понеделник, 13 юни 2016 г.

Съвети от Шаолин за по-добър живот: Стани господар на емоциите си, а не техен роб

Здравейте! Подбрах тази статия, която ни дава яснота как да живеем и постигаме по-успешен живот, като се научим как да станем господар на емоциите си. Това предлага и моят семинар – автоконтрол на ума и емоциите, който ще проведа есента в две последователни недели. Тогава можеш да станеш господар на живота си. Приятно четене и осъзнаване и отново с безкрайна любов и благодарност от мен за всички вас!


Как да израстваме и успяваме – вижте какво споделиха двама шаолински монаси пред Economy.bg




Добре е да се дава израз на емоциите, но не е добре да оставиш емоциите да те водят. Защото ти не си емоциите си. Емоцията ти принадлежи, но тя не те прави човека, който си”. Това подчерта пред Economy.bg шаолинският монах Ши Хенг Зонг. Той беше в София заедно с Ши Хенг И за обучения в Академията на консултантската компания PwC.
Как се взимат трудни решения, как да израстваш и едновременно да поддържаш вътрешен баланс, колко важна е прошката и за всеки ли е медитацията – вижте какво споделиха пред шаолинските монаси пред Economy.bg.
Кой е пътят към успеха - предизвикателствата или вътрешният мир?
Предизвикателствата или постигането на вътрешен баланс са по-важни за израстването и успеха?
Ши Хенг И: Ако се замислите как изглежда монашеският живот – имаш точно време за събуждане, точно време за хранене, точно време за тренировка и т.н.. Всичко изглежда много стриктно. Сякаш нямаш свобода да правиш това, което искаш. Сякаш си ограничен. Но според нас, ако не познаваш ограниченията, тогава няма как да разбереш и какво е свободата. Идеята е, че ако нямаш нищо, което да те предизвиква в живота, то тогава нямаш и нищо, което да преодолееш и да израснеш. Това означава, че предизвикателствата са свързани с израстването – физическо (тялото), ментално (умът) и емоционално (духът).
Свързани новини
Но тогава защо всички ние се стремим към постигане на вътрешен баланс и спокойствие, след като това не е пътят към израстването?
Ши Хенг Зонг: Идеята е, че израстваме, за да достигнем вътрешен мир. Защо трябва да израстваме – физически, ментално и емоционално? Именно за да постигнем вътрешен мир.
Но вътрешният мир не е нещо константно?
Ши Хенг Зонг: Имаш нужда от предизвикателства, за да израснеш и да постигнеш вътрешен мир. Защото вътрешният мир е щастие.
Вътрешният мир крайната точка ли е на нашите усилия?
Ши Хенг И: Когато тръгнеш на училище, всеки ти казва, че трябва да имаш добри оценки, след това в университета – отново да имаш добри оценки, а когато кандидатстваш за работа, трябва да си по-добър от другите. Защо? Защото когато направиш всички тези стъпки, ти ще си много успешен човек. А успехът в повечето случаи означава и повече пари. Но ако започнеш да следваш Шаолинските принципи, тогава няма гаранция, че като резултат ще имаш много пари. Крайната цел тук не са повечето пари. Крайната цел е, като те попитам сега как си, да можеш много бързо да отговориш, че се чувстваш добре. Шаолинските принципи ще ти помогнат да се чувстваш добре, независимо какви са обстоятелствата в живота ти – дали току-що си загубил работата си, дали току-що си загубил партньора си, или някой току-що е одраскал новата ти кола.
Как?
Ши Хенг И: Чрез вътрешния мир. Осъзнаваш, че нищо в този свят не е постоянно. Всичко се променя. Някой е одраскал колата ти. Значи малко по-рано от очакваното колата ти от нова е станала одраскана. Добре е да се научиш да приемаш промяната. Тя ще дойде независимо дали я искаш, или не. Но колкото по-бързо се адаптираш към промяната, толкова по-малко проблеми ще имаш. Колкото повече държиш нещо да остане същото, толкова повече проблеми ще имаш. Защото фиксирането върху дадено нещо противоречи на законите на природата. Тя постоянно се променя.
Защо е важно да приветстваме промяната в живота ни?
Ако природата се променя постоянно, тогава как би било възможно да се чувстваме винаги добре?
Ши Хенг И: Начинът, по който ти дефинираш какво за теб е да се чувстваш добре, вероятно се различава от моята дефиниция. Ако за теб добре е да се чувстваш на върха, а зле е долу, то тогава бих ти казал, че не е възможно да си винаги на върха. Важно е да си в мир със себе си. Това означава да приемеш, че е нормално да има и върхове, и спадове. Така че по-важно от това да се чувстваш добре е да се чувстваш в мир със себе си. Да се чувстваш балансиран. Проблем е, ако се задържиш твърде много на върха и си под стрес, защото това не е естествено. Не е добре и ако твърде дълго почиваш или спиш по цял ден, което те води към падение. Когато пътят е низ от върхове и спадове, тогава си балансиран. Защото поддържаш баланс между спадовете и върховете. Животът ти е цялостен. В Будизма ние казваме, че средният път е най-добрият. Не живей в крайности! Но средният път не е този между крайностите. Средният път е този, който обхваща и двете крайности.
Например дебатът да се яде ли месо, или не. Много противоречив въпрос. Ако сега ми предложиш месо и ми кажеш: „Виж, донесла съм ти подарък от моя роден град”, то тогава не бих го отказал. Ако ми кажеш: „Тук има чиния с месо, а тук – чиния със зеленчуци. Можеш да избереш едната. Другата ще я дам на приятелката си”. Тогава бих избрал чинията със зеленчуците. Ако можеш да допринесеш с нещо светът да стане по-добър, направи го. Но светът няма да стане по-добър, ако аз откажа чинията с месо и ти го изхвърлиш. Какъв е смисълът на това? Животното вече е мъртво. Не е добре човек да се фокусира твърде много върху идеи и концепции. Идеята за неядене на месо има смисъл, да. Защото ако много хора спрат да ядат месо, може би ще бъдат убити по-малко животни. Но когато ми предложиш чиния с месо, животното вече е мъртво.
Защо да не робуваме на емоциите си и какво е значението на самонаблюдението?
Много експерти ни съветват да приемем нашите недостатъци. Не рискуваме ли, приемайки несъвършенствата и негативните емоции в нас (гняв, ревност и др.), да свикнем с тях и да спрем да работим, за да ги преодолеем?
Ши Хенг Зонг: Ако кажа нещо, което те ядосва, то е съвсем нормално, да кажеш: „Ядосан съм, искам да приключим спора и да говорим отново утре. Това е по-добрият вариант, отколкото да усещаш, че се ядосваш все повече и повече и накрая да приключим, крещейки си един друг. По-добре е да се дистанцираш от ситуацията и да се успокоиш. Да анализираш защо тази ситуация е провокирала такава емоция у теб. Много често емоция като гняв възниква, когато някой всъщност ти казва истината. Казаното ни наранява повече, защото е истина. Защото ако е лъжа и не е истина това, което ти казва някой, тогава защо се чувстваш наранен. Може би не си осъзнал още, че това е истина. Може би начинът, по който го е казал, те е наранил. Думите, които е избрал, са те наранили. В този случай можеш да се върнеш към ситуацията, след като си се успокоил, да споделиш какво не ти е допаднало в разговора и да помолиш да не се използва такъв език повече.
Добре е да се дава израз на емоциите, но не е добре да оставиш емоциите да те водят. Защото ти не си емоциите си. Емоцията ти принадлежи, но тя не те прави човека, който си. Има разлика между това да кажеш, че чувстваш гняв в себе си и че си гневен. Следващото ниво би било да кажеш, че ти си Гневът. Добре е да станеш господар на емоциите си, а не техен роб. А именно това се случва, когато емоциите те завладеят и започнат да те ръководят. Ти ставаш техен роб.
Самонаблюдението полезно ли е за израстването?
Ши Хенг И: Определено способността да можеш да погледнеш отстрани на себе си, преди да кажеш или направиш нещо, може да те предпази да направиш грешка. Но това е именно способността да се дистанцираш от дадена емоция и да се самонаблюдаваш. Хубаво е да можеш да погледнеш на себе си от позицията на страничен наблюдател. Защото зрителят може да реши дали му харесва даден филм, но ако си участник във филма, това не е възможно. Тогава някой ти нарежда – сега трябва да си ядосан.
За пускането на егото и значението на прошката
В нашия свят, където на почит е говоренето, колко важно е умението да слушаш?
Ши Хенг И: Говоренето е сребро, да си тих е злато.
Много хора се крият зад своите социални маски. Страхуват се да разкрият своите недостатъци, своята несигурност. Колко важно е умението да се „отваряш” към другите, за да се свържеш с тях?
Ши Хенг И: Много е важно, но не е лесно да се постигне. Според мен способността да се свързваш с другите е едно от най-важните качества, които можеш да развиеш у себе си. В нашата традиция ние говорим за пускане на егото. Какво означава това?
