Има книги...

   

     Има книги, към които можеш да се връщаш и препрочиташ много пъти. Ей така, за да усетиш мислите на автора, да преоткриеш отново и отново авторовите откровения. Дали приемаш или отхвърлиш за себе си.

     В същото време някои от тези препрочитани книги трябва да се четат и поглъщат като учебник. Учебник за много неща…

     Позволявам си да ви представя една такава книга… Години седеше всред другите в библиотеката ми. И настана момент, в който отново се връщам към нея. За да споделя част от онова, което ме вълнува.

     Книгата се казва „ Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“. Авторът е Мирзакарим Санакулович Норбеков. Той е уникален човек – академик, професор, доктор по психология и педагогика, завеждащ катедра палингенезия* в Международната академия по форматизация към ООН, директор на „Института по самовъзстановяване на Човека“ в Москва.

     Моля за извинение от тези, които са чели тази книга. Но в нея има толкова много неща, над които си струва да се замислиш…

     И така… нека започнем.

Старият ГРАМОФОН

„Отминаха години… хррр,

Отминаха години…  хррр…“

     Добре! Тогава обръщаме плочата. Тзък! Хррр. Нова тема: да поговорим за слепите. Хррр…Хррр… Нова тема: да поговорим за слепите… За да увеличите КПД-то на живота си, уважаеми членове на „дружеството на слепите“, първо трябва да прогледнете.

     Ето това е една от следващите ни задачи. На нея ще се посветим. Когато прогледнете, вече няма да ви трябва бастунчето. В сръвнение със слепия вие ще се движите много по-бързо, ще можете не да вървите, ами да тичате към целта.

     А слепият не само не вижда целта –той изобщо не знае какво е това и къде се намира.

     НО!

  Позволете ми в следващите няколко реда да се обърна към онези, които са били на оздравителните ни курсове.

     Както със силата на волята си, със силата на духа си, със силата на любовта си успяхте да подобрите или да възстановите здравето си, включително и зрението, така ще можете да постигнете пълноценна дейност и на едно друго свое сетиво – на интуицията. И тогава ще видите колко е различен животът, колко е познато непознатото! И ще почувствате всесилието си!

   Ще видите колко наопаки живеят повечето хора, майко мила! Живеят в името на оцеляването, работят заради парите. Най-великия дар на природата – Живота – те обменят за някакви вещи, пари, парцали. Дни, месеци, години – р-раз! –срязват като масло и сменят срещу глупости.

     Да живее нашият съюз на инвалидите! Да претворим в живота всичките му закони и всичките му постижения!

     Продължавайки изследването си, се натъкнахме на странно явление: всеки има интуиция, но тя работи по различен начин. За повечето хора интуицията е само във вреда. Такава вреда не бих пожелал и на врага си.

     Средностатистическият човек- ориентировъчно 85 на сто от всички хора – е най-големият причинител на собствените си несполуки. А също и гениален творец на напразен живот, фабрика за производство на неприятни изживявания…

     Тези граждани храносмилатели изцяло и напълно зависят от околния свят. Те са обществото „ме-е-е“. В това „ме-е-е“ влизат куп най-различни персонажи: от бездомника до министъра.

     Макар, че министрите обикновено…Не-не, и те.

     И те работят, действат в името на оцеляването.

     За о-це-ля-ва-не! И нищо повече! Постоянно ги гложди осъзнат или несъзнаван голям или малък стах – несигурност за утрешния ден. Това е синдромът на човек, който се тътри опипом, спъва се без водач по непознатите улици. Този човек отива някъде, но какво го чака на следващата крачка?

     Неизвестността!

     За преодоляване на страха от неизвестното тълпата е измислила свои закони, съчинила е свои устави, изнамерила е свои условности и ценности. В тази тълпа всеки копира всекиго. С една дума, роботи от протоплазма.

     Убиват ги с глад както навремето в Поволжието.

     Всекидневно милиони хора като пушечно месо биват пращани на война.

    Защото, образно казано, това е стадо от микроорганизми с натрапено отвън точно знание

как е редно и как не е редно,

кой е враг и кой е приятел,

какво е добро и какво е зло,

какво е истина и какво е неистина,

на къде трябва да се стремят –

и тъй нататък, и тям подобни.

     А цялото това знание, цялата тази информация е изготвена от същите инвалиди петосетивници като тях. И се преподава, втълпява се на бъдещите зомбита в училища и висши учебни заведения.

     Та се получава един такъв кръговрат, разбирате ли, пиленце мое посиняло. Подготовката на себеподобни и препредаване на опита на себеподобните. Препредаване и подготовка. Подготовка и препредаване.

палингенезия* - (гр. Palin  „отново“ и genesis  “рождение“) Възвръщане, повторно раждане; обновяване.

Речник на чуждите думи в българския език, наука и изкуство, София, 1970г.