"Ела зло, че без тебе по-зло"

Приятели, неприятели и скъпи блогъри, дошло е време, разрушителните сили, които се ширеха през последните 27 г., да бъдат трансформирани в нещо положително. Светът се променя ускорено. Не е ясно на къде. Вижте ги и американците, изплашени дори от собствения си избор на президент. Никой не знае на къде Тръмп ще поведе страната си и света. Ще има сътресения и никой не може да предвиди до какво и до къде биха довели тези сътресения. За това си мисля, че в момента в пълна сила важи старата българска поговорка „ Ела зло, че без тебе по-зло“. Ето защо призовавам на балотажа в неделя да се гласува за генерала, дори и с отвращение, Румен Радев. И се обосновавам. Имам чувството, че Бойко Борисов няма да си подаде оставката и агонията ще продължи още две години. Това отново е шанс за всички нас, през този период, да консолидираме нашите неверояни сили. Добрата новина е,че Силата е с нас! Събудената енергия  от осъзнаването ни - на тези 700 000 души, трябва да бъде съхранена и увеличена. Това ще ни даде глътка въздух за обединяване на всички здравомислещи хора, личности, и патриоти, милеещи за благото на семействата и милата ни Татковина. За да започнем най после да живеем по-добре и все по-добре, използвайки това, което имаме!

Животът съществува за всеки един от нас! Знаейки това, нека се изправим с любов високо! Защото който преосмисля миналото, създава настоящето, а създавайки настоящето определя бъдещето си. Осмилянето на миналото не може да мине без Прошка. За това да простим и продължим, напред и нагоре, по Нов начин. Предстои ни къртовска работа върху себе си, която съм ви предложила в блога си, за да събудим всичко с което разполагаме като човеци – най вече интуицията. Тя ще ни води към видяната от мен трета възможност. Всеки Път започва с начало. Нека това начало започне с Прошката, за която пише моят Наставник МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ:

И отново, „ Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“ от МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ

Прошката ______________________________________________

План „Барбароса“

Често ли си спомняте онези, които са ви засегнали? Изживявате обидата отново, и отново, страдате, възмущавате се – преживявате обидата. И макар, че човекът, който ви е засегнал, oтдавна е умрял, пак, и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план „Барбароса“.

Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, обувате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: „Лежиш, говедо, и хич не се извиняваш!“

А? Така ли правите? Нали?

Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онази е мръсница. Вие сте прав, те не са прави – мизерници! Това ли е истината?

А какво е „истина“? Истина е това, което аз одобрявам. А какво е „неистина“? Неистина е това, което не одобрявам.

Можете ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник?

А в своя живот искате ли нещо да промените?

Дайте да уточним. Какво е обида?

„ Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. А аз им желаех доброто… Гадове!“

Горе-долу е така с дребни вариации. Нали трябва логично да обобщите? От недоволство спрямо едного много бързо се получава недоволство от всички.

„ Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?“

Продължаваме да нижем логическата верига. От недоволството спрямо всички покълва и разцъфтява недоволството от самия себе си.

               „Ама и аз съм един – такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен – нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!“

Познато ли ви е?

Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил, и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват.

Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова. И тази отрова първо разяжда душата ви, после отива в тялото ви – вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принципа „каквото повикало, такова се обадило“

Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не? Защо четете тази книга?

Каква е възката между обидите ви и вашата инвалидност, вашата слепота, вашата спяща интуиция?

Ще ви обясня.

Само, че първо ми отговорете на въпросите.

Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо.

Кой от вас не е лъгал? Вдигнете мислено ръка!

Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха?

Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам.

Кой от вас не е завиждал? Е, има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само по някога. Има ли такива?

А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно по лявата, от коя страна по не боли? Само дето на черното не му личи мърсотията. Иначе никаква разлика!

Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистливци…

А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл.

Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка!

Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока.

Но щом искате да сте по-добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо самия себе си – значи днес не сте същият както вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са съгрешили. Вие сте нов човек.

Защо за грешката на Маша трябва да отговаря Даша? Защо за забележката на Коля да отговаря Толя? Простете на себе си от вчера и се сбогувайте.

Тоест, какво трябва да се направи? Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг – омразата към врага и омразата към себе си.

Когато се самоизяждате, когато наказвате другите, първата жертва е интуицията ви. Тя е нещо деликатно, обича свободата, не се размножава в плен. Трябва и́ специален душевен микроклимат. А когато у вас се стрелкат злобни мисли, тя се крие. Пък и вие изобщо не се сещате за нея.

Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта, да се пробуди задрямалата ви сила.

Да си си спомним Октавата! Вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате!

Простете на всички в Божието име!

Простете на всички в свое име.

Ето за това ще поговорим. Става ли? Както винаги, по източен обичай ще подхвана отдалеч.