10 сериозни причини да вярваме, че наистина живеем в Матрицата

Може би трябва да се замислим...

Вероятно някога ви е хрумвала идеята, че заобикалящата ни действителност е нещо като програма или компютърна игра, създадена от неизвестни същества.

Засега виртуалността на нашата реалност  никой не е успял да докаже, както и да опровергае , но в полза на тази , на пръв поглед,  фантастична идея, свидетелстват някои особености на устройството на света, забелязани от учените.

Десет сериозни причини, според които може би всички ние живеем в „Матрицата“.

1. Симулатори на история

Мощността на компютрите расте направо с обезпокоителни темпове: с помощта на съвременните компютри може не само да се обработват огромни количества данни , но също така и да се създават  собствени модели на реалността на околната среда , които отдавна се използват във видеоигрите. Вероятно  много хора са чували за една от най-емблематичните игри в жанра на т.нар симулатори на истории – Civilization, която e разработена от легендарния Сид Майер .

В нея нa играчите се дава възможност да управляват  развитието на цяла страна и да се усетят като реални  творци на историята. Според някои експерти, след около половин век изчислителната мощ на компютрите ще нарасне милиони пъти, което ще направи симулаторите на истории толкова реалистични, че техните персонажи практически ще придобият разум,  но няма да знаят, че живеят в един виртуален свят.

Някои от учените дори изложиха идеята , че хипотетично   всички може да сме герои в компютърна игра, в която ни е вкарал неизвестен за нас потребител. Това изглежда напълно възможно, защото дори и сега някои машини могат да „създават“ собствена история, например  суперкомпютърът на Harvard University Odyssey за няколко месеца е моделирал отрязък от време за цели 14 милиарда години.

2. Любопитство

Освен изчислителна мощ, за  създаване на свой собствен свят е необходима и определена смелост – в действителност създателят на Вселената  поема тежестта с  отговорността за съдбата на всички нейни жители , с техните чувства , мисли, радости и страдания.

Всъщност популярността на компютърните игри предполага, че е малко вероятно това да се превърне в сериозна пречка за автора на нашия свят: с помощта на виртуални модели  интелигентните същества задоволяват своята амбиция и любопитство, така че е напълно възможно някой да  играе с нас така, както ние играем, например на The Sims.

Експертите също така смятат, че може  нашият  свят да не е създаден само за забавление, но и като опитен образец, на който техните колеги от „истинската“ реалност проверяват различни възможности за развитието на цивилизацията , като по този начин се надяват да избегнат катастрофи в тяхната Вселена.

3. Сривове в системата

За потвърждаване на идеята на виртуалността на нашия свят също може да служи и  фактът, че човечеството  редовно се сблъскват с различни явления, които науката не може да обясни. Според някои предположения , паранормалните явление не са нито повече, нито по-малко, от сривове в заобикалящата ни матрица.

Когато в програмния код на Вселената се появят грешки, се случват странни неща , например, появяват се  призраци, хората започват да се държат неадекватно и изпитва необичайни усещания. Да кажем,  вие вероятно сте запознати с чувството на дежа вю – когато мястото или ситуацията изглеждат известни и познати, въпреки че вие знаете, че по-рано с подобно нещо не сте се сблъсквали.

4. Математически закономерности

Нашата Вселена наистина може да бъде създадена от някой програмист, тъй като нейната структура се подчинява на математическите закони.

Чрез математически изчисления може да се обясни всичко в света – с компютър е разчетен дори човешкия геном . Учените предполагат, че такива замисленост и строгост на устройството на света, може и да се дължи на неговата изкуственост.

Ако е така, може би човечеството някога ще успее да разбере двоичния код,  от който се състои всичко. Някои изследователи вече са направили първите стъпки в тази посока и търсят доказателства за „математичността“ на Вселената. Което лесно може да бъде прекратено от програмиста, като изключи компютъра….

5. Антропния принцип

Вие никога ли не сте се чудили защо на планетата е създадена такава среда, че  практически е идеално място за живот? Земята се намира на оптимално разстояние от Слънцето, има „правилен“ състав на атмосферата и съвършено е “ изчислена“  силата на гравитацията.

Така нареченият антропен принцип е предложен от учени, за да обясни появата на тези глобални модели на живот, и въпреки че може да съществуват и други планети с подобни условия, те все още не са открито, така че в момента се смята, че животът може да възникне само на Земята.

Според изследователите, всички условия , необходими за обитаемостта на нашата планета могат да бъдат създадени изкуствено. Тя изглежда така, като че ли някои експериментатори са заложили редица специфични параметри, и въз основа на тях са създали  работещ модел .

Учените са склонни да вярват, че неизвестните  разработчици на нашия свят,  вероятно дори не приличат на хората и са ни създали по такъв начин, че ефективно скрият своето съществуване.

Продължение. 6. Паралелните вселени

Теорията за паралелните вселени гласи, че има безкрайно много реалности с всевъзможни варианти на развитие на събитията – нещо като огромна къща с голям брой помещения, където може да се случи всичко.

Писателят Хорхе Луис Борхес  сравнява паралелните светове с библиотека, в която се съхраняват книги на различни езици и с коренно различни истории. Съществуването на паралелни светове може отново да бъдат обяснено с факта, че някой е създал няколко модела с различен набор от променливи, за да изчисли всички варианти на сценарии, по които могат да се развиват събитията.

7. Парадоксът на Ферми

Ако нашата планета е една от многото, където може да се зароди живот, естествено е да се предположи, че цивилизациите от други галактики, рано или късно трябва да предприемат опити за овладяването на космическото пространство, като ние  сме го направили, но човечеството все още не е успяло да открие следи във Вселената на други разумни същества.

Кратката формулировка на този парадокс, предложен от физика Енрико Ферми се крие в две думи: Къде са всички? Парадоксът на Ферми напълно се вписва в теорията за виртуалността на нашия свят. Връщайки се към антропния принцип, може да се обобщи: липсата на следи от дейност на други цивилизации, които по идея трябва да присъстват във Вселената, се дължи на факта, че моделът на този свят е предназначен изключително за човечеството.

8. Бог е програмист

Същността на повечето религии се свежда до това, че всичко наоколо е създало някакво висше същество, което никак не противоречи на концепцията за Вселената, като една глобална програма, само че вместо белобрад строг старец, както обикновено се представя Автора на този свят, той може да е програмист, застанал зад клавиатурата.

Един от основните въпроси, възникващи при това е :  защо Божественият Програмист е закодирал у нас стремежа да се предположи съществуването му? Едно от двете: или той наистина иска ние да узнаем за него, или това се е случило по невнимание, и хората не трябва да се досещат за устройството на света, но по някакъв интуитивен начин усещат истинското състояние на нещата.

По този начин събитията, описани, например в Писанията, може да се окажат истина, и Бог наистина е създал света за седем дни, но не чрез своята Божествена сила, а с помощта на компютър.

9. Вселената не е безкрайна

Вселената е невероятно обширна, но тя все пак има някаква граница, и със сигурност всеки един от нас се е чудил – какво се намира зад нея? Да речем, че теорията за виртуалността на нашия свят е вярна – в такъв случай, попадайки отвъд него, в една „истинска“ реалност, ние ще можем да видим компютъра, зад който седи разумно свръхсъщество.

Въпреки това, в действителност всичко може да бъде още по-сложно, и „истинската“ реалност може да се окаже също изкуствено създаден модел. Това предположение представи философът от Оксфорд Ник Бостром, според който има няколко нива на реалността, и с течение на времето броят им може да варира.

За съжаление, едва ли някой ще успее да изучи всички модели, които се съдържат един в друг (подобно на матрьошки) и да стигне до нивото на истинския свят, така че ни остава само да гадаем за неговите свойства. А ако първоначалната реалност също така, както и нашата, е крайна, какво в  такъв случай се намира извън нейните рамки?

10. Ние познаваме само малка част от околния свят

Разбира се, на хората им е трудно да си представят, че вселената може да съществува в един или няколко мощни суперкомпютри – ние вярваме, че тя е твърде голяма и сложно устроена, но, вероятно, създателите на модела на света  не са искали чак толкова детайлно да моделират цялата обкръжаваща ни действителност.

Спомнете си си компютърна игра Grand Theft Auto – в нея има няколко ключови герои, които са свързани със сюжетната линия, както и множество второстепенни подобни един на друг «клонинги», които са нужни само за антураж.

Точно така е устроен и вашия живот: вие поддържате контакти с малък кръг приятели и близки и нямате представа за милиони други хора по целия свят, така че  увереността в това, че те могат да мислят и да влияят  на сюжета за развитие на света, с нищо не е подкрепен.
Многото галактики, за които се предполага, че съществуват във вселената – не са нещо повече от  огромни декори, с помощта на които създателите на играта ни убеждават в „реалността“ на случващото се.

Може би дори играта е  стартирала съвсем наскоро, и за да се създаде илюзията за изживените години, разработчиците са вложили в съзнанието на героите, т.е. на нас, различни спомени.

Компютърът, на който се генерира нашия свят, генерира само онази част, която е необходима в този момент – по този начин се спестява  изчислителна мощност, която поддържа функционирането на модела.