Не можах да намеря
източникът на тази статия, но напълно споделя вижданията ми по въпроса – че
трябва да сме цялостни и познаваме себе си. Затова ви я предлагам. Осъзнайте,
асоциирайте и действайте!
Когато срещнете
другата половина на душата си, вие ще разберете, защо не се е получавало до
сега.
Когато срещнете този,
който заслужава сърцето ви, вие ще разберете защо нещата не са се получили с
всички останали.
Когато изхождаме от
вярването, че търсим своята половинка в живота, това означава, че автоматично
утвърждаваме убеждението, че сме половинчати. А това е толкова порочно – дори
не се замисляме като повтаряме автоматично “той/тя е моята половинка”. И така –
в човека отсреща търсим онова, което смятаме, че ни липсва.
Тогава сродната душа ни допълва с качествата, които още не сме разпознали
в себе си. Което е много тъжна позиция и е предпоставка за вечно търсене и
неудовлетворенoст. Знам, че изисква една особена зрялост да осъзнаеш, че си
цялостен и самодостатъчен. И когато откриеш тази своя пълнота и заживееш в нея,
вече наистина си готов да откриеш не просто сродна душа, а твоят пламък-близнак
– душата, с която трептиш в безусловна любов и вашето партньорство сътворява
чудеса. И двамата трябва да са извървяли определен път, за да бъдат готови да
се срещнат, разпознаят и съберат. Там вече не търсиш в другия качества, които
допълват твоята празнота и ти дават усещане за цялостност. Там срещате вашите
две цялости, не се чувствате зависими и обвързани от условности, и творите с
размах. Дотогава обаче (ако изобщо човек стигне до там), можеш да срещаш много
сродни души по пътя си. И наистина всяка от тях кореспондира на човека, който
си в този, настоящ момент. На развитието ти, на потребностите ти, на пътя ти. И
дори не е необходимо да сте в двойка мъж-жена, вече казахме, че сродните души
могат да бъдат ваши приятели, познати, роднини.
Но
докато сте заети да търсите, може би пропускате нещо? Толкова по-лесно би било като първа
крачка да се запознаете със себе си. Много хора не познават изобщо себе си.
Сродете се със себе си първо. Колкото и банално да ви звучи – обикнете себе си.
Отпуснете се и се пуснете от всякакви напрегнати очаквания, от “трябва”, от
“искам”. Наслаждавайте се на всяка секунда от живота, и обичайте! Обичайте себе
си, приятелите си, дома си, работата си, живота си. Бъдете отворени и приемайте
всеки дар, който животът ви поднесе. Бъдете отворени към всяка нова възможност,
не я заобикаляйте, не я подценявайте! Осмелете се да обичате хората, които влизат
в живота ви. Осмелете се да обичате партньора си, вместо да чезнете в илюзорни
представи за принца или принцесата – сродни души. Може да се окаже, че човекът
до вас е точно този, за когото сте мечтали, но залисани в илюзорни представи да
не сте успяли да го разпознаете. Или пък дори този да не е точно вашият
партньор завинаги – какво от това? Експериментирайте, насладете се на близостта
и даровете, които ви дава връзката ви в този момент, и когато решите, че е
време да продължите напред – направете го. Но първо се срещнете със себе си…
Когато намерим себе
си, когато застанем в нашата сила, осъзнатост и себеприемане, ние буквално
излъчваме сигнал “готов съм”! И Вселената прави всичко необходимо, за да ни
срещне с онези сродни души, сродни идеи, сродни събития които кореспондират на
нивото до което сме изкласили. Както във всичко останало, се оказва, че ключето
към цялостната, здрава, любяща и изпълваща ни връзка е отново в нас самите.
“Приеми себе си точно
такъв, какъвто си. Защото съвършенството съществува само там където е
абсолютното приемане.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар