сряда, 27 юли 2016 г.

НАРАСТВА НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПРОМЕНИМ ЖИВОТА СИ

Не открих източникът на статията, но напълно отговаря на моите виждания. Приятно четене, асоцииране и осъзнаване! С безкрайна любов и благодарност от мен за вас!

·          
·          Живеем в свят, където хората са приели за даденост повечето неща от живота, като природата, времето, сезоните, здравето, храната и удобствата на съвременния свят. До този момент в живота на хората всичко случващо се е ставало плавно и постепенно. Година след година животът на хората се е променял предимно на материално ниво. Поколения наред хората са посвещавали своя живот на това, да открият своето поприще на изява в живота, да изградят дом и семейство, да отгледат децата си, които да ги наследят и да продължат щафетата на живота. Дълго време така е протичал животът на Земята, който е бил лесен за прогнозиране и това до известна степен го е правил лесен за живеене. С всеки изминал ден този начин на живот се променя с все по-големи темпове и знаците по пътя, които ни подсказват това, са много.

Може би сте забелязали, че все по-трудно става на вас и на хората около вас, да откриват щастието в битовизма, който ви заобикаля. Това, което преди ви е правило щастливи, сега не ви е достатъчно, за да почувствате себе си истински щастливи. Това е така, защото на енергийно ниво всичко се променя и това постепенно оказва влияние в материалния живот на хората. Земята преминава през преходен етап от своето развитие, който оказва влияние върху целия живот. С всеки изминал ден енергията, която ни заобикаля, се увеличава все повече и повече. Водата и въздухът започват да трептят с различна честота. Слънчевата енергия достига Земята в по-големи количества и тенденцията е в бъдеще това да продължи да се увеличава, докато Слънцето започне да осигурява нужната енергия за новия живот на Земята, който ще цари.
Нужно е хората да се научат да използват енергията, която пропускат през себе си, осъзнато и целенасочено. Досега, ако повечето хора са си позволявали да се носят по течението, без да използват осъзнато своята енергия и енергията на заобикалящия ги свят, то това в новия живот на Земята не би било възможно. Представете си го по следния начин. Енергията, която повечето хора досега са пропускали през себе си, е като тих росен дъжд, който може да ороси, но не може да нанесе сериозни щети. В новото време енергията, която ще пропускат хората, може да е със степен на пороен дъжд, който може много щети след себе си да нанесе, ако не бъде използвана разумно.
Трудно е за съзнанието на човек да разбере толкова глобални процеси, но те се случват и ние не можем да ги спрем. Животът, такъв, какъвто го познаваме, бързо се променя. Изправени сме пред избора, дали да се приспособим към новото, което идва, или с него да се борим, опитвайки се да запазим добре познатото ни старо. Тези, които се опитат в борба с новото да влязат, ще им е много трудно, защото ще се изправят очи в очи със собствените си страхове и ограничения, с които в рамка живота си са поставили. Това е така, защото по-високите енергийни нива ще обострят както силните, така и слабите места в хората. Тези, които изберат на старото да служат, нежелаейки от него да се освободят, за тях животът ще бъде голямо изпитание, което в даден момент ще се окаже непосилно и душите им ще изберат да се приберат у дома. Това ще се случва с помощта на различни заболявания и бедствени положение, които предстоят по цялото земно кълбо да се случват, като трансформиращ и освобождаващ процес.
Да, предстоят катаклизми, които ще разклатят основите на старото, за да може път за новото да се създаде. Неизбежно е, няма как новото да се прояви, ако преди това не сме се освободили от старото, което властва на остарели разбирания и вярвания. Не бива да се страхувате от катаклизмите, които предстоят да се случват. Те ще помогнат на Земята, да се освободи от целия негативизъм, натрупан от неразумните действия на нашата цивилизация. Както Хората преминават през катарзиси в процеса на прочистване, така и Земята ще промени, част от естествения процес е. Ние със своята любов може да я подпомагаме и тогава тези процеси по-леко и плавно ще преминат. България е земя, където ще има ниска концентрация на катаклизми. Българите ще чуваме повече за катаклизмите, отколкото да ги преживяваме лично. Не се страхувайте за своя личен живот, ако със сърцето си сте избрали, в новото да навлезете. Господ пази тези, които се готвят за новото време което предстои. Тези, които не желаят в новото да навлязат, катаклизмите ще бъдат като подадена ръка за тях да се приберат у дома, защото живота на земята все по-труден за тях ще става.
Тези, които изберат от старото да се освободят ще имат възможността себе си да шлифоват, пропускайки с лекота по-високите енергии. По-високите енергийни нива ще дадат възможност на тези, които изберат в новото да навлязат, да разгърнат своя потенциал от дарби, способности и умения, но за да се случи това, е нужно да осъзнаят, че в настоящия си живот носят товари, които е нужно да бъдат освободени. За да бъда по-ясен ще цитирам няколко пасажа от книгите: “ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ” и “ДА ОТКРИЕШ ЩАСТИЕТО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ”. Тези книги са посветени на това, хората да се отърсят от старото, събаряйки всички рамки и ограничения давайки път на новото в тях да се зароди, учейки се да живеят в новите условия за живот.

“Може би се питате какво представляват товарите? Това са всички провокатори, които са в състояние да ви накарат да излъчите негативна енергия чрез своите чувства, емоции и начин на поведение. Те могат да бъдат плод на остаряло мислене, пренесено от предишен ваш живот, или остаряло поведение спрямо останалите хора, чрез което по един или друг начин наранявате както тях, така и себе си. Душата през целия си път се стреми към Господ, да бъде по негов образ и подобие. Това, което олицетворява Господ е чистата безусловна любов. Всяко действие, всяка мисъл, всяка емоция лишена от любов, чиста свята и неопетнена, е вид товар, слабост, с който душата е нужно да работи. Наричаме ги товари, защото те предизвикват съпротивление в нас. То е като да плуваш в река от любов, винаги когато извършвате действия лишени от любов, тогава вие плувате срещу течението....“
“Един човек живее от дълги години в селската си къща далеч от града. Животът му до момента протича тихо и спокойно, наслаждавайки се пълноценно на всеки изминал ден. Сърцето му било чисто и неопетнено, позволявайки му да съзре истинската красота на живота, без нищо да я замъгли. Един ден му се наложило да замине за града. Там той отседнал на квартира. През периода на престой в града бива нападнат от няколко кучета. Настаняват го в болница за няколко дни, след което го изписват. Прибирайки се в квартирата, която е наел, установява, че тя е била разбита и целият му багаж е откраднат. Налага се да вземе пари на заем, за да може да се прибере в къщи, в своя любящ дом, далече от града. Прибирайки се у дома той се чувствал така, сякаш нещо е различно. Огледал се, но нищо различно не забелязал. Привидно всичко било по старому, но въпреки това, вътре в него напрежението му подсказвало, че нещо е различно. Дошло време за лягане и за първи път в живота си той посегнал да заключи входната врата на своята къща. Отново напрежението се появило, но умората го унесла и той бързо заспал. На сутринта, както обикновено, съседското куче го събудило отново със своя лай. Но този път лаят на кучето не предизвикал в него приветстваща новия ден усмивка, а напомнило за ужаса, който той изживял от нападението на градските кучета. Тогава той разбрал, че животът продължил да е същият, но той самият се е променил. Всичко, през което бе преминал, оставило травма в него, която всеки път, когато се докосвал до нея, провокирала лоши мисли и чувства в него.
Всички ние през живота си преминаваме през многобройни ситуации, които по същия начин ни въздействат. Така малко по-малко, ние ги трупаме вътре в нас като товари. Понякога имаме силата да преодолеем травмата още преди тя се загнезди като товар вътре в нас. Но понякога те остават дълбока следа в нас, която променя коренно начина ни на живот. Те са като рани, които не са успели да заздравеят от инфекцията вътре в тях, предизвикана от поетата негативна енергия, която замърсява раната и така тя не може да заздравее. Винаги, когато раните бъдат докоснати, те предизвикват силна болка и дискомфорт, който се изразява най-често чрез страхове и раздразнение. Докосвайки бедрото на своя крак, ако той е здрав, вие не бихте усетили болка, но ако то е покрито с многобройни рани, тогава и най-малкият допир би предизвикал във вас силен дискомфорт. Товарите са като такива рани, които имат нужда от нашата грижа, за да бъдат изцелени. Ако вие нямате рани по себе си, както на енергийно, така и на физическо ниво, тогава нищо не би могло да ви изкара от състояние на хармония и баланс.
За пример нека вземем хората, които се страхуват да летят със самолет. Навярно те самите в предишно свое превъплъщение са загубили живота си, падайки от висока скала или друг начин, който провокира в тях страха от височина. Така те изпитват панически страх и ужас от летене, по този начин не можейки да се насладят на красивата гледка и чувството да се рееш из облаците, запечатвайки красивите спомени в съзнанието си. Един човек, който не носи травми в себе си, би се насладил пълноценно на летенето. За него това може да бъде едно от най-хубавите преживявания в живота, които някога са му се случвали. Докато друг човек, носещ спомена на енергийно ниво от травма свързана с височина, за него това може би ще е едно от най-ужасните неща, през които някога е преминавал. По такъв начин ни въздействат всички травми, които като товари носим със себе си. Много често ние не ги осъзнаваме и живеем живота си с тях, това е като да носиш на гърба си раница пълна с камъни без да осъзнаваш нейното съществуване. От нас зависи дали ще продължаваме всички товари със себе си да носим или един по един постепенно ще започнем да ги освобождаваме, правейки постепенно живота си по-лек и приятен за живеене. В коя посока ще поемем и ще позволим ли на страха да заслепи радостта, зависи изцяло от нас...”
Много хора не осъзнават тези процеси, но това не означава, че те не съществуват. На всеки, човек на даден етап от живота му, ще бъде дадена възможност да работи със себе си, за да се освободи от старото, давайки път на новото да се прояви. Това дали ще се възползва от възможността и ще го направи, е въпрос на личен избор.
"Не е лек пътя на освобождението и изцелението от всичко старо и ненужно, но несъмнено си струва по него да се тръгне, защото той ще ви отведе на места, които надминават и най-смелите ви мечти. Тръгвайки по него е нужно да се въоръжите с вяра, търпение и смелост да погледнете своите слабости право в очите. Всъщност най-трудната част е да се осмелите да го направите, след това всичко останало се случва сякаш от само себе си. Никога не забравяйте, че до вас заедно по пътя вървят много други светли същества, готови да ви подпомагат във всеки един миг, когато нужда от помощ имате..."
Новото, което предстои, ще тласне хората да се отърсят от старото и ненужното, да разгърнат своя потенциал и да станат по-добри към себе си и заобикалящия ги свят. Живота, който живеят сега, повечето хора, е лишен от добродетели, сякаш хората са тласнати от желанието да забогатеят, мислейки повече за себе си и по-малко за общото. Всичко това дава отражение на цялата земя, която сме приели за даденост. Малцина са хората, които я ценят и това предстои да се промени, защото не може да продължаваме така вечно.

