Трън скача срещу добива на злато

 Икономика!!! У нас!

Общината умира, когато „Асарел-Медет“ АД разкопаят планината Руй, която е в „Натура 2000“, смятат местните

2016-06-25 08:11:12

Жители на община Трън, притеснени за опазване природата на района, се събират днес, 25 юни, за да учредят гражданска инициатива срещу добива на злато в Трънско. Те са притеснени от инвестиционното намерение на фирма „Евромакс сървисиз“ ЕООД, част от групата „Асарел-Медет“ АД - град Пирдоп, която предвижда 35-годишна концесия за добив и преработка на руда в два големи района на община Трън - зона север, която е под връх Руй, и зона юг, която е над селата Ерул, Глоговица, Велиново и Милкьовци, общо над 20 квадратни километра.

Предвижда се добивът да се извършва както подземно, така и чрез открити кариери, пише „Струма“. Проектът включва общо осем кариери, една флотационна фабрика и две хвостохранилища с площ на водното огледало от 662 декара. Очаква се годишно да се обработват до 750 000 тона руда.

Планина Руй обаче е в зона на „Натура 2000”, поради което рудата ще се извозва с камиони от северния участък до флотационната фабрика в участък юг, където ще се депонира и минният отпадък в изградените хвостохранилища.

Инициативата срещу това намерение стартира в началото на месец май от село Ерул, което е едно от най-засегнатите.

Румяна Боянова от инициативния комитет споделя: „Когато прочетох за това намерение, реших, че става въпрос за възстановяване на старата мина, но нещо все не ми даваше мира. Започнах да търся информация и това, което прочетох, ме ужаси - огромна територия открити рудници, огромни хвостохранилища - общата им площ ще е колкото 150 футболни игрища. Взривове всяка седмица. Десетки камиони всеки час ще кръстосват общината и това не са някакви малки камиончета, а от по 20-30 тона. Какво ще остане от и без това остарялата пътна мрежа? Как ще я поддържа общината? Това практически означава, че тук повече няма да може да се живее. Край на чистия въздух, на водата. Това ще е краят на община Трън“.

По думите на Боянова инвеситорът предвижда обещава да открие 400 работни места и приходи в местната хазна. Но тя задава въпроса защо тогава ще се изгражда цяло селище с общежитие - нима е за трънчани, че тук няма квалифициран персонал в работоспосбна възраст за минно дело.

„Това означава, че тези работни места няма да са за нас. Ако се наема някакъв местен персонал, то това може да са пазачи, шофьори или друга администрация, а те и в момента имат работа към фирмите, които функционират в Трън. Но когато те останат без шофьори, счетоводители и т.н., какво ще правят - или трябва да направят още съкращения, или просто да затворят и да освободят и останалия персонал. Каква ще е ползата за безработицата? Вероятно резултатът ще е нулев, а може да се окаже и отрицателен“, твърди Боянова.

Концесионната процедурата стартира още през далечната 2004 година с договор за търсене и проучване. Впоследствие многократно е удължавана и през 2011 година „Евромакс сървисиз” регистрира търговско откритие. Започва процедура по получаване на концесия, но тогава басейнова дирекция „Дунавски район” дава отрицателно становище с мотив, че при реализацията на това инвестиционно намерение подпочвените води и водите на река Ерма ще бъдат трайно и необратимо увредени. РИОСВ - Перник се съобразява с това и постановява прекратяване на процедурата. Следва смяна на собствеността на фирма „Евромакс сървисиз”, като тя става част от групата на „Асарел-Медет” АД. Новият собственик прави промени в проекта и през 2014 година отново получава „зелена светлина” от Министерството на околната среда и водите, като е поискано и допълнително увеличение на територията.

Това обаче не намалява опасенията на жителите от засегнатите села, напротив - поставя много нови въпроси. Местните тук твърдят, че по времето на експлоатирането на мина „Злата” реката си е сменяла цвета като в онази приказка и никакъв живот не се виждал в нея десетилетия след закриването й. Трудно може да се намери и семейство, което да не е почернено от работата си в „Злата”. Силикозата застига почти всеки, дръзнал да добива от златото.

Инициаторите на учредяване гражданска инициатива твърдят, че в Крумовград концесията е отдадена за 0.75%, от които половината за общината. Това означава, че за всеки 100 лева злато, които концесионерът ще добие, ще плати на общината по 32 стотинки. 32 стотинки срещу 100 лева. И с тези 32 стотинки общината ще трябва да поддържа и пътната мрежа, защото тя е общинска, ще трябва да оправя водопроводите след камионите, а те ще продължават да преминават по тях.

По данни на инвеститора съдържанието на злато е около два грама на тон руда средно за цялата концесия. Как може въобще да се реализира рентабилен добив при тези нива? Има и още нещо притеснително - никъде в документацията не се споменават съдържанията на арсен и уран. Все едно ги няма. А е общоизвестно, че там където има злато, задължително има и арсен, има и уран. При този транспорт из цялата община, а и след това при смилането на рудата на пудра и нейното депониране с колко ще се увеличи радиационният фон в Трън? Наскоро в Панагюрище беше открита нова болница. Наречена беше „космическа”, но тя е преди всичко онкологична. В близкия Пирдоп е основната дейност на „Асарел-Медет”. Защо не откриват ново родилно отделение, а именно онкологична болница? Аз не искам след години и Трън да се „гордее” с подобна придобивка, защото пациентите там ще сме ние, нашите деца или нашите родители.

Жителите на Ерул са твърдо решени да се борят до край срещу този проект.За помощ са потърсили сдружение „Съседите” от Перник и инициативния комитет от Радомир, който преди по-малко от година спечели окончателно всички дела срещу подобно намерение за добив на злато в селата Горна и Долна Диканя. В Радомир през 2014 година се проведе и местен референдум, с който бе взето решение на Общинския съвет да не се одобряват добивно-преработвателни дейности на територията на общината. Асен Велев от инициативния комитет в Диканите и инициатор на референдума е категоричен: „Ще окажем пълно съдействие и подкрепа на жителите на Трън в отстояване на правото им да запазят здравето, домовете си, въздуха и водата. Това не е само проблем за Трън. Община Трън е част от нашата област - Перник.

За природата реките са като кръвоносната система на човека. Води от община Трън сформират притоци на река Струма. Една производствена авария, едно изтичане на води от хвостохранилището може да има отрицателно влияние не само в Знеполската долина, но и по теченията на реките Ерма и Струма. Само преди няколко години „Асарел” - Пирдоп отровиха водите на река Луда Яна и предизвикаха екологична катастрофа в региона.

Не бива да допускаме това да се случи и тук. За съжаление при такива проекти от засегнатите общини не се изисква одобрение или съгласие - те са само уведомявани. Но когато хората не искат подобни проекти, има начин те да бъдат спирани. Това зависи най-вече от жителите на общината“, заяви Велев и приведе пример с община Горна Малина първата, която след местен референдум се развива много успешно като зелена община, Радомир също, а Велинград след гражданска подписка. Окончателното решение зависи и от ръководството на общината, от кмета и от Общинския съвет.

В момента инвестиционното предложение е на етап екологична оценка. По предписание на РИОСВ - Перник се извършва едногодишен мониторинг в района на засегнатите зони от „Натура 2000”. Очаква се докладът да е готов в края на тази години или най-късно в началото на 2017 г. След това ще е необходимо одобрение на Министерски съвет за отдаване на концесията.