Четете, асоциирайте, осъзнавайте! Това писмо може да го напише всеки, ако е
минал през всичките нива и вече е осъзнал, че силата е в него. Но Ванеса се е
сетила, защото е минала всички етапи – болести, жертва, спасител. А там няма
нищо, ако не разбереш, че това е плод на Системата и социума, който е създала
същата Система. Ванеса и много други са осъзнали, че Щастието не е в резултат на
определени условия, ситуации и взаимоотношения, а определени условия, ситуации
и взаимоотношения са в резултат на Щастието, Любовта и Всичко, което има по
света. Приемаш Всичко и Благодариш, Прощаваш и се освобождаваш, като решаваш да
бъдеш Щастлив, да бъдеш Любов, които отдаваш и излъчваш. Колкото повече даваш,
толковаа повече получаваш! Защото Любовта е пълна Отдаденост За, На, Към себе
си, и За, На, към всичко останало! Значи, на първо място поставяш себе си!
Обичайки себе си и бидейки себе си, обичаш всичко останало! Опитай, не ми вярвай!Ще се убеди сам какво се случва. И отново с
безкрайна любов и благодарност от мен за вас!
Здравей мило сладунче!
Ей, ей, какво има, какво не е наред, защо плачеш? Чакай, спри, едно по едно. Разкажи ми, хайде, спокойно. Те казаха какво? И ти какво? Това откога? Винаги е било така? Мм… Добре, ела. Седни до мен.
Виж, знам, че ти е трудно. Знам, че животът е скапан понякога. Знам, че мислиш, че няма справедливост. Знам, че сълзите ти са истински и усещаш всичко много дълбоко. Знам, че се чувстваш сам/а. Дишай дълбоко. Точно така. Ела по-близо сега, за да те прегърна. Да се приближа…
… и да ти кажа на ухо:
- Мен няма да заблудиш, пиленце сладко.
О, какъв е този поглед? Защо се отдръпна? Защо се мръщиш? Нещо нередно ли казах? Нараних ли те? Тц, тц, тц… Ей, тая лоша Ванеса. Ами, какво да ти кажа… Не съм аз лошата. Никой не е. Ти си. Да, да - ти. Не ми се кокори хич. Истина е и това го знаем много добре и аз и ти. Как смея, а? Много нагло от моя страна, нали? Насилвам ли те? Тероризирам ли те емоционално? Ако те ощипя, за да се сепнеш и да излезеш от тъпия ти филм, това физическо насилие ли ще е? Груба ли съм? Психопат ли съм? М? АРЕ КАЖИ МИ? ДА НЕ ТИ ВИКАМ ЛИ КАЗА? МОЖЕ ЛИ ПО-СИЛНО, ЧЕ НЕ ТЕ ЧУВАМ?! АРЕ ЯДОСАЙ СЕ БЕ!
…
Да, точно така. Мълчи и реви. Жертва. Вампир. Шибан. Емоционален. Изнудвач. Посъветвах ли те веднъж? Ти какво направи? Не ми отговаряй, повече от ясно е, че е нищо. Посъветвах ли те втори път? Няколко пъти? Ти чу ли и една дума? Не, тогава какво ми се сополивиш сега? Имаше ли топките да направиш нещо по въпроса? Да действаш. Не, нали? А, така. Well…
Обичам те, но ми се махни от лицето. Възможно най-бързо, да.
Оу, колко съм коравосърдечна! Най-накрая да ти чуя гласчето. Давай, давай, вменявай ми вина. Знам го и това оръжие. Всичките ви номерца ги знам на вас, жертвите. Нали и аз оттам идвам. Проблеми - хиляди, осъзнатост - нулева. Уроците учиш ли ги или ще правим цял живот грешка след грешка? Щрака ли нещо вътре в това черепче малко или не? Пак ли целият свят ти е крив? Пак ли си онеправдан/а? Пак ли никой не те разбира? Пак ли ще тичаш при хора, които его-трипват, колкото теб и ще впрегнат всички сили, за да ти помогнат и решат проблемите ти. Прав ти път. Такива има бол. Всичко това ми е пределно познато. Аз тая песен освен, че съм я чувала, съм я и пяла. На два гласа.
Писна от жертви. Защото ми писна да съм жертва.
Писна ми от хора, които прехвърлят отговорността за собственото си нещастие върху някой друг. Правех го дълги, дълги… дълги години. Но никой не е виновен за сълзите ти. Съжалявам. Няма лоши и няма добри хора, съжалявам. Още повече, ако имаше, да вярваш в това, те причислява повече към първите. Защото вместо да създаваш любов, ти я смучеш и търсиш от другите, които едвам намират достатъчно за себе си. Вдяваш ли? Колко време ще са ти виновни вашите? Колко време ще са ти виновни близките и приятелите ти? Колко време ще ти е виновен партньора ти? Колко време ще са ти виновни градът, държавата и законите? Колко време ще ти е виновна кармата? Вселената? Бог? Супер, обвинявай всички, но се погледни в огледалото и си задай въпроса:
Кой е длъжен да се погрижи за мен?
