От кухнята - част 3

Имате много за четене, но накрая ще разберете защо. Четете, асоциирайте и мислете! Системата и Матрицата вече издъхват, но търсят начин как да се съхранят, такива каквито са. Краят на Играта свършва и с ваша помощ ще сложим този край където му е мястото - в небитието. Осъзнавайте и не се плашете! Времената вече са други, а енергиите ускорени! Трябва да се настройте на тяхната честота с моя помощ. 27 годишният ми стаж в тази сфера, ми дава увереността, че ще успеем. Трябва всеки да работи това, което обича и да обича това, което работи. Т.е., да стане СЪ-творец! Споделям моя живот, за да предам как става това. При мен стана по трудния начин и много страдания, но при вас ще е по-лесно, защото ще заобикаляме подводните камъни и подвижните пясъци. И отново с безкрайна любов и благодарност от мен за вас, безценни мои!!!

Продължение на записките до личната психиатърка

     Тотален експеримент! Тотален, защото е замислен от хора или не. Отчитам данни (петте ми сетива и 7-мо чувство), че е набъркано много нещо. До сега са били два вида (земни и/или неземни). По- съм склонна да приема, че са земни и имайки предвид разни „неща“. Аз в тази каша (желе, бульон) съм случайна. Просто не са предполагали и/или са знаели, очаквали, че ще стане нещо подобно. Такъв екземпляр не са очаквали. Мислили са , че като съм жена ще ми превъртят „чивийте“ и ще забравя всичко. Аз преди 16.?12?*089г.? наистина забравях всички дребни или ненужни неща и вървях „напред“ ( в професия, семейство, приятели – изобщо всичко) т.е., като всички. Натоварвах се много с всевъзможни неща. Колкото натоварването ми бе по-голямо толкова го приемах и се справях добре, но се претоварвах. В семейството повечето идей бяха мои. Инициативата също. Реализацията се осъщесвяваше пак общо взето под моя инициатива и мое участие, но трудно и мъчително. Изобщо нашите приятели казваха отиваме у Здравкини, но не подценяваха Чавдар, напротив. Ако говорим за прякор аз бях Здравка, а той Учения Рачо. Не мисли, че това,което става с мен има връзка със семейството. В училище аз бях  само З. Иванова. Ни един път не чух прякор от учениците. Изобщо не съм имала или не са искали да разбера, защото ако е лош ще ме наранят, ако е добър, не са искали да се възгордявам. Просто чувството им за мярка на учениците бе непогрешимо. Не мисли, че се отклонявам от темата като говоря за себе си. Просто искам да ти кажа, че съм с характер и то добър и от това правя капитали. Смятам го за предимство. И ако ти не знаеш за този експеримент нищо (на мен ми се струва, че знаеш и си в играта), ще се разделим по живо по здраво и всеки по своя път. Аз сензация от  това няма да правя. Капитал също. Знам, че съм помогнала на много хора да си пишат или издадат книгите , но какво ще си правя аз с мен, това ,което е добро за мен. И не пълни главата на Чавдар с всичките ми безпроблемия. Проблемът за мен у нас е целувката с Чав, отношенията ми с Дени (моя  голяма болка и тъга), че не иска помощ от мен или съвет. Зори ми е гордост!  Дени също. Просто ми трябва 

               доста земно време, за да успея да я накарам да се гордее с майка си, а не да се срамува и ненавижда! А целувката с Чав също не ми е проблем( нито за мен нито „не за мен“). Просто не искам да стане , защото не ми трябва толкова. Излъга ме още при подписването на гражданския брак и за това е моя отказ. Ако знае за писаниците ми, ще каже предупредително – Здравке-е, стига си се занасяла и се сапикаши, защото …… и ще избухне в хистерия. Да, знам, той се тревожи за теб… и т.н. Но това не е вярно. Той се страхува за себе си. Попитай го, може да се „ разтвори“ и „обърне“ и неговата душа. И да ме види в по-друга светлина. Както ме виждат например другите и ме смятат наи-малкото чудачка или „голяма работа“, т.е. антирезистирана. Пиша ти това, за да ти кажа, че при мен нещата не са на хормонална основа, а на характер, който сама си градих с години. Като ми знаеш историята на „заболяването“ не се ли питаш защо тези „издънвания“ при мен стават преди Рождество Христово? Може би е причина Слънцето, Луната или Земята. Та ако не ти се видя добре ще си пия лекарствата ( от които ставам зависима) и ще приключа за сега. Но мила моя, целта е да прескоча депресията (т.е. лутането) до като пак хвана „кормилото“ на всичко в мен здраво. И ще се чуваме от време на време и просто ще ни бъде приятно от флуидите, които „излъчваме“ и „поглъщаме“. Ако се съгласиш, че има тотален експеримент и ти не участваш, не знаеш нищо за него то пътят ще ни е дълъг, мн. дълъг. Да не кажа цял земен живот. Гардът ми е висок, целите различни, като в компютърните игри - да достигна невъзможното. Но май това не харесва на някой или някои… Толкова амбициозна. То бива бива ама чак толкова не бива. Да се пише по- католик от папата и т.н.

     Не, мила Оля, всичко е много просто!?! Всичко започна от една химерна Любов, мина през предизвикателството и трябва да бъде хепи енд. Какво значи това ли ?!! Просто един човешки живот и краят не го виждам. Другото е това, което ме притеснява, забърканата каша – жизнена, смъртна, политическа, икономическа, обществена и т.н. Просто от която няма май излизане. Просто тунелът за отвъд хоризонта или аз ще бъда първата мъртва за която знаеш много неща и те ще те водят по нишката нататък. Защо мъртва? Не се каня да умирам, мила, но Те ме заплашват или само плашат за смъртта. В него, експеримента, на мистерьозните сили се влиза с главата напред и се излиза с краката напред… Аз как влязох не знам. Случи се със силната ми и концентрирана мисъл. Просто радио, преса, TV ми въртят на шиш душата! Би ли издържал обикновен човек? А ти? ДА, определено, като не се замисля човек, но ето ,че аз се замислих и открих номерът им. Вероятно, вътрешно си казваш, си че съм луда, но все пак има смисъл това, което пиша. Защото е действителност, реалност. Защото утре, т.е. днес когато четеш това и не са престанали да си „репетират“ въздействието върху мен и хората, ще ти дешифрирам какво ми „нашепват“. Вчерашният ден, неделя, бе много тежък за мен. Сега, когато пиша тези редове, вече съм добре, много добре. Промених си начина на възприемане! Или са ме преценили по своите критерии, че не съм „въоръжена“ и „мн. опасна“ и ме оставиха на мира. Сега си лягам с чувството за добре свършена работа. Понаучавам се постепенно как да се измъквам от хватката и да им уча номерата им. И ще спя като бебе и ще се събудя с някой сън, който ще ми подскаже как са нещата. Какво да правя като и сънищата ми крадат. А сега лека „нощ“ или „добро утро“ или „добър ден“ Май тук е разковничето – ден, нощ!

10.01.1994г.(11,37h)

Тотална манипулация, антиманипулация! Експериментът (антиекспериментът) е на всички нива от човека, създаването му, от Вселената – създаването й, от космоса и на мен ми се искаше да са участници, ние хората. Т.е. да е човешка работа, защото ще е много хубаво за нашата еволюция. Абе изобщо всичко от познанието на човека и от незнанията човешки. Ако си чела „ Тайната доктрина“ на Блаватска, може би ще разбереш какво искам да кажа. Ако си чела „Космическата конспирация“ и четейки всякакви „боклуци“ да си отделиш зрънцето за посев, което те интересува и имайки винаги едно на ум. Това е като събирането Като едно безкрайно събиране, събиране с едно на ум. И Наум и Ангеларий ще ти станат ясни. Просто само 1-но на ум и умната. Ама до като стигнах или стигам до тази „простота“ – проста реалност с Наум и Ангеларии. Благодаря ти Оля за нивото. Миналият път не го разбрах, защото не бях готова или по-скоро бях уплашена от включването. Но-то изчезва и се получава. Да. На-ум. Това е моята философия. Не-то изчезва някъде в паметта и чака да го повикам, когато ми трябва. А Да- ум действа. През деня Да-то и Не-то вървят на разстояние, нощем може би също Не съм си наложила да изследвам сънищата си. Просто следствието- трябва да си го приберем Не-то за урок при това което е зад Не-то. Не-то, Да-то, са може би моите два А-за, моето съзнание или подсъзнание. Т.е. моето Его. Просто направих прелом без да искам. Депресията си отиде, защото не я исках. Единственото нещо, което ме безпокои по Пътя за „дома“ е да мина на скенер. Ще ти покажа защо и на лекар по „бучките“ и на колпоскоп. Ето пак дядо Фройд ми помага. Абе казах ти, че ме вълнува всичко – човешкото поведение и отношение. И ако спечеля пари, ама много пари (това разбира се е мит) ще се уча, обикаляйки всичко по света, но понеже ще се колебая дали тук или на вън. Ще предоставя това, което печеля в момента на закъсалата България и ще предпочета обучение тук, у нас като ще си направя маркетинга, къде, как и защо именно при определен учител. За плащането не се притеснявам – аз на теб, ти на мен, като мафиотите, само че тук ще трябва за наука, знание и всичко, което ме интересува. И не мисли, че скучая в таксито. И ако има „запис“ на моя „филм“ съгласна съм да се пусне и види от всички как „полудяваме“ бавно и как след това „подлудяваме“ от любов, обич, успех на психологията като наука за човека. Или, може би, наука ( книга настолна) за душата на човека.

     Мила Оля, експериментът, предполагам, че е човешки, т.е. всички следствия от него могат да бъдат за добро или лошо. И това е страшното, защото когато човек озверее (не полудее) от нещо си, става жесток, нечовечен. Абе става животно с нечовешки облик.

     Експериментът е нещо като фал за някого и иска и има още един шанс да поправи грешката, която е допуснал при друг подобен. На ум ми идват четри неща: 1. Господ Бог. 2. Кашпировски и сие. 3. Русия, САЩ и сие. 4. Аз, с „масирано“, плахо противодействие. И още нещо: 1 Теософия, технология. 2. Психика 3. По всички възможни посоки – тотално, комплексно 4. Това са Азовете ми – мъжко и женско начало. Т.е. „ударът“ е по комплексите на човека, хората (всичките).

11.01 1994г.

1.Кашпировски – как се приема в средите ви? 2.Методите му – как се приемат в средите ви? 3. Работи ли колега или колеги по неговия метод? 4. Резултати – има ли описани?

     Интересна ми е твоята лаборатория, с какво се занимава?!! И не ме , заблуждавай, че разнася кръв и урина.

Опит: 1. Първо засичане – зимата на 1989/90г. – неудачно! 2. Второ засичане – зимата на 1991/92г. (когато отидох сама – появяваш се ти! Защо именно пратиха теб?!! 3. Трето засичане – зимата 1993/94г. и ти продължаваш да ме баламосваш с разговори. Не се обиждай! Цялата работа е толкова сериозна и отговорна, че не знам дали ме разбираш. Косите ми настръхват, като си помисля какво се получава на практика. Ние с теб сме в една лодка и гребем, но ако аз изоставя гребането теб ще ти е трудно да стигнеш първа до финала. А ако ме оставиш сама да греба, трудно ще издрапам, но ще издрапам все някак си. Депресията прескочих, а тя се появява, защото има много неяснота и манипулации от твоя страна. 4. Всичко се повтаря по един и същи начин! Аз нямам диагноза и нито една епикриза. Това е трипътно изтрелване и бавно и мъчително слизане. С моят автотренинг и твоите опиати, нещо се забавя и не се получава лесно. Трябва да се подложа на автошок, защото с него пак не се получава, това което искам. Не мога с месеци да пиша и все повече да се обърквам, с това че обичам нещо и се плаша от себе си и това нещо. Та аз от страха за чуждо влияние се отказвам, за сега. Или/и има нещо неприятно, защото това е звездна търговия, звезден пазар!!! Звезден „сатана“ или звезден приятел.

     Та за моите „измислици“(премислици) имам обяснение общо взето такова: Че е заговор на учените и/или военните, а май и извънземни. Може би вече се е разпаднал такъв възможен съюз, но всеки държи част от тайната, която се прояви, когато се появих аз с моя експеримент чрез телевизора, фиксирайки от упор Кашпировски и направих пробив в някаква Система създадена от еони. От руска страна знам, че един биофизик Кошелев и други учени и сътрудници са изследвали лептонни излъчвания и много от тях са психясали. От запад нямам информация.

     Питаш се вероятно, защо си тормозя главата с такива неща и ще ти отговоря съвсем определено и точно. Може да се обърквам сега, но когато съм в мир със себе си, т.е. разума и душата са в синхрон съм много точна. Та при моето „противодействие“, защото не знам, за сега целите на този разпадащ се съюз, си поставих задача на сън за проблема Кашпировски – т.е. мозъка и душата ми да работят тогава не обременявани от нищо (физическата реалност), да работят до като спя. Чаках резултати на сън и на яве. И те разбира се не закъсняха. Тогава се срещнах с теб, знаеш къде. Тогава не издържах, защото имаше много „помагачи“ и аз се обърквах. Не можех да ти обясня нищо, защото се страхувах, а и самата аз не разбирах нищо. Забравих за опорите, които ме водеха в живота до 16.12.1989-92-г. Ти ме попита – значи искаш да останеш на същото ниво? Това бе „светкавица“ в главата ми, но чак сега улавям следите й. За това те моля, с лекарствата и беседите ни не ми сваляй нивото. То е като раждане за мен. Плуваш в едни води и изведнъж те изтрелват „родилните напъни“ и опитните ръце на акушера те поемат, извиват, но ти изреваваш и нищо не знаеш. А сега е друго, изпаднал си извън борда и разбираш, че си сам, но не си, защото ръце ти подават. Първо ги опипваш дали ще те поемат или ще те бутнат надолу да плуваш под водата, без кислородна бутилка на гърба. Опипваш внимателно, разбираш, че те дърпат нагоре при тях и ти се оставаш в тяхна „власт“. Защо ли? Защото е като приказна настройка за хубавото, което ни очаква. Значи трябва мислите да изчакат действията, желанията да изчакат възможното или невъзможното. Или обратното. Времето…, това е, което ни пришпорва като остен. Ще ли твоята инжекция да ми осигури запазване на вниманието, наблюдателността, т.е. 7-то чувство?!! Не 6-то, а 7-то, ако го разбираш. В него е цялата „мистерия“, която се случва с мен, от А до Я.

     Програмата е избиване на комплекси от сътворението на Света, от Бог, Адам, Ева, змията и дървото на живота, като последствие. Прикачена програма: Прочистване на съвести, страх и др.

14.01.1994г.

     Има ли в последно време научно съобщение относно психиатрията или психологията? По-скоро –съобщение за психологията на човека или нещо свързано с ДНК? Примерно „прочетен, разкодиран“ кода или формулата на ДНК – може би като спирала? Защо те питам това? Нали ти казах, че всичко ме вълнува, интересува. Всичко свързано със сигналите, които усещам като „морз“. Приемайки ги като че ли „възпроизвеждам“ наркоза. Д-р Кашпировски „казва“, че човешкия организъм може да произведе всичко. Може би това е за мен проблема. Т.е. аз в това си „състояние“ възпроизвеждам нещо, като знам, че съм почти нищо. Не мога да знам всичко. Това, което аз мисля, че произвеждам е само наркоза за самата мен. Опитът ми е само от месна упойка. За това ми изглежда, че съм напред във времето и че „не съм“ за „този свят“. По-скоро, че аз съм зад кадър, в кадър и пред кадър. А кой гледа кадъра не знам? Ако имам „спомен“ от пълна упойка, може би ще бъде разбираем за мен процес. Ако зная или имам познания  в медицинската област, в анестезията има вероятност нещата при мен да са по-добре. Отговор на този „проблем“ са ми сънищата. Какво се получава при тях? Ако се насоча към тази област може би „завесата“ ще открехне нещо повече. Като си лягам залагам мисъл, че съня ще ми бъде ярък. Напоследък са ми смътни и аз се събуждам само с една мисъл(вещ) в главата, като тази сутрин –ДНК. Ясен сън и че ще го изтълкувам правилно. Да, обаче ако и заложа в тази мисъл, молба и проблем, се получава нещо като решение или съвет. Аз си имам собствено тълкуване на моите сънища още от преди, когато не бях чела Фройд и Александер- „Енциклопедия за тълкуване на сънищата“. Смятам, че пълната наркоза е по време на сън. През денят е хипнозата. Така, че денят и нощта са разковничето.

16.01.1994г.

     Степента на лекарствата, депресанти и антидепресанти, по скалата на силно, слабо въздействие, добро, лошо. Да се изясни точно приликите и разликите. Далечна цел: да не зациклям повече, т.е. трябва да плувам в свои води постоянно. Близка цел: Да прескоча мъчителната депресия. Гардът не бива да ми се сваля, чрез лекарствата, които прилежно ще пия заради семейството. Забуташ ли ме с лекарствата, отивам в 3-та глуха – ще загина, ще се обезлича в собствените си очи. (При анализите ми, по-късно, четейки записките, тя лекарката точно това правеше, с цел да ме обърка)

     Убедена съм категорично, че в моя случай има нещо „гнило“ и че това гнило се превръща в заек от храстите. Навлезла съм в чужди води, на „посветените“. Не им е приятно, може би или обратното и се „плашат“ дали експеримента може да бъде с положителен резултат или вече е безсмислен. Щом като се свързах с теб и пожелах ти да ме „лекуваш“ или меко казано да ме измъкваш от „гората“, с личните си експерименти, в която бях попаднала. Този трети път не бях правила експерименти. И все пак, просто заспивайки си поставях „задачи“ на ум, казвах си молитвата и заспивах. Е малко четях преди това. Не мога без четене, не мога и без писане. Безпокои ме теорията на Чав за писането, че така се започвало ненормалното, неадекватно, меко казано поведение. Това е внушено по косвен път и на децата. Всички вече, от впечатленията им от преди, зорко ме „следят“ кога ще престана. Аз работя по проблема с Чавдар, но ми трябва и ти да помогнеш, за да изглежда нормално, след като стъпя на краката си здраво. Т.е. съм, искам, мога! Тази формула вече е заложена доста дълбоко в мен и за това блокирах, може би. И в случая ми се борят съзнание и подсъзнание, но за тях има само един път – общия! От там идва и 7-то чувство, (не 6-то), другата интуиция, тази на подсъзнанието. Не знаех, че съществува, а на практика се оказва, че е реално. За това и другите ми изглеждат неадекватни, а не аз самата. Не знам в твоята наука, дали има подобна теория за едно 7-мо чувство и интуиция. Това е като четене между редовете, гледане, чрез очите отвъд човека, напред „през“ него. Аз се явявам като една „персона“, „избранница“ за нещо. Това нещо е, може би, нова комуникационна система от световен или „звезден“ мащаб. Т.е. аз съм ги засякла с моята чувствителна честота на приемане и предаване. Моите вълни ретранслират някъде и се получава обратна връзка малко изкривена. „Те“ ми готвят „сюрприз“. Кои са те? Ами не знам. Хора занимаващи се с проучване на телепатичен контакт и жива реализация на обект. Нещо от рода на телепортиране или пускане в действие на някаква система. Аз съм ретранслатора за тяхното силно излъчване и препращам към хората на Земята само положителна енергия чрез мисъл, действие. Какво се говори във вашите среди за д-р Пламен…? Питам, защото моя случай е подобен, освен самоубийството. Нямам такива намерения. Нима не приемате, че все пак има „чуждо“ влияние и предложение за избор. Аз как се чувствам? Като при поредния старт. Напрежението при мен отшумява и аз се страхувам за правилата на Играта. Т.е., като пред непроверена писта. Знам, че финала е напред, но незнам колко възвишения и завои има – остри или плавни. Има толкова остри, че не ти стига волана, за да вземеш завоя и можеш да излезеш извън пистата и да се разбиеш. Аз не искам да се разбивам или колата ми да спира и боксува в подвижни пясъци. За това питай! Аз съм готова да отговоря на всички въпроси. И ако първият път исках да направя фурор, сега не искам фурор, ефект, а доказателство, че не са безпочвени моите състояния. А това са състояния на духа, който „заразява“ с добро. Не, заразява с любов и обич. Поне за мен е така. Понякога си мисля, че „разговарям“ със слънцето, което ми се яви тогава (*089-та г.). Или водя неспирен „спор“, „разговор“ с Кашпировски. Трудно ми е, но аз непрекъснато „сеансирам“ с моите мисли, толкова оптимистични и не знам къде ще стигна. Всичко това е, може би, „работа“ на „хора“ или не, които се занимават с контакт, с такива като мен, от разстояние. Разстоянието е толкова голямо, че ми се струва понякога, че е на светлинни години. Понякога е много близо, при което усещам друго присъствие и вземат моя случай присърце, ако имат такова. А аз с моят пластичен характер си пасвам за такива опити, защото аз самата си поставям доста задачи за мозъка ми, преди да заспя. Т.е. съм „изкомандвала“ моето подсъзнание да „работи“ за моята съзнателна дейност. Значи с моите опити преди заспиване и през деня си повтарях една молитва и няколко изречения, които сами по себе си не значат нищо, но в един момент се оказва, че системата ми е „пресекла“ друга подобна или по-мощна от моята. Те са мислели, че ще ме грабне само любовта ми към определен мъж и ще повтарям като папагал, че обичам него или ще съсредоточа към мислите за любовта, и че друго не ме интересува. Напротив – всичко ме интересува! Трудно е, Оля, да се опише гамата от чувства, усещания и т.н. Всичко е далеч от общоприетите понятия. Това е музика, която може да се приближи до електронната на французина Жерар, но нещо много повече. Най-комичното във всичката тази история е, че съм избрана (Бог знае от кого), за духовен водач на народа си. Представяш ли си какъв черен хумор. Аз затворената в тази ст.бетонова клетка, все още избягваща да излиза много навън. Аз задръстената с комплекси, тревоги и съмнения да бъда нещо, като духовен водач. Издигат ме на пиадестал като велика пациентка, кукла. Всичко това го приемам вече с умерен оптимизъм и с чувство за хумор, и умерено предчувствие, че ме чака нещо много хубаво вътре в семейството или извън него. Аз се шегувам с едно пожелание – мир вкъщи и любов навън и всеки го приема само от секс гледна точка. Аз обаче изхвърлям секса, защото е ограничаващо понятие и влагам всичко друго, което може да включват думите мир и любов. А секса бушува покрай тях като фон. Най-комичното, според мен, че ме насочват да се ограничавам само в „ секса“ и областта на медицината, но не са очаквали такава риба – всестранно „разпиляна“, имаща интереси в много области.

     Нивото ми е още нагоре, но съм несигурна, колебаеща се. „Подаваща“ се на негативни влияния и предложения в околната среда. Още напрегната вкъщи и навън. Моето „амплоа“ е мир със себе си и тях(него). „Ремито“ не ме задоволява. Победата ме блазни, но не съм готова, защото ще се възгордея, може би и ще се изпразня от съдържание. Пък и неумея да побеждавам. Винаги съм била готова за работа, но побеждаваха други. Аз винаги бях в сянка поради недостатъчно образование по документ. Боже, ако знаеш колко ми се вижда лесно всичко и същевременно трудно за обяснение. И страх, страх от всичко това или лошите (меко казано) последствия за мен и семейството, пък и за света. Завиждам на Сара (дом.куче), защото не познава страха, а само любовта.

     Да, този път не е като другите два, защото се опирам на твоя опит, ала сковаващия страх остана. Спя, ям, движа се, дори и следобед поспивам, а не съм аз. Липсва ми душата, моето Аз! Имам само едно Сърце и Съзнание! Ако трябва да „представя“ моя програма за „оправяне“ на света и мен самата, ще се нарича Програма за Рая – свят без граници и всичко ще си дойде на мястото. Както има лекари без граници. До като се осъществява ще сеансирам и ще следя резултатите. Имам данни, че светът се „оправя“ – бавно, леко, но върви към новото общество. И ще стъпваме на нокти през „минните“ полета, които ние си знаем – моите сили и моето двуазие. И аз ще си стоя тихичко в моята обител „клетка“ и ще си пиша все повече. Определяща се линия на размишления и поведение с ред- реалния свят сега. Ще си определя и приоритетите, които най-пасват на пасторалния свят. Питаш се и мен, дали ми смучат енергията? Определено, да! Но аз смуча енергия или се зареждам от радиото и всичко друго около мен. И така преодолявам напрежението и пиковото натоварване, което ми предстои. Т.е., празнотата. Тази празнота трябва да прескоча задължително!

