Скъпи блогари, продължавам да публикувам книгата си - " Сите и сити - без маска и без грим", в суров вид, с което показвам трудния Път, по който вървях. А вие да се поучите, асоциирате и осъзнавате, все повече и повече, по вашия път на самопознание и самоусъвършенстване! Дано ви е интересно! Един човек да следи и осъзнава, на мен ми стига! Значи ставаме двама. До стотната маймуна остават 98... Запомнете, променяйки себе си, променяме целия Свят! И отново, с безкрайна любов и благодарност от мен за вас!
ЪНДЪРГРАУН
16.12.1989г.
/ ТАК / Т
/ / АКТ/…
ЦИ
ЗНА / К / С / И
/ Т / I /
ПА / МЕТ / /
ВСИЧ/КО/ /Е/
СВОМАТ/И С/И/Т/И
НЯМА / НАБОР /
МОИ /ТА/ С / ЦЕНА / С /ТЕ/
ВСИЧ…/ КО /
/Е/ / Е Е / - + И /
ВИХ/Ъ/Р!...........??!
С/ТАЧ/КА
/ТИ/ СИ /ТИ>
СЪРЧ
И
САЧ…
ДЖОТО!
МИНАЛО
30.04.1995г.
За първи
път релаксирах преди заспиване без да заспя. Правила съм го много пъти преди,
но все не успявах. Просто не можех да постигна контрол над съзнанието си и неусетно заспивах. Вероятно съм изпадала
в автохипноза и нощите ми преминаваха в хипнотичен сън. Това се случи преди
второто ми влизане в МА, когато си поставих за задача да си изработя защита от
такива като Кашпировски и изобщо. Поуката от първото влизане в МА ме доведе до
този извод и експерименти. Оля се досети за автотренинга, когато влязох втори
път, по собствено желание, и се запознах с нея. Тогава прецених, че
информацията не ми е достатъчна за тези неща и престанах, но след като доста си
изпатих. Това ме доведе до второто падение и интерес в собствените ми очи.
Смътно чувствах, че съм на правилен път, но не успявах да открия къде греша.
Просто усещах, че не ми достигат знания и информация. Мислех, че съм навлязла в
обратната страна на хипнозата, в друга област, а не знаех нищо и за двете.
Медицинска литература не би ме удовлетворила, защото щях да се затрудня и да се
объркам още повече. Чувствах, пък и сега, че това не е случайно и продължавам
да си задавам въпроса – каква ми е кармата или предопределеността? Но не
намирам отговор. Оставих опитите си и след като се оправих се отказах,
за по-добри времена. Просто оставих нещата да се развиват от самосебе си.
Продължих с таксито и сивото ежедневие вкъщи и на вън, примирих се с вечната
неудовлетвореност , която се таеше в сърцето ми. И така до 25.12. 1993г., когато
изпаднах в депресия. Оля ме измъкна, имайки предвид предишния път и все повече
опознавайки ме от посланията до нея, които й давах да чете. Всичко в мен пак
беше объркано. Старите неща се връщаха с пълна сила. Просто усещах, че нещо насилваше нещата пак да вляза в
психото, но не разбирах защо. Мислех. Мислех как сама да се измъкна от новата
ситуация до като се сетих за Венци, как се е подложил на електрошокове. И как
след време, не си спомням колко години, защити още една научна степен. В
момента му предстои докторантура. Но си спомних и за една друга болна, която
непрекъснато, периодично се подлагаше на такива неща и все повече се влошаваше.
Преценявах от всички страни и накрая помолих Оля да ме уреди в IV километър.
Оставих се в ръцете на д-р Кръсникова. Едновременно се опитвах предпазливо да
си помагам сама с каквото мога. Най-вече с положителни мисли и действия.
Цикличността ме вбесяваше. Не ми се примирява с нея! Исках и искам тотално от
раз. Питах се дали ще успея? Надявах се, че вървя към това. Това си го поставих за цел, като
непрекъснато се контролирах и гледах да балансирам, но не ми беше ясно, пък и
сега не е. Само чувствам смътно, че съм на път да ми се изясни, как да стане
това. Продължих пак с таксито. И така днес, т.е. вчера, минах през „Славейков”.
Вече от доста време, въпреки, че вървя по течението на сивото ежедневие, тази
цел ме караше да търся подходяща литература. Преди време си купих „Ръководство
по хипноза и автохипноза“ за моя случай, за да купя същата на Оля и да й я
подаря. Въртят ми се разни идеи в главата, за измъкване от блатото, в което съм
попаднала. Просто душата ми жадуваше за духовна, интелектуална дейност, която
да ме грабне и обсеби, и да живея пълноценно. Исках да правя с Оля нещо в тази
връзка, но не да ме лекува, а нещо да помагаме на другите хора изпаднали в
депресия и други подобни. Но как точно и какво, сега не знам. Просто оставям
постепенно всичко да се избистри. Научих се да укротявам нетърпеливостта си. И
ред други качества изработих в себе си – позитивни, нужни за психичното ми и
духовно развитие и равновесие. Книгата за Оля не намерих. Такава книга,
описваща на достъпен език всичко за хипнозата, бързо се изчерпва. Но се спрях
на старата си любов – Хосе Силва и си купих „ Ти лечителят“. Под нейно
ръководство за първи път релаксирах, като контролирах в алфа ниво, все още
повърхностно, подсъзнанието си. Просто то се превърна в съзнание… Чувството, което изпитах или състоянието в
което бях (все още не мога да нарека върховно), но на там вървя и усещам, че
съм на правилен път.
В кратък план, програмата ми за действие
- смятам да направя тези 40 упражнения, за да достигна по-дълбоко ниво на
медитация. Паралелно с това да укрепвам здравето си, психиката си, да изградя
стабилна защита, да започна да
опитвам постепенно да лекувам близки и познати. С Оля евентуално да измислим,
какво и аз не знам, след като се запознае с моя дневник, да започнем нещо общо.
Ако тя прецени, че си заслужава с такава като мен…, да се ангажира. Не зная как
да го формулирам. Просто ми (ни) трябва
точната формула на сътрудничество и тогава хоризонтите се откриват пред нас.
Чувствам това! Конкретен срок ми се върти в едно предсказание на мой въпрос –
ще успея ли? И това е 7 дни, седмици, месеци, а аз прибавям години. Хич не ме
обезкуражава това както преди. Чувствам прилив на желание, мечти, енергия,
творчество. В душата ми напира хъс, вяра и очакване за нещо добро, полезно,
необходимо, ново за нашата действителност. Може би прозаично да прозвучи, дори само
тютюнопушеното да започнем да изкореняваме или аз самата да го спра, ми стига.
Всичките тези идеи оставам да отлежат и узреят. Може друго да се появи в
процеса на опитността ми, практикуването на Метод Силва, на хипнозата и
най-вече автохипнозата.
По-нататък ще опитам с Дени евентуално,
след обсъждане с Оля. А ако събера пари ще изпълня заветната си мечта да уча.
Бих записала психология или нещо подобно, свързано с областта, която ме
интересува – човекът на XXI век или шестата
раса – една мечта или реалност???
Няма коментари:
Публикуване на коментар