Виталий Ф. е кандидат
на техническите науки; той притежава 18 патента за изобретения в областта на
телеметрията. Работи като шлосер в автосервиз, в свободното си време изследва
излъчванията, които влияят на психиката на човека. Ето неговия разказ:
“Всичко започна с
болестта на брат ми. Той беше културист – много здрав мъж. И изведнъж закъса.
Водихме го по лекари и лечители и всички пееха една песен – депресия,
фрустрация, уроки, шерше ла фам. Често говорех с брат ми и се стараех да му
помогна в трудни минути на живота. Той ми разказваше подробно за усещанията си.
Смяташе, че е станал жертва на някакви опити. По това време мислех, че си
въобразява, но сега знам, че е бил прав.
След смъртта на брат
ми срещнах още трима души с подобни симптоми на внезапен дискомфорт. Техните
разкази съвпадаха с тези на брат ми по следните позиции. Всички те се
занимавали със спорт, били здрави, но в някакъв момент почувствали необяснимо
влошаване на психическото и физическото си състояние. В описанията им се
срещаха общи думи като “енергиен калпак”, “донор” и “изтичане на жизнените
сили”. Един от тях разказваше: “Бях като балон с кислород. До десет часа сутрин
всичко беше нормално, след това се появяваше първият болен, включваха ме към
него и той дишаше с моята сила. Идваше редът на други пациенти и аз в края на
краищата се изтощавах. Тогава докторите започнаха да включват болните към друг
донор…”
Аз съм технически
човек и реших да потърся научно обяснение на това явление. Не съм първият,
който е слушал за пси-излъчвателите, но моето отношение към тях се изчерпваше с
въпроса: как може да се въздейства само на един човек? Наясно съм, ако вкъщи се
разболеят всички или в определен район се увеличи процентът на самоубийствата.
Някога бях работил
като инженер в завод “Алфа” и участвах в производството на различни
космически прибори. На една пресконференция се запознах с един човек, който
познаваше теорията на електромагнитните полета. Моят приятел работеше в
техническия отдел на КГБ на ЛССР, след това се пенсионира. На една от нашите
срещи сподели своите наблюдения. Оказа се, че е участвал в разработването на
лептонно оръжие – в теоретичните разработки. Този нов тип оръжие първо било
замислено като модернизация на системите “Краб” и “Въздушен змей”, които
използваха пси-излъчватели. Възрастният човек ми разказа за “Въздушният змей”,
внедрен в Рига през 80-те години. Принципът на въздействието бил следният:
населеното място се покрива с някакво кохерентно поле, в което хората
придобиват някакво определено общо качество, с една дума, системата изравнява
хората по ниво на интелекта, физическия тонус и емоционалната настройка.
Хората, които излизат от установените рамки, усещат дискомфорт, враждебността
на околните и в края на краищата слизат до средното състояние. При такава
система са невъзможни бунтове и народни вълнения. Системата “Змей” регулирала
нивото на престъпност и според идеята на създателите трябвало да създаде
усещане за безметежно щастие и сплотеност сред трудещите се. Ефективността на
апаратурата била толкова висока, че се изнасяла в страните от СИВ и Далечния
изток…”
В Рига за монтирането
на “Въздушния змей” били построени няколко много високи сгради. Основният
излъчвател се намирал на покрива на “Агропром”. Пултът за управление и
модулаторите били разположени в сградата на телевизионния център на остров
Закюсала. Друго високо здание бил “Домът на печата”.
Системата “Краб” е
по-съвременна мрежа за пси-излъчване. Тя позволява да се манипулира съзнанието
на хората и да се подтикват към програмирани постъпки. Системата “Краб”
била внедрена в Москва, Ленинград, Алма-Ата, Душанбе. Но през 1990 г.
дала срив в Душанбе и населението в града за два дни изпаднало в полубезумно
състояние. Разграбили всички магазини и учреждения. В масовите безредици
участвали милицията и вътрешни войски. Може да се каже, че на Рига й провървяло
с “Въздушния змей”. Тази система действа и сега. За да се убедите в това, е
достатъчно да постоите до вратите на главния вход на “Агропром”. Там е “мъртвата
зона” на излъчвателя и човек усеща странна глухота, тревога и
потиснатост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар