Колкото и да е сложен процеса по
възпитаването на волята, в крайна сметка опира до обуздаване на астрала и
пълното му подчиняване. Астралът е само обвивка, проводник, оръдие на духа, но
сам не е дух. Можеш отлично да си живееш без всякакви емоции и въпреки това да
си останеш пълноценен човек, без да губиш нищо от това. Сферата на астрала
засяга низшата скала на живота, без който разширеното съзнание може да мине
напълно свободно. В процеса на еволюцията на човечеството, идва нивото, при
което астралният проводник, изпълнил еволюционното си предназначение, ще стане
абсолютно ненужен. Но някои хора са достигнали това ниво и от това се поражда
борбата – те, за своето господство над астрала, астралът - за своето
съществуване. Яркият живот на тази обвивка се проявява особено силно при
пияниците, наркоманите, комарджиите и сексманиаците, но човек може да живее и
без тези пороци и да преуспее в развитието си, да се радва на живота и да
напредва, тоест да прави това, от което необуздания астрал го лишава. Затова е най-добре
изцяло да бъде изключен от активността на съзнанието и да не му се подчинявате.
Самобичуването, аскетизма и всякакви негови крайности показват, доколко остра е
била битката с тази яростно съпротивляваща се обвивка. Сега тя е впрегната с
единното начало на духа. Да накараш астралът да мълчи, означава да го владееш.
Неговите емоции са ужасно заразителни и се предават от човек на човек с
излъчванията на аурите, като предизвиква в съзвучните аури аналогични вибрации.
Постоянно и повсеместно карат хората да вибрират по същия начин, по който те
самите звучат. Опазването на вътрешния си микрокосмос от тази външна зараза
трябва да е постоянна и зорка. Иначе човек заприличва на пазарна марионетка,
която се движи само, ако някой дръпне връвчиците, с които е свързана. По същия
начин дърпат за нервите човека астралните вибрации от необузданите обвивки на
обкръжаващите го хора и тогава се изкривява и пречупва като кукла в театър, за
да му се смее множество злобни очи, които се радват на сътворените от астралния
свят злини. Но техните жертви са слепи и продължават да се кривят и да се
раняват взаимно и се засенчват за най-голямо удоволствие на злобно гледащите
ги. Така злото вече не е лично, а пространствено и погасяването на последните
искрици светлина и в тези, които са жертви на собствените си астрални емоции и
наоколо.
Борис Абрамов, "Светлините на Агни
йога" т.2
Превод
и предложение: Анита
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7414
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7414
Няма коментари:
Публикуване на коментар