     С Дени няма да мога да се оправя. Имам чувството, че това негативно отношение към мен ще остане за винаги. Тази мисъл ме терзае непрекъснато щом се получи сблъсък между нас двете. Може би, проклятието, когато прочетох дневника й е в действие. Това ме кара да се „стягам“ и да противодействам, но критичността й към мен ме обесилва вътрешно и обезверява. На сила добро отношение не става, когато аз съм подходящ обект за ненавист от всичко в живота й. С разтежа си все повече ще ме пренебрегва и подценява. Зори ми е другото притеснение. Балът й приближава, а аз не съм във форма, за да тръгнем и търсим плат за роклята. Боже колко работа ме чака, а аз не съм добре.. Не мога да се мобилизирам и едно по едно да отхвърлям и да тегля чертата, че е свършено. Разбираш ли, колко бързо тябва да се оправям. За това и опитвам по свои начин да сваля напрежението, да вляза в крачка с времето сега.

     Знаеш ли играта „Пускам, пускам пръстенче“? В моите ръце(сърце) беше „пуснато“ пръстенче на 16.12.1989г., чрез фразата „Чух гласът ти“, като преди сеанса си бях пожелала да стана екстрасенс, по-добра от Кашпировски. И не мисля да се разделям с това пръстенче (сърце). Това е шанс за мен, огромен, за семейството също и аз няма да го изпусна дори и да ми струва цял живот. Ако се касаеше само за мен, може би щях да се откажа. Може да ти се вижди смешно, но чувствам, че целия свят „работи“ за мен чрез избранници, разбира се и знаят за мен и се грижат за моето „равновесие“. Питаш ме преди, у вас, защо залитам. Просто любовта им към мен е толкова голяма, че трудно я поемам. Дори и да не кажа за моето откритие, живеейки живота си, ще ми стига само мисълта, че и аз имам не малък дял за света – свят без граници и нови отношения между хората у нас и по света. Малко ли е? Казваш – имаш две прекрасни деца, мъж поносим. Да, малко ми е! Тонусът ми, блясъкът в очите, ще бъде тази неземна любов. Няма да имам смелост да претендирам за научна обосновка, защото не знам как да го изразя. Ще си остана в сянката на този, който ми казва, че чува и вижда всичко. Може да е Всевишният, а на мен ми се ще да е човек като мен – самотник по душа, чувствителен, неудовлетворен от себе си, от другите и света, как е устроен. Поел идеите ми за човешките отношения, обществото (новото) и новия ред.

     Изпитвам все по-малко желание да ти пиша. Но нещо ме кара да отбележа на 26. 01.1994г., сутринта и малко следобяд главата ми усещаше леко напрежение. По-скоро усетих напрежение в главата. Не неприятно! Кръвно 110/80.

     Тази сутрин продължавам. Хрумна ми идеята за телекомукационен „пазар“ на мозъци по психичен начин. Може би, за сега е по-точната формула или най-точната. С нищо не може да се докаже това, освен с наблюдението върху мен. Ти бе много сериозна при последната ни среща на рождения си ден. А аз не се чувствах комфортно у вас тогава. За сега относително се чувствам комфортно у нас. Влиянието върху мен отслабва или аз се уча постепенно как да се изключвам. Когато се „включа“ ми е приятно и за това ти пиша. Ролята, която са ми отредили е на наблюдател без срив, а живеейки. Аз естествено искам да не съм наблюдател, а участник. Но имам една вътрешна спирачка – страх ме е от едни очи. Ако преодолея този страх, може би, нещата ще се оталожат и ще се изяснят за мен самата. Може би моят Път е обич и любов. Обич вкъщи и любов към другите ( не в секс смисъл). Затова гардът не бива да се сваля. В него е разковничето за мен. В него е и обичта и любовта в смисъла, който влагам само аз, за това и ти се доверявам. За  това и спасението ми е в теб – да не зацилям повече никога. Трудна задача съм ти отредила, но всичко това е отвътре – моята същност! И ако тълкуваме сънищата като Фройд и приемем само платоническото, духовното, тогава може би ще си дойде всичко на мястото. Чувството за „духовно“ израстване ме прави по-съвършенна и ми помага да се справя по-лесно с реалните неща у нас и все по-трудно навън. Още не мога да се отпусна, когато ми се налага да излизам. Страх от едни очи, една душа, едно лице. На кого са тези очи, душа, лице? И при трите ми издънвания не е било свързано със секс. Сексът винаги е бил за мен някъде в страни. Може и да съм фригидна, според някои теории, но смятам, че не съм. В мен има толкова страст, че бих заляла целия свят, но е приспан, за да се изяви другото, духовното. Сексът при градацията е някъде най-ниско. С мъжът ми го правя, когато той поиска, но винаги се старая на него да му е добре. Ако не беше това бих предпочела книга, но доброто му психическо състояние зависи и от това, за това гледам да не му отказвам и да ме има, когато той желае. Но сама да си поискам почти не се е случвало. Избрах го за баща на децата ми и понеже си пасвахме. Преди брака си съм пожелавала и то само с един човек.Твой колега, сега ортопед и беше върховно, но се обичахме. Искахме да се женим, но майка му не ме одобри като партия, защото съм от село. И още един твой колега, но почина много млад. Какво да правя?  Просто си падам по доктори. Това на шега. Съдбата си знае работата. И да я подбутвам и да я обръщам, ме слага на място. Кой знае, може и да ми сервира „нещо“, което най-после да ме удовлетвори. Какво да правя като съм такава? Вечно търсеща себе си, доказваща се с всичко възможно и невъзмоно. Вечно неудовлетворена от живота, който живея. За това и чувствам, че сеансирам в мислите си и се моля всеки да си намери най-комфортното „място“ за себе си в този реален свят, а не в отвъдното. Изглежда, че  там е хубаво и за това никой не се връща, само Христос… Когато чета или слушам и гледам житието му по измислени филми, винаги се питам как една майка може да го изостави така да се жертва за другите, т.е. за нас. Има нещо сбъркано. А дали го е имало? Божи работи! Не искам да се бъркам в тях.

     Струва ми се, че напрежението отшумява и ако достигнем с теб да се събуждам с ведро чувство и настроение, да не се ядосвам за дребни и незначителни неща, ще сме успели да хванем „бика“ за рогата. Т.е. имам реалния шанс да си върна самочувствието и радостта от живота както преди 1987г. ( преди смъртта на татко) и *089г., когато изпаднах в промененото състояние на съзнанието, при последния сеанс на Кашпировски и без да искам попаднах в „дупка“. Не искам да бъда повече във „вакум“ и постоянен стрес в една такава „дупка“. Понякога и преди и сега си мисля, че не съм за този свят. И благодарение на опърничавия и пластичния си характер съм склонна да отстъпвам, само и само „мир“ да е, за каквото и да било. Затова си имам пожеланието – мир в мен и около мен и любов. И още едно – всяко зло за добро, т.е. да извличам добро от злото, или обръщам злото на добро. Просто правя „капитал“ от това – злото получава знакът на доброто. Чух една фраза. Не е важно къде и кога, но тя е разковничето и за мен. За да победиш трябва да превъзмогнеш себе си. Т.е. да се откажа от всичките си недостатъци, които ми пречат или по-скоро да победя злото в мен. Толкова е трудно това. Кажи ми как да преодолея лошия и труден характер на мъжа ми? На тема Зорница и пари озверява. Кажи ми как да преодолея лошото му отношение към Зори? Кажи ми как да направя така, че да разговарят като хора, а не да озверяват един към друг? Провалихме рожденния ден на Дени. Това ме безпокои и измъчва. За това при тези скандали се стягам вътрешно и вече ставам страничен наблюдател и участвам в тях, но без да се ядосвам. Това за мен е победа, но не и да се подобрят отношенията им. Дано всеки, при снощния скандал си направи изводи, които ще работят за преосмисляне на всичките ни отношения в семейството ни. Говори му на Чавдар за Зори, че е голяма вече и все пак трябва да й даде правото, шанса на личностна изява във всичко, що се отнася до нея и нас. Тя е много нещастна и напрегната от случката на рождения ден на Дени. Сега нещата утихват, но ние трябва да поканим момчето така, човешки както аз го приемам и да приеме и той.

31.01.1994г.

     Помниш ли Оля тестуването, за което ти говорих в началото – че съм подложена на тест непрекъснато. За мен сега се изяснява, може би, че това е психичен или психологичен тест. За лошо или добро, той е и върху цялото семейство, даже и върху теб самата, която работиш за нас. Питам се до кога ли ще ни „изтърпиш“ да те „натоварваме“ така с всичките си проблеми. Знам, че ти не си целия свят, работиш за нас (мен). Но имам чувството, че освен ти и друг(и) „рааботят“ за мен и моята „любов“ и „мир“. И това естествено ме одухотворява. Нима е лошо това, да мечтаеш, премисляш, измисляш и очакваш хубавото, което ми се „полага“, по право след толкова терзания, след толкова „падания“ и „ставания“, толкова вървене напред. Сърбите си имат виц за сръбската войска – напред, кръгом и пак напред. Не се „бъркам“ в тези работи, а трябва тези „сили“ да им „изпият“ болните мозъции да седнат на задника си и да престанат да се бият. Знам, че си аполитична и няма да ти дотягам с това. Просто, това което става с мен е че си „изработвам“ защитни сили или защита срещу всичко, което може да ме изкара от равновесие. А в началото „окапах“, защото това бе моята защитна реакция спрямо реалността. Може би, след като спря да ти пиша, ще започна дневник да списвам, за да ми олеква от „мръсното ежедневие“. Просто писането ме облекчава и същевременно вдъхновява, и облагородява. Това за мен е като платонична връзка с Бог или/и някой друг, който „обичам и любя“ без да го познавам, но усещам и това ме успокоява много. И това ми „хоби“ ще бъде между другото на моите задължения в семейството, работата ми и т.н. Ще го правя вечер, както някога се подготвях за училище, за пред моите ученици.

01.02.1994г.

     Спомням си вторият път, когато се видяхме за първи път – инжекцията, ризата пъхната в панталоните, а аз я носех от вън. И пак някой от вас не си е „свършил“ работата и не е бил достатъчно наблюдателен. Забравихте портокалът ми и ризата пъхната в дънките. Та искам да кажа, че ми се губят моменти. Губи ми се един „припадък“, т.е. една ситуация на „кома“. Колко му е да накарате болните да влязат в стаите и да ме заведете в другото крило „В“, „там“, мила моя Оля, при апаратите. Мислиш, че не зная за тях? Знаех още първия път и тогава ми изглеждаше като „на кино“. Колко му е да „разкажа“ всичко в това хипнотично състояние след една инжекция – специална за подобно състояние. Какви практики съм ползвала и т.н. Аз може от сугестия да не разбирам, но нахлух в нея като „хулиганка“, с гръм и трясък. Ти не знаеш за ситуацията в училище. Там бях върховна. Никой учител по света, не е изпитал това, което изпитах аз през зимата на *089/090г. Целият клас и от другите класове, да бъдат зад теб в един екстремален момент, когато колегите те гледат като извънземна. Смятат те за агент на чужда държава и каква ли не, а не могат да те приемат просто като българска учителка. Бяха „слепи“ и „глухи“ за това, което става пред и около тях. Мъжът ми също „прогледна“ за секунди и после „ослепя“. Беше с приятел, който може би, му завиждаше, че има такава жена, като „квачка“ да бди и се грижи за всичко. На другия ден изоставих учениците, знаейки Системата, как ще ги тормозят и разпръснат по различни училища с намалено поведение.