Ако отговорът е нещо различно от “Аз”, то нямам повече какво да коментирам с теб. Явно си харесваш ролята на жертва.
И тя е удобна, признавам. Бях там, хареса ми, после се почувствах като пиявица и се разкарах. Но да, да, трудно, защото хората се грижат за теб. Мислят те даже за герой. През какво си минал, минаваш и все още намираш поводи да се усмихваш. Победил болести. Още борещ се с някакви остатъчни, заради които получаваш още грижи. Давай, смучи, разболей се пак, за да посмучкаш още. Ааа, вярно, болестите не си ги причиняваме сами, забравих. И това е удобно, да. Така пак обвиняваме другите. Природата, околната среда, вирусите. Да, да, продължавай, знам го този монолог, но ми е интересно, може и нещо ново да има. Ще споменеш ли бебетата как си причиняват сами болестите и страданията? Давай, че май на това не съм ти отговаряла. Ето, просветли се, ще ти кажа. И си запиши даже, да не вземеш да забравиш.Животните и малките деца са празни платна, на които всички около тях рисуват със страховете си. Веднъж станал възрастен обаче, имаш шанс да си хванеш боичките и сам да рисуваш. Освен, ако не планираш да си бебе цял живот, разбира се. Под претекст, че си слаб и чувствителен. Ех. Дай да посъчувстваме всички вкупом. Как е? Усещаш ли го? Не, нали? Знаеш ли защо? Защото никой отвън няма боите за твоята картина, но продължавай да опитваш, може и да греша пък, кой знае. Хубавото е, че успяваш да заблудиш 99% от хората, че си алтруист и саможертвата ти показва крайно благородство.
Да не започвам със спасителите пък. И там съм била. И ми писна от спасители. Защото ми писна да съм спасител. Юху, ние променяме света със смелите си действия и ниво на осъзнатост! Сладки пупчета нелепи бе…
Въобще хората с изключително силно чувство за малоценност винаги ще заемат една от двете роли: спасител или жертва. И двете са удобни. И през двете съм минала. Но не ми харесват, защото не съм аз. Останах на ролята “себе си”, защото май най-много ми допада. Някои я наричат “егоист”. Само егоистите де, разбира се. Защото, видиш ли, как може и как смея да се интересувам от себе си и собственото си щастие, след като трябва да се интересувам от чуждото (тяхното). Funny stuff.
Всички хора, въвлечени в играта на Егото сега четат и не вярват на очите си. Едните си мислят: „Толкова съм чувствителен/а, как смее да слага сол в раната?”, а другите си мислят: „Има толкова чувствителни хора, тая тъпа мацка как смее да слага още сол в раната?” Успокойте се всички. И двете страни на същата нещастна монета. Разбирам ви.
Така сме социализирани в това общество. Мама и тате ни научиха да правим „добро” и да сме „добри”, защото така и те и другите хора ще ни обичат. Научиха ни също да не правим „зло” и да не сме „лоши”, защото така и те и другите хора няма да ни мразят и наказват. Затова всички ние, задружно, израснахме егоисти, под маската на алтруисти, но нуждаещи се от чуждата обич, валидация и одобрение, защото любовта към себе си наричаме егоизъм, а това е „лошо”, както знаем.
Сори.
Уви това ни е състоянието на този етап от еволюцията.
Вероятно е полезно, но заедно с това не може да се отрече че е изключително дебилно.
За щастие, аз вече бавно, но сигурно излизам от тази схема. Аз нямам вашият проблем. Много време се борех, на моменти още се хващам, че търся чуждото мнение, но с времето става все по-рядко. А като се случва, е предимно за разнообразие и за да не блокирам части от себе си. Като цяло обаче вече нито съм жертва, обвиняваща хората и обстоятелствата в живота си за тъпите ми мисли, които пораждат тъпата ми реалност. Нито съм просветената ви духовна водачка, която търси начини да се доказва пред себе си като добър човек, като спасява всичко и всички около себе си (особено тези със синдрома на “жертвата”). Въобще не смятам, че съм лош човек, ако не го правя.
А вие?
Вие продължавайте илюзорно да си спасявате света там и дано някой ден разберете, че този свят е вътре, а не вън от вас. А жертвите нека си останат жертви. На тях вечната празнина и дупка в гърдите им е достатъчно показателна за това колко добре разбират смисъла си в този живот.
Помощ всеки може да намери нявсякъде, но първото правило е да си признаеш, че имаш проблем.
Спасителите не смятат, че имат проблем, те мислят, че всички останали имат проблем, който те са абсолютно квалифицирани да решат. Яко.
Второто правило е като намериш информация за проблема си, да действаш по въпроса. Жертвите не си мърдат пръста да го направят, след като може вечно да лежат на чуждия гръб. Още по-яко.
Айде сега нека всеки да напише на един лист критиката или похвалата си към този текст, за да му покажа къде да си го завре.
Своя,
Ванеса
Няма коментари:
Публикуване на коментар