Ако и аз, и ти сме жадни, но имаме само една чаша вода, а аз имам високо его, тогава ще кажа, това е моята чаша вода и ти ще останеш жадна. Но според нас това не е правилният начин. Не само че трябва да споделиш чашата с вода, но даже да жертваш себе си в името на другия и да му кажеш: „Заповядай, изпий я ти!” Това означава, че някак си съм успял да почувствам, че ти имаш нужда от нещо, в случая вода. Да почувствам връзка с теб. Добре е да можеш да създадеш такава връзка не само с хората около теб, които познаваш. Но и с хората, които срещаш за първи път в живота си.
Какво е значението на прошката? Колко е важно да прощаваме на себе си и на другите?
Ши Хенг Зонг: Много е важно да можеш да прощаваш на себе си. Защото ние не сме богове. Не сме перфектни. Правим грешки. Много хора очакват от себе си да дават винаги 100% и никога да не грешат. Но това няма как да стане. Хора сме, което означава, че имам право да грешим. Имаме право да се проваляме. Затова да прощаваме на себе си е много важно. Също и да прощаваме на другите. Буда казва: „Всичко, което правим, всичко, което сме, произлиза от ума ни. Умът ни създава нашия свят”. Омразата никога не е побеждавала омразата. Само любовта може да победи омразата. Да живееш със спомена за това, което някой ти е сторил, означава да живееш в конфликт. Пусни този спомен и живей в мир.
Как се взимат трудни решения?
Как човек може да вземе решение, когато няма правилен ход?
Ши Хенг Зонг: Да, някои решения се взимат лесно, други – не. Когато ти се наложи да вземеш трудно решение, тогава разбираш колко си силен. В повечето случаи ние имаме вътрешен морален компас. Знаем кое е правилно и кое не е, но понякога взимаме решение по-скоро от гледна точка на това кое ще е по-добре за мен. Но това е недалновидно. Защото можем да бъдем щастливи само когато това не е за сметка на някой друг. Вътре в себе си знаем кое е правилното решение. Но много често това просто не ни харесва.
Ши Хенг И: Хората променят мненията си. Понякога едно решение може да превърне приятелите във врагове. Но на края на пътя ще има едно нещо, според което животът ти ще бъде оценяван. И то е как си взимал решенията си, докато си бил жив. И тъй като в края на деня искам да мога да се погледна в огледалото, предпочитам да взимам решения, които ще ми позволят това. Когато си разкъсван между две трудни решения, по-добре вземи това, което е по-добро за добруването на всички, което носи по-голяма полза за повече хора.
За болестта на съвременното общество
В кои ситуации сме „най-присъстващи” (докато пътуваме, сред природата или когато сме влюбени). Бихте ли дали съвет как да живеем повече в настоящето?
Ши Хенг И: Има една болест, която се разпространява в обществото днес. Тя е фокусирането върху мобилните устройства. Много хора живеят в мобилните си устройства днес.
Но и Вие имате смартфон?
Ши Хенг И: Имам, да, вярно е. Но в момента разговорът тук е от значение. Не смартфонът. Забележете как в автобусите днес вече не се водят разговори. От 20 души в автобуса 19 са забили поглед в телефона си. Това е индикация, че голяма част от съзнанието ти е заето с неща, които не са от значение за теб.
Какъв съвет бихте дали на тези хора?
Ши Хенг И: Просто да изключват телефона от време на време.
За значението на медитацията
Може ли всеки да медитира?
Ши Хенг Зонг: Разбира се. Има различни начини за медитация. Не мислете, че да медитираш означава само да седиш часове наред притихнал в поза „лотус”. Това е медитация, но за напреднали.
Можете ли да дадете съвети за медитация за начинаещи?
Ши Хенг Зонг: Първо трябва да прецените какъв тип медитация ви пасва най-добре. Можете да медитираш, докато седите, докато се разхождате, докато стоите прав, докато лежите и дори докато работите. Например, докато работите в кухнята или градината. Някои хора имат нужда от много движение, докато други - от притихналост.
Как да разберем кой е нашият тип медитация?
Ши Хенг Зонг: Просто пробвайте. Много хора казват - не мога да медитирам. Няма кой да ме научи. В Будизма ние казваме: „Просто започни. Когато ученикът е готов, учителят ще се появи”.
Колко често е добре да медитираме, за да сме емоционално здрави?
Ши Хенг Зонг: Колкото се може повече. Добре е да медитираш с всичко, което правиш. Далай Лама например медитира по 8 часа дневно въпреки натоварения си график, защото медитира с всичко, което прави. Медитацията означава да си тук и сега и да вземеш най-доброто от момента. Ако медитацията не е част от ежедневието ти, тогава тя няма влияние върху теб.


Няма коментари:

Публикуване на коментар