     Знаеш ли, ако трябва да си правя сама рисувателен тест, аз ще бъда квачка събираща пиленца с кът кът и мислеща за другите, предишните, на които им е давала „стари“ зърна, преди и сега. На всеки, който се е докоснал до мен, съм дала частица, прашинка от себе си. Гордея се, че много хора ме обичат. Ако ги питаш защо, едва ли ще ти отговорят. Това са флуидите, които излъчвам, излъчваме. Чавдар за мене е орел, колкото и да не го „обичам“ в приетия смисъл. Просто за мен той е този без когото не мога, а смятам, че и той не може без мен. Въпреки, че му „избиват чивийте“ от време на време. Но аз, при всичките му подобни моменти, се справям добре и все по-добре от преди. Целта ми е да не се получават повече такива моменти. И това ще бъде наша обща победа. Такава съм си. Просто раздавам прашинки от победите си. Децата са орленца и се опитват да летят без мен или него. Разбираш ли, не са пиленца, като мен, която съм къткала, а отгледала орленцата на Чадар. Семката е негова. Каквото е посял това е поникнало. Аз къткам долу и гледам нагоре за „ястреб“, но „виждам“ само един орел, горе в облаците, или си мисля, че е орел, а не ястреб, който ще ми отнеме „пиленцата“, които с моят орел сме отгледали и отглеждаме все още.

     Стигам и до твоя образ. Ти за мен си една добра фея или по-скоро райски газ, който стои до мен, зад мен и отпред, и горе при орела или ястреба, може би. Ти мен ме виждаш не като квачка, кокошка, а като орлица. Но на мен ми се иска да бъда горе соколица. Сбъркана по някакъв начин и ми се ще да партнирам, а не ястреб, и да спася себе си, везната. Моят знак е въздушен и моето място е върха. Не на гребена на вълната, мила (обичам много да плувам), но обичам и да се изкачвам, като преди, когато бях много, много млада, с първото ми гадже във Враца. Знаеш планината, нали? Но излитайки, виждам ято от соколи. Те са били скрити от теб, за да не се изплаша от „величествената гледка“. Може и да ме приземяваш в долината, а аз фантазирам и мечтая, за това което ми се полага по някакво господно право. Просто усещам как „вървя“ нататък. Не, „летя“!!! Някога се отказах със скока с парашут, заради онова първото гадже, заради проблемите ми с него. Сега нямам или отстранявам проблемите с мъжа си и той нама да ме спре, кой знае, да „летя“ със соколите, наредени след теб феята, която работи за мен. Знам, че ще ми кажеш – Здравче, не храни за мен големи надежди, а аз ти казвам, бъди спокойна. Може и да е далеч в безкрайността. Защото помня очите, с които ме гледахте, когато познах стаята и леглото, в която ме настанихте в отделение „А“, т.е. втория път. Как ще стане, все още не знам. Знам, че ще стане „безболезнено“ за мен, по най-добрия начин, имайки предвид „лабилната ми психика“. Психо тест за интелект. Има такава програма на ФАР. Т.е., инвестира за набиране на интелекти, или нещо подобно.

02.01.1994г.

     Хващам се за думичката „фантазия“, която ти между другото спомена. Прибавям и въображение и ми се ще да не си мислиш, че това което става с мен е плод само на тези относителни понятия. Не си фантазирам и не си въобразявам, защото и двете неща при мен са бедни, за да ти обясня цялата моя вселена. Написах две писма и две снимки изпратих, най-хубавите ми, до Останкино, с получател Кашпировски. Писмата бяха еофорични и надписите на снимките също. Но третото писмо не бе такова. При идването му в България не отидох умишлено на сеансите му, а обмислих трезво – тогава бях добре вече, според  нормите и написах едно писмо на ниво. Отидох в нашата TV и го предадох на полицая на пропуски с адрес: чрез г-н Кеворкян за г-н Кашпировски, а не д-р. Още в адреса го засегнах. Нямах още книгата за него и не знаех нищо. В това писмо описах накратко как съм агитирала приятелите да гледат сеансите му, как подреждах семейството пред екрана на телевизора. Как не съм се отпускала, как на 16.12.1989г. съм реагирала. За фразата, която чух в главата си, не му казах. А бе изобщо заиграх на струната на съвестта и отговорността му към тези, които като мен влязоха в психиатрията. Как след това съм загубила работата си и моите любими ученици. Това писмо, предполагам, му е било превено преди да се появи на екрана на „Всяка неделя“. Появи се, но не гледаше в камерата, както при сеансите. Според мен, той вероятно се е срамувал или му е „текнала“ мисълта да помогне?!  при проблемите, които е създал без да иска. Т.е. чрез моето писмо е съобразил, че е прекрачил прага и заповедтта, при такъв род дейност – не вреди! Какво да правя като умея да пиша разтърсващи писма. Всичко това бе първия път. Преди втория път сериозно се замислих, как да си изградя защита срещу чуждо въздействие и влияние. Четях определена литература и вестниците „Психо“ и „Феномен“, за да разбера как да си изработя защита срещу посегателството върху психиката ми. Вестниците бяха на ниско ниво. Насочих се към литература третираща лични експерименти и от тях търсех как да постигна устойчивост пред всяко препяствие. Пак се обърнах към сънищата. Поставих си чрез „програмираните сънища“ да реша проблема Кашпировски и да го победя. Т.е. да не ме тормози повече. Но сега разбирам, че ще ме удовлетвори само ако го срещна някога, а това е почти невъзможно! По неговите реакции и думи ще разбера много неща. И тогава ще се отърва от натрапчивата идея да му сътруднича в неговата работа и да правим общи сеанси, всеки с уменията си. За да помогнем на всички хора да преодолеят лошотията събрала се в тях и целия свят, и да я обърнем с обратен знак. Т.е., от един център да се излъчват такива вълни, които да карат хората по света да се обичат и да изпитват любов към ближния си. Да изчезне чувството за мъст и превъзходство да покоряват света чрез лъжи и измами. Да направим така, че всеки да си върши работата съвестно, с удоволствие, но това което обича и да обича това, което върши. И тогава всичко ще си дойде на мястото. Т.е., тези които са грабили се приберат временно зад решетките или поставят да живеят при нашите условия. Трудно ми е да ти обесня всичко, което ми е в главата, но ти вероятно схващаш какви са ми идейте. Чисто платоническа любов при такъв експеримент. Отчитам реалността и за това ми е трудно в това мое състояние.

