Е Г О Т О

   Повтарям тази снимка, защото ако не осъзнаем текста на Джил Едуардс, какво е егото и не осмислим, и не асоциираме съзнателно, питайки се това моята същност ли е или егото, ще продължават да ни натискат бутона като, този специален клавиш. Защото животът се случва за нас, а не на нас, а нашето отношение, към всичко, показва какво е то. Така че преброй до 10 и тогава прави, каквото и да било. И аз се уча непрекъснато, но знам, че преди всичко сме духовни същества, с човешки преживявания и всичко може да се тренира. Затова в Квантовия мисловен модел заложих изречението "Спокоен съм!" Но няма страшно! Грешките скоро ще разберете какво са. Полезни! Така израстваме, но все пак е препоръчително да не се повтарят, за да ни е по-лесно по Пътя. Благодаря на човекът постнал този материал, който копирах преди години и запазих, за всеки случай. Ето, че дойде моментът да имам блог и да го споделя. Време е да изхвърлим егото, като излишен багаж от торбичката на рамо, но да запазим шилото в нея, което е специално и нека си стои в нея, защото когато ви попитат - шило в торба стои ли, да отговорите да, моето е специално! А да разберете, какво е специалното ми шило, следете книгата ми. Успех в само опознаването и самоусъвършенстването!                                             

Можем да заблуждаваме себе си, че светът навън създава нашите проблеми, но истината е, че източникът на всяко наше страдание е егото. Егото е ограниченият илюзорен Аз, който не може да вижда по-далече от собствения си нос. Егото е нашият вътрешен саботьор, най-лошият ни враг, който ни държи затворени в тъмните подземия на собствения ни ум.

Егото е това, което ни кара да чувстваме и преживяваме следното:

- да се ядосваме за глупости;
- да чувстваме страх и безпокойство;
- да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни;
- да се чувстваме обидени и виновни;
- да искаме одобрение и възхищение;
- да приемаме нещата лично;
- да критикуваме и съдим другите;
- да се чувстваме празни и неудовлетворени;
- да се хвърляме от едно настроение в друго;
- да се чувстваме притиснати от времето и "принудени";
- да се стремим да бъдем "идеални";
- да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото;
- да се вкопчваме в миналото;
- да се страхуваме от промяна;
- да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне;
- да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
- да бъдем манипулативни;
- да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
- да бъдем твърди и неотстъпчиви;
- да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент;
- да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
- да търсим отчаяно любов и сигурност;
- да искаме да бъдем "специални" за някого;
- да се вземаме прекалено насериозно;
- да чакаме "външният" свят да се оправи, за да може да се почувстваме наред. -

 Джил Едуардс