Отново от „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА
ПРИЛАПАМЕ ЕДИН
МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“
от МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ
Какво правят в
хралупата Мечо Пух и Прасчо
Как правим от детето себеподобно? Просто
му пълним главата със стихчета, с песнички, с „това може“, „онова не може“,
„това е хубаво“, „онова е лошо“… Защо тригодишно дете трябва да знае какви ги
вършат в хралупата Мечо Пух и Прасчо? Натрапваме му знания, които не му
трябват. Това са отклоняващи знания!
Обучаваме го да смята, да пише, вместо да
развием естественото му състояние. След две-три години у детето ви започват да
се развиват много интересни състояния. Ние му наливаме в главата „старческия“
си маразъм и се гордеем с вундеркинчето си.
Постепенно дето става какво?
Не, не старец – има време, а изрод като
нас! Обичайната гордост на обществеността!
И ето, вече се понася срещу мен, озъбена в
лъчите на залязващото слънце, цялата Червена армия на обрЯзователите.
Вашата реакция? ВЪЗМУТИТЕЛНИ ГЛУПОСТИ!
Това, което ви казах току-що, е абсурд,
нали така? Изобщо не можете да си го представите! А как ще си представите
света, ако сте сляп по рождение? По-точно от две-или тригодишен, когато са
започнали да ви възпитават по същия начин.
Вие сте същите такива деца, но
по-закоравели!
Вече сте забравили истинското
усещане за време и пространство. Вече сте забравили какво значи да се мисли
пълноценно, да се използват сетивата, да се използват зрителните и слуховите
образи, да се използва цялата палитра, на истинските възможности, които са ви
дадени…искам да кажа: от Бога, но за да угодя на твърдата ви материалистическа
идеология, ще кажа: от Природата! У вас тази памет е унищожена още в детските
години.
И сега вие самият натрапвате
своите мисли, своя опит в безпаметството, целенасочено унищожавате интуитивното
мислене, душевния, духовния – истинския живот на детето си. Защо? Защото всички
„ме-е-е“ така отглеждат козлетата си.
И какъв е резултатът? Огледайте
живота си! Ето такъв – същия! Ако не и още по-чудничък.
Ние искаме децата ни да
постигнат повече от нас. Мечаем да напреднат повече. Стремим се да станат
по-добри във всяко отношение. За да се гордеем с тях. Така ли е?
Но ето ви най-голямата шега:
явно се престараваме с възпитанието. Какво правим от децата? Зомбита. Водени,
свикнали вечно някой да им дава уместни съвети, вечно някой да ги насочва.
Можете да направите експеримент,
ако имате, разбира се, такова щастие вкъщи – дете на много солидна възраст,
две-тригодишно. Скрийте зад гърба си разноцветни бонбони. Без да му ги
показвате попитайте:
-
В коя
ръка е червен, в коя зелен? А? Ако отгатнеш – бонбонът е твой.
Вашето дете просто като на шега
ще отговори вярно. Дори често се чудят: защо питаш, ти самият не знаеш ли?
Проверете. Та какво правят в
хралупата? Точно така, хапват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар