклизми, които ще разклатят основите на старото, за да може път за новото да се създаде. Неизбежно е, няма как новото да се прояви, ако преди това не сме се освободили от старото, което властва на остарели разбирания и вярвания. Не бива да се страхувате от катаклизмите, които предстоят да се случват. Те ще помогнат на Земята, да се освободи от целия негативизъм, натрупан от неразумните действия на нашата цивилизация. Както Хората преминават през катарзиси в процеса на прочистване, така и Земята ще промени, част от естествения процес е. Ние със своята любов може да я подпомагаме и тогава тези процеси по-леко и плавно ще преминат. България е земя, където ще има ниска концентрация на катаклизми. Българите ще чуваме повече за катаклизмите, отколкото да ги преживяваме лично. Не се страхувайте за своя личен живот, ако със сърцето си сте избрали, в новото да навлезете. Господ пази тези, които се готвят за новото време което предстои. Тези, които не желаят в новото да навлязат, катаклизмите ще бъдат като подадена ръка за тях да се приберат у дома, защото живота на земята все по-труден за тях ще става.
Тези, които изберат от старото да се освободят ще имат възможността себе си да шлифоват, пропускайки с лекота по-високите енергии. По-високите енергийни нива ще дадат възможност на тези, които изберат в новото да навлязат, да разгърнат своя потенциал от дарби, способности и умения, но за да се случи това, е нужно да осъзнаят, че в настоящия си живот носят товари, които е нужно да бъдат освободени. За да бъда по-ясен ще цитирам няколко пасажа от книгите: “ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ” и “ДА ОТКРИЕШ ЩАСТИЕТО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ”. Тези книги са посветени на това, хората да се отърсят от старото, събаряйки всички рамки и ограничения давайки път на новото в тях да се зароди, учейки се да живеят в новите условия за живот.

“Може би се питате какво представляват товарите? Това са всички провокатори, които са в състояние да ви накарат да излъчите негативна енергия чрез своите чувства, емоции и начин на поведение. Те могат да бъдат плод на остаряло мислене, пренесено от предишен ваш живот, или остаряло поведение спрямо останалите хора, чрез което по един или друг начин наранявате както тях, така и себе си. Душата през целия си път се стреми към Господ, да бъде по негов образ и подобие. Това, което олицетворява Господ е чистата безусловна любов. Всяко действие, всяка мисъл, всяка емоция лишена от любов, чиста свята и неопетнена, е вид товар, слабост, с който душата е нужно да работи. Наричаме ги товари, защото те предизвикват съпротивление в нас. То е като да плуваш в река от любов, винаги когато извършвате действия лишени от любов, тогава вие плувате срещу течението....“
“Един човек живее от дълги години в селската си къща далеч от града. Животът му до момента протича тихо и спокойно, наслаждавайки се пълноценно на всеки изминал ден. Сърцето му било чисто и неопетнено, позволявайки му да съзре истинската красота на живота, без нищо да я замъгли. Един ден му се наложило да замине за града. Там той отседнал на квартира. През периода на престой в града бива нападнат от няколко кучета. Настаняват го в болница за няколко дни, след което го изписват. Прибирайки се в квартирата, която е наел, установява, че тя е била разбита и целият му багаж е откраднат. Налага се да вземе пари на заем, за да може да се прибере в къщи, в своя любящ дом, далече от града. Прибирайки се у дома той се чувствал така, сякаш нещо е различно. Огледал се, но нищо различно не забелязал. Привидно всичко било по старому, но въпреки това, вътре в него напрежението му подсказвало, че нещо е различно. Дошло време за лягане и за първи път в живота си той посегнал да заключи входната врата на своята къща. Отново напрежението се появило, но умората го унесла и той бързо заспал. На сутринта, както обикновено, съседското куче го събудило отново със своя лай. Но този път лаят на кучето не предизвикал в него приветстваща новия ден усмивка, а напомнило за ужаса, който той изживял от нападението на градските кучета. Тогава той разбрал, че животът продължил да е същият, но той самият се е променил. Всичко, през което бе преминал, оставило травма в него, която всеки път, когато се докосвал до нея, провокирала лоши мисли и чувства в него.
Всички ние през живота си преминаваме през многобройни ситуации, които по същия начин ни въздействат. Така малко по-малко, ние ги трупаме вътре в нас като товари. Понякога имаме силата да преодолеем травмата още преди тя се загнезди като товар вътре в нас. Но понякога те остават дълбока следа в нас, която променя коренно начина ни на живот. Те са като рани, които не са успели да заздравеят от инфекцията вътре в тях, предизвикана от поетата негативна енергия, която замърсява раната и така тя не може да заздравее. Винаги, когато раните бъдат докоснати, те предизвикват силна болка и дискомфорт, който се изразява най-често чрез страхове и раздразнение. Докосвайки бедрото на своя крак, ако той е здрав, вие не бихте усетили болка, но ако то е покрито с многобройни рани, тогава и най-малкият допир би предизвикал във вас силен дискомфорт. Товарите са като такива рани, които имат нужда от нашата грижа, за да бъдат изцелени. Ако вие нямате рани по себе си, както на енергийно, така и на физическо ниво, тогава нищо не би могло да ви изкара от състояние на хармония и баланс.
За пример нека вземем хората, които се страхуват да летят със самолет. Навярно те самите в предишно свое превъплъщение са загубили живота си, падайки от висока скала или друг начин, който провокира в тях страха от височина. Така те изпитват панически страх и ужас от летене, по този начин не можейки да се насладят на красивата гледка и чувството да се рееш из облаците, запечатвайки красивите спомени в съзнанието си. Един човек, който не носи травми в себе си, би се насладил пълноценно на летенето. За него това може да бъде едно от най-хубавите преживявания в живота, които някога са му се случвали. Докато друг човек, носещ спомена на енергийно ниво от травма свързана с височина, за него това може би ще е едно от най-ужасните неща, през които някога е преминавал. По такъв начин ни въздействат всички травми, които като товари носим със себе си. Много често ние не ги осъзнаваме и живеем живота си с тях, това е като да носиш на гърба си раница пълна с камъни без да осъзнаваш нейното съществуване. От нас зависи дали ще продължаваме всички товари със себе си да носим или един по един постепенно ще започнем да ги освобождаваме, правейки постепенно живота си по-лек и приятен за живеене. В коя посока ще поемем и ще позволим ли на страха да заслепи радостта, зависи изцяло от нас...”
Много хора не осъзнават тези процеси, но това не означава, че те не съществуват. На всеки, човек на даден етап от живота му, ще бъде дадена възможност да работи със себе си, за да се освободи от старото, давайки път на новото да се прояви. Това дали ще се възползва от възможността и ще го направи, е въпрос на личен избор.
"Не е лек пътя на освобождението и изцелението от всичко старо и ненужно, но несъмнено си струва по него да се тръгне, защото той ще ви отведе на места, които надминават и най-смелите ви мечти. Тръгвайки по него е нужно да се въоръжите с вяра, търпение и смелост да погледнете своите слабости право в очите. Всъщност най-трудната част е да се осмелите да го направите, след това всичко останало се случва сякаш от само себе си. Никога не забравяйте, че до вас заедно по пътя вървят много други светли същества, готови да ви подпомагат във всеки един миг, когато нужда от помощ имате..."
Новото, което предстои, ще тласне хората да се отърсят от старото и ненужното, да разгърнат своя потенциал и да станат по-добри към себе си и заобикалящия ги свят. Живота, който живеят сега, повечето хора, е лишен от добродетели, сякаш хората са тласнати от желанието да забогатеят, мислейки повече за себе си и по-малко за общото. Всичко това дава отражение на цялата земя, която сме приели за даденост. Малцина са хората, които я ценят и това предстои да се промени, защото не може да продължаваме така вечно.

“За съжаление пътят, по-който е поело човечеството, е в състояние да погуби всичко живо. С всеки изминал ден земята става все по-токсична, а естественият ритъм на природата се нарушава и тя все по-трудно успява да се прочисти от всички наши замърсявания. Ако сами не променим тази тенденция, земята ще ни помогне да го направим, но може би не така, както на нас би ни се искало. Не забравяйте, че земята е жив организъм, също като нас. Нашите прадеди са го знаели и са се учили в хармония с нея да живеят. Когато ние се разболеем, тялото преминава през очистителни, понякога през много кризисни състояния, опитвайки се да се освободи от всички токсини, с които сме го задръстили, които нарушават неговия естествен ритъм и предизвикват болестно състояние. Същото е и при земята, ако хората скоро не променят своето отношение към нея и не спрат да я замърсяват и разрушават, тя ще премине през очистителни процеси, които ще предизвикат много земетресения и катаклизми по цялото земно кълбо, и най-вече там, където има най-голяма нужда от прочистване. Вярвам, че любовта към земята отново ще се възроди, възстановявайки хармонията и баланса помежду ни.”
Събитията, които предстоят, ще променят коренно начина на живот на цялото човечество. За тези, които искат да запазят старото, ще им изглежда така, сякаш идва краят на света, но за тези, които чакат новото с отворени обятия, ще приветстват всичко случващо се с любов и благодарност. Колкото повече хора избират да поемат по пътя на промяната, толкова по-лесно ще се извърши преходът към новото, което неизбежно навлиза в живота ни.
От къде да започнете ли? Вслушайте се в своето сърце, но ако ви е трудно, ще насоча вниманието ви в конкретни посоки:
- Най-важното е хората да се устремят към светлината, да се стремят да разгърнат доброто в себе си и да се освободят от тъмнината, от лошото, защото то ги дърпа само назад и спира тяхното развитие.
- Отговорност за себе си и останалите. Хората са загубили умението да се грижат както за себе си, така и за останалите.
- Наблюдавайте повече взаимоотношенията си с останалите хора. Знаейки, че всичко е енергия, се самонаблюдавайте и вижте дали успявате да запазвате винаги умението да излъчвате положителен заряд към останалите. Ако нещо нарушава това ви умение, открийте корена и го изкоренете от живота си.
- Обърнете особено важно внимание върху начина на хранене. Нека не храната е причината за вашето заболяване, а тя да е ключът към вашето изцеление.
- Нужно е хората да се обърнат отново към природата и връзката с нея, зареждайки себе си с енергия както и отдавайки енергия към нея. Връзката никога не е едностранна и ако искате да изградите силна връзка с природата, е нужно да се научите както да получавате, така и да давате.
- Да се научат да се вглеждат повече в себе си и да откриват пукнатините, които с любов да запълват и изглаждат, шлифовайки самите себе си.
- Нужно е хората да започнат да поемат отговорност за своите действия.
- Списъкът може да бъде безкраен. Продължете го, не се ограничавайте само с написаното, защото то не е достатъчно.

Всеки сам избира дали по пътя на промяната да поеме. Знайте, че това за което копнеят сърцата ви, да живеем в свят, където хората са добронамерени едни към други, свят, където съществува справедливост, доброта, хармония и баланс във всяко едно отношение, не е просто мечта. Това е нашето бъдеще, към което сме тласнати и колкото повече хора го чувстват със сърцата си, мислят за него и правят всичко възможно да го постигнат, толкова по-скоро ще заживеем в новото време.
За тези, които ми се доверяват, могат да използват като помощно средство по своя път, книгите, които пиша и посвещавам на тази промяна.  Заедно можем да променим света към по-добро. Благодаря ви!


вторник, 26 юли 2016 г.

Научете езика на Висшите сили докато все още не е късно

Това развива интуицията! Но запомнете, че щастието не е резултат от определени обстоятелства, ситуации или взаимоотношения, а определени обстоятелства, ситуации или взаимоотношения са резултат от щастието и радостта! Това е решение и твърдо държите на него! И тогава висшите сили ви ги доставят на тепсия! 




Висшите сили ни говорят постоянно. Въпросът е как да се научим да  чуваме и да разбираме техния език.
Защото всички наши проблеми и трудности – това е викът на Вселената: „Спри! Не отивай там! Ти си напуснал  безопасния път, който води към щастие и радост! Аз много пъти ти изпращах Знаци за да те  предпазя от опасността … “
Вселената винаги се грижи, насочвайки вниманието ни към  необходимата информация, от която се нуждаем. Всеки път изпраща предупреждение под формата на знаци. А  ние работим усилено и упорито,  не искаме да чуем гласа й … или чуваме … но не го разбираме? ..
Нека да разберем:
1. Езикът на фините чувства
Това са нашите  енергия, емоционално и интуитивно състояние. Ето защо е толкова важно да се вслушваме в себе си, в душата си, и  сърцето си. За съжаление за съвременния човек е трудно да чуе  сърцето си.
Ако душата ви пее, вие сте на прав път, ако усещате  дискомфорт, тежест, неясна тревога – значи сте избрали  неправилен път!

2. Езикът на болката
Ако ние не слушаме сърцето си- Висшите сили започват да използват езика на ясните  знаци и сигнали. Това е малко вероятно случайно събитие. Навехнали сме си крак, нещо е паднало, някой ни е попречил или е казал нещо. Предупредени сме и за добри  и за лоши събитията. Огледайте  хората и света около себе си! Тези знаци могат да се тълкуват само след свършен факт.
В случай, че не разбирате тези сигнали, знаците се повтарят до три пъти, а  след това Висшите сили преминават към следващия, по-груб начин за комуникация с вас.
3. Езикът на ситуациите
Ако човек се е отклонил от правилния път, с вас  започват да говорят  на езика на ситуациите – сделката не се е състояла, важна среща е отменена, изневерила е жена ви, и т.н. … Всички ситуации са  житейски уроци. Може би Висшите сили  не ви пречат, а ви предпазват от по-тежки проблеми?
Ако човек се дразни след тези сигнали и не може да ги разбере, образователните методи стават по-твърди. Искат да ви покажат, че грешите. Но ако урокът бъде разбран, ситуацията се стабилизира и неуспехите  бързо се заменят с успехи.
4. Езикът на лошия късмет
Това е равносилно на „наказание“. В традиционния смисъл това изглежда така: Което е най-ценното за човека, по него се нанася удар. Това са  пари, материални неща, позиция, разрушават се любовни взаимоотношения, заболяването често се използва като образователен процес. Удраят  така,  че да не забележите или да го пропуснете, е  невъзможно. И винаги е необходимо да се разбере защо това се е случило? А  ако разберете защо – проблемите изчезват.
С помощта на тези неуспехи Висшата сила води човека по неговия път за да изпълни предназначението си.
5. Директен контакт
Подобни наказания за  неразбралите се повтарят три пъти, а ако не реагирате, се прилага езика на прекия контакт. Попадате при ясновидец, лечител, свещеник, попадате на лекция (водят ви на нея), където изведнъж си  обяснявате причината за провалите си!
6. Езикът на агресията
По-груби начини за подсказване – когато излизате от дома си, можете да видите на стената голям надпис: „Глупак!“, Докато не разберете, че тази фраза се отнася за вас, тя ще остане на мястото си! Или седите и си мислите, че „е време да се разведете“ … този път напълно здравият стол под вас  се разпада и вие болезнено падате на пода.
Това означава, че ви се дава да разберете, какво ще излезе от  вашия инат …
7. Езикът на внушението
Директен текст за запомняне. Той  се основава на използването на паметта директно, без участие на мислене. Човек става пристрастен към алкохола, наркотиците, хазар, секти, риболов и т.н. Всеки жъне това, което е посял. И още не е твърде късно да размислите – имате шанс.
8. Езикът „Да бъде или да не бъде?“
А после учебният процес става още по-груб и твърд, така наречените „наказания“ се засилват, като например  изведнъж се появяват нелечими болести,  стават нещастни случаи.

И ако след това не разберете нищо, Висшите сили може да ви изправят лице в лице със смъртта