Отново от...

   

   Отново от „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или КАК ДА ПРИЛАПАМЕ ЕДИН МИЛИОН Р Е Ш Е Н И Я“ от МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ

                           

                                      Какво правят в хралупата Мечо Пух и Прасчо

     Как правим от детето себеподобно? Просто му пълним главата със стихчета, с песнички, с „това може“, „онова не може“, „това е хубаво“, „онова е лошо“… Защо тригодишно дете трябва да знае какви ги вършат в хралупата Мечо Пух и Прасчо? Натрапваме му знания, които не му трябват. Това са отклоняващи знания!

     Обучаваме го да смята, да пише, вместо да развием естественото му състояние. След две-три години у детето ви започват да се развиват много интересни състояния. Ние му наливаме в главата „старческия“ си маразъм и се гордеем с вундеркинчето си.

     Постепенно дето става какво?

     Не, не старец – има време, а изрод като нас! Обичайната гордост на обществеността!

     И ето, вече се понася срещу мен, озъбена в лъчите на залязващото слънце, цялата Червена армия на обрЯзователите.

     Вашата реакция? ВЪЗМУТИТЕЛНИ ГЛУПОСТИ!

     Това, което ви казах току-що, е абсурд, нали така? Изобщо не можете да си го представите! А как ще си представите света, ако сте сляп по рождение? По-точно от две-или тригодишен, когато са започнали да ви възпитават по същия начин.

     Вие сте същите такива деца, но по-закоравели!

     Вече сте забравили истинското усещане за време и пространство. Вече сте забравили какво значи да се мисли пълноценно, да се използват сетивата, да се използват зрителните и слуховите образи, да се използва цялата палитра, на истинските възможности, които са ви дадени…искам да кажа: от Бога, но за да угодя на твърдата ви материалистическа идеология, ще кажа: от Природата! У вас тази памет е унищожена още в детските години.

     И сега вие самият натрапвате своите мисли, своя опит в безпаметството, целенасочено унищожавате интуитивното мислене, душевния, духовния – истинския живот на детето си. Защо? Защото всички „ме-е-е“ така отглеждат козлетата си.

     И какъв е резултатът? Огледайте живота си! Ето такъв – същия! Ако не и още по-чудничък.

     Ние искаме децата ни да постигнат повече от нас. Мечаем да напреднат повече. Стремим се да станат по-добри във всяко отношение. За да се гордеем с тях. Така ли е?

     Но ето ви най-голямата шега: явно се престараваме с възпитанието. Какво правим от децата? Зомбита. Водени, свикнали вечно някой да им дава уместни съвети, вечно някой да ги насочва.

     Можете да направите експеримент, ако имате, разбира се, такова щастие вкъщи – дете на много солидна възраст, две-тригодишно. Скрийте зад гърба си разноцветни бонбони. Без да му ги показвате попитайте:

-        В коя ръка е червен, в коя зелен? А? Ако отгатнеш – бонбонът е твой.

     Вашето дете просто като на шега ще отговори вярно. Дори често се чудят: защо питаш, ти самият не знаеш ли?

     Проверете. Та какво правят в хралупата? Точно така, хапват.