“За съжаление пътят, по-който е поело човечеството, е в състояние да погуби всичко живо. С всеки изминал ден земята става все по-токсична, а естественият ритъм на природата се нарушава и тя все по-трудно успява да се прочисти от всички наши замърсявания. Ако сами не променим тази тенденция, земята ще ни помогне да го направим, но може би не така, както на нас би ни се искало. Не забравяйте, че земята е жив организъм, също като нас. Нашите прадеди са го знаели и са се учили в хармония с нея да живеят. Когато ние се разболеем, тялото преминава през очистителни, понякога през много кризисни състояния, опитвайки се да се освободи от всички токсини, с които сме го задръстили, които нарушават неговия естествен ритъм и предизвикват болестно състояние. Същото е и при земята, ако хората скоро не променят своето отношение към нея и не спрат да я замърсяват и разрушават, тя ще премине през очистителни процеси, които ще предизвикат много земетресения и катаклизми по цялото земно кълбо, и най-вече там, където има най-голяма нужда от прочистване. Вярвам, че любовта към земята отново ще се възроди, възстановявайки хармонията и баланса помежду ни.”
Събитията, които предстоят, ще променят коренно начина на живот на цялото човечество. За тези, които искат да запазят старото, ще им изглежда така, сякаш идва краят на света, но за тези, които чакат новото с отворени обятия, ще приветстват всичко случващо се с любов и благодарност. Колкото повече хора избират да поемат по пътя на промяната, толкова по-лесно ще се извърши преходът към новото, което неизбежно навлиза в живота ни.
От къде да започнете ли? Вслушайте се в своето сърце, но ако ви е трудно, ще насоча вниманието ви в конкретни посоки:
- Най-важното е хората да се устремят към светлината, да се стремят да разгърнат доброто в себе си и да се освободят от тъмнината, от лошото, защото то ги дърпа само назад и спира тяхното развитие.
- Отговорност за себе си и останалите. Хората са загубили умението да се грижат както за себе си, така и за останалите.
- Наблюдавайте повече взаимоотношенията си с останалите хора. Знаейки, че всичко е енергия, се самонаблюдавайте и вижте дали успявате да запазвате винаги умението да излъчвате положителен заряд към останалите. Ако нещо нарушава това ви умение, открийте корена и го изкоренете от живота си.
- Обърнете особено важно внимание върху начина на хранене. Нека не храната е причината за вашето заболяване, а тя да е ключът към вашето изцеление.
- Нужно е хората да се обърнат отново към природата и връзката с нея, зареждайки себе си с енергия както и отдавайки енергия към нея. Връзката никога не е едностранна и ако искате да изградите силна връзка с природата, е нужно да се научите както да получавате, така и да давате.
- Да се научат да се вглеждат повече в себе си и да откриват пукнатините, които с любов да запълват и изглаждат, шлифовайки самите себе си.
- Нужно е хората да започнат да поемат отговорност за своите действия.
- Списъкът може да бъде безкраен. Продължете го, не се ограничавайте само с написаното, защото то не е достатъчно.

Всеки сам избира дали по пътя на промяната да поеме. Знайте, че това за което копнеят сърцата ви, да живеем в свят, където хората са добронамерени едни към други, свят, където съществува справедливост, доброта, хармония и баланс във всяко едно отношение, не е просто мечта. Това е нашето бъдеще, към което сме тласнати и колкото повече хора го чувстват със сърцата си, мислят за него и правят всичко възможно да го постигнат, толкова по-скоро ще заживеем в новото време.
За тези, които ми се доверяват, могат да използват като помощно средство по своя път, книгите, които пиша и посвещавам на тази промяна.  Заедно можем да променим света към по-добро. Благодаря ви!


1 коментар:

  1. Това са думи на Деян Раднев - Ширинан,от собствените му книги.

    ОтговорИзтриване