КНИГА – ОТ КУХНЯТА част 5 " Сите и сити..., без маска и без грим..."

  Скъпи блогъри, продължавам да публикувам части от книгата си, с вярата, че на някой от вас ще му е от полза. Най-важното - за да не загубите духът си, никога не се отказвайте! Един да прочете и осъзнае, това ми стига. Знам, че всичко, което някога се е случило в живота ми, е било положително, защото в него са се съдържали уроци, които е трябвало да науча. Разбирам, че всичко, което се случва в живота ни, представлява урок, изпитание и възможност за развитие. С безкрайна любов и благодарност, от мен за вас!

06.07.1995 г. – 0,20h

      Днес след обяд ще се видя с Оля. Подарявам й „Методът Силва” и „Ти лечителя” със цел да я заинтересувам. Няма да споменавам за идеята си, която зрее от както се запознахме. През тези  изминали години се избистри. Кога ли ще изкристализира отговора – какво трябва да направя и как да го направя? Просто вървя по пътя на моето духовно прозрение. Аз ли го избирам или така ми е писано - едва ли ще разбера. Всичко от 16. 12. 1989 г. на сам ме бута по този път. Като че ли  вече живея нов живот. Докато се лутах преди, сега добивам все повече увереност и смисъл във всичко. Намирам по-лесно изход от сивото ежедневие и реалност. Дано преценката ми за Оля не ме излъже. Коя от двете ще излезе по-добър психолог? Още се двоумя дали да изпратя данните си на Ирина – Петя. Какъв ли ще бъде отговорът? И все пак мисля да й пиша. Това би било, все пак, някакъв ориентир в непознатата област, която ме привлича и съм тръгнала да реализирам. Казано е: „Чукай и ще ти се отвори, искай и ще ти се даде, слушай и ще чуеш, гледай и ще видиш!“ Преди 2 хил. години Христос е правил чудеса. Вярвам в това! Но е казал, че ние можем повече… В което също вярвам!

     На 16.12.1989 г. когато „превъртях“ при последния сеанс на Кашпировски чух, че някой ми каза „ Чух гласа ти!“ Дано е Господ! От тогава до сега, колкото повече размишлявам и търся изход от ежедневието – безпаричие, безнадежност в сегашната ми работа, жажда за духовна работа, удовлетвореност, депресии, страданията ми в психиатрията и т.н., си мисля, че това ми го каза Бог или вътрешния ми глас, до който се достига при дълбока медитация или хипноза. Тогава си мислех, че ако имах този Кашпировски, в който се влюбих от пръв поглед и съвременните средства за комуникация и огромната ми любов, бих преобърнала света. Но през всичките тези години си давам сметка, след като за кой ли път разнищвам в детайли всичко, че през 1989 г., въпреки перестройката, КГБ държеше здраво и по телевизията такива експерименти не могат да се допускат без негово разрешение. Значи, това е било със цел опитите, които се правят в тази сфера  да продължават да се правят. Така да се приложат на практика. Но мъжкият ум, освен този на Христос, може да роди само оръжие. Няма начин да няма изследване за въздействието на Кашпировски. Целият социалистически лагер бе „облъчен“. Даже имам чувството, че цялата Земя бе „приспана“ за един ден и този ден беше 29.12.1989 г. Как, не зная, но „усещанията“ не ме лъжат. Ти си млада, може да доживееш този ден и да разбереш, ми казваше ти, Оля. Една „болна“ беше видяла на стената у тях, в болницата, където после попадна и санитара от холограмата. Доц. Михов упорито ми пречеше да контактувам с нея и искаше да ме убеди, че съм душевно болна. Но това са подробности. Какво да правя, като съм впечатлителна и веднага правя връзката. Иска ми се да ти кажа, че Кашпировски е нищо за мен или по-скоро бита карта, оръдие на „нечисти сили“ с лоши помисли. Но помни ми думата има откритие за предаване на мисли, за засичане на мисли, чрез телевизора или има нещо, което е „засекло“ моите мисли, по време на сеансите му. Просто съм уверена, че се е осъществил „контакт“ между моето съзнание и подсъзнание, но с кого  -незнам. После твоето появяване при доброволното ми влизане в МА. Нищо на този свят не е случайно, а закономерност. И нашите срещи, също. Но и „решението“ ти да не се дистанцираш от мен като лекар с пациент, а да бъдем приятелки, също не е случайно. Макар и вероятността да не е голяма. Какво си мисля? За сега не мога да ти открия всичко. Много бих дала за една хипноза и да ме върнеш в периода 08.10.1989г – 16.12.1989г, и да се запише всичко, което ще кажа. Струва ми се, че тогава открих трети път за развитие на обществото ни или на човечеството. Всичко това са глупости, отвлечено, неприемливо за сега, защото хората все още не са готови. Трябва къртовска работа, апостолска, но все пак… Все още не са ни отнели възможността да мислим! Просто тогава някой е записал „търсейки“ нещо интересно. Не мисли, че страдам от мания за величие или нещо подобно. Но имам усещането, че това което ти знаеш и можеш да развиеш от една страна и аз, което знам, мога и развивам, се крие огромен потенциал поотделно и общо. Но първо трябва да работя по укрепване на психиката и здравето си. Какво точно имам предвид не знам или по-скоро не мога за сега да обясня и ти не би ме разбрала. Трябва ми време. Пък и ти имаш още да си гледаш Светлана. Иска ми се неудачите – неудовлетвореността от живота, който водим, с всичките му аспекти, от работата, от бъдещето на децата, да превърнем в удачи. Звучи налудничаво, неуместно, най-малкото глупаво, детинско, болно за една 46 годишна жена. Но „изключи“ психиатричната си нагласа и порасъждавай. Какво предлагам – да се комбинира традационното с нетрадиционното. Е, и после? Да го приложим на практика, но не и в болницата. Там няма да те разберат.  Другото са подробности. Две жени, майки при това на две дъщери, могат да постигнат много неща. Прочети книгите, моля те! Колко страдащи хора има в нашето болно общество.