     Помниш ли случая с Дени – дневникът й, който прочетох и тревогите ми около нея? Ти ми каза, че ще рефлектира, избие после. Може би тогава трябваше да взема някакво успокоително. Просто не се сетих за това. Мислех, че съм достигнала равновесието. Нито ти, нито аз се сетихме, че идва „опасния“ ми период и да взема нещо профилактично. Трябва да обсъдим това, за да не се получава вече така. „Лапам“ нещата от живота като вируси. Преработвам ги и ето това се получава. Трябва да стана стабилна, а не съм. Винаги приемам нещата с „открито чело“, а те ме изяждат от вътре. Може би съм като хубава ябълка, но от вътре червива или обратното – от вън със струпей, набръчкана, а от вътре хубава.

     Знаеш ли, че тестът продължава спрямо мен и на мен не ми се иска да да спира, но ми се ще да съм стабилна, в равновесие, взела се в ръъце. Да си вършиш ежедневните задължения с удоволствие и да знаеш, че си „под око“ на някой или някои си екип от богове или специалисти и знаеш, че това е за добро, ме кара да се чувствам върховно. Знаеш ли, че и нашата работа, т.е., лечението ми от теб е също експеримент, защото си имаме доверие. Ти се съобрази с мен да не ми сваляш гарда и вървим напред към по-доброто за мен и за теб. Ти работиш по нов начин,  нетрадиционен, нестандартен спрямо преди и това ни кара да се чувстваме взаимно удовлетворени от нашите контакти. Контактите ти с Елена, жената от Варна. Всичко това ми говори за някаква предопределеност и то с хепи енд. Ти обогатяваш нас, ние теб. Та това е прекрасно! Когато говорих на Зори, какво да търси с контактите си с момчетата и й го повтарях непрекъснато, за обогатяването и удовлетворението. Това е любовта между индивидите. Не ми се сърди, че ти пиша още. Така придобива смисъл това, което ми е в главата. Предишните ми писания изглеждат безсмислени, но не са! Това, че започнах да използвам реален адресант е по-добре, защото се приближавам до реалността. Кога ще вдигнеш ръце и ще признаеш, че съм непоправим мечтател нямащ нищо общо с отвратителната действителност.

     Не мога да се мобилизирам както преди, трудно ми е. До кога ли ще пия тия лекарства? Ако не ги пия хептем не ще се мобилизирам, ако ги пия мобилизацията ми е трудна. Може би, от 08.10 до 16.12. трябва да взимам профилактично нещо, за да не изпадам в подобни състояния. Колекционирам чувства и усещания, и няма за какво да ги разменя. „Продавам сливи за смет“. Имам енергия за двама, а не мога да я използвам. Това ме мъчи и тормози.

     Боже, колко е висока тая вълна, тоя гребен, тоя въздух при сокола. Знаеш ли, Оля, че моята баба по бащина линия и викаха равнище. Тая българска дума отговаря и на ниво, но и отговаря и на друг смисъл, че за нея всеки е еднакъв и подхождаше към всеки с добро. Ако има карма, съдба, вероятно тя ме е натоварила с нея. Прегази я младеж с кола на пътя. Дядо ми почина много по-късно, естествено. Той през съзнателния си живот е бил преди 9-ти грънчар, а след това коняр и ослепя от изпаренията в конюшната. Баща ми също, по професия е бил грънчар, завършил в Троян, но след 9-ти станал счетоводител. Беше наивен и добър човек. Почина от не добрата „Бърза помощ“. Не мога да си простя още, че през последното му лято го обидих, заради снахата и той плака пред мен. Ще ми се да вярвам, че вече ми е простил и от отвъдното ми помага да си бъда аз – да не отстъпвам от добрите си принципи и характер. За това, когато говоря за Кашпировски съм „смутена“, най-малкото, защото срещнах един „жълт“ вестник, че има нещо общо с Жириновски, този психопат – маша на КГБ. Но какво се учудвам, през *089-та г. и той не можеше да си проведе сеансите без тях. Дори, смятам, че са му поръчани от КГБ, облъчвайки цяла Източна Европа. Да продължава да „свири“ на две свирки – КГБ и медицина, т.е., хипноза е много опасно! Страх ме и от теб, да не ме „забиеш“ в депресията по „погрешка“!!!

                                                                      ***

     Така и стана! Тази, НС по Психиатрия, си правеше експерименти с мен, но много късно се усетих. Чак 2011г., когато отказа да се види с мен и манипулира децата ми, да ме вкарат в ЦПЗ и да мина през съда, според Закона за здравето. Чак тогава осъзнах  истинския й облик и на кого е слуга. И когато я видях, преди 3 години се опита отново да ме уязви и каза: Може да си много умна, но си болна. Аз само й се усмихнах щастливо, че съм се отървала от нея и господарите й, която ми лепна диагнозата Шизоафективна психоза, уж да ми изпише лекарство. Има фондация, която не знам с какво се занимава, но кръстосва България и чужбина, и изведнъж се сдоби с много пари. Отношенията ни продължиха, но вече си имах едно на ум. Описвайки отношенията си с нея, затварям страниците и се освобождавам от миналото и вече се занимавам с работа, която обичам, и обичам работата, която върша. Избрах този начин за разкритие пред целия свят, за да спра да се обръщам назад и да гледам само напред и нагоре! Защото съм здрава, щастлива и богата, и разпространявам книгите си в интернет от изписаните 30 тетрадки, показващи едно човешко осъзнаване и смятам, че мога да уча хората как да мислят и как да сбъдват мечтите си. Това, което се случи с мен, може да се случи на всеки, защото никой не е застрахован от емоционален срив или друго, което обществото е програмирало в нас от раждането ни и покажа каква е Системата и как продължава да действа. Въпреки, че времената са други вече и все повече хора се замислят и осъзнават. Но не е достатъчно само да имаш информация, а какво правиш с нея, какво асоциира в теб и как действаш. Време е да сменим програмите (начина на мислене и действане) и да изберем да заменим с любов към себе си и другите. За манипулацията на хората се заговори много по-късно, а аз го прихванах края на *089-таг.? и поставям въпрос след дата, месец и година, защото не се знае в кое време сме. Всичко е лъжа и измама! И всичко е с цел да се смуче енергията на хората и да им остава колкото да работят и да живуркат в пълна зомбираност.Трябва някой да бие камбаната, за да се събудят още и още човеци. Предупределено е от нас българите да започне. И аз започнах да бия камбаната. Предполагам, че много критики ще има за мен, но и аз се уча непрекъснато. Ще се учим заедно, но Системата, каквато е трябвада рухне!