     07.07.1995 г.

     Бях при Оля. Добре, че не написах това, което мислех, и го има в дневникът ми. Тя е толкова ограничена с традиционните си методи, че не признава лечение без лекарства. Така, че от идеята ми с нея нещо да направим, няма да излезе нищо. Продължавам да прилагам някои техники по Метод Силва, но много внимателно. Занимавам се рядко, защото ми се налага да използвам много време за да печеля пари с таксито. Връщам се уморена и не намирам време за релаксация. Все пак се старая сутрин след събуждане и евентуално след прибиране от работа или преди заспиване.

     

      17.08.1995 г.

     Не знам от къде да започна. Отдавна не съм писала. Боже какъв сън сънувах! Бях като че ли в Стефан и Тони Милашки, но апартаментът им бе партерен с огромно пространство отвън. Имаха гости и се подреждаше една маса в огромно помещение. Всички помещения бяха заети. Дори в банята, също огромна, бяха послани завивки за семейство с две момченца. Бях правила нещо и трябваше да се измия, но нямаше къде. Влязох в банята и ги видях. После се намерих на двора – огромна поляна. На нея имаше бяла кола, като жигула с вдигнат, дори махнат капак. Към колата се приближи къдрокос мъж с бял шлифер и започна да сипва някакъв прах в двигателя. Аз му се скарах, че ще повреди колата, а той ми каза – ти не се бъркай, но понеже си ме видяла ми даде пари – марки, много интересни – две по две залепени по дължина с надпис 10 и една смачкана банкнота с надпис 9. Мъжът почна да бяга. Аз се развиках, че така не е редно и го подгоних. Той бягаше много бързо. Имаше хора, но никой не го спря. Виках Чавдар да ми помогне, но нищо не се получи. После се върнах и видях колата. Вътрешен глас  ми подсказваше, че имам няколко часа на разположение, за да спася колата - да не разяде този прах двигателя. Влязох в къщата да търся Чавдар и Стефан. Намерих ги в една стая с други хора, а в дъното беше баща ми жив и всички разговаряха. Аз плачех и се запътих към него викайки, ти нали си умрял и протягайки ръка. Той започна да избледнява, но ми подаде ръка, като се докоснахме с пръстите. Чувството бе, докосване пръсти на умрял човек и той се стопи в пространството. На всички им изглеждаше нормално! Отидох при Стефан и Чавдар. Разказах им за колата, като плачех, че съм взела 49 марки. Чавдар ме успокояваше, че това няма значение, да не се притеснявам. Милият, и в сънищата ми ме успокоява, че правилно съм постъпила. Излязохме навън и тогава се получи вихрушка, при която другите хора се превъртяха няколко пъти и светкавици. А аз стоях неподвижно и гледах. Като че ли Бог устройваше всичко и така се получи! Тътен величествен и отляво ми падна нещо като картонена кутия с дупка и менящи се надписи – нали пожела ти сама! Меняха се бързо. В главата ми остана само екстрасензор или нещо подобно. Надписите бяха черковни, с черни букви от старите книги, но ми звучаха на руски и в миг се запитах защо така? Успокоих се като приех, че е на черковно славянски. После започна да се променя всичко! Изведнъж ми стана топло и се озовах на пясък, като в пустиня, с двете ми дъщери и аз по средата. Бях щастлива, че се измъкнахме от катаклизъма. По едно време се усетих, че Чавдар го няма и ми липсва. Виках само Боже, Боже! Усещах, че става чудо някакво и че това за мен е знак някакъв и тогава се събудих. Бях много развълнувана. Обърнах се към прозореца и се прекръстих уплашено! Легнах си в 14 часа. Релаксирах, но почти нищо не се получи. Завърших релаксацията и се обърнах към източния прозорец и си рекох , че ще поспя и на шега си пожелах, да сънувам сън, който ще ми покаже пътя по който ще вървя, за да растна духовно с Божията воля. На 20.01.1996 г. Чавдар внезапно почина на село при родителите си!

     Преди седмица, на 11.08., преживях премеждие с колата и от тогава съм неспокойна. Въртях се  два пъти и се качих със задницата на тротоара. Бях с клиент. От тогава ми е притеснено. Няколко дена, след това си счупих мигача в един трамвай и аз бях виновна, точно на Богородица. Въпреки, че с Чавдар, преди това ходихме на църква. След тези премеждия си казах, че това е знак и трябва временно да спра и да си почина. Така и стана. Втори ден почивам, но мъжът ми кара колата. Утре, петък, заминавам на село до неделя и в понеделник пак започвам с таксито. Ще внимавам много! Дано Господ и Богородица ми помагат и пазят. Няма друг начин да се изкарват пари. Каквото ми е писано, това ще стане! Измъчва ме мисълта, кой ми каза „Чух гласът ти!“. Може би е Бог? Какво ли съм си мислила тогава, за да ми каже това и след това да си разстроя психиката? Боже запази ме! Запази